Решение по дело №5068/2019 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ………/……………..…  , гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

   

при участието на секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 5068 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Я.Д.Я. ЕГН ********** ***-0445-000372/11.10.2019год. на началника на към ОДМВР Варна, РУ Аксаково, с което за нарушаване нормата на чл. 104б, т.2 от ЗДП са му били наложени адм. наказание глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи, че АУАН бил съставен на основание изцяло на обясненията на актосъставителя, АНО при определяне на наказанието не бил извършил проверка относно отразени от него устно обстоятелства съобразно изискванията на чл.52, ал.4 от ЗАНН, актосъставителя не бил отразил правилно обстоятелствата по нарушението поради което той бил лишен от възможността да разбере в какво точно бил обвинен. Сочи че допуснатото от актосъставителя нарушение било пренесено от АНО и в НП, като последния не бил взел предвид и нормата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН при определяне на санкцията.

В съдебното заседание, въззивникът редовно призован не се явява и не се представлява.

За въззиваемата страна редовно призована, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова, в които същата изразява становище, че жалбата е неоснователна. Сочи, че в хода на адм.наказателното производство не са били допуснати нарушения на процес. правила, а от нарушението било безспорно доказано от събраните доказателства. Изразява становище, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН и моли НП да бъде потвърдено като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Отделно от това сочи, че претендираното адвокатско възнаграждение било прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и моли съда да присъди такова в по-нисък размер.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Въззивникът Я.Д.Я. притежавал л.а. „БМВ 318И“ с ДК№ В0948РН.

Св. К.С.Н. работел като шофьор в „Българиан еър чартър“. Фирмата имала база находяща се в гр.Аксаково на ул.“ Странджа“ №11. Вечерта на 14.07.2019год.,  около 21:30ч., св. Н. управлявайки служебно МПС и  превозвайки пътници – самолетен екипаж, се движел по ул.“Петрова нива“ в гр.Аксаково в посока към кръстовището с ул.“Странджа“. Приближавайки кръстовището между двете улици св. Н. *** л.а. „БМВ“ с рег.№ В0948РН дрифтира по улицата (подава газ и занася задницата). На кръстовището този автомобил предприел извършването на ляв завой като поднесъл задната си и се насочил към него навлизайки в лентата му за движение. Св. Н. задействал рязко спирачната система, а водачът на другия автомобил в последния момент сменил рязко посоката на движение и продължил да се движи напред поднасяйки задницата.

След като оставил екипажа св. Н. отишъл на бензиностанцията в началото на гр.Аксаково, където знаел ,че се събират младежи с намерение да открие там автомобилът БМВ, който дрифтирал, но не го намерил там. На следващата сутрин прибирайки се от нощна смяна св. Н. видял същият автомобил на ул. „Странджа“ в гр.Аксаково и подал сигнал за станалото предната вечер като в писмен вид възпроизвел ситуацията.

Като собственик на автомобила посочен в обясненията на св.Н. бил установен въззивника. На 23.07.2019год. последният дал писмени сведения пред полицейски служител от РУ Аксаково, в които потвърдил, че на 14.07.2019год. около 21:30ч. той е управлявал МПС-то, но заявил, че не бил дрифтирал, а автомобилът бил поднесъл на чакъл. На 29.07.2019год. въззивникът попълнил и декларация във връзка с чл. 189, ал.5 от ЗДП в който отново потвърдил, че на 14.07.2019год. около 21:30ч именно той е управлявал л.а. „БМВ“ с ДК№ В0948РН.

На 29.07.2019год. св. Д.Х. ***, съставил срещу въззивника АУАН бл.№ 450665 в който посочил, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДП, тъй като на 14.07.2019год., в гр.Аксаково, по ул. „Странджата“ в посока ул. „Петрова нива“ управлявал л..а „БМВ“ с рег.№ В0948РН като по ул. Странджата,“, отворена за обществено ползване – извършва рязка маневра като преднамерено извежда МПС-то от контрол, чрез призоваване, довеждайки загуба на сцепление на гумите (дрифт).

Актът бил предявен и връчен на въззивника, който вписал в него, че има възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения не постъпили.

На 11.10.2019год., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДП и на основание чл. 175, ал.1, пр.3 от същия закон му наложил адм. наказание глоба в размер на 3000лв. и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал актосъставителя, който сочи, че не е пряк очевидец на нарушението и е съставил АУАН въз основа на материалите по преписката в които имало свидетелски показания както и декларация от водача.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал и св. К.Н., свидетел очевидец вписан в акта, който възпроизвежда възприятията си от поведението на въззивника с нужната конкретика и предприетите от него действия след случилото се.

