Р Е Ш Е Н И Е №49
град Несебър, 06.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърския районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на девети
март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
При
секретаря А.Г., като разгледа докладваното от съдия Петър Петров гр.д.№ 793 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на иск с правно основание чл.38, ал.1, във връзка с чл.11, ал.1, т.5 и
чл.51, ал.1 от ЗУЕС и по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Предявен е от Етажната
собственост, находяща се в поземлен имот с идентификатор *********, с адрес:
град Несебър, к.к. Слънчев бряг – запад, комплекс „А.”, представлявана от председателя
на управителния съвет на етажната собственост Г.Б.Т., против М.Ж.Т. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***. Д.П. № 12, вход Б, етаж 4, ап.28.
В исковата молба се твърди, че на
01.07.2014г. е било проведено Общо събрание на етажната собственост, а взетите
на него решения били обективирани в съставения протокол, като според едно от
тези решения паричната такса за управлението и поддържането на общите части на
сградата за периода от месец април 2014г. до месец април 2015г. е определена на
8.5 евро на кв.м. от жилищната площ на всеки от притежаваните от собствениците
на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост. Взето е
решение дължимите суми за посочения период да бъдат платени до края на месец
юли 2014г. На следващо Общо събрание на етажната собственост, проведено на
28.08.2014г. било взето решение, с което е променен размерът на дължимата
годишна парична такса за управлението и поддържането на общите части в
сградата, като за периода от месец април 2015г. до месец април 2016г. е решено
тя да бъде 7.5 евро на кв.м. от жилищната площ на всеки от притежаваните от
собствениците на самостоятелни обекти в същата жилищна сграда. Поради неплащане
на задължението от страна на част от етажните собственици на дължимите годишни
такси-поддръжка, между които и ответницата, която е собственик на самостоятелен
обект, находящ се в сградата и представляващ апартамент № Б 14, разположен на
четвъртия жилищен етаж, вход Б, с площ от 72 кв.м., на проведено на
01.06.2016г. Общо събрание на етажната собственост е било взето единодушно
решение тези парични задължения да се претендират по съдебен ред, като преди това
е била дадена последна възможност на длъжниците да заплатят дължимите от всеки
от тях суми в срок до 01.07.2016г. Дължимите от ответницата парични задължения
за такси управление и поддръжка, които тя не е заплатила към момента на
подаване на исковата молба – 29.08.2016г., възлиза в общ размер на
2 498,34 лева, от които: 1 193 лева за периода от месец април 2014г.
до месец април 2015г., като се твърди и че ответницата дължи лихва за забава
върху тази сума в размер на 252,34 лева, начислена за периода от 01.08.2014г.
до 29.08.2016г., и 1 053 лева за периода от месец април 2015г. до месец
април 2016г. Моли ответницата да бъде осъдена да заплати на етажната
собственост сумата в общ размер на 2 498,34 лева, представляваща дължими
годишни такси за управление и поддържане на общите части на етажната
собственост, от които 1 193 лева за периода от месец април 2014г. до месец
април 2015г., и 1 053 лева за периода от месец април 2015г. до месец април
2016г.; сумата в размер на 252,34 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата от 1 193 лева, начислена за периода от 01.08.2014г. до
29.08.2016г.; законната лихва върху общия размер на главниците, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В отговора на исковата молба ответникът заявява, че оспорва
иска както по основание така и по размер. Отрича да дължи претендираната от
ищеца такса за периода от месец април 2014г. до месец април 2015г., като този
спор за дължимостта е разрешен с влязло в сила Решение № 185/14.12.2015г. по
гр.д.№ 765/2015г. по описа на Несебърския районен съд, в полза на ответницата.
