РЕШЕНИЕ
№ 568
гр. Пловдив, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330110165 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу К. Н.
Д. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 841.90
лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна
и отведена канална вода за периода 23.02.2018 г. до 23.03.2021 г. за водоснабден имот,
находящ се в ***, както и сумата в размер на 94.03 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода 30.04.2018 г. до 28.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.04.2021 г. до
окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5879/2021 г. по описа на ПРС. Претендират
се разноски.
В исковата молба се излагат твърдения, че отчета в процесния имот за процесния
период е извършван при условията на липсващо измервателно устройство, поради което и
потребеното количество вода е било начислявано по тарифа по 5 куб.м за двама обитатели.
Ответникът е потребител, в качеството си на собственик на водоснабдения имот. Иска
уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
ответника особен представител, с който се оспорват исковете. Оспорва качеството
потребител на ответника. Оспорва ищецът да е предоставял услуги на ответника. Оспорва
начина по който са начислени вземанията на ищеца. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията. Оспорва карнетите и всички документи, представени от
ищеца, оспорва споразумението да е подписвано от ответника Иска се отхвърляне на
1
исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимост:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 5879/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422
ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Дружеството – ищец следва да докаже че между него и ответника е възникнало
валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния период, в това число, че ответникът
има качеството потребител на ВиК услуги в процесния период, в качеството си на
собственик, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената
услуга за процесния период във водоснабден имот в *** в твърдяното количество, както и
твърденията си за начина на отчитане на ВиК услугите и размера на начислените в тази
връзка суми, както и наличие на предпоставките за начисляване на количествата вода по
Тарифа – липса на водомер.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“,
ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на
територията на гр. П..
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на
оператора Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители –
собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия препродаващи
непитейна вода след обработката й, субекти по чл.2 ЗВРВКУ – наематели. За да възникне
задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място
следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.
Спорно по делото е дали ответникът има качеството потребител на предоставените
от ищеца услуга и дали са налице предпоставките за служебно начисляване на количествата
вода.
От представената от Отдел „Местни данъци и такси“ към Община Пловдив,
информация /л.54/, за лицата декларирали по реда на чл.14 ЗМДТ имот, находящ се в *** се
установи, че същият е собственост на 11 лица, включително и на ответника К.Д., като
последният се явява съсобственик в имота.
По делото не се установява, че именно ответникът е лицето, което през процесния
период е ползвал изцяло имота, находящ се на *** и защо от него се претендира цялата
неплатена доставена услуга.
Наред с това по делото не се установи, въпреки разпределената от съда
2
доказателствена тежест, че в процесния имот не е имало измервателно устройство, тоест, че
са били налице предпоставките да бъде начислено служебно количество вода, а не по
показанията на водомерното устройство. С доклада по делото, обективиран в Определение
от 15.12.2021 г., съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства за това
обстоятелство.
С оглед изложеното по делото не се установи, че ответникът е ползвал изцяло
процесния имот и дължи цялата сума, претендираната от ищеца, както и че са били налице
предпоставките за служебно начисляване на консумирана вода, без да се държи сметка за
реално потребеното такова, поради което искът се явява недоказан по основание и като
такъв ще се отхвърли изцяло.
Предвид отхвърлянето на главния иск ще се отхвърли обусловения от него акцесорен
иск за обезщетение за забава.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца не се дължат деловодни разноски.
Ответникът има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, но не претендира и не се
установява да е направил такива, ето защо не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ №
250 срещу К. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, положителни установителни искове за
признаване за установено, че К. Н. Д., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК ********* сумата в размер на 841.90 лева, представляваща
стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална
вода за периода 23.02.2018 г. до 23.03.2021 г. за водоснабден имот, находящ се в ***, както и
сумата в размер на 94.03 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода
30.04.2018 г. до 28.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 08.04.2021 г. до окончателното погасяване на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5879/2021 г. по описа на Пловдивския районен съд.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3