Като свидетел по искане на защита показания е дал и св. Емил Тодоров. Същият сочи, че бил на гости на въззивника и понеже нямал шофьорска книжка последният тръгнал да го връща у тях. На завоя под тях колата поднесла защото било песъчливо. Срещу тях идвала кола, която излязла от кръстовището, но не видял нищо нередно. Не помни датата на която са настъпили събитията за които разказва, но било преди месец август. После разбрал от въззивника (Я.), че заради това нещо са го викали в РУ да му съставят акт.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетелите Н. и Х., АУАН, писмено сведение дадено от св.Н. на 15.04.2019год., пред полицейски служител от РУ Аксаково, декларация изходяща от въззивника за предоставяне на информация във вр. чл.189, ал.5 от ЗДП, сведение от въззивника дадено на 23.07.2019год. пред полицейски служител от РУ Аксаково, Заповед рег.№ 8121з-515 от 14.05.2018год. на министъра на вътрешните работи, Справка от началника на сектор ПП при ОД на МВР Варна ведно с приложена към нея разпечатка от информационния масив на МВР касаещи собствеността на л.а. „БМВ“ с рег.№ В0948РН и др.

Показанията на св.Н. съдът кредитира като обективни, доколкото същите се ценят за последователни, логични, кореспондиращи и допълващи писмените доказателства по делото, неоспорени от останалите ползвани като годни гласни доказателства. Посоченият свидетел е очевидец и е абсолютно незаинтересован от изхода на делото. Същият не познава въззивника, не поддържа никакви отношения с него и няма какъвто и да било мотив да свидетелства в негов ущърб.

Съдът кредитира и показанията на св. Х. – също като логични и съответстващи на останалия доказателствен материал, макар и същите да са изключително ограничени откъм възпроизведени релевантни с оглед на предмета на делото факти и обстоятелства, предвид на това, че той лично не е установил нарушението (не го е възприел), а се базира на данни съдържащи се в преписката - свидетелски показания и др.

От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал съдът не кредитира показанията на св.Тодоров и приема че същият свидетелства единствено и само за да обслужи защитната теза въззивника, тъй като на първо място показанията на този свидетел досежно основни за предмета на доказване факти са в пълно противоречие с показанията на св. Н.. Св. Тодоров твърди, че бил в автомобила на въззивника, а Н. сочи, че освен въззивника в автомобила е имало момиче. Тодоров сочи, че колата занесла, защото настилката била песъчлива, а Н. е категоричен че състоянието на пътя било добро, без никакви насипи. Показанията на този свидетел са в противоречие и с писмените обяснения, които въззивникът сам е дал в хода на проверката преди съставяне на АУАН. В тях въззивникът е посочил, че автомобилът поднесъл на чакъл, а в показанията си Тодоров сочи, че имало пясък. На следващо място съдът констатира, че в показанията си пред съда св. Тодоров съобщава факти относими към предмета на доказване, но избягва конкретика. Горното наред с коментираните по-горе съществени противоречия между неговите показания и показанията на св. Н. и наличните приятелски отношения между св.Тодоров и въззивника, както и факта, че този свидетел не е бил посочен като очевидец от въззивника нито при даване на обясненията му в ПУ още преди съставянето на акта, нито на по-късен етап (във възражение срещу акта, дори и във въззивната жалба), а се сочи от защитата като такъв едва в хода на съдебното следствие, навежда съда на извода, че Тодоров не възпроизвежда свои възприятия, а свидетелства за факти съобщени му от друг с явното желанието да „спаси“ приятел от неблагоприятни последици.

Събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, в това число и тези приложени към АНП (изключая обясненията на въззивника давани в хода на проверката в частта,  касаеща наличието на чакъл по пътното платно) съдът кредитира изцяло с доверие като некомпрометирани кореспондиращи по между си и с останалия събран доказателствен материал.

Обясненията на въззивника в коментираната по-горе част съдът не кредитира като изолирани и противоречащи на показанията на св. Н. – свидетел очевидец абсолютно незаинтересован от персоната на въззивника и изхода на делото.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните длъжностни лица – НП е издадено Началникът на РУ Аксаково към ОД на МВР гр. Варна, който е бил оправомощен съгласно заповед № 8121з – 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши полицейски инспектор при  РУ Аксаково към ОД на МВР – гр. Варна, оправомощен съгласно същата заповед (конкретно т. 1. 4) и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел. Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено, поради което и съдът счита, че цитираното нарушение не е съществено и не опорочава в значителна степен производството по издаване на АУАН. Нарушение на разпоредбите на чл.42 от ЗАНН относно описание на нарушението съдът не констатира. В АУАН е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Ясно е недвусмислено в АУАН и НП е описано поведението на въззивника посочено с което е осъществил състава на нарушението на  чл. 104б, т. 2 от ЗДП като фактите не оставят никакво съмнение за използване на път отворен за обществено ползване за други цели.

          Действително понятието „дрифт“ няма легална дефиниция в българското законодателство, но същото е общоизвестно понятие не будещо каквато и да било неяснота. В случая следва да се подчертае, че както в АУАН, така и в НП, в обстоятелствената част (във фактическото обвинение) ясно е описано  и конкретизирано неправомерното поведение на въззивника, а именно – рязка маневра, преднамерено извеждане на МПС-то от контрол чрез презавиване, довеждане до загуба на сцепление на задните им гуми. Допуснати в хода на адм. наказателното производство съществени нарушения на процес. правила съдът не констатира и в тази връзка споделя наведеното в жалбата възражение за нарушено право на защита поради неяснота на повдигнатото обвинение.

С НП на въззивника е наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 104б, т.2 от ЗДП. Посочената разпоредба вменява забрана на водача на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

На свой ред нормата на чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДП предвижда санкция за нарушаване на тази забрана.

 Според настоящия съд в случая по несъмнен начин в хода на съдебното следствие бе установено, че въззивникът Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията на св. Н. и приложените към АНП писмени доказателства. В същност по делото няма спор, че на посочените в акта дата и час, въззивникът е управлявал л.а. „БМВ 318И“ с ДК№ В0948РН.  От друга страна от показанията на св. Н. депозирани пред съда и писмените му обяснения дадени в ПУ Аксаково се установява, че управлявайки автомобила въззивникът е извършвал дрифт (подава газ и поднася задницата както сочи свидетеля) още докато се е движел по ул. Странджата“, а след това при навлизане в кръстовището за ляв завой умишлено рязко е поднесъл задницата на автомобила който се насочил към неговия.  В обясненията си дадени в ПУ въззивникът не отрича занасяне на автомобила, но твърди, че колата поднесла на чакъл. Тези негови обяснения обаче, които очевидно обслужват защитна версия с оглед избягване на отговорност, се опровергават по категоричен начин от показанията на св. Н., които сочи, че пътя е бил в добро състояние без каквито и да било насипи по него. Горното наред с факта, че подобно занасяне, въртене на задницата е било възприето от Н. и непосредственото преди навлизане на въззивника в кръстовището не оставя никакво съмнение, че въззивникът е ползвал пътя за цели различни от предназначението му.

При така установените факти, съдът счита, че АНО правилно е ангажирал отговорността на въззивника на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Санкционната разпоредба предвижда за това нарушение наказание  лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба в размер на 3000 лв. Санкцията е определена в абсолютен размер и съда не съществува възможност да  редуцира. Точно по тези съображения неоснователно се явява и възражението в жалбата, за несъобразяване от АНО на разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН при определяне на санкцията. Високият размер на предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние с висока степен на обществена опасност, което в никой случай не следва да бъде толерирана, а да бъде санкционирано. Точно такава е била и целта на законодателя въвеждайки нормата на чл. 104б от ЗДвП в началото на 2017 година, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна, при които собственици на автомобили умишлено "дрифтят" по оживените улици в населените места и по този начин застрашават здравето и живота както на останалите участници в движението по пътищата, така и на случайно преминаващи пешеходци. От това обстоятелство е продиктувана и тежката санкция в предвиден във фиксиран размер за това нарушение.

В случая, макар и изрично да не е отбелязано в НП, правилно е било преценено от АНО, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Нарушението за което е ангажирана отговорността на въззивника крие сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата, като  само по себе си представлява нарушение с висока степен на обществена опасност, поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена. В случая се касае за млад водач /на 19г./, на мощен автомобил, като извършеното от него представлява и сериозен риск за собствения му живот и здраве, предвид липсата на достатъчно практически опит. Отделен е въпроса, че в случая с поведението си въззивникът е създал риск и за други участници в движението, в частност св.Н., който е подал сигнала в ПУ, и пътуващите с него лица, а и според настоящия съд приложението на чл.28 от ЗАНН в случая не би постигнало целения предупредителен ефект, а по-скоро би култивирало чувство за безнаказаност.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено. 

С оглед изхода на делото (НП не е отменено) и отправеното от страна на процес. представител на въззиваемата страна искане за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на ОД МВР  Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа или правна сложност от една страна, а от друга и това, че в случая се касае да представяне единствено на писмени бележки  съдът счете, че следва да присъди възнаграждение на минимума предвиден в наредбата, а именно - 80лева.   

 

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0445-000372 от 11.10.2019год. на Началник група към ОД МВР Варна , РУ Аксаково, с което на Я.Д.Я. ЕГН **********, за нарушаване нормата на чл. 104б, т.2 от ЗДП са били наложени адм. наказание глоба в размер на 3000лв. и адм. наказание лишаване от правоуправление за срок от 12 месеца на осн. чл. 175а, ал.1 пр.3 от същия закон.

 

ОСЪЖДА Я.Д.Я. ЕГН **********,***, да заплати на ОД МВР Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

 

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: