№ 12910
гр. С., 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110148121 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Същото е образувано по искова молба от Т. В. В., ЕГН: ********** срещу ЗАД
„ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *********, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на л.а. „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. №
СВ9918ХТ, с полица № BG/22/123002576069, да заплати на ищцата сумата в размер на 25
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на ПТП,
настъпило на 04.02.2024 год. в гр. С., по вина на водача на л.а. „Ситроен Ксара Пикасо“ с
рег. № СВ9918ХТ, застрахован по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите при
ответника, както и сумата от 1 023,68 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
25.03.2025 год. до 09.07.2024 год. (съгласно уточнителна молба от 07.10.2024 г.).
Ищцата твърди, че на 04.02.2024 г. около 12:15 часа в гр. С., на светофара на
кръстовището на бул. „Александър Малинов“ с бул. „Андрей Сахаров“ с посока на движение
към бул. „Брюксел“ е настъпило ПТП, по вина на водача (М. В.) на лек автомобил „Ситроен
Ксара Пикасо“ с рег. № СВ9918ХТ, застрахован по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, който ударил
изчакващия на червен светофар л.а. „Рено Модус“ с рег. № СА0392МХ, в който автомобил
била пътник ищцата. Ищцата сочи, че вина за настъпване на ПТП има водачът М. В., който
движейки се с висока скорост, не се е съобразил, че пред него има спряло и изчакващо на
червен светофар МПС, поради което с действията си е нарушил правилата за движение по
пътищата. Твърди, че вследствие на ПТП е преживяла остра стресова реакция, изразяваща се
в тревожност, емоционална лабилност, вегетативна дистония, инсомия с признаци на силен
страх, безсъние и раздразнителност. Сочи, че на 10.04.2024 г. й е била направена магнитно
резонансна томография, в резултат на която се установило, че след високоенергийна травма,
ищцата е получила цервико-брахиален радикулерен синдром и дискови циркмухенентно
ектензионни отклонения. Посочва, че поради получените увреждания на шийните коренчета,
1
както и поради силни болки във врата и тръпнене на крайниците, на 03.05.2024 г. е
постъпила за лечение в МБАЛ „Света С.“. Твърди, че и към настоящия момент продължава
да изпитва силни болки страдания. Ето защо отправя молба към съда да уважи предявените
в настоящото производство искове. Претендира разноски, в това число за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА за предоставена безплатна правна помощ.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД е подал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че
исковата молба е нередовна, доколкото в нея не е посочена банкова сметка, по която да бъдат
заплатени претендираните вземания. По същество оспорва вината на водача на
застрахования при ответното дружество автомобил и механизма на настъпване на ПТП.
Оспорва ищцата да е търпяла описаните в исковата молба неимуществени вреди по
аргумент, че липсват медицински документи, обвързани с проследяването на
здравословното й състояние, както и медицински документи относно възстановителните
процеси и контролни прегледи при травматолог, неврохирург и специалист вътрешни
болести. В тази връзка навежда, че твърдяните увреждания не били вследствие на пътен
травматизъм, т.е., че не са последвали от процесното призшествие, а са дегенеративни
състояния с давност, датираща преди датата на процесното ПТП. Счита, че претендираното
обезщетение е прекомерно и не отговаря на реално понесените от ищцата болки и
страдания. Релевира възражание за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, поради
непоставен, респективно правилно поставен предпазен колан.
Третото лице помагач на страната на ответника - М. В. В., също и ответник по
обратния иск не е депозирал в срок писмен отговор, нито извън него.
В законоустановения срок отвентникът ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, в
условията на евентуалност, в случай, че главният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на застрахователя по гражданската отговорност бъде уважен, е
предявил обратен иск срещу третото лице – помагач по делото - М. В. В. с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 3 000 лв. –
част от сумата от 25 000 лв., ведно със законната лихва от 04.02.2024 г.
В предоставения му по чл. 131 ГПК срок, а и до настоящия момент, ответникът по
обратния иск не е взел становище по предявената срещу него претенция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 432 КЗ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че е
собственик на увредените автомобили, настъпилото ПТП и неговия механизъм, вината за
произшествието на водача на застрахования при ответника автомобил, настъпването на
имуществените вреди, причинно-следствената връзка между произшествието и вредите,
стойността на обезщетението, наличието на валидна към датата на ПТП застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника по отношение на автомобила, управляван от
виновния водач, извънсъдебното предявяване на претенцията.
При установяване на горните обстоятелства от страна на ищеца, в тежест на
ответника е да обори презумпцията за вина на водача на лек автомобил „Ситроен Ксара
Пикасо“ с рег. № СВ9918ХТ, респективно – да докаже, че е погасил претендираното
вземане.
В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си, в това число и
възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, като следва да докаже в условията на
пълно доказване противоправно поведение на водача на лек автомобил „Рено Модус“ с рег.
2
№ СА0392МХ, което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че
на 04.02.2024 год. е настъпило ПТП с участници: л.а. „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. №
СВ9918ХТ, управляван от М. В. В. и л.а. „Рено Модус“ с рег. № СА0392МХ, управляван от
Владимир Людмилов Петков; както и че при настъпилото ПТП на 04.02.2024 г. ищцата Т. В.
е била пътник в л.а. „Рено Модус“ с рег. № СА0392МХ, управляван от Владимир Людмилов
Петков. Не е спорно и че за л.а. „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № СВ9918ХТ към 04.02.2024
г. е била активна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
застраховател ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД.
От приетия като писмено доказателство протокол за ПТП с пострадали лица № К-69
от 04.02.2024 г., съставен от мл. автоконтрольор при ОПП на СДВР, след посещение на
местопроизшествието, се установява, че на посочената дата около 03:45 часа е настъпило
ПТП, при което лек автомобил „Рено Модус“ с рег. № СА0392МХ се движи по бул.
„Малинов“, с посока на движение от ул. „Самара“ към бул. „Брюксел“, като на
кръстовището на бул. „Андрей Сахаров“ участва в ПТП със спрялото на червен
забранителен сигнал на светофарната уредба, работеща в режим – нормален, МПС 2, а
именно „Рено Модус“ с рег. № СА0392МХ. В протокола е посочено, че настъпилите
материални щети по л.а. „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № СВ9918ХТ са както следва:
цялостна деформация предна част, а съответно за МПС 2 „Рено Модус“ с рег. № СА0392МХ
– цялостна деформация задна част, купе и др. Протоколът сочи, че пострадали лица от това
ПТП са Владимир Людмилов Петков, управлявал „Рено Модус“ с рег. № СА0392МХ –
прегледан и настанен в УМБАЛ „Св. Анна“ с фрактура на дясна тазобедрена става и
кръвоизлив на мозъка, както и политравма и шофьора на „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. №
СВ9918ХТ – М. В. В., който бил прегледан и освободен от УМБАЛ „Св. Анна“. Видно от
протокола участникът в инцидента Т. В. В. е пътувала като пасажер в „Рено Модус“ с рег. №
СА0392МХ, управлявано от мъжа й - Владимир Людмилов Петков. Констативният протокол
сочи също, че водачът М. В. В. е управлявал своя лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с
рег. № СВ9918ХТ под въздействието на алкохол – 1,84 промила и наркотично вещество –
кокаин. По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП-то
протоколът няма материална доказателствена сила, тъй като представлява заключение
относно факти, които той не е възприел пряко, поради което съдът не е обвързан от извода
на административния орган, а механизмът на произшествието е елемент от предмета на
доказване по делото и подлежи на изследване от съда /в този смисъл - Решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008
г., ВКС/. Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства
относно механизма на неговото настъпване във връзка с данните, които се извличат от
останалите събрани по делото доказателства – и най-вече заключението на вещото лице по
съдебноавтотехническата експертиза, изготвено след запознаване с материалите по делото.
Установява се от приложените по делото писмени доказателства – споразумение,
обективирано в протокол от открито съдебно заседание, проведено на 13.05.2025 г. по н.д.
№8205/2024 г. по описа на СГС, 29 състав, че обвиняемият М. В. В. се признава за виновен в
това, че на 4.02.2024 г. около 03:45 часа в гр. С., при управление на моторно превозно
средство лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Пикасо“ с регистрационен номер СВ 9918
ХТ, движещ се по бул. „Александър Малинов“ с посока на движение от бул. „Андрей
Ляпчев“ към ул. „Ана Ахматова“ в района на кръстовището с бул. „Андрей Сахаров“,
нарушил правилата за движението по пътищата, визирани в Закон за движението по
пътищата, а именно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП, като управлявал моторното
превозно средство в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, а именно – 1,84 на хиляда и след употреба на наркотични вещества – кокаин, не
предприел действия за намаляване на скоростта или спиране при приближаване на
3
кръстовището, при забранителен червен светлинен сигнал на светофарната уредба за
посоката му на движение, при което реализирал пътнотранспортно произшествие със
спрелия на пътното платно лек автомобил марка „Рено“, модел „Модус“, с рег. № СА 0392
МХ и умишлено причинил телесни повреди на водача му Владимир Людмилов Петков с
ЕГН **********, представляващи средни телесни повреди по смисъла на чл. 129 НК, а
именно – черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка, реализирало медикобиологичния
признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота“, счупване на костите на
тазовия пръстен, реализирало медикобиологичния признак „трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни“ и счупване на долното рамо
на срамната кост вляво и на лявата ацетабуларна ямка, реализирало медикобиологичния
признак „трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 30
дни“, поради което на основание чл. 342, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1 НК вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е
определено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал.1 от НК се отлага за изпитателен срок от 5 години.
За установяване механизма на настъпване на процесното ПТП в производството е
изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза. Експертното заключение по
съдебно-автотехническата експертиза, неоспорено от страните и което съдът след преценка
по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, сочи, че
като се вземат предвид настъпилите увреждания, то може да се изведе, че скоростта на лек
автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № СВ9918ХТ в момента на удара с другото МПС
марка „Рено“, модел „Модус“, с рег. № СА 0392 МХ, е не по-малко от 40-50 км/час. От него
се установява, че от техническа гледна точка може да се направи извод, че причината за
настъпване на произшествието е поведението на водача на лек „Ситроен Ксара Пикасо“ с
рег. № СВ9918ХТ, който е управлявал превозното средство със скорост, при която не е могъл
да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи удар в спрелия пред него лек автомобил
„Рено“, модел „Модус“, с рег. № СА 0392 МХ. Експертното заключение много прецизно и
нагледно описва, чрез кадри, движението на тялото в различните фази, при удар в задната
част на превозно средство. Експертът пунктуално описва функционалностите на коланите,
техните характеристики и специфики с оглед полезността им в различни хипотези на пътен
инцидент.
За установяване на медико-биологичните травми на ищцата, както и за вида и
характера на претърпените от нея увреждания и болкови усещания, по делото е изслушано
заключение по съдебно медицинска експертиза. По мнение на настоящия съдебен състав
заключението е обективно дадено, обосновано е и не предизвиква неясноти, освен това е
изготвено от експерт, притежаващ дълъг професионален опит и необходимите познания в
специфичната област на науката медицина и по-конкретно в областта на неврологията. Ето
защо съдът кредитира с пълно доверие констатациите на експерта и поставя последните в
основа на изводите си по фактите при решаване на спора по същество. Вещото лице
разкрива, че получените от изследваното лице травматични увреждания, в резултат на
претърпения пътен инцидент, покриват критериите за временно разстройство за здравето,
неопасно за живота. Изрично е аргументриано, а допълнително и разяснено при защитата на
заключението в открито съдебно заседание, че макар ищцата да има дегенеративни промени
в шийната област на гръбнака, същите сами по себе си трудно могат да доведат до болки и
компресия на нерви. Експертът обяснява, че компресията на нервните коренчета с
придружаващата болка са в резултат на травмата от инцидента и по-специално създадения
нерво натиск в левия летерален рецесус на ниво С 5 – С6. Уточнява, че с оглед вида и
характера на получените увреждания, следва, че Т. В. е била с правилно поставен предпазен
колан към момента на ПТП. Главата, шията и крайниците са свободно движещи се
(предпазният колан ограничава движението на тяло само напред) и биха могли да
контактуват с различни части от интериора на автомобила. Накрая отбелязва, че
възстановителният период на ищцата е протекъл с болнично и амбулаторно медикаментозно
4
лечение, както и проведена физиотерапия, като последният амбулаторен лист е от януари
2025 г.
Част от целокупния доказателствен материал по делото представляват и
свидетелските показания на свидетеля Веселин Дончев В. – баща на ищцата. В свободен
разказ пред съда, св. В. обяснява хронологично как са се развили събитията от процесното
ПТП, за което бил уведомен през ранните часове на 04.02.2025 г. от дъщеря си – Т. В.. Сочи,
че много бързо със съпругата си се организирали, за да отидат на съобщеното от дъщеря му
място на ПТП – на бул. „Александър Малинов“. Не знаел какво ще последва, затова
позвънил и на сина си – братът на Т. В.. Разказва, че причинителят на ПТП бил ударил и
друга кола и на мястото на катастрофата, имало освен патрул и линейка, и други лица, които
имали съприкосновение с шофьора на предишните кръстовища. Споделя, че веднага дали
успокоителни на дъщеря му, понеже тя била в много лошо състояние. След инцидента дълго
време не смеела да се качи на автомобил, а и до настоящия момент го избягвала – като
ползвала основно градския транспорт. Свидетелят подчертава, че усетил промяна в
поведението на дъщеря си – същата станала нервна и избухлива. Смята, че инцидентът се е
отразил сериозно на психиката й, като разказва, че понякога, докато той шофира, тя реагира
импулсивно в ситуации, а преди не го е правила. Посъветвал дъщеря си да отиде на
психиатър, защото усещал, че тя има проблеми с психиката си. Болката в тила обаче
останала и след прегледа от психиатър и тогава тя си направила ЯМР. Престояла в лечебно
заведение МЦ „С.“ за 5 дни. Споделя, че след пътния инцидент, дъщеря му вече не е същата
– не може да вдига, крайниците й изтръпват, а и е избухлива.
Съдът кредитира изцяло така дадените показания на св. В., преценени по реда на чл.
172 ГПК. В трайната си практика ВКС приема, че самият факт на родствена, семейна или
друга връзка със страната не е предпоставка, достатъчна, за да дискредитира свидетелските
показания и да послужи за основание същите да не бъдат ползвани от съда при изграждане
на изводите за фактите поради евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на
делото. Така напр. с Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о.,
ГК, се приема, че всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК, дори и да е заинтересовано от
изхода на делото, може да бъде свидетел. В такава хипотеза съдът не може да игнорира
допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради
неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна
съпоставка на всички доказателства по делото. Следователно, с доказателствена стойност се
ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена връзка със
страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността на
изнесеното от тези лица.
На следващо място - по делото не е спорно обстоятелството, че към датата на
процесното събитие за лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № СВ9918ХТ е
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с ответното дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 2 КЗ по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, както и всяко
лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание.
От изложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че виновен за настъпване
на процесното ПТП е водачът на лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. №
СВ9918ХТ, който е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – като е управлявал
пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда (1,84 на
хиляда) и/или след употреба на наркотични вещества – кокаин, както и разпоредбата на
чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
5
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът намира за недоказано и като такова се явява
неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното
становище в трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по
описа на II т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /,
че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия
или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които
основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В случая от събраните по делото доказателства не се установява, поведението на
водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Модус“, с рег. № СА 0392 МХ, обективно е
способствало за вредоносния резултат, като е създало условия или е улеснил неговото
настъпване. Същевременно като неоснователно се цени и възражението, въведено от страна
на ответника, че ищцата е пътувала с неправилно поставен предпазен колан и това
обстоятелство е способствало за получаване на твърдените от нея увреждания. От
заключението на СМЕ, по отношение на чиято обоснованост и пунктуалност, съдът не
намира основания да се съмнява, стана ясно, че видът и характерът на телесните увреждания
на Т. В. сочат, че същата е пътувала с правилно поставен предпазен колан.
Съгласно т. 11 на ППВС № 4/1968 г., което не е изгубило значение и е
задължително за съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС,
обективирана в решение № 93/26.03.2011 г. по т. д. 566/2010 г., II ТО, решение №
59/29.04.2011 г. по т. д. № 635/2010 г., II ТО, решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009
г., II ТО, решение № 111/01.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г., II ТО, решение № 16/06.03.2012
г. по т. д. № 461/2011 г., II ТО и решение № 129/29.11.2012 г. по т. д. № 346/2011 г., II ТО и др.
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като при телесните увреждания това
могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и
продължителността на търпените увреждания, преценени в тяхната съвкупност,
допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените вреди включват
всички телесни и психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални
изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за определен период
от време.
Следователно, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се съобразят установените от съдебномедицинската експертиза и свидетелските
6
показания претърпени от ищеца болки и страдания, техният интензитет и продължителност,
както и възстановителният период, възможността за пълно възстановяване, възрастта и
здравословното състояние на пострадалия, като не на последно място следва да се имат
предвид и преживеният от катастрофата стрес, както и психическата травма за ищеца.
В случая, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема, че за справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето,
резултат от настъпилото ПТП, следва да бъдат съобразени следните конкретни
обстоятелства: ищцата е получила увреждания на шийната област на гръбнака вследствие
тип „Камшичен удар“, излагайки врата на внезапно екстремно разгъване и сгъване, което
следва движението като камшик с остро настъпваща болка от преразтягане на тъканите в
шията. Вследствие на ПТП пострадалата е получила контузия на главата – с описаната
анамнеза, налична подутина в окосмената част на главата – в дясна теменна област,
установена при извършения личен преглед. Пострадалата няма пълен спомен за случилото
се. Налице е церебрастенен посттравматичен синдром, обуславящ се от описаните при
прегледа оплаквания от пристъпно главоболие, световъртежени кризи, лесна умора,
напрегнатост, раздразнителност, нарушение на съня, паметови смушения, забравяне и др.
Установената в ищцата изтръпване на ръцете и изпускане на предмети се дължи на
преживяната травма при процесното ПТП при тип „камшичен удар“, довела до увреда на
шийна област на гръбнака с диагностицирана отпаднала сетивна симптоматика в областта на
показалеца, 4-ти и 5-ти пръст на лява ръка, както и намалена мускулна сила за лява ръка –
обективирано с ЕМГ изследване с данни за преднокоренчева увреда на С8 коренче
двустранно и промените, описани в неврообразното изследване МРТ на шиен гръбнак от
10.04.2024 г. с данни за ляво ексцентрично умерено дисково издуване на С5-С6 ниво-
условия за невронатиск в левия латерален рецесус. Пострадалата не е излекувана напълно.
Налице е отпаднала сетивно симптоматика с лек двигателен дефицит за лява ръка, с
персистираща болкова симптоматика в шийна област. Отбелязва, че макар болката да е
индивидуално усещане, пострадалата е търпяла болки и страдания с висок интензитет
непосредствено при травмата и вследствие на камшичния удар след процесното ПТП,
предизвикващ остро настъпваща болка в областта на шията, постепенно отслабваща в
резултат на приложеното лечение. Прогнозата за пострадалата обаче е неоптимистична с
оглед хронично рецидивиращия характер на болковата симптоматика в шийната област на
гръбнака, както и персистиращият посттравматичен церебрастенен синдром, който с оглед
проведените изследвания и преглед, може да продължава с години, а дори и цял живот.
Съдът намира, че всички посочени обстоятелства неминуемо биха повлияли не
само на личния живот и ежедневието в бита на пострадалата, ала и на възможността й за
професионално утвърждаване и чувството й за самооценка и социална адаптация сред
околните. Нещо повече, ищцата има съпруг, дете, брат и родители, за които следва да се
грижи, като прекарва пълноценно времето си с тях, което означава, че обхватът на
претърпяния инцидент няма само личностно проявление, а е достигнал до цялата семейна
общност. Съществено значение има и фактът, че част от получените увреждания и болкови
7
смущения са с персистиращ характер, като е възможно да се наблюдават у ищцата до живот.
Все пак, по делото няма данни инцидентът да е предизвикал счупвания и загуба на съзнание,
като травмите и установения временен уплах от случилото се, са нормално човешко
състояние на психиката при участие в ПТП от такъв характер.
Причинените вследствие на ПТП увреждания се характеризират като такива от
лека степен, като не са създали опасност за живота на пострадалия. В същото време има
данни за настъпване на последващи усложнения в процеса на възстановяване, който макар
да е протекъл в рамките на нормалното, предполага персистиране на болковите и
травматични увреждания за неопределено дълъг период от време. Наблюдава се и престой в
болница, а освен това са налице данни, че инцидентът е засегнал психическото и
емоционалното състояние на ищеца по такъв начин, че към настоящия момент т я
изпитва страх от пътуване с превозни средства, има смущения в съня си, константно изпитва
раздразнителност и се проявява като „различен човек“, по думи на баща си – св. В.. Съдът
афишира, че макар формално уврежданията на телесния интегритет на пострадалата В. по
СМЕ да се сочат за леко телесно увреждане по смисъла на чл. 130 НК, същите са значителни,
спефицични и се отличават със своя персистиращ характер без възможност прогнозно да се
определи екзактният им краен срок. Тук е мястото да се отбележи разбирането на съда, че с
оглед възможното констатно проявление – най-малкото за дълъг период от време, а най-
вероятно и до живот, на установените увреждания на гръбнака в неговата шийна част, по
мнение на настоящия съдебен състав на практика медико-биологичните увреждания
покриват критерия за средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК, а именно –
„постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Отделно, констатира се
остатъчна рецидивираща неврологична и отпадна симптоматика със засягане на горни
крайници, двигателен дефицит и липса на пълно възстановяване с песимистична прогноза за
в бъдеще. Наред с това, налице е и съпътстващ персистиращ церебрастенен синдром, който
може да продължи също цял живот.
Ето защо, отчитайки изложените по-горе специфики на конкретния случай –
степента и продължителността на болките и страданията, вида и характера на уврежданията,
социалната ангажираност, периодът на възстановяване от травмите и най-вече
песимистичната прогноза за доживотно преживяване на травматичните болкови усещания,
възрастта на ищцата, както и обществено - икономическите условия за живот в страната,
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД съответства на сумата от 20 000 лв., като присъждането на
сума над този размер би довело до неоснователно обогатяване за нея, тъй като не са
доказани вреди, които да ги надхвърлят. За разликата над 20 000 лв. до пълния предявен
размер от 25 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Посочената сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от 25.03.2024
г. до окончателното плащане.
По претенцията за мораторна лихва:
8
Акцесорната претенция за лихва по чл. 86 ЗЗД винаги е поставена в зависимост от
произнасянето на съда по главния иск. Доколкото основателността на главната претенция,
заявена от ищеца, се доказа в настоящото производство, съдът следва да уважи и
акцесорното искане за мораторна лихва.
С оглед на което дължимата мораторна лихва за забава за периода от 25.03.2024 г.
до 09.07.2025 върху главницата от 20 000 лв., определен от съда на основание чл. 162 ГПК
възлиза на сумата от 3 582,80 лв., като предвид диспозитивното начало в гражданския
процес, претенцията следва да бъде уважена в пълния предявен размер от 1 023,68 лв.
По обратния иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ:
За да възникне регресното право на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ спрямо застрахованото лице, то следва да е налице и следния кумулативно
изискуем елемент от фактическия състав, визиран в разпоредбата на чл. 500, ал.1,
т.1, предл. първо от КЗ – застрахованият при настъпването на ПТП да е управлявал МПС
след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да
се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества. Условията на новелата на чл. 500, ал. 1, т.1 КЗ са алтернативно дадени.
Според настоящия съдебен състав тази предпоставка не само е налице в случая, а са
реализирани две от алтернативно дадените предпоставките – управление на МПС след
употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата, както и
съпътстваща консумация на наркотични вещества. Съображенията са, както следва.
Разпоредбата на чл. 500, ал.1, т.1, предл. първо от КЗ е ясна и изчерпателна, като
законодателят е имал предвид регресното право на застрахователя да настъпи само ако
концентрацията на алкохола в кръвта е над определена, допустима по закон норма, а не
винаги, когато водачът е употребил алкохол, независимо от концентрацията. В тази връзка
приложимата в случая норма е тази на чл. 5, ал.3 от ЗДвП, съгласно която на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. При установена концентрация на алкохол в кръвта равна
или под тази норма, за застрахователя не възниква регресното право спрямо застрахования
по застраховка „Гражданска отговорност“.
Видно от приложеното и коментирано по-горе споразумение, обективирано в
протокол от открито съдебно заседание, проведено на 13.05.2025 г. по н.д. №8205/2024 г. по
описа на СГС, 29 състав, ответникът по обратния иск М. В. В. е признат за виновен в това,
че на 4.02.2024 г. около 03:45 часа в гр. С., при управление на моторно превозно средство
лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Пикасо“ с регистрационен номер СВ 9918 ХТ,
движещ се по бул. „Александър Малинов“ с посока на движение от бул. „Андрей Ляпчев“
към ул. „Ана Ахматова“ в района на кръстовището с бул. „Андрей Сахаров“, нарушил
правилата за движението по пътищата, визирани в Закон за движението по пътищата, а
9
именно чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП, като управлявал моторното превозно
средство в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а
именно – 1,84 на хиляда и след употреба на наркотични вещества – кокаин, не предприел
действия за намаляване на скоростта или спиране при приближаване на кръстовището, при
забранителен червен светлинен сигнал на светофарната уредба за посоката му на движение,
при което реализирал пътнотранспортно произшествие със спрелия на пътното платно лек
автомобил марка „Рено“, модел „Модус“, с рег. № СА 0392 МХ и умишлено причинил
телесни повреди на водача му Владимир Людмилов Петков с ЕГН **********,
представляващи средни телесни повреди по смисъла на чл. 129 НК.7
Разпоредбата на чл. 300 ГПК повелява, че влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. По силата на чл. 383, ал. 1 НПК определението на съда, с което се
одобрява споразумението, има последиците на влязла в сила присъда. То решава въпросите
окончателно и не подлежи на обжалване (чл. 382, ал. 9 НПК).
С оглед ангажираните по делото писмени доказателства и най-вече
споразумението на наказателния съд от 13.05.2025 г., което по правните си последици се
приравнява на присъда, съдът приема, че по делото е безспорно наличието на всички
елементи от фактическия състав на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ – застрахованият М. В. В. при
настъпването на ПТП е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма – а именно с концентрация от 1,84 на
хиляда или под въздействието на наркотици – кокаин. Ето защо претнцията на ищеца по
обратния иск следва да бъде уважена в пълния предявен размер от 3 000 лв. – част от сумата
от 25 000 лв.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА на адвокат С. Н. следва да се присъди
сумата от 2 500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищеца Т. В.. За уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е
достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест
на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го
опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78
ГПК – така Определение № 515/02.10.2015 г. на 1-во т.о. на ВКС по ч.гр.д.№2340/2015г. При
оказана на страната безплатна правна помощ, размерът на адвокатския хонорар
се определя от съда по императивната разпоредба на чл.38,ал.2 в рамките на предвидения в
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Приложима в
10
случая се явява разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата. По този ред съдът определи
горепосочения размер, който следва да се присъди в полза на адв. Н., осъществила
безплатно процесуално представителство, защита и съдействие в хода на
първоинстанционното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата
от 110 лв., представляваща разноски по делото за депозит за САТЕ, депозит за СМЕ и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Софийски районен съд сумата от 1 160 лв., представляваща разноски по делото за
държавна такса, депозит за СМЕ и депозит за САТЕ, съразмерно с уважената част от
исковете. На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК останалата част от дължимата
държавна такса и депозит за СМЕ и депозит за САТЕ, съразмерно с отхвърлената част от
исковете, следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Ищецът по първоначалния иск не отговаря за разноските, направени от ищеца по
обратния иск (ответник по първоначалния) във връзка с обратния иск. Въпросът за
отговорността за разноските по обратния иск касае само страните по обратния иск и се
разрешава според изхода на спора по този иск – в този см. вж. Определение № 1301 от
18.03.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4477/2024 г., I г.о. на ВКС. Поради това и с оглед
сторените от процесуалния представител разноски за юрисконсултско възнаграждение по
обратния иск, в тежест на ответника по обратния иск – М. В. В., следва да се постави сумата
в размер на 100 лева – разноски, сторени в хода на първоинстанционното производство, по
иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Димитров“ № 1, да
заплати на Т. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С. Парк“ бл. № 74, ап. 3, на
основание чл. 432 КЗ сумата от 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от травматично увреждане на
здравето и преживян стрес от настъпило на 04.02.2024 г. застрахователно събитие – ПТП,
съставляващо застрахователен риск, който се покрива от ответника, ведно със законната
лихва от 25.03.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв., или за размера от 5
000 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Димитров“ № 1,
да заплати на Т. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С. Парк“ бл. № 74, ап. 3, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 023,68 лв., представляваща мораторна лихва,
начислена върху уважения размер на главницата за периода от 25.03.2024 г. до 09.07.2025 г.
11
ОСЪЖДА М. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Дружба-2“, бл. 205, вх.
А, ап. 3, да заплати на „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Димитров“ № 1,
на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ сумата от 3 000 лв. – като част от 25 000 лв.,
представляваща регресното вземане на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ спрямо застрахованото лице, управлявало л.а. „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег.
№ СВ9918ХТ след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма – 1,84 на хиляда, както и под въздействието на наркотични
вещества - кокаин.
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Димитров“ № 1,
да заплати на в полза на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 1
160 лв., представляваща дължима държавна такса и депозити за САТЕ, СМЕ.
ОСЪЖДА „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Димитров“ № 1,
да заплати на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 38 ЗА, на адвокат С. Кирилов Н., с адрес: гр. С.,
бул. „Македония“ 12, ет. 3, сумата в размер на 2 500 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца Т. В. в хода на
първоинстанционното произвдоство.
ОСЪЖДА Т. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С. Парк“ бл. № 74, ап. 3,
да заплати на основание чл. 78. ал. 3 ГПК, на „Застрахователно Акционерно Дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Г.М. Димитров“ № 1, сумата от 110 лв., представляваща разноски по делото, сторени в
хода на първоинстанционното произвдоство.
ОСЪЖДА М. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Дружба-2“, бл. 205, вх. А,
ап. 3, да заплати на „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Димитров“ № 1,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение, сторени в хода на първоинстанционното производство по
обратния иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника - М. В. В..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12