Определение по дело №400/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 95
Дата: 13 март 2023 г.
Съдия: Георги Великов Чамбов
Дело: 20225001000400
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 23 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 95
гр. Пловдив, 13.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20225001000400 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано по молба с вх. № 414 от 19.01.2023 г. от адв. П. К.
пълномощник на Т. Д. З., за изменение на решение № 523/30.11.2022 г.,
постановено по в.т.д. № 400 от 2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив,
в частта за присъдените в полза на страните разноски в първоинстанционното
производство, като:
- увеличи размера на дължимото на адв. К. адвокатско възнаграждение
за безплатно осъществената във въззивното производство защита на ищеца Т.
З., изчислявайки я според новите размери на минималните адвокатски
възнаграждения по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и присъди ДДС към размера на
възнаграждението;
- намали размера на присъдените в полза на ответника ЗАД „О**-З.“
АД, като приспадне стойността на внесената от това дружество държавна
такса за въззивната жалба.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор по молбата от
ответника ЗАД „О**-З.“ АД с което се изразява становище, че молбата е
неоснователна.
Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от надлежна страна в
производството, в предвидения в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК срок,
същата е редовна и допустима. Разгледана по същество, молбата е частично
основателна.
В решението си въззивният съд, вземайки предвид обстоятелството,
установено от представения договор за правна помощ, че защитата е
осъществена при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в полза на
1
процесуалния представител на ищеца – адвокат П. К. от *АК, е определелил
размера на адвокатското възнаграждение съразмерно с присъденото в полза
на ищеца обезщетение, по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
действащи към датата на сключване на договора за правна помощ и към
датата на последното съдебно заседание по делото – 12.10.2022 г. В тази
връзка, съдът преценява като неоснователно изразеното в молбата становище,
че определеният размер на дължимото адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска следвало да бъде съобразен с приетите
между последното съдебно заседание и датата на постановяване на решението
изменения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Действително от 08.11.2022 г. са в сила изменения на редица
разпоредби от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения включително и такива относно определяне на
минималния размер на адвокатските възнаграждения по чл. 7. Доколкото не е
предвидено обратно действие на изменените и допълнителни разпоредби, а
договорът за процесуално представителство и защита, сключен между ищеца
и представляващия го адвокат е до окончателното свършване на делото във
всички съдебни инстанции, то вземането за възнаграждение ще възникне от
извършването на последното съдопроизводствено действие по делото – в този
смисъл е и Р. № 224 от 11.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 371/2010 г., IV г. о.,
ГК.
Отнесено към този случай, това означава, че изчисляването на размера
на дължимото на адвокат К. възнаграждение за осъществената безплатната
правна помощ, ще се извърши по реда на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към
датата на последното съдебно заседание от въззивното производство –
12.10.2022 г. Определеният размер на възнаграждението от 1880 лева е
съобразен с действащото към посочения момент правило на чл. 7, ал.2, т.4 от
Наредба №1. Основателно е оплакването, че към този размер не е добавен
ДДС, след като по делото е установено, че представляващият страната
адвокат е регистриран по ДДС. В такъв случай дължимото възнаграждение на
адвокат К. следва да се увеличи на 2256 лева с включен ДДС.
От друга страна, основателно е искането да се намали размера на
присъдените в полза на ответника разноски, като от тях се приспадне
стойността на внесената за въззивната жалба ДТ. Искането за присъждане на
сторените от ЗАД „О**-З.“ АД разноски е направено изрично още във
възивната жалба и е установено внасянето на държавна такса по жалбата от
тази страна. Тъй като в обжалваната от ответника част, решението на
окръжния съд е потвърдено от въззивната инстанция, сторените разноски за
внесена по тази въззивна жалба държавна такса от страната следва да останал
в нейна тежест, като в този смисъл следва да се измени решението в частта за
присъдените на ЗАД „О**-З.“ АД разноски. В такъв случай, изчислени
съразмерно с отхвърлената част от иска, дължимите на тази страна разноски
за изплатено адвокатско възнаграждение след редуцирането му, възлизат на
1538 лева с включен ДДС.
2
От изложеното следва, че са налице условия за изменение на решението
в частта за дължимите в полза на страните разноски за въззивнато
производство, като се увеличи размера на адвокатското възнаграждение на
безплатно представляващия ищеца адвокат К. и се намали размера на
присъдените в полза на ЗАД „О**-З.“ АД разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
В съответствие с изложеното
ОПРЕДЕЛИ:
Изменя решение № 523/30.11.2022 г., постановено по в.т.д. № 400 от
2022 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, в частта за присъдените в
полза на страните разноски, като:
- увеличава размера на адвокатското възнаграждение, което ЗАД „О**-
З.“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на адв. П. К., от 1880 лева на
2256 лева с включен ДДС.
- намалява размера на сторените в производството по в.т.д. № 400 по
описа за 2022 г. на Апелативен съд Пловдив разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска, които Т. Д. З., ЕГН ********** е осъден да
заплати на ЗАД „О**-З.“ АД, ЕИК *********, от 1932 лева с включен ДДС
на 1538 лева с включен ДДС.
Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страната.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3