Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 05.02.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ХІ граждански състав в открито
заседание, на първи февруари през две хиляди и деветнадесета година в
състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :АСЯ
ШИРКОВА
При
секретаря : Галина Карталска като разгледа докладваното от съдия Ширкова гражданско дело № 2491 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по искове с правно основание чл.240 ЗЗД, чл.92 ЗЗД, чл.86 ЗЗД предявени по
реда на чл.415, ал.1 от ГПК.
Предявена е искова
молба от „А.З.К.Н.П.З.“ ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Р.А. и Т.К., в която ищецът твърди, че е подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че същата била
връчена при условията на чл.47 ал.5 ГПК, поради което за него възниква правен
интерес от предявяване на настоящата искова молба. Ищецът твърди, че с
ответницата бил подписан договор аз паричен заем №5330760/20.01.2017г. между „***“
ООД като заемодател и ответницата като заемател, сключен при спазване на
разпоредбите на ЗПК. Твърди, че с подписване на договора, ответницата е
получила Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по
паричния заем. Твърди, че на 01.12.2016г., между „***“ ООД и „А.з.к.н.п.з.“
ООД, бил сключен договор за прехвърляне на вземания и Приложение №1 към него,
по силата на който вземането спрямо ответницата било прехвърлено на ищцовото
дружество с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди, че
съгласно сключения договор за заем, заемодателят се е задължил да предостави на
ответникапаричен заем в максимален размер на 500 лева, който се усвоява в брой. С подписването
на договора, заемателят е удостоверил с подписа си, че е получила сумата като
договорът в тази част има сила на разписка. Ищецът твърди, че ответницата се е
задължила да ползва и върне заемната сума съгласно условията на сключения
договор като заплати сума в размер на 706,53 лева, ведно с договорната лихва на
11 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 64,23 лева, включваща главница,
договорна лихва и такса за експресно разглеждане. Твърди, че ответницата е
платила сумата от 183 лева и дължи главница в размер на 415,27 лева. Твърди, че
ответницата дължи договорна лихва в размер на 32,84 лева за периода
03.02.2017г.- датата на първата вноска
до 23.06.2017г. Ищецът твърди, че разпоредбите на договора предвиждат,
че заемателят ще ползва допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документите за одобрение, която такса е в размер на 129,30 лева. Твърди, че
съгласно договора, ответницата се е задължила в тридневен срок от подписване на
договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията си по
договора – поръчител физическо лице, което да отговаря на определени изисквания
или валидно банкова гаранция, издадена след усвояване на заема, в размер на
цялото задължение, която да е валидна за целия срок на договора за заем.
Твърди, че поради неизпълнение на това задължение, на ответницата е начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 158,84 лева, дължима на падежната дата на
погасителната вноска. Твърди, че така погасителната вноска, която ответницата
дължи става в размер на 78,67 лева. Твърди, че това е неустойка за неизпълнение
на договорна задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна
неустойка за забава и се начислява еднократно три дни след датата на сключване
на договора. Твърди, че сумата, която ответницата дължи за това неизпълнено
договорна задължение е в размер на 129,30 лева. Твърди, че ответницата е
запозната с тарифата на заемодателя, която предвижда, че при забава на плащане
на погасителна вноска, ответникът дължи определени суми, представляващи
направени разходи за телефонни разговори, писма, покани, съобщения. За тези
разходи, ищцовото дружество претендира сумата от 220 лева. Ищцовото дружество
твърди, че ответницата е следвало да заплати цялата сума по договора в срок то
23.06.2017г., която е последната падежна дата, като от тогава, до подаване на
заявлението, сроковете за заплащане на сумите са изтекли и ответницата дълги
мораторна лихва в размер на 29,02 лева върху главницата за периода 24.06.2017г.
– 30.11.2017г. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответницата му дължи :
415,27 лева главница,
32,84 лева договорна лихва за периода 03.02.2017г. -
23.06.2017г.,
129,30 лева неустойка за неизпълнение на договорна
задължение,
129,30 лева такса за експресно разглеждане на документи,
220 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране,
мораторна лихва върху главницата за периода 24.06.2017г. – 30.11.2017г. в размер
на 29,02 лева, законна лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане.
Претендира разноски.
В едномесечния срок
е постъпил писмен отговор, в който назначеният особен представител оспорва
предявения иск. Твърди, че сключения договор за кредит е нищожен, тъй като
съдържа неравноправни клаузи, които не са уговорени индивидуално. Твърди, че
сключеният договор е в противоречие с чл.5 ЗПК, тъй като кредиторът не е
предоставил на потребителя предварително необходимия европейски формуляр. Твърди,
че предложението е подписано в деня на договора и не се установява да е
предоставено на потребителя преди договора. Твърди, че ищецът не е представил
по делото Стандартен европейски формуляр. Твърди, че договорът е нищожен, тъй
като противоречи на чл.11 ЗПК, който указва съдържанието на договорите за
потребителски кредит. Твърди, че по представения договор, съдържащата се
информация за броя и размера на погасителните вноски, ГПР и ГЛП е обща и не
отговаря на изискванията да е разбираема, недвусмислена, не се установява какво
включва месечната вонска, липсват задължителните реквизити на чл.11 т.9, т.9а,
т.10 и т.11. Твърди, че в договора липсва отразено място на сключване, което
също е задължителен реквизит. Твърди, че договорът е недействителен на основание
чл.22 ЗПК, според който ако не са спазени разпоредбите на чл.10 ал.1, чл.11
ал.1 т.7-12 и т.20, ал.2 и чл.123 ал.1 т.7-т.9, то договорът за потребителски
кредит е недействителен. Твърди, че уговорената между страните клауза за
заплащане на неустойка за неизпълнение на договорно задължение е неравноправна,
поради което искът за неустойка в размер на 129,30 лева от общо уговорената
158,84 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Твърди, че претенцията
за неустойка е в размер на 158,84 лева, но поради частично погасяване от
заемателя, то претенцията с исковата молба е в размер на 129,30 лева. Твърди,
че уговорената неустойка се явява прекомерна и противоречи на предвидената в
закона обезщетителна функция. Моли съда платената част от претендираната неустойка,
а именно сумата от 29,54 лева да бъде отнесена като погасяване на дълга.
Ответницата прави възражение и за нищожност на уговореното възнаграждение в
размер на 158,64 лева за експресно разглеждане на искането за креди, тъй като
представлява неравноправна клауза и представлява възнаграждение за действие по
усвояване на кредита. Твърди, че законът не допуска кредиторът да изисква
плащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита
съгласно чл.10а ал.2 ЗПК. Поради това твърди, че таксата в размер на 158,84
лева, от която е заплатена сумата от 29,54 лева не се дължи, тъй като е нищожна
клауза в договора и моли съда да приспадне платената сума като вноска за
погасяване на кредита. Твърди, че е нищожна и клаузата за таксата в размер на
220 лева по Тарифата, която според ищеца е част от договора за потребителски
кредит и където е предвидена тази такса за извънсъдебно събиране на сумата.
Твърди, че поради нищожността на част от клаузите следва
да се преизчисли задълженията на ответницата за дължимата главница и лихва.
Твърди, че ищецът
не е уведомил ответницата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
В съдебно
заседание ищецът не се представлява. Ответницата се представлява от назначен
особен представител. Изразява становище, че с оглед неравноправните клаузи в
договора, ответницата дължи само сума от 317 лева представляваща неплатена
главница. Твърди, че начислените неустойки на практика увеличават
възнаградигелната лихва и водят до оскъпяване на кредита. Твърди, че няма
доказателства по делото, че ответницата е била запозната със стандартния
европейски формуляр.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
От приложеното
ч.гр.д. №9226/2018г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал пред
ПлРС заявление срещу за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за процесните вземания. Заповедта за
изпълнение не е връчена на длъжника и съгласно разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2
от ГПК с разпореждане на съда е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си. Установителния иск претенция е предявен в законоустановения едномесечен
срок, поради което е допустим.
От представения
по делото препис на договор за паричен
заем „*** План 14 и 30“, сключен между „***“
ООД и А.Е.П. в качеството на кредитополучател се установява, че заемодателят е
предоставил на ответницата заем в размер на 500 лв. От своя страна
Кредитополучателят се е задължил да я върне за срок от 22 седмици с 11 вноски,
всяка в размер на по 64,23 лева, която включва главница, лихва и такса за
експресно разглеждане. Страните са уговорили 40,30 % фиксиран годишен лихвен
процент по заема и 49,33 % годишен
процент на разходите. Установява се, че
в чл.4, ал.1 страните са договорили, че
в тридневен срок от усвояване на сумата, заемателят е длъжен да
предостави на заемодателя Установава се от договора, че страните са уговорили задължение
в тежест на заемателя в срок до три дни, считано от сключване на договора, да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1). Физическо лице
поръчител, при посочени условия 2).
Банкова гаранция с бенефициер – заемодателят. При неизпълнение на това
задължение са предвидили в чл.4 ал.2 неустойка в размер на 158,84 лв., която
да бъде разсрочена на равни части,
заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от тях се добавя сума за
неустойка и вноската се увеличава по размер и става 78,67 лв., а общото
задължение по договора става 706,53 лв. Между страните не е налице спор, че
заемодателят е изпълнил произтичащото от договора задължение да предостави
заемната сума. По делото не се спори, че ответницата, в качеството на заемател
не е изпълнила задължението си по чл.4 от договора за предоставяне на сочените
обезпечения в определения тридневен срок, поради което след изтичането му
заемодателят е начислил неустойка в размер 158,84 лв.
Установява се от приложения препис на Рамков договор за
цесия от 01.12.2016г. и препис-извлечение от Приложение №1 към него от
01.12.2016г., че заемодателят е прехвърлил на ищеца „А.з. к.н.п.з.” ООД вземанията, произтичащи от
договори за заем. Представено е и
приложение № 1 /01.10.2017г. към договор
за продажба и прехвърляне на вземания, от което се установява, че вземането на ***
към А.Е.П. е прехвърлено н.А.з.к.н.п.з.
От представения препис на пълномощно (лист 25 от делото), изходящо от „***“
ООД-***, чрез управителя се установява, че дружеството е упълномощило цесионера
„А.з.к.н.п.з.” ООД да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички
вземания, които са били цедирани по
силата на сключения договор за цесия от 01.12.2016г. Това касае и цесиите,
извършени във формата на допълнителни
приложения към сочения договор. По делото ответницата чрез назначения си особен
представител не е оспорила уведомлението на кредитополучателя за извършената
цесия, поради което съдът счита, че този въпрос не следва да бъде обсъждан. Освен това длъжникът може да възразява успешно за липса на
уведомяване само ако едновременно с това, твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомяването,
доколкото уведомяването по чл. 99 ал.4 от ЗЗД има това значение, че стабилизира
правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. В
случая ответницата не твърди да е извършила плащане на прехвърлената с цесията
сума, поради което ищецът се явява носител на процесното вземане. Поради това,
съдът счита, че спрямо ответника цесията е породила действие.
Установява се от фактическа страна от изготвеното по делото
заключение, че по договора за кредит ответницата е погасила сумата от 183 лева,
от които на 04.02.2017г. е погасена главница 79 лева, а на 28.02.2017г. е
заплатена сума 104 лева, от които с 25 лева частично са погасени разходи за
събиране на вземането, а 78,34 лева са погасили
втора погасителна вноска. С така платената сума при кредитодателят са
погасени главница 84,73 лева, такса за
експресно разглеждане 29,54 лева, неустойка в размер на 28,88 лева, договорна
лихва в размер на 14,78 лева и законна лихва в размер на 25 лева. При ищеца като задължение към момента на подаване
на заявлението е отразено главница в размер на 415,27 лева, договорна лихва в размер на 32,84
лева за периода 03.02.2017г. – 23.06.2017г., 129,30
лева такса за експресно разглеждане на документи, 129,96
лева (претенцията е за 129,30) неустойка за периода
24.01.2017г. - 23.06.2017г., 220 лева разходи за
извънсъдебно събиране на вземанията, 29,02 лева законна лихва за периода 24.06.2017г. до 30.11.2017г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е
иск по реда на чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК - положителeн установителен иск
за установяване, че в полза на ищеца „***” ООД съществува вземане срещу
ответника в размер
415,27 лева главница, 32,84 лева договорна лихва за периода
03.02.2017г. - 23.06.2017г., 129,30 лева неустойка за неизпълнение на договорна
задължение, 129,30 лева такса за експресно разглеждане на документи, 220 лева
разходи и такси за извънсъдебно събиране, мораторна лихва върху главницата за
периода 24.06.2017г. – 30.11.2017г. в размер на 29,02 лева, законна лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр.д. №9226/2018г. по описа на ПлРС. Установява се
безспорно в производството по делото, че между ответника и „***“ ООД е сключен
договор за кредит по силата на който, „***” ООД е предоставил на ответника
сумата 500 лв. По делото не са представени доказателства, че заемодателят е
изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение да предостави на
заемателя уговорената сума в размер на 500 лева, но с оглед уговореното в чл.2 ал.2 , съдът
приема че сумата е получена от заемателя. Ответникът не е ангажирал по делото
доказателства, че е платил задълженията си по процесния договор и че към
момента не дължи сумите за главница и лихва.
Видно
от договора, последната вноска е с падеж 23.06.2017г., договорът е изтекъл,
поради което не следва да се разглежда въпроса за обявена предсрочна
изискуемост, тъй като договорът е изтекъл преди подаване на заявлението по
чл.410 ГПК.
Наред с претенцията за главница и договорна
лихва, ищецът е заявил също претенция за
заплащане на неустойка в размер на 129,30 лв., както и претенция за
заплащане на такса разходи експресно разглеждане на документи в размер на 129,30
лв, както и сумата 220 лв за разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение. В своята практика, ВКС приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и дължи произнасяне
независимо дали има възражение. В този смисъл (Решение № 23 от 07.07.2016г. по
т.д. № 3686/2014г. на I т.о.) Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна. В настоящия случай сумата 129,30 лв, представляваща неустойка
в случая е начислена съгласно чл.4, ал.2 от договора за заем, а именно – заради
неизпълнението на задължението на длъжника в 3-дневен срок от усвояването на
сумата да предостави на заемодателя обезпечение, чрез банкова гаранция или чрез
поръчителството на физическо лице, което следва да отговаря на определени
условия, свързани с възраст, трудова заетост, платежоспособност и кредитна
история. Следва да се отбележи и, че така уговорената отговорност за
кредитополучателя, създава значителни затруднения за изпълнението и, противоречи
на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване
на неустойка. Сумата 129,30 лева представлява неустойка, начислена за
експресно разглеждане на документите на основание чл.1 ал.3 от договора. Тези две
клаузи от договора за заем, уговарящи неустойки, са нищожни поради противоречие
с добрите. Съдът намира, че както двете претенции за неустойка, така и
претенцията от 220 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземанията е нищожна клауза в договора. Отговорността за разноски
за провеждане на телефонни разговори, изпращане на покани и писма за събиране
на просроченото вземане, предвидени в Тарифата, съобразно вида на договора,
представляват по съществото си неустойка, дължима при забава на изпълнението за
заплащане на текущите задължения по кредита, а не плащане на разходи по
събиране на вземането. С определяне на тези плащания по същество се цели
заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК и възможност за въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със случаите на забава
на длъжника. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. Тези уговорки нямат за цел да покриват разходи за извънсъдебно
събиране на вземанията, тъй като са уговорени като твърдо определени суми в
зависимост от размера на кредита. Няма как кредитодателят предварително да знае
каква ще е стойността на платената сума за телефонни разговори и писма за
проведените опити да бъде събрана сумата по кредита. Освен това, при договори с
погасяване с двуседмична погасителна вноска, за заемни уми от 500 до 1500 лева,
максималния размер на всички разходи, уговорен в представената Тарифа, не може
да надвишава 175 лева, а ищецът е претендирал сумата от 220 лева. Тази такса
няма за цел да покрие разходи по събиране на закъснелите вноски, а представлява
допълнителна възнаградителна лихва, с която, ако бъде присъдена, кредиторът би
се обогатил неоснователно. Разноските, необходими за събиране на всяко
конкретно възникнало задължение, при настъпване на забава, не могат да бъдат
определени предварително.
С оглед изложеното съдът приема, че цитираните клаузи – за
такси за експресно разглеждане на документи, за неизпълнение на задължение по чл.4
ал.1, както и за такса за извънсъдебно събиране на вземанията по Тарифа са
нищожни и като такива не пораждат права и задължения за страните по заемното
правоотношение.
По отношение на претенцията за договорна лихва и за лихва
за забава, съдът счита, че предявените искове са основателни. Вещото лице е
изчислило размера на договорната лихва за периода от настъпване на
изискуемостта до датата на изтичане на договора за кредит, като от тази дата
започва да тече законната лихва за забава. Установените в заключението на
вещото лице суми са идентични с претенциите на ищеца. Периодите им са
последователни, а не се припокриват. При така изложеното, съдът приема, че
двата иска за договорна лихва върху главницата за периода 03.02.2017г. до
23.06.2017г. в размер на 32,84 лева и лихвата за забава от 24.06.2017г. до
датата но подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 08.12.2018г. са основателни и
следва да бъдат уважени.
При така изложеното, съдът счита, че
основателна се явява претенцията за главница в размер на 415,27 лева,
договорната лихва в размер на 32,84 лева за периода 03.02.2017г.- 23.06.2017г. и
лихвата за забава в размер на 29,02 лева за периода 24.06.2017г. до датата на
подаване на заявлението - 08.12.2017г. Другите три иска за неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 129,30 лева, за такса за
експресно разглеждане на документи в размер на 129,30 лева и за разходи и такси
за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 220 лева се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Тъй като се установи, че за тези
неустойки, ответницата е извършила частично плащане в размер на 58,42 лева, от
която сума 29,54 лева такса за експресно разглеждане на документи и 28,88 лева
за неустойка, то съдът счита, че тези две плащания, следва да бъдат отнесени
към дължимата главница и с общата сума да се намали размера на дължимата
главница.
При така изложеното, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати главница в размер на 356,85 лева. Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати и договорната лихва в размер на 32,84 лева и
законната лихва в размер на 29,02 лева. Разноските на ищцовото дружество са в
размер на 525 лева. С оглед уважената част на исковете, ответницата следва да
заплати на ищеца разноски в размер на 229,99 лева в исковото производство и
32,85 лева за заповедното.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240 и
чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че А.Е.П.
с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, представлявано от законния си представител Р.Г.А. и Т.Я.К.
- ***, главница по договор за паричен заем
№ 5330760 от 20.01.2017г. в размер на 356,85 лв. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 08.12.2017г. до
окончателното изплащане на сумата, договорна лихва в размер на 32.84
лв. за периода от 03.02.2017г. до 23.06.2017г.; законна лихва в размер на 29.02 лв. за
периода от 24.06.2017г. до 30.11.2017г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 5181/11.12.2017г. по ч.гр.дело 9226/2017г., като
за разликата за предявените искове за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 129,30 лева, такса за експресно разглеждане на
документите в размер на 129,30 лева, и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в размер 220 лева ОТХВЪРЛЯ предявените искове като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, А.Е.П. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ Н. “А.З.К.Н.П.З.”
ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от ***те Р.Г.А. и Т.К., сумата от 299,99 лева -направени
разноски по настоящето дело и сумата от 32,85 лева - разноски по ч. гр.д.№ 9226/2017г.
на ПлРС.
решението подлежи на
обжалване пред плевенски окръжен
съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: