Решение по дело №8837/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260619
Дата: 19 октомври 2020 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия: Йоана Милчева Генжова
Дело: 20201100508837
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………../……….10.2020 г., гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание, в състав:   

                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

        ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА

  мл.с. КРИСТИНА ГЮРОВА

  

като  разгледа докладваното от съдия Генжова ч.гр.дело № 8837 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.463, ал.1 от ГПК във вр. с чл.278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И.А.И. – длъжник по изп. дело №20168630401084 по описа на ЧСИ С.Х.с район на действие СГС, представляван от майка си Р.И.М., редовно упълномощена, срещу протокол за разпределение от 03.07.2020г. на постъпили суми след извършена публична продан на недвижимо имущество по чл.460 от ГПК по изп. дело №20168630401084 по описа на ЧСИ С.Х.с район на действие СГС. Жалбоподателят твърди, че в протокола за разпределение са допуснати фактически грешки, липсват документи, предхождащи разпределението, както и, че са съставени документи от взискателя за нуждите на изпълнителното дело. Счита, че протоколът за разпределение е неправилен, нищожен, тъй като е издаден на база неистински документи, представени от взискателя. Поддържа, че изпълнителното производство е перемирано, поради което е отпаднал ефектът на всички действия, извършени по него, включително и на постановлението за възлагане и протокола за разпределението. Излага съображения, че не са извършени действия в двугодишния преклузивен срок, както и бил пропуснат десетгодишния срок на договорните ипотеки. Били допуснати фактически грешки в самия протокол, тъй като принудителното изпълнение било насочено срещу имот, намиращ се в гр. София, а не гр. Враца. Липсвали също така документи, удостоверяващи направените разходи по извършените от съдебния изпълнител действия, както и не ставало ясно с кои от авансовите плащания на длъжника са погасени конкретни вземания. При спряно изпълнително производство от трудовото възнаграждение на длъжника били удържани суми в размер на 29545,15 лева, както и от банковата му сметка бил удържана сумата от 36,84 лева. Отделно от това длъжникът платил вземането на присъдинения взискател Столична Община, Дирекция „ПАМДТ“ Люлин в размер на 1280,54 лева в края на 2018г., двойно от заявената по справка от делото сума в размер на 661,58 лева. От удържаните от трудовото възнаграждение на длъжника суми в размер на 29545,15 лева му била възстановена сума в общ размер на 23495,10 лева, което според жалбоподателя представлявало признание за настъпилата перемпция. Поддържа, че ЧСИ е извършил разпределение не на всички постъпления по делото, а разпределение само на сумата от публичната продан в размер на 87000 лева. Освен това по спряно дело на 16.05.2017г. съдебният изпълнител превел на взискателя сумата от 5732,15 лева. На следващо място протоколът за разпределение бил базиран на неистински документи, подписани от лица, които не представляват взискателя. С оглед изложеното оспорва извършеното разпределение.

Ответникът по частната жалба и взискател по изпълнението- „Обединена българска банка“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Ирена Тодорова, в писмено възражение, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение като неоснователна. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Представени са мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от изп.дело №20168630401084, намира следното:

Частната жалба е подадена в тридневния срок по 462, ал.2 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно разпоредбата на  чл. 463, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, когато в изпълнителното производство има повече от един взискател и събраната сума не е достатъчна за удовлетворяване на вземанията на всички взискатели, съдебният изпълнител пристъпва към изготвянето на разпределение, като първо отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частичното изплащане на всяко от тях, като се извършва винаги, когато взискателите са повече от един.

С обжалваното постановление за разпределение от 03.07.2020г. на постъпили суми след извършена публична продан на недвижимо имущество по чл. 460 от ГПК по изп. дело № 20168630401084 по описа на ЧСИ С.Х.с район на действие СГС е извършено разпределение на постъпилата сума от 87 000 лв. по изпълнителното дело, във връзка с извършена публична продан на недвижим имот, подробно описан в постановлението. В атакуваното постановление ЧСИ изрично и подробно е посочил как се удовлетворяват вземанията в поредността по чл. 136 от ЗЗД. Разпределението е било предявено на жалбоподателя, чрез неговия пълномощник Р.М., на 24.07.2020г., видно от съставения протокол.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Жалбата срещу разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответните им привилегии. Други оплаквания за допуснати нарушения в принудителното изпълнение са извън предмета на контрола на съда по повод извършено разпределение.

При постъпила жалба срещу разпределението съдът трябва да извърши проверка досежно спазването на правилата за разпределение на постъпилите суми, недостатъчни за удовлетворяване на всички взискатели, установени в ЗЗД и ГПК.

Редът на привилегиите е установен от чл. 136, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД. Най-напред се удовлетворяват кредиторите с особена привилегия, в определената от закона поредност - т. 1-4 на, ал. 1 на чл. 136 от ЗЗД, след това се удовлетворяват кредиторите с обща привилегия в посочената от т. 5 и 6 на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД последователност, а накрая - хирографарните кредитори.

В настоящия случай на основание чл. 460 от ГПК е извършено разпределение на постъпилата сума от 87 000 лв. по изпълнителното дело, тъй като изпълнението е било насочено по отношение на ипотекиран недвижим имот, изнесен на публична продан. С оглед характера на обжалваното разпределение и допустимите доводи, на които може да са основава атакуването на същото, настоящият състав намира, че разпределението е законосъобразно извършено и доводите на частния жалбоподател, изложени в частната жалба за опорочаването му, са неоснователни.

Ето защо частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ІІ-г състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И.А.И. – длъжник по изп. дело №20168630401084 по описа на ЧСИ С.Х.с район на действие СГС, представляван от майка си Р.И.М., редовно упълномощена, срещу протокол за разпределение от 03.07.2020г. на постъпили суми след извършена публична продан на недвижимо имущество по чл.460 от ГПК по изп. дело №20168630401084 по описа на ЧСИ С.Х.с район на действие СГС.

Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.                         

 

  2.