Друг довод за недължимост на таксата за посочения период ответницата въвежда,
че размерът на таксата от 8.5 евро на кв.м. е определен от Общото събрание на
етажната собственост от 01.07.2014г. като включваща такса за поддръжка и
ползване на общите части на сградата и такса поддръжка и ползване на басейна на
комплекса. Басейнът обаче не представлява обща част и за него не може да бъде
определяна такса за поддръжка по реда на ЗУЕС, поради което липсвали
доказателства каква е определената такса за поддръжка и ползване само на общите
части на сградата. Наред с това според ответницата решенията на ОСЕС от
01.07.2014г. и от 28.08.2014г. противоречат на
закона, тъй като с тях е предвидено таксата за поддръжка и ползване на
общите части на сградата и басейна на комплекса да се заплаща съобразно площта
на притежаваните имоти от всеки собственик, което противоречи на чл.51, ал.1 от ЗУЕС, която предвижда разходите за управление и поддържане на общите части на
етажната собственост да се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства. По същото
съображение счита, че решението за определяне на такса управление и поддръжка
на общите части за периода от месец април 2015г. до месец април 2016г., взето
на проведеното на 28.08.2014г. ОСЕС, противоречи на чл.51, ал.1 от ЗУЕС.
Отделно от това ответницата твърди, че е изпратила до управителя на ЕС
уведомление по чл.51, ал.2 от ЗУЕС, че пребивава в собствения си самостоятелен
обект в сградата не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, което
уведомление управителят на ЕС е отказал да получи на 07.07.2016г., на което
основание отрича да дължи претендираната такса и за този период. Моли искът да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Ищцовата страна не се представлява в съдебно заседание нито
от законен нито от процесуален представител. С отделна писмена молба взема
становище по отговора на исковата молба на ответника, като заявява, че
цитираното от ответника гражданско дело е имало за предмет задължение към етажната собственост, но за
друг период, различен от процесния. Отрича твърдението, че решенията на общото
събрание на етажната собственост били взети в противоречие на чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Освен това решенията са влезли в сила и са задължителни за всички етажни
собственици, между които и ответника. Излага теоретични постановки относно отликата
между решенията на ОСЕС, както и дали стои въпросът за тяхната нищожност, и
сделките, които се уреждат с общи закони. След като ответникът дори не е навел
твърдение, че решенията на ОСЕС са отменени по реда на чл.40 от ЗУЕС, счита, че
същите следва да бъдат зачетени, тъй като те са и от компетентността и в
правомощията на ОСЕС, в т.ч. и решенията относно определяне на месечните
парични вноски за покриване на разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата. Моли исковите претенции да бъдат уважени.
В съдебно заседание ответникът не
се явява и не изпраща представител. В представените от упълномощения от
ответника адвокат писмени бележки се поддържа становището за наличие на влязъл
в сила съдебен акт, ползващ се със сила на присъдено нещо по отношение на
претенцията за заплащане на такса за поддръжка на общите части за 2014г., с
който е отречено тя да се дължи. Освен това изтъква довода, че решенията за етажна
собственост имат действия за напред, а определената такса е включвала и
поддръжка на басейн, който не се включва в общите части. Решенията на ОСЕС от
01.07.2014. и от 28.08.2014г., с което е решено таксата за поддръжка и ползване
на общите части на сградата и басейна на комплекса да се заплаща съобразно
площта на притежаваните имоти на всеки собственик, противоречат на закона, и в
частност на чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Освен това ответникът не дължи такса и на
друго основание, а именно изпратено от нея уведомление по чл.51, ал.2 от ЗУЕС,
което управителят на етажната собственост отказал да получи на 07.07.2016г.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа
страна:
Ответникът М.Ж.Т. е собственик на следния
недвижим имот, а именно: Апартамент № Б 14, разположен на четвърти жилищен етаж във вход „Б” с площ от 72 кв.м.,
от които 61,70 кв.м. застроена площ и 10,30 кв.м. идеални части от общите части
на сградата, находящ се жилищна сграда с апартаменти, кафене, офиси и магазини
за промишлени стоки – комплекс „А.”, състояща се от пет жилищни етажа плюс
шести подпокривен, построена в УПИ ІІ-155, 158, 163, в кв.6501, съгласно
действащия ПУП на к.к. Слънчев бряг – запад, община Несебър, целият поземлен
имот с площ от 6 208 кв.м.
Ответницата се легитимира като собственик на апартамента по силата на договор,
сключен на 19.07.2006г. между нея, от една страна в качеството й на купувач, и
„А. – Г” ООД, ЕИК ********, от друга страна, в качеството му на продавач, който
договор за покупко-продажба на недвижим имот е обективиран в нотариален акт,
надлежно вписан в Службата по вписванията – Несебър.
От Протокола от проведеното на
01.07.2014г. общо събрание на собствениците на комплекс „А.”, находящ се в к.к.
Слънчев бряг, , се установява, че събранието е протекло при следния дневен ред:
1) Да се вземе решение за ползване на басейна; 2) Да се уточни правилник за
вътрешния ред; 3) Разни. По т.1 от Дневния ред не е взето едно, а цели четири
решения, като съгласно едното от тях (Решение 4), ОСЕС „Определя се сумата за поддръжка и ползването на басейна и общите части
на сградата през 2014г., дължима от собствениците на имоти в комплекс „А.” к.к.
Слънчев бряг, в размер на 8.5 евро на квадратен метър, съобразно площта на
притежаваните имоти от всеки собственик. Сумите следва да бъдат платени до края
на месец юли 2014г. В случай, че след
изтичане на срока за плащане сумите не са заплатени доброволно, възлага на
управителя да предприеме всички правни и фактически действия по принудителното
събиране чрез съответния районен съд, със завеждане на съдебни дела”.
От протокола от проведеното на
28.08.2014г. общо събрание на собствениците на комплекс „А.”, находящ се в к.к.
Слънчев бряг, пък се установява, че е взето решение по т.5 от дневния ред на
събранието „Определяне на такса за поддръжка през 2015-2016г., според което
решение: „таксата за поддръжка през
2015г.-2016г. да бъде в размер на 7.5 евро на кв.м. от площта на апартамента на
всеки собственик”.
Адвокат Б.К. е изготвил
уведомление до Г.Б.Т., в качеството й на управител на Етажната собственост на
жилищната сграда комплекс „А.”, разположена в поземлен имот с идентификатор
51500.506.59, в к.к. Слънчев бряг, с което е заявил, че М.Ж.Т. е клиент на
адвокатското дружество, на което той е управляващ, както и че същата пребивава
в етажната собственост не повече от 30 (тридесет) дни в рамките на една
календарна годна, поради което обстоятелство и на основание чл.51, ал.2 от ЗУЕС, тя не дължала плащането на разходи за управление и поддръжка на етажната
собственост. По делото няма данни така съставеното уведомление да е изпратено
на адресата, а представената по делото разписка касае единствено кореспонденция
между „Еконт Експрес” ООД (подател) и Адвокатско дружество „К.с.” (получател).
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените искове за заплащане на
годишни вноски за такса и поддръжка на общите части в жилищна сграда в режим на
етажна собственост са допустими. Не е вярно твърдението че тези претенции или
някоя от тях са били предмет на съдебен спор, с което е отречено със сила на
присъдено нещо те да се дължат. Цитираното от ответната страна 765/2015г. по
описа на Несебърския районен съд е имало за предмет на спор такса за управление
и поддръжка на общите части в етажната собственост за периода 2013-2014г., а
като основание за възникване, съществуване и изискуемост на това предходно
вземане ищецът е посочил решение на ОСЕС, взето на 02.05.2012г., което
основание е различно от цитираните в
настоящата искова молба дати на проведени ОСЕС и взети на тях решения. След
като и за ответната страна това е било очевидно, респ., че не е налице сочената
отрицателна процесуална предпоставка по смисъла на чл.298 от ГПК за допустимост
на настоящите искове, според настоящия съдебен състав цитирането на това дело,
с който е разрешаван спор между същите страни, е направено предимно като опит да
се издейства благоприятен за ответницата изход като, макар и да не е изрично
посочено, бъде постановено сходно разрешаване и на настоящия спор за материално
право.
Съгласно чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС
сред правомощията на Общото събрание на етажната собственост е да определя
размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата, а съгласно чл.6, ал.1, т.8 и т.10 от ЗУЕС собствениците
на обекти в етажната собственост са длъжни да изпълняват решенията на органите
на управление на етажната собственост и да заплащат разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата. Задълженията на ответницата да
заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата
произтичат на първо място от закона и от решението на Общото събрание на
етажната собственост. Размерът на вземанията на ищеца в конкретния случай се
определят от решенията на ОС на ЕС от 01.07.2014г. и
28.08.2014г., според които размерът на дължимата от всеки от
собствениците годишна вноска за разходите за управлението и поддръжката на
общите части на сградата за всеки от двата процесни периода се определя като
общата квадратура на притежавания от съответния собственик обект (разгъната
застроена площ и общи части) се умножи по 8.50 евро за първия процесен период,
и по 7.50 евро за втория такъв. По този начин, макар и да не са определени,
задълженията за заплащане на такси са определяеми. Правомощията в тази насока
на общото събрание са осигурени с горецитираната разпоредба на чл.11, ал.1, т.5
от ЗУЕС, като няма регламентиран механизъм за разпределянето на паричните
вноски за разходи като такива „за управление” и такива „за поддръжка”, или
законоустановен алгоритъм за изчисляването им. Според нормата на чл.48, ал.8 от ЗУЕС за поддържането на общите части на етажната собственост, собствениците,
ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят вноски, чийто размер
се определя именно с решение на Общото събрание (или с Правилник за вътрешния
ред). Разпоредбата на чл.51 от ЗУЕС касае разпределението на разходите между
собственици, ползватели и обитатели на етажната собственост. Така, доколкото
спорните решения са взети от орган, разполагащ с правомощията за това, има за предмет
въпрос от неговата компетенция и намира опора в разпоредбите на ЗУЕС, липсва
съществена колизия с императивни разпоредби, чието съществуване да бъде
нетърпимо в правния мир.
Неоснователно е възражението на
ответницата, че самите решения на ОС на ЕС противоречали на разпоредбата на
чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Тази разпоредба е диспозитивна и дава само един от
възможните начини за разпределяне на разходите за управление и поддържане на
общите части на сградата, като във всеки конкретен случай решението се взема от
Общото събрание на етажната собственост.
Изложените от ответната страна
съображения, че решенията на ОС на ЕС имат действия за напред, поради което не
можело да се определя такса за управление и поддръжка за минал период, т.е. за
период, предхождащ взетото решение, както и че в определената такса се
включвала и поддръжката на басейна, който не е бил обща част, са свързани
единствено с въпроса за законосъобразността на тези решения, а те се разрешават
в производството по чл.40 от ЗУЕС – по иск за отмяна на решение на общото
събрание на ЕС. Ответницата не е предявила в предвидения в закона срок такъв
иск и при това положение решението става задължително за нея и подлежи на
изпълнение. Доколкото сумите, които се търсят от ответницата, са изчислени по
идентичен начин както и сумите, определени да се дължат от всеки един от
етажните собственици, и като се вземе предвид свободата, дадена на общото
събрание от ЗУЕС при определянето на вноските (без да има фиксиран от правната
норма минимален и максимален размер), съдът счита, че липсва противоречие с
материалния закон в обсъжданите точки от решението на ОС на ЕС.
Основанието на претендираните от
ответницата суми е именно въз основа на тези взети решения на ОС на ЕС, като
размерите на годишните вноски за разходите за управление и поддръжка на общите
части са определени по начина, указан в решенията, както се твърди и в исковата
молба. Нормативно не е предвидена възможност за преценка на самите етажни
собственици при определяне квотата на всеки поотделно в разходите за текущо
поддържане на общите части, както и не са въведени допълнителни критерии, от
които зависи тя, като например притежаван процент идеални части от общите
части, възраст, имуществено положение. Вярно е, че ОС на ЕС определя размера на
ежемесечните вноски за текущото поддържане на общите части на сградата (чл.48,
ал.8 от ЗУЕС), но по смисъла на чл.51, ал.1 от ЗУЕС се има предвид стойността
на самата вноска, която следва да е еднаква за всички живущи, а не се
предоставя възможност за определяне на различен по размер вноски за различни
категории обитатели.
По наведените от ответницата
правоизключващи възражения следва да се отбележи само, че действието на
решението занапред не се отъждествява с предмета на решението, и в частност
периода, който се обхваща със самото решение. Решението на ОС на ЕС, което
действа занапред, т.е. след неговото приемане, е напълно допустимо да урежда
отношения във връзка с етажната собственост и за период, предхождащ вземането
на решението. Дали басейна е включен в общите части или не, не е предмет на
изследване в настоящия процес. Но дори и да не представлява обща част, това по
никакъв начин не изключва възможността той бъде предмет на правно регулиране с
нормите на ЗУЕС, защото ако създадения комплекс е предназначен да обслужва
отделните жилищни сгради и да се използва заедно с останалите обекти от
собствениците на самостоятелни обекти в жилищните сгради, а не от
собственика/ците на поземления имот, ще означава, че басейнът ще има обслужващо
предназначение. Басейнът представлява елемент от устройството за ползване на
свободната дворна площ, а отношенията се уреждат с договор между инвеститора
(собственика/ците на дворното място – чл.2 от ЗУЕС), от една страна, и етажната
собственост или отделни етажни собственици, от друга страна. Ако пък липсва
такъв договор, то отношенията във връзка с разходите по поддържането и
подобряването на незастроената част от поземления имот и съоръженията и
постройките в комплекса, следва да се уредят или по правилата на
неоснователното обогатяване или по правилата на воденето на чужда работа без
пълномощие и с оглед на това в чия полза са направени тези разходи – дали в
полза на собственика на поземления имот и/или в полза на етажните собственици,
на които е предоставено правото да се ползват от тях.
Дори и да се приеме, че
уведомлението е изпратено (без значение дали лично от ответника или от мним
представител) до председателя на Управителния съвет на ЕС по времето, когато е подадена
и исковата молба, въз основа на която е образувано делото, то не представлява
доказателство за наличие на предпоставките по чл.51, ал.2 от ЗУЕС. В него се
съдържат единствено твърдения за изгодни за страната факти, каквито се съдържат
и в отговора на исковата молба (поради което и не могат да бъдат ценени като
доказателства), от съдържанието му не става ясно дали с него се заявяват
конкретни бъдещи намерения на клиентката на адвокат Б.К. или се твърди
конкретно фактическо положение и дали то е съществувало през въведените от
ищеца периоди. Твърдението, че по силата на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС
ответницата е освободена от задължението си да заплаща вноски за такси
управление и поддръжка на общи части в етажната собственост е неоснователно.
Доказателства в тази насока не са представени, въпреки, че с доклада по чл.146
от ГПК такива са дадени изрично при разпределението на доказателствената
тежест. Освен това хипотезата на ал.2 от чл.51 от ЗУЕС касае преимуществено
отсъствие от имота, когато обитаването е до 30 дни в годината, а за да е налице
тази хипотеза, не е необходимо писмено уведомление до председателя на
управителния съвет, каквото е едно от изискванията, предвидени за случаите по
чл.51, ал.3 от ЗУЕС.
Така съдът намира иска за
основателен и доказан, включително и по размер. Дължимата от ответницата
годишна такса за управление и поддръжка на общите части в етажната собственост
за периода от месец април 2014г. до месец април 2015г., определена на базата на
притежаваната от нея площ от 72 кв.м. и при цена 8.5 евро на кв. метър, възлиза
на сумата в размер на 612 евро, чиято левова равностойност е именно 1 193
лева – цената на първия иск. Дължимата от ответницата годишна такса за
управление и поддръжка на общите части в етажната собственост за периода от
месец април 2015г. до месец април 2016г., определена на базата на притежаваната от нея
площ от 72 кв.м. и при цена 7.5 евро на кв. метър, възлиза на сумата в размер
на 540 евро, чиято левова равностойност е 1 053 лева – цената на втория
иск.
Въпросът от кой момент ответникът
е изпаднал в забава, т.е. от кога всяко едно от двете вземания са станали
изискуеми, е пряко свързан с размера на мораторната лихва и началният момент,
от който следва да се начислява за всяко от двете вземания. В Решението от 01.07.2014г. изрично е
посочено, че таксите за 2014г. (макар и да не е прецизирано, не се спори, че
касае годишната такса, не за цялата календарна 2014г., а за периода от края на
месец април 2014г., до началото на месец април 2015г., и който период в
по-голямата си част обхваща календарната 2014г.) следва да заплатят до края на
месец юли 2014г. В решението от 28.08.2014г. не е посочен срок за плащане на
таксите за 2015-2016г. Когато на проведеното ОС на ЕС на 01.06.2016г. е решено
на длъжниците да се даде едномесечен срок за изплащане на задълженията след
това общо събрание, не е решено дължимите главници да заплащат едновременно с
лихви за забава. Поради това, и след като е отложен падежа на първото вземане и
е конкретизиран падежа на второто, съдът приема, че ответницата окончателно е
изпаднала в забава след 01.07.2016г. Затова и мораторната лихва следва да бъде
начислена за периода от 02.07.2016г. до 28.08.2016г., но само по отношение на
главницата от 1 193 лева, тъй като по втората главница такава не се
претендира.
След
като претендираната от ищеца сума е била изискуема от ответника към датата на
предявяване на иска, основателно се явява искането за заплащане на мораторната
лихва за забава върху вземането, считано от неговия окончателен падеж до
предявяването на иска, който размер при използване на програмата ЕПИ „On-line” калкулатори, се установява, че за посочения период обезщетението за
забавено плащане по първото (по-старото и по-голямо по размер) вземане от
1 193 лева, възлиза на сумата в размер на 19,26 лева, а по втората
главница, обезщетението за забава е в размер на 17 лева, която обаче не следва
да се присъжда, тъй като не се претендира.
С оглед правилата на процеса на
основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски за платена държавна такса в размер на 139,84 лева,
а разноските за платено адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени
съобразно уважените искове, а именно сумата в размер на 274,15 лева. На ответницата
следва да се присъдят направените от нея разноски за платено адвокатско
възнаграждение на основание чл.78, ал.3 от ГПК съобразно отхвърлената част от
иска за мораторна лихва, а именно сумата в размер на 149,64 лева, която ищецът
следва да бъде осъден да й заплати.
Предвид гореизложеното,
Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М.Ж.Т. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***. Д.П. № 12, вход Б, етаж 4, ап.28, ДА ЗАПЛАТИ на
Етажната собственост
на комплекс „А.”, представляващ сграда с идентификатор *********.1, находящ
се в к.к. Слънчев бряг – запад, представлявана от председателя на управителния
съвет на етажната собственост Г.Б.Т., сумата в размер на 1 193 лв. (хиляда сто деветдесет и три
лева), представляваща неплатена дължима годишна вноска за такса управление
и поддръжка на общите части на сградата за периода от месец април 2014г. до
месец април 2015г., ведно със законната
лихва за забава, считано от 29.08.2016г. до окончателното изплащане на
главницата, както и сумата в размер на 19,26
лв. (деветнадесет лева и 26 ст.), представляваща мораторна лихва за периода
от 02.07.2016г. до 28.08.2016г., като за разликата над уважения до пълния
претендиран размер за мораторната лихва от 252,34 лева и за периода от
01.08.2014г. до 01.07.2016г., ОТХВЪРЛЯ акцесорната претенция, като
неоснователна.
ОСЪЖДА М.Ж.Т.
с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***. Д.П. № 12, вход Б, етаж 4,
ап.28, ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на комплекс „А.”,
представляващ сграда с идентификатор *********.1, находящ се в к.к. Слънчев
бряг – запад, представлявана
от председателя на управителния съвет на етажната собственост Г.Б.Т.,
сумата в размер на 1 053 лв.
(хиляда и петдесет и три лева), представляваща неплатена дължима годишна
вноска за такса управление и поддръжка на общите части на сградата за периода
от месец април 2015г. до месец април 2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от 29.08.2016г. до
окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА М.Ж.Т.
с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***. Д.П. № 12, вход Б, етаж 4,
ап.28, ДА ЗАПЛАТИ на Етажната собственост на комплекс „А.”,
представляващ сграда с идентификатор *********.1, находящ се в к.к. Слънчев
бряг – запад, представлявана
от председателя на управителния съвет на етажната собственост Г.Б.Т.,
сумата в размер на 413,99 лв.
(четиристотин и тринадесет лева и 99 ст.), представляваща направени по
делото разноски и включваща платена държавна такса от 139,84 лева и платено
адвокатско възнаграждение върху уважената част на исковете в размер на 274,15
лева.
ОСЪЖДА Етажната
собственост
на комплекс „А.”, представляващ сграда с идентификатор *********.1, находящ
се в к.к. Слънчев бряг – запад, представлявана от председателя на управителния
съвет на етажната собственост Г.Б.Т., ДА ЗАПЛАТИ на М.Ж.Т. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***. Д.П.
№ 12, вход Б, етаж 4, ап.28, сумата в
размер на 149,64 лв. (сто четиридесет и
девет лева и 64 ст.), представляваща направени по делото разноски за
платено адвокатско възнаграждение върху отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: