Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Д., 09.12.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИ РАЙОНЕН СЪД ,ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ на десети ноември през две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ДЖЕНКОВА

При секретаря: К.М.

като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №665 по описа за 2016г. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от С.С.С. с ЕГН **********,***, с която срещу ,,****“ ****, рег. с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Д., *****са предявени в условията на обективно съединяване следните искове:

І. Съдът да признае за установено в отношенията на страните, че ответното дружество дължи на ищеца следните суми:

-13 774.58лв, представляващи неизплатено брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд, както следва:

– 325.60лв. за м. май 2013; – 600.78лв. за м. август 2014

– 402.56лв. за м. юни 2013; – 552.33лв. за м. септември 2014г

– 396.64лв. за м. юли 2013г. – 532.95лв. за м. октомври 2014г.

– 355.20лв. за м. август 2013г; – 523.26лв. за м. ноември 2014

– 198.32лв. за м. септември 2013г.; – 490.96лв. за м .декември 2014

– 201.28лв. за м. октомври 2013г.; – 637.37лв. за м. януари 2015

– 506.16лв. за м. ноември 2013г. – 521.73лв. за м. февруари 2015г.

– 470.64лв. за м. декември 2013 – 583.11лв. за м. март 2015г.

– 487.73лв. за м. януари 2014г. – 583.11лв. за м. април 2015г

– 484.50лв. за м. февруари 2014г. – 583.11лв. за м. май 2015г.

– 558.79лв. за м. март 2014 – 525.14лв. за м. юни 2015г.

– 536.18лв. за м. април 2014г.; – 612.18лв. за м. юли 2015г.

– 452.20лв. за м. май 2014г.; – 551,32лв. за м. август 2015г.

– 552.33лв. за м. юни 2014г.;

– 549.10лв. за м. юли 2014г.;

ведно със законната лихва върху всяко главно парично задължение, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане.

ІІ. Съдът да признае за установено в отношенията на страните, че ответното дружество дължи на ищеца следните суми:

-514.00лева, представляващи неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд, както следва:

– 14лв. за м. май 2013; – 20лв. за м. юли 2014г.;

– 16лв. за м. юни 2013; – 22лв. за м август 2014

– 16лв. за м. юли 2013г. – 20лв. за м. септември 2014г.

– 14лв. за м. август 2013г; – 20лв. за м. октомври 2014г.

– 8лв. за м. септември 2013г.; – 20лв. за м. ноември 2014г.

– 8лв. за м. октомври 2013г.; – 20лв. за м. декември 2014г.

– 20лв. за м. ноември 2013г.; – 22лв. за м. януари2015г

– 22лв. за м.декември 2013г – 18лв. за м. февруари 2015г.

– 18лв. за м. януари 2014г. – 20лв. за м. март 2015г.

– 18лв. за м. февруари 2014г. – 20лв. за м. април 2015г.

– 22лв. за м. март 2014г – 20лв. за м. май 2015г.

– 20лв. за м. април 2014г.; – 18лв. за м. юни 2015г.

– 20лв. за м. май 2014г.; – 20лв. за м. юли 2015г.

– 20лв. за м. юни 2014г.; – 18лв. за м. август 2015г.

ІІІ. Съдът да признае за установено в отношенията на страните, че ответното дружество дължи на ищеца следните суми:

- 1 049,32лв, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2014г. – 20 дни, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане.

- 699,37лв., представляващи брутно трудово обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2015г. – 13дни, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане.

ІV. Съдът да осъди ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за забава в плащане на главните задължения за извънреден и нощен труд положени през процесния период, както следва:

95,85лв. за м. май 2013г, върху сумата от 339,60лв., считано от 01.06.2013г. до подаването на исковата молба

115,01лв. за м. юни 2013г, върху сумата от 418,56лв., считано от 01.07.2013г. до подаването на исковата молба;

108.29лв. за м. юли 2013г, върху сумата от 412,64лв., считано от 01.08.2013г. до подаването на исковата молба;

94,71лв. за м. август 2013г, върху сумата от 369,20лв., считано от 01.09.2013г. до подаването на исковата молба;

51, 24лв. за м. септември 2013г, върху сумата от 206.32лв., считано от 01.10.2013г. до подаването на исковата молба

49.02лв. за м. октомври 2013г, върху сумата от 209,28лв.,считано от 01.11.2013г. до подаването на исковата молба;

121,32лв. за м. ноември 2013г, върху сумата от 526,16лв., считано от 01.12.2013г. до подаването на исковата молба

109.42лв. за м. декември 2013г, върху сумата от 492,64лв., считано от 01.01.2014г. до подаването на исковата молба

107,96лв. за м. януари 2014г, върху сумата от 505.73лв., считано от 01.02.2014г. до подаването на исковата молба

104,32лв. за м. февруари 2014г, върху сумата от 502,50лв. ,считано от 01.03.2014г. до подаването на исковата молба

114,65лв. за м. март 2014г, върху сумата от 580,79лв., считано от 01.04.2014г. до подаването на исковата молба;,

110,98лв. за м. април 2014г, върху сумата от 556,18лв., считано от 01.05.2014г. до подаването на исковата молба

84.65лв. за м. май 2014г, върху сумата от 472.20лв., считано от 01.06.2014г. до подаването на исковата молба

98,24лв. за м. юни 2014г, върху сумата от 572,33лв., считано от 01.07.2014г. до подаването на исковата молба

94,98лв. за м. юли 2014г, върху сумата от 569,10лв., считано от 01.08.2014г. до подаването на исковата молба

99,54лв. за м. август 2014г, върху сумата от 622,78лв., считано от 01.09.2014г. до подаването на исковата молба

82.34лв. за м. септември 2014г, върху сумата от 572,33лв. считано от 01.10.2014г. до подаването на исковата молба

75.84лв. за м. октомври 2014г, върху сумата от 552,95лв., считано от 01.11.2014г. до подаването на исковата молба

69,99лв. за м. ноември 2014г, върху сумата от 543,26лв., считано от 01.12.2014г. до подаването на исковата молба

61.21лв. за м. декември 2014г, върху сумата от 510,96лв., считано от 01.01.2015г. до подаването на исковата молба

72.65лв. за м. януари 2015г, върху сумата от 659.37лв., считано от 01.02.2015г. до подаването на исковата молба

55.21лв. за м. февруари 2015г, върху сумата от 539.73лв. считано от 01.03.2015г. до подаването на исковата молба

56,84лв. за м. март 2015г, върху сумата от 603.11лв., считано от 01.04.2015г. до подаването на исковата молба

51.42лв. за м. април 2015г, върху сумата от 603.11лв., считано от 01.05.2015г. до подаването на исковата молба

46.21лв. за м. май 2015г, върху сумата от 603.11лв., считано от 01.06.2015г. до подаването на исковата молба

37.12лв. за м. юни 2015г, върху сумата от 543.14лв., считано от 01.07.2015г. до подаването на исковата молба

37.64лв. за м. юли 2015г, върху сумата от 632.18лв., считано от 01.08.2015г. до подаването на исковата молба

28.99лв. за м. август 2015г, върху сумата от 569.32лв. считано от 01.09.2015г. до подаването на исковата молба;

В исковата молба се излагат следните фактически твърдения:

Въз основа на сключен трудов договор № 674/21.02.2011г. заявителят работил в ответното дружество ,,****“ ** като **** до 01.09.2015г., като трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал.1, т.10а от КТ.Съгласно т.1.4 от трудовия договор на ищеца работното време на последния било ,,за пълно работно време – 8часа“. В началото, в действителност работното време се спазвало, но в последствие заявителят работил по 24часа без прекъсване като охрана на обект на ,,****“ **** в с. ***. В този случай работното време започвало в 8.00часа и продължавало до 8.00ч. на следващия ден, когато друг служител поемал следващата смяна.

За изпълняваната по договора работа С.С. получавал трудово възнаграждение съгласно сключения договор – за осем часов работен ден. В редки случаи било начислявано възнаграждение за положен извънреден труд. Нощен труд не се заплащал.

Предвид това, че ищецът полагал труд над установеното за него работно време и това се извършвало със знанието и без противопоставянето на работодателя, последният дължал възнаграждение за положения извънреден труд, който съгласно чл. 262, ал.1 от КТ следвало да се заплати с увеличение от 50 на сто. При полагане на труд през почивни дни трудът се заплаща с увеличение от 75 на сто съгласно чл. 262, ал.1, т.2 от КТ. Така ответникът дължал на ищеца сумата от 13 774.58лева, представляващи неизплатено брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд.

През всеки един ден, през който ищецът работил, той полагал и нощен труд от по осем часа, който се заплаща с увеличение от 0,25лв. съгласно чл.8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Така на ищеца, ответникът дължи сумата от 514.00лева, представляващи неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд

През 2014г. и 2015г. ищецът не ползвал законоустановения платен годишен отпуск. При прекратяване на трудовия договор не му било изплатено и обезщетение на основание чл.224, ал.1 от КТ. Така за 2014г. ответникът дължал на ищеца сумата от 1 049,32лв представляващи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2014г. – 20 дни, а за 2015г. неползваният отпуск е в размер на 13дни, за които се дължало обезщетение в размер на 699,37лв.

Поради това, че работодателят не изплащал дължимото трудово възнаграждение /извънреден и нощен / в пълен размер последния, дължал на основание чл.245, ал.2 от КТ във вр. с чл.86 от ЗЗД обезщетение за забавата, което изчислено върху главните вземания възлизало на 2235.64лв.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба. Не се оспорва, че ищецът е работил в ответното дружество по трудов договор за неопределено време като „****” на обект в с.*** с основно трудово възнаграждение 280лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – увеличение 0.60 % за всяка година трудов стаж. Трудово правоотношение е съществувало в периода от 21.02.2011г. до 01.09.2015г., когато е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.10а КТ.

Предявените искове се оспорват по основание и размер, като се излагат следните възражения:

- В периода от 01.05.2013г. до 31.08.2015г. ищецът не е положил извънреден и нощен труд в дните и часовете, посочени в исковата молба. Ищецът работил на двусменен режим с начало от 8.00ч. до 20.00ч. (първа смяна) и от 20.00ч. до 8.00ч (втора смяна) при сумирано изчисляване на работното време. Установената нормална продължителност на работното време се е спазвала и отчитала за шестмесечен период от време. През отделни дни в отчетния период продължителността на работното време надвишавала нормалната, но работата в повече е била компенсирана с почивка в границите на отчетния период. Балансът на работно и свободно време се е запазвал средно за периода на отчитане. В случай, че в края на отчетния период нормата работно време е превишавана, е отчитан извънреден труд. Положеният труд в събота и неделя не е отчитан като извънреден, ако по график е следвало даденият **** да е на работа в тези дни.

Във водени от дружеството присъствени форми е документирано изработеното от ищеца време, включително извънредният труд, който е отразяван в книга за извънредния труд и всяко полугодие е отчитан пред Инспекция по труда по реда на чл.149 ал.2 от КТ. В разчетно - платежни ведомости за всеки месец е посочвано изработеното време, според което е начислявано трудово възнаграждение. Конкретно за периода от 01.05.2013г. до 31.08.2015г. ответникът е отчел и е платил на ищеца извънреден труд, както следва:2013г.: месец 05- 10часа, месец 06- 1 час,месец 07- 3 часа,месец 09- 2 часа, месец 10- 1 час, месец 12- 30 часа; 2014г.: месец 01 - 3 часа,месец 02- 4 часа,месец 03- 16 часа,месец 04- 5 часа,месец 05- 31 часа,месец 07 - 1 час, месец 08- 3 часа,месец 10- 6 часа, месец 11-9часа,месец 12- 19 часа; 2015г.: месец 01- 2 часа, месец 02 - 1 час, месец 03- 7 часа,месец 04 - 6 часа,месец 05- 3 часа , месец 06 - 11 часа.

Охраняваният обект в с.*** е комплекс с необитаеми 134 къщи. В процесния период в него не е извършвана дейност. ****ите са имали свободата и възможността да пребивават в комплекса и след работно време. Никой не им е пречил за това, което не означава, че всяко тяхно оставане след работа в комплекса е полагане на труд и охрана. Освен отчетения извънреден труд, ищецът не е престирал друг труд в полза на работодателя с характеристиката на извънреден по смисъла на чл.143 от КТ (не е работил по разпореждане, със знание, без противопоставяне на работодателя), включително и нощен труд.

Управителят на дружеството Владимир Лапинин не живеел в България и през процесния период бил в страната за не повече от общо 30 дни, в които нито веднъж не е посещавал комплекса в с.***. Поради това той няма непосредствена представа за извършваната от ****ите работа, за която ответникът им плаща възнаграждение. Не е имало овластено от него лице, което да посещава ежедневно обекта и да осъществява контрол дали всички ****и се явяват на работа, дали спазват трудова дисциплина и кога напускат обекта. Имало е само едно упълномощено лице – Г.С., с правото да представлява Лапинин като управител и представляващ дружеството пред трети лица. Но това лице също не е контролирало работата на ****ите, нито им е възлагало осъществяване на извънреден труд. Персоналът на дружеството е минимален и през посочения период се състоял от:- през 2013г. - 1 счетоводител, 1 организатор производство, 4 ****и; през 2014г. - 1 счетоводител, 3 ****и; през 2015г. - 3 ****и (през м.01 – м.02), които са редуцирани до 2 ****и.

- Ищецът не сигнализирал Инспекцията по труда за това, че е полагал извънреден и нощен труд извън установеното работно време и съответно този труд не му бил заплащан;

- Оспорва се като неистински документ представения с исковата молба документ „Тетрадка за дежурства”. Излагат се доводи, че работодателят не е задължен да води такава тетрадка (книга, регистър) за дежурствата. Представената тетрадка не е документ на работодателя, който да е съставен от овластено от него лице с предназначението да регистрира дежурствата на обекта и полагания от ****ите труд. Тетрадката не била прошнурована, прономерована, подписана и заверена от работодателя книга. ***** документ, който е съставен за целите на настоящото производство. Ищецът следвало да посочи по какава причина тетрадката се намира у него, щом твърди, че документираното в нея съдържание е попълвано от овластени от ответника лица и по силата на нормативно предписание. Представената от ищеца тетрадка е частен свидетелстващ документ, съдържащ изявления, подписани от ищеца. Тя няма достоверна дата за ответника по смисъла на чл.181 от ГПК, тъй като не е с нотариална заверка, нито нейното съдържание е възпроизведено в официален документ. Тя е неверен документ, защото отразените в нея данни за работното време на ****ите не съответстват на данните в другите задължителни документи, които е съставял работодателят. Поради това този документ не е годно доказателство за факта на положен от ищеца извънреден и нощен труд;

- Оспорва се като невярно твърдението на ищеца, че през 2014г. и 2015г. не е ползвал законоустановен платен годишен отпуск в размер общо 33 дни, от които: 20 дни за 2014г. и 13 дни за 2015г. От ведомостите за заплати е видно, че той е използвал тези 33 дни отпуск, които му били платени през същите години: 8 дни през 2014г. и 25 дни през 2015г.;

-Оспорват се и исковете за обезщетение за забава, тъй като липсвали непогасени главни задължения;

-исковете се оспорват и по размер поради невярно изчислението на всички суми, претендирани от ищеца за извънреден и нощен труд, за обезщетение на неползван отпуск и за забава;

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и от приложения трудов договор №674/21.02.2011г. е видно, че страните са обвързани с трудово правоотношение от 21.02.2011г. Ищецът е назначен на длъжността „****” с място на изпълнение на задълженията с.*** за пълно работно време от 8часа и основно трудово възнаграждение-280лв.

Със Заповед№ 19/26.08.2015г. трудовото правоотношение е прекратено считано от 01.09.2015г.

По делото е приложена тетрадка „протоколна за дежурствата на об.***”, която съдържа рапорти за осъществените дежурства от ищеца и останалите ****и в обект с.*** за периода от 28.04.2013г. до 01.09.2015г.

Ответната страна представя извлечение от „Книга за извънреден труд за 2013г., 2014г., 2015г”.

От справка на НАП, ТД Варна е видно, че ответното дружество е осигурявало ищеца, като са отбелязани осчетоводените от ответника работни дни и деклариран осигурителен доход.Приложени са справки и за останалите ****и- Д.И.К., Н.П.К., Ради Г. Захариев, Г.Д.Г., *** Й.М.. Периодите, в които тези лица са осигурявани от „*** ***” съвпадат с периодите, в които са давани рапорти в процесната тетрадка.

Със заявление от 15.10.2008г., отправено от управителя на ответника до ** на ******Р, на основание чл.11 и чл.23 от Закона за частната ****на дейност е отправено искане за разрешение за извършване дейност по самоохрана. Съгласно искането звеното за охрана ще извършва денонощна невъоражена охрана на жилищното селище в с.***. Към искането е приложен списък на ****ите, както следва: *****

Съгласно удостоверение№ 42821/22.10.2008г. на *** на *** Д., ответното дружество е регистрирано за извършване на дейност по самоохрана.

По делото е представено уведомление от управителя на ответното дружество/л.325/ до ****, с което се посочват имената на новоназначените на 21.02.2011г. ****и Деян Г.Д. и С.С.С.. С уведомление от 01.02.2010г. до **** като **** е заявен Г.Д.Г. считано от 31.01.2010г.

Представен от ответника е План за охрана и отбрана на обект”Жилищен комплекс” с.*** от 09.03.2009г., съгласно който обекта се охранява 24часа с двама ****и на смяна от по 12часа.

С молба от 27.06.2016г. ответника представя присъствени форми за ****ите за месеците 09,10,11,12 за 2013г. и за 01,02,03,, през 2014г. Във формите с буква „Д” са отбелязани само дневни смени. След месец март 2014година не били изготвяни присъствени форми. Излагат се доводи, че представените форми са запазени по случайност и работодателя нямал задължение да ги съставя и пази.

С молбата от 27.06.2016г. ответната страна сочи, че не може да представи молбите на ищеца за ползване на отпуск и разрешения за ползването му, тъй като дружеството не съхранява такива. Представя се платежна ведомост за м.07.2015г., видно от която ищеца С.С. е получил сумата от 317.29лв. след отчислени удръжки за 23 дни отпуск. Положен е подпис на ищеца. Към горната молба са приложени графици на обект с.*** за месеците януари и февруари 2012г., изготвени от ищеца, видно от които охраната е денонощна, с по 12часови смени разпределине между шестима ****и.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице Е. Й.. Предвид договорения начин на полагане на труд - **** „ , и отговора на исковата молба от ответното дружество, че ищецът е работил на двусменен режим с начало от 08.00 часа до 20.00 часа ( първа смяна ) и от 20.00 часа до 08.00 часа (втора смяна) при сумарно изчисляване на работното време, като установената нормална продължителност на работното време е отчитана на шестмесечен период, вещото лице е изискало да бъдат предоставени за проверка Правилник за вътрешния трудов ред , чрез който се определят правата и задълженията на работниците и служителите, и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност ( чл.181 от КТ ), както и разпределението на работното време ( чл.139 от КТ ), издадена от управителя или представляващия ответното дружество Заповед на основание чл.142, ал.2 от КТ за въвеждане на сумарно отчитане на работното време, Утвърдени съгласно чл.9а от НРВПО поименни графици за периода на установеното сумирано изчисляване на работното време, както и отчетни документи за явяване/неявяване на работа ( присъствена форма) на работещите през периода от м.май 2013 г. до м.август 2015 г. включително,Книга за отчитане на извънредния труд , Ведомости за работна заплата. От описаните по-горе документи от счетоводителя обслужващ счетоводно ответното дружество, на експертизата са предоставени само извлечения от счетоводната програма на водена книга за отчитане на извънредния труд идентични с тези приложени с отговора на исковата молба на л.280-285 от делото и съхраняващи се ведомости за работна заплата.

Останалата част от изисканите документи не са предоставени, с обяснение от счетоводителя обслужващ счетоводно ответното дружество, че Правилник за вътрешния труд ред, Заповед за въвеждане на сумарно отчитане на работното не са съставяни, а поименни графици и отчетни документи за явяване/неявяване на работа ( присъствена форма) не се съхраняват.

От справка с предоставени платежни ведомости за работни заплати се установи, че в същите са налице записвания за ежемесечни начисления :

-през периода от 01.05.2013 г. до 28.02.2015 г. за общ размер на трудово възнаграждение, без данни за вида и размера на формирането му, общо удръжки и сума за изплащане;

-през периода от 01.03.2015 г. до 31.08.2015 г. за общо начисления, удръжки и сума за изплащане, като към същите е приложена подробна платежна ведомост с данни за формиране на общите начисления – основно трудово възнаграждение, допълнително за трудов стаж, други доплащания, платен отпуск / таблица 1/ , но без приложени документи въз основа на които са направени изчисленията за възнаграждение с наименование „ други доплащания „ ., както и за начислявано за периода от м.март.2015 г. до м. август 2015 г. на ОТВ в по-голям размер от договореното, т.е по размер на МРЗ, като в трудовото му досие няма съхраняващи се допълнителни споразумения към трудовия договор, както и заповеди от представляващи ответното дружество за едностранна промяна на ОТВ . Пради липсата на съхраняващи се от ответното дружество съгласно чл.9а от НРВПО утвърдени поименни графици най-малко 3 години след края на периода на сумираното изчисляване на работното време отчетни документи за явяване/неявяване на работа ( присъствена форма) , експертизата не може да установи какъв е размера /по месеци/ на дължимото трудово възнаграждение на ищеца за положен извънреден и нощен труд за периода от м.май 2013 г. – м.август 2015 г. по данни на счетоводството на ответника.

В тази връзка с цел установяване на положения от ищеца извънреден и нощен труд, експертизата извърши справка и препис на приложената по делото на л. 10- 271 тетрадка за дежурства, от която се установи, че за периода от 01.05.2013 г. до 31.08.2015 г. ищеца е отработил общо 6462 часа в т.ч. нощен труд 2056 часа, преизчислен нощен труд.

Въз основа на данни по приложена по делото тетрадка за дежурства и действащата към съответния период минимална работна заплата за страната, вещото лице заключава, че дължимото трудово възнаграждение на ищеца за положен извънреден труд от общо 4 406 часа в размер на 13931,54 лева/след корекцията в последното съдебно заседание/, за положен нощен труд от общо 2056 часа е в размер на 514 лв.

По отношение дали има извършени плащания от ответното дружество на ищеца за извънреден и нощен труд, на експертизата бяха представени освен платежни ведомости с положени подписи за частичните плащания за месеците от 03.2015 г. до 08.2015 г. включително в размер на 2182.40 лв. , и РКО за изплатени суми на ищеца в размер на общо 9700 лв. със следните данни :

- РКО№16/30.09.2013г. з сумата от 700лв., с основание за плащане „РЗ м.септември 2013г.”

- РКО № 21/30.11.2013 г. за сумата от 1500 лв., с основание за плащане „ м.Ноември 2013 „

- РКО № 24/31.12.2013 г. за сумата от 1500 лв., с основание за плащане „ м.Декември 2013 „

- РКО № 3/28.02.2014 г. за сумата от 1500 лв., с основание за плащане „ м.Февруари 2014 „

- РКО № 4/31.03.2014 г. за сумата от 1500 лв., с основание за плащане „ м.Март 2014 „

- РКО № 2/27.01.2015 г. за сумата от 1500 лв., с основание за плащане „ м.01.2015 г.”

- РКО № 7/31.05.2015 г. за сумата от 1000 лв., с основание за плащане „ м.Май 2015 г.”

- РКО № 11/01.09.2015 г. за сумата от 500 лв., с основание за плащане „ РЗ м.Август 2015 г.” ,чийто общ сбор математически е в по-голям размер от неизплатеното възнаграждение по платежни ведомости в размер на 6995.93 лв.

РКО №4/31.03.20.14 г. и РКО №3/28.02.2014 г. Съдът изключва от доказателствената съвкупност, доколкото, след направено оспорване ищецът доказа, че не носят неговия подпис съгласно графологическа експертиза изготвена от вещото лице Ат.С..

По делото е изготвена графологическа експертиза от вещо лице М.Н., заключението по която установява, че в книгата за рапорти представена от ищеца рапортите от името на всеки **** са написани от едно и също лице и са подписани от посочения автор.

По искане на страните по делото са събрани гласни доказателства. По искане на ищеца са изслушани М.Й.М. и Г.Д.Г., по искане на ответната страна Н.П.К. и Д.И.К.. Всички свидетели потвърждават, че са работели като ****и на обект с.***.

Еднопосочни са свидетелските показания, че ищеца е отговарял за охраната. По негово разпореждане се водела процесната тетрадка. Той подготвял графиците за дежурства.През различните периоди броя на ****ите варирал. Реалното дежурство протичало в рамките на 24часа. Свидетелят М. сочи, че заплатата му обикновено била предава от колегите, не се сеща да е подписвал ведомост за заплати.Според договора бил назначен на 370 лв. На ръка му давали точно 500 лв.

Свидетелят Д. започнал работа на обекта в *** преди ищеца да работи там. Началника на охраната Василев го инструктирал за графиците, за воденето на тетрадката за рапорти, за смените, часовете и начина на работа, издаване и приемане на обекта. Ищеца С.С. започнал работа на обекта около две години по-късно от Д.. Тогава останали четирима ****и. Давани били 24 часови дежурства с почивка 48 часа. На края останали само Д. и ищеца С.. Едното денонощие обекта оставал неохраняем. Свидетелят Д. сочи, че получавал на ръка от колеги трудовото си възнаграждение.

Свидетелят *** твърди, че при наемането му обяснили, че ще дава 12 часови дежурства- въоръжена охрана. През май месец 2013г. ****ите останали пет. С.С. като началник охрана, решил ****и да минат на 24часови дежурства за да имат повече почивни дни. Свидетелят *** познава процесната тетрадка като сочи, че тя отразява действително всяко дежурство. С.С. оформял документите с дежурствата и ги предавал на касиерката, за да се оформят заплатите. Свидетелят *** сочи „Никога не сме изявявали искане за плащане на извънреден труд”. Не е виждал С.С. да идва със семейството си на обекта, нито да си тръгва по време на смяна. Заплащало му се това, което е по трудов договор. Получавал си заплатата от управителката на обекта или от офиса в Д..

Свидетелят *** сочи, че работил за ответното дружество като ****. Давал 24 часови дежурства на обекта в с. ***, предявената му тетрадка с рапорти отразява действително дадени дежурства. Инструкциите за времето, продължителността на дежурствата получавал от С.. Съгласен бил с вече наложената схема на дежурства от по 24 часа, тъй като тя била за улеснение на ****ите. С. правел графиците с дежурствата и след това ги предавал в счетоводството за съставяне на заплати. Тези графици стояли и на разположение на ****ите за сведение. Никой от ръководството не проверявал тетрадката, тя служела на ****ите, за да се води някаква отчетна дейност. Свидетелят *** сочи, че не е получавал заплащане на извънреден труд, не се е обръщал към ръководството за това. Трудовото си възнаграждение получавал от касиерката, и се разписвал на ведомост всеки месец в офиса в гр. Д..

От така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :

По иска за неизплатено брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд: Правно основание- чл.422 от ГПК вр. с чл.128 т.2 от КТ, 124 ал.1 от КТ във вр. с чл.143 ал.1 от КТ. Подлежи на заплащане и извънредния труд, когато е положен по заповед, с мълчаливо одобрение, съгласие, препоръки или знание на отговорно лице от администрацията на предприятието, независимо дали е разрешен или не.

Съгласно чл. 143 КТ извънреден труд е работата , която се извършва по разпореждане или със знанието на ръководителя на предприятието, учреждението или организацията от работник или служител извън установеното за него нормално работно време. От това следва, че работата, което се извършва извън установеното работно време без разпореждане или знание на ръководителя на предприятието не се смята за извънреден труд, не се смята за такава работата, която се извършва извън установеното нормално работно врече, въпреки противното нареждане на ръководителя на предприятието.

Отчитането на извънредния труд съгласно чл.149 от КТ се извършва със специална книга, която работодателят е длъжен да води.

Разпоредбата на чл.142, ал.1 от КТ дава възможност на работодателя да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.

От представените писмени доказателства безспорно се установи, че в исковия период страните са били в трудовоправни отношения. Ищецът С.С. е

Изпълнявал длъжността „охранител”, както и отговарял за организиране на цялостната охрана, изготвяне на графиците, следял за редовното водене на рапортната тетрадка.

От представените от работодателя писмени доказателства безспорно се установява, че при строителството на обекта в с.*** и сед това е наложен 24часов режим на охрана. В този смисъл са всички изявления на ответника към **** от 2009г. Организацията на охранителите е променяна в зависимост броя им. Към процесния период м.май 2013г. в дружеството като охранители работели Д.И.К., Н.П.К., Г.Д.,С.С. и Ради Г. Захариев. В този смисъл са изявления на роботодателя пред държавен орган ТД на НАП в справки –данни за осигуряването представени по делото. Вече дежурствата били с 24часова продължителност, като някой дежурства се давали с двама охранители/в този смисъл са всички гласни доказателства/. Съгласно посочените справки Д.И.К. напуснал дружеството от април 2014г. На негово място е нает М.Й.М. от м.април 2014г. до м.февруари 2015г. Н.П.К. напуснал от м.декември 2013г. От м. февруари 2015година останали само охранителите Г. *** и С.С.. Едното денонощие обекта оставал неохраняем. Така установените по безспорни писмени доказателства трудови отношения с ответника кореспондират изцяло с тетрадката, представена от ищеца с рапорти за сдаваните дежурства. Последната е подписана от охранителите, които потвърдиха авторството на текста и подписите си без изключение. Опровергани са твърденията на ответната страна за продължителност на смяната от 8 и дванадесет часа през исковия период. Относно тезата, която работодателя се домогва да докаже, че охранителите сами и по собствена преценка организирали 24часови дежурства, съдът я намира за недоказана. За даваните дежурства ищецът е съставял графици, които се изпращали в счетоводството. Така работодателят е бил наясно с организацията на работа и твърденията му, че охранителите следвало до 17.00часа да напуснат обекта са нелогични и противоречат на заявената пред държавен орган денонощна охрана на обекта. Трудът е положен със знанието и без противопоставянето на работодателя.

От счетоводната експертиза става ясно, че работодателя е водел лошо счетоводството си, не се съхраняват документи по конкретни присъствени форми и отчетни документи за явяването на работа, налице са записвани платежни ведомости за общо начисления на брутно възнаграждение, без отчитане на отделните елементи от които са формирани. Вещото лице сочи като пример разходен касов ордер от 30. 11. 2013 г. сумата от 1500 лв. Последния е с основание за плащане месец ноември 2013 г., а той е осчетоводен с пояснение – изплатени работни заплати. Няма идентичност между първичния счетоводен документ въз основа на, който са съставени стопанските операции по сметка 421. След като ответната страна не представи доказателства по смисъла на чл.53 ал.1 от ТЗ, съдът счита, че изчисляването на дължимото БТВ за положен извънреден труд следва да стане по представения от ищеца частен свидетелстващ документ. По принцип частните свидетелстващи документи се ползват с доказателствена сила относно удостоверените факти само когато удостоверяват неизгодни за представилата ги страна факти. В случая, обаче обстоятелствата отразени в тетрадката се потвърждават и кореспондират от събраните по делото писмени доказателства, представени от самия ответник, изявления пред държавни органи и гласни доказателства, включително представени и от ответника. Противното би означавало служителят да бъде лишен от възможността да докаже валидно възникнали права заради поведението на работодателя да води лошо счетоводството си или още по лошо умишлено да укрива и манипулира документация относима към спора.

Съдебно –счетоводната експертиза изчисли размера на извънредно положения труд, нормативно определен, т.е. съобразно положения извънреден труд след приравняване на нощните часове в дневни, съпоставени с нормата часове за месеца, както и след съобразяване индексацията на минималната работната заплата през исковия период. 4 406 часа в размер на 13931,54 лева. Помесечно сумите са дадени в таблица, приложение№ 3 от допълнителна експертиза от 09.10.2016г. Исковете подлежат на уважение в размерите, които са заявени от ищеца, доколкото в някой от месеците установените от вещото лице задължения за извънреден труд надхвърлят претендираната сума, а за други месеци до размера установен от вещото лице при заявен от ищеца по-голям размер, а именно както следва:

– 325.60лв. за м. май 2013; – 561.96лв. за м. август 2014

– 402.56лв. за м. юни 2013; – 536.06лв. за м. септември 2014г

– 332.00лв. за м. юли 2013г. – 514.73лв. за м. октомври 2014г.

– 348,64лв. за м. август 2013г; – 523.26лв. за м. ноември 2014

–198.32лв. за м. септември 2013г.; – 490.96лв. за м .декември 2014

–177.46лв. за м. октомври 2013г.; – 595.02лв. за м. януари 2015

– 485,91лв. за м. ноември 2013г. – 521.73лв. за м. февруари 2015г.

– 470.64лв. за м. декември 2013 – 567.59лв. за м. март 2015г.

– 484.12лв. за м. януари 2014г. – 583.11лв. за м. април 2015г

– 484.12лв. за м. февруари 2014г. – 583.11лв. за м. май 2015г.

– 503,62лв. за м. март 2014 – 490.45лв. за м. юни 2015г.

– 536.18лв. за м. април 2014г.; – 550.21лв. за м. юли 2015г.

– 452.20лв. за м. май 2014г.; – 542,35лв. за м. август 2015г.

– 536.06лв. за м. юни 2014г.;

– 489.44лв. за м. юли 2014г.;

Така установените възнаграждения за извънреден труд не са заплатени от работодателя и представените от него ордери, чиято доказателствена сила не е опровергана не доказват обратното. Действително ищеца е получавал по ордери суми от 1500лв, но записванията за основанието за плащане за съответния месец е за „заплати”. Гласните доказателства на свидетелите, водени от ищеца не се опровергават от тези на свидетелите водени от ответника и установяват, че ищецът С. действително е „предавал” на останалите двама охранители възнаграждение вразмер на 500лв. Самия работодател не представи доказателства по смисъла на чл.53 ал.1 от ТЗ за редовно водено счетоводство с отразяване елементите на БТВ. При горните доводи, исковете за БТВ за извънреден труд подлежат на уважаване в горепосочените размери. Върху така установените задължения за извънреден труд ответника дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, начиная от подаване на заявлението в заповедното производство до окончателното им заплащане.

По иска за заплащане на нощен труд: Правно основание чл.422 от ГПК във р. чл.128 т.2 от КТ, 124 ал.1 от КТ във вр. с чл.140 ал.1 от КТ. Съгласно чл.140а ал.1 от КТ работници/служители/, в редовното работно време на които се включват най-малко три часа нощен труд по чл.140 ал.2 от КТ, както и работници/служители/, които работят на смени, една от които включва най-малко три часа нощен труд, се смятат за работници/служители/, които полагат нощен труд. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7часа. Положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от МС, а самият размер на възнаграждението се определя според времетраенето на работата или според изработеното съгласно чл.261 ввр. чл.247 от КТ. Конкретно, съгласно чл.261 от КT положеният нощен труд се заплаща с увеличение, което е регламентирано и се изчислява по реда на чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

При безспорно установената фактическа обстановка и с оглед доводите по-горе, съдът приема, че ищецът е полагал нощен труд, който не му е възмезден вещото лице в таблица , приложение№ 3 от допълнителна експертиза от 09.10.2016г. е изчислило задълженията за нощен труд помесечно. Исковете подлежат на уважение в размерите, които са заявени от ищеца, доколкото в някой от месеците установените от вещото лице задължения за извънреден труд надхвърлят претендираната сума, а за други месеци до размера установен от вещото лице при заявен от ищеца по-голям размер, а именно както следва:

– 14лв. за м. май 2013; – 20лв. за м. юли 2014г.;

– 16лв. за м. юни 2013; – 20,50лв. за м август 2014

– 14,50лв. за м. юли 2013г. – 20лв. за м. септември 2014г.

– 14лв. за м. август 2013г; – 20лв. за м. октомври 2014г.

– 8лв. за м. септември 2013г.; – 20лв. за м. ноември 2014г.

– 8лв. за м. октомври 2013г.; – 20лв. за м. декември 2014г.

– 20лв. за м. ноември 2013г.; – 20,50лв. за м. януари2015г

– 20,50лв. за м.декември 2013г – 18лв. за м. февруари 2015г.

– 18лв. за м. януари 2014г. – 20лв. за м. март 2015г.

– 18лв. за м. февруари 2014г. – 20лв. за м. април 2015г.

– 20,50лв. за м. март 2014г – 20лв. за м. май 2015г.

– 20лв. за м. април 2014г.; – 18лв. за м. юни 2015г.

– 20лв. за м. май 2014г.; – 20лв. за м. юли 2015г.

– 20лв. за м. юни 2014г.; – 18лв. за м. август 2015г.

За тези размери исковете като основателни подлежат на уважаване. С оглед дължимостта на главните вземания ответника дължи на ищеца и обезщетение за забава в плащането им в размер на законната лихва, начиная от подаване на заявлението в заповедното производство до окончателното им изплащане.

Относно исковете за установяване дължимост на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, както следва:

- 699,37лв., представляващи брутно трудово обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2015г. – 13дни, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното плащане;

Предявените искове са с правно основание чл.224ал.1 от КТ- за заплащане обезщетение за неизползван редовен платен годишен отпуск. Платеният годишен отпуск представлява период от време, през който работникът/служителят/ не изпълнява задълженията си по трудовото правоотношение, не престира труд, но трудовото правоотношение не се прекратява. По силата на чл.48 ал.5 от Конституцията, правото на отпуск е право на лицата имащи качеството работник или служител, т.е намиращи се в трудово правоотношение.

По своята правна същност платения годишен отпуск е субективно право на работника, което се обективира чрез неговото изрично волеизявление до работодателя за ползване на платен годишен отпуск. Това право съществува до момента, в който трудовото правоотношение бъде прекратено и ако работникът /служителят/ не го е упражнил, то се преобразува в право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск- чл.224 ал.1 от КТ.

В приложения в кориците на делото трудов договор е посочено, че между страните е уговорен 20дни платен годишен отпуск.

По поставената задача вещото лице по допуснатата съдебно –счетоводна експертиза е установило съобразно договорения в ТД размер на платен годишен отпуск от 20 работни дни и действително отработеното време от ищеца, полагащият му се платен годишен отпуск за 2014 г. е 20 работни дни, за 2015 г. е 13 работни дни ( 20 р.дни разделено на 12 м. умножени по 8 месеца) .

За установяване колко дни от полагащият се платен годишен отпуск са ползвани, съответно какъв е неговия остатък, експертизата изиска да и бъдат предоставени молбите, с които ищеца е заявил до управителя на ответното дружество ползването на платен годишен отпуск с посочена начална дата и продължителност, съответно издадените от управителя или представляващия разрешения/заповеди за ползване му.

На експертизата не са предоставени по-горе посочените документи, поради липсата на съставени такива, с пояснение от счетоводителя обслужващ счетоводно ответното дружество, че данни за начисления за ползван платен годишен отпуск от ищеца има само в платежните ведомости за работна заплата, и съхраняващите се отчетни форми за явяване/неявяване на работа за месеците: септември; октомври; ноември и декември 2013г. и за месеците: януари; февруари и март 2014 г.

От справка с представените от ответното дружество съхраняващи се отчетни форми за явяване/неявяване на работа, идентични с тези приложени на л.353-359 от делото и платежни ведомости за периода от 01.02.2011 г. до 31.08.2015 г. се установи, че в платежните ведомости има записвания за начислени общо 89 дни платен отпуск както следва : през м. 09.2011 г. – 5 дни;през м.10.2011 г. – 12 дни;през м.06.2012 г. – 5 дни;през м.09.2012 г. – 5 дни;през м.11.2012 г. – 7 дни;през м.01.2013 г. – 3 дни;през м.04.2013 г. – 5 дни;през м.07.2013 г. – 8 дни;през м. 09.2013 г. – 4 дни, които са в по-малък размер от отразените в отчетна форма за явяване/неявяване на работа - 10 дни ( л.353 от делото), с период на ползване от 17.09.2013г. до 30.09.2013 г. включително; през м. 10.2013 г. – 2 дни, които са в по-малък размер от отразените в отчетна форма за явяване/неявяване на работа – 9 дни (л.359 от делото) , с период на ползване от 01.10.2013 г. до 14.10.2013 г. включително ; през м. 02.2014 г. – 3 дни, а по отчетна форма за явяване//неявяване на работа липвса записване за неявяване на работа поради ползван платен годишен отпуск от ищеца (л.356 от делото);през м.07.2014 г. – 2 дни;през м.10.2014 г. – 3 дни;през м.02.2015 г. – 2 дни;през м.07.2015 г. – 23 дни.

В тази връзка поради липсата на документи, от които да е видно, че ищецът е заявявал до представляващия на ответното дружество писмено искане за ползване на платен годишен отпуск, експертизата счита, че за целия период на работа в ответното дружество, ищецът не е ползвал платен годишен отпуск .

Предвид по-горе изложеното и при спазване разпоредбите на чл.228 от КТ и чл.224 от КТ, за изчисляване на обезщетението за неползван платен годишен отпуск по реда на чл.177 от КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение, а именно на база среднодневно брутно трудово възнаграждение, за последен календарен месец, през който са отработени най-малко 10 работни дни, експертизата установи, че това е м.юни 2015г., през който на ищеца е начислено възнаграждение в размер на 402.88 лв.

Също така при определяне среднодневното брутно трудово възнаграждение на ищеца, експертизата ще съблюдава разпоредбите на чл.18, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а не разпоредбите на чл.18, ал.3 от Наредбата. До този извод експертизата стигна след справка с приложена от ТД на НАП Д.

„справка – данни за осигуреното лице за процесния период „ ( л.314-315 от делото), от която е видно, че ищеца е осигуряван с код „ 01 – за работещи осигурени по реда на чл.4, ал.1, т.1 от КСО при един работодател включително и членове на кооперации, работещи по трудово правоотношение в кооперацията, без обхванатите от следващите кодове „ , а не с код „ 16 - за лица, работещи при сумирано изчисляване на работното време за повече от един месец „

В тази връзка в съответствие с разпоредбите на чл.18,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата , експертизата изчисли, че размера на обезщетението по чл.224 от КТ е в размер на общо 633.10 лв., от които

-за 2014 г. за 20 дни неползван платен годишен отпуск в

размер на 383.70 лв. / таблица 4/

- за 2015 г. за 13 дни неползван платен годишен отпуск в

размер на 249.40 лв. / таблица 5/

Относно твърдението си, че сумите за неползван отпуск са заплатени на ищеца ответното дружество представя писмено доказателство- извлечение от платежна ведомост за м.07.2015г., видно от която срещу положен подпис, С.С. е получил сумата от 317.29лв. за 23 дни отпуск. Ищцовата страна оспори това доказателство в дадения и от съда срок, като посочи, че плащането е извършено за обезщетение за неползван отпуск за минали години, които не обхващат процесните. Това оспорване не е преодоляно от ответната страна. Работодателя се явява длъжник за парична сума, когато не е осигурил възможност на работника/служителя реално да ползва законовия си отпуск. Вещото лице установява, че по ведомости има записвания за начислени общо 89 дни платен за периода на работа на ищеца в ответното дружество, т.е от м.февруари 2011г. до прекратяване на трудовото правоотношение. Начисляването във ведомостта за изплащане е признание на неизгоден факт, а именно, че този брой дни не е ползван от работника/служителя реално. Съгласно разпоредбата на чл. 176а КТ, в сила от 01.03.2011 година, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Обезщетение се дължи само за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, т.е. ако не са изтекли 2 години от края на годината, за която се полага този отпуск. Тъй като правото на ползване на платен годишен отпуск за годините до 2014г. е погасено, настоящия състав приема, че с извършеното плащане от м.юли 2015г. са погасени задължения за отпуск за 2014г и 2015г. общо за 23дни. Съгласно ЗЗД, чл.76, ал. 1: този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, какъвто е случая, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се по-старото. Така със сумата от 317.29лв. получени от ищеца през м.юли 2015г. е заплатено част от задължението за обезщетение за неползван отпуск за 2014г. в общ размер на 383.70 лв., установен от вещото лице. Разликата от 66,41лв. остава дължима за този период. Задължението за 13 дни неползван платен годишен отпуск за 2015година е в размер на 249.40 лв. е незаплатено. За така установените размери исковете са основателни и подлежащи на уважаване.

Относно обективно съединените осъдителни искове за обезщетение за забава в плащане на главните задължения за извънреден и нощен труд: С оглед основателността на главните претенции и на основание чл.86 от ЗЗД на ищеца се дължи обезщетение за забавено плащане на главните задължения в размер на законната лихва, начиная от първо число на месеца, следващ месеца, за който се дължи плащането до подаване на заявлението в заповедното производство. Установителния иск се счита предявен от този момент 07.12.2015г. по изричната законова разпоредба, а не както е посочил ищеца в исковата молба- 09.03.2016г. За изчисляването на задължението съдът ползва лихвен калкулатор на НАП, при което намира осъдителните искове основателни за периодите и сумите, както следва:

-86,96лв. за м. май 2013г, върху сумата от 339,60лв./извънреден и нощен труд/, считано от 01.06.2013г. до 07.12.2015г.;

-103,68лв. за м. юни 2013г, върху сумата от 418,56лв., считано от 01.07.2013г. до 07.12.2015г. ;

-82,84лв. за м. юли 2013г, върху сумата от 346,50лв., считано от 01.08.2013г. до 07.12.2015г.;

-75,27лв. за м. август 2013г, върху сумата от 326,64лв., считано от 01.09.2013г. до 07.12.2015г.;

-45,82лв. за м. септември 2013г, върху сумата от 206.32лв., считано от 01.10.2013г. до 07.12.2015г.;

-39,59лв. за м. октомври 2013г, върху сумата от 185,46лв.,считано от 01.11.2013г. до 07.12.2015г.;

-103,78лв. за м. ноември 2013г, върху сумата от 505,91лв., считано от 01.12.2013г. до 07.12.2015г. ;

-96,51лв. за м. декември 2013г, върху сумата от 491,14лв., считано от 01.01.2014г. до 07.12.2015г.;

-94,33лв. за м. януари 2014г, върху сумата от 502.12лв., считано от 01.02.2014г. до 07.12.2015г.;

-90,42лв. за м. февруари 2014г, върху сумата от 502,12лв. ,считано от 01.03.2014г. до 07.12.2015г..;

-89,86лв. за м. март 2014г, върху сумата от 524,12лв., считано от 01.04.2014г. до 07.12.2015г.;

-90,71лв. за м. април 2014г, върху сумата от 556,18лв., считано от 01.05.2014г. до 07.12.2015г.;

-72,94лв. за м. май 2014г, върху сумата от 472.20лв., считано от 01.06.2014г. до 07.12.2015г.;

-81,26лв. за м. юни 2014г, върху сумата от 556,06лв., считано от 01.07.2014г. до 07.12.2015г.;

-70,04лв. за м. юли 2014г, върху сумата от 509,44лв., считано от 01.08.2014г. до 07.12.2015г.;

-75,05лв. за м. август 2014г, върху сумата от 582,46лв., считано от 01.09.2014г. до 07.12.2015г.;

-67лв. за м. септември 2014г, върху сумата от 556,06лв. считано от 01.10.2014г. до 07.12.2015г.;

-59,81лв. за м. октомври 2014г, върху сумата от 534,73лв., считано от 01.11.2014г. до 07.12.2015г.;

-56,23лв. за м. ноември 2014г, върху сумата от 543,26лв., считано от 01.12.2014г. до 07.12.2015г.;

-48,47лв. за м. декември 2014г, върху сумата от 510,96лв., считано от 01.01.2015г. до 07.12.2015г.;

-53,08лв. за м. януари 2015г, върху сумата от 615,52лв., считано от 01.02.2015г. до 07.12.2015г.;

-42,35лв. за м. февруари 2015г, върху сумата от 539.73лв. считано от 01.03.2015г. до 07.12.2015г.;

-41,03лв. за м. март 2015г, върху сумата от 587.59лв., считано от 01.04.2015г. до 07.12.2015г.;

-37,09лв. за м. април 2015г, върху сумата от 603.11лв., считано от 01.05.2015г. до 07.12.2015г.;

-31,89лв. за м. май 2015г, върху сумата от 603.11лв., считано от 01.06.2015г. до 07.12.2015г.;

-22,64лв. за м. юни 2015г, върху сумата от 508.45лв., считано от 01.07.2015г. до 07.12.2015г.;

-20,47лв. за м. юли 2015г, върху сумата от 570,21лв., считано от 01.08.2015г. до 07.12.2015г.;

-15,28лв. за м. август 2015г, върху сумата от 560.35лв. считано от 01.09.2015г. до 07.12.2015г.

За горницата над така установените задължения, искът подлежи на отхвърляне, както и за периода от 17.12.2015г. до 09.03.2016г.

Относно таксите и разноските: Ищецът е освободен от заплащане на ДТ и разноски. С оглед изхода от спора ответната страна следва вместо ищеца да внесе дължимата държавна такса върху присъдените суми, а именно- 531,50лв. за иска за извънреден труд, 50лв. по иска за нощен труд, 50лв. по иска за обезщетение за неползван платен годишен отпуск, 71,77лв. по иска за обезщетение за забава за минал период, както и сумата от 449лв, авансово изплатени за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на ДРС.

С оглед, посочените по-горе съображения ,съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните, че ,,****“ **, рег. с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.Д., ****, офис 22 д ъ л ж и на С.С.С. с ЕГН **********,*** сумата от 13287,41лв, представляваща незаплатено БТВ за извънреден труд, както следва: