Р Е Ш Е Н И Е 158/25.10.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и осми септември две хиляди и десета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариела Иванова
секретар Г.М. и при участието на прокурора като
разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско
дело № 181 по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по повод искова молба от Т.Г.Т. с ЕГН ********** *** против
ЕТ "Т.С. -К.С." със
седалище и адрес на управление гр.Карнобат, Бургаска област, представляван от К.Т.С., ЕГН ********* ***. С исковата си молбата ищецът желае съдът да постанови решение, с което да обяви нищожността на предизвестие № 13 от
05.06.2008 г. за прекратяване на трудовото правоотношение и заповед № 15 от
05.06.2008 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, издадени от
фирма ЕТ "К.С. ***, като на основание чл. 225 ал. 3 от КТ да осъди ответника да
му заплати обезщетение за времето,
през което вследствие на недопускането до работа в ответното предприятие
не е получил трудово възнаграждение за периода от 30.05.2008 г. /деня на
явяването му на работа/ до подаването на
исковата молба до съда, в размер на брутното му трудово възнаграждение - месечно по на 235 лв., което би
следвало да получи за този период, равняващо
се общо на сумата 780 лв., ведно със законната лихва от получаването на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендира на разноски по делото. В с.з. исковата молба се поддържа.
В законния
едномесечен срок ответникът представя писмен отговор, с който твърди, че предявеният иск е недопустим, т.к. същият е с
основание чл.344, ал.1 от КТ и съгласно чл.358, ал.1, т.2 от КТ срока за оспорване на незаконно
прекратяване на трудовото
правоотношение е двумесечен, а видно от приложените с исковата молба доказателства на ищеца, същият е
депозирал исковата си молба в съда след този
срок, поради което предвид нормата на закона и преклузивния срок,
предвиден за обжалване на това основание, ответникът счита, че искът е
недопустим и като такъв производството следва да бъде прекратено. Ответникът счита, че исковите претенции са необосновани и недоказани
и оспорва същите изцяло по основание и размер. В с.з. исковата молба се
оспорва.
С определение
1240/02.11.2009г КРС е квалифицирал
първия иск като такъв по чл. 344,ал.1,т.1 КТ, приел е, че същият е предявен
след изтичане на срока за това и е прекратил производството. Досежно иска по
чл.225,ал.3 КТ е приел, че не са отстранени посочените от него нередовности и е
върнал исковата молба. С Определение 32/21.01.2010г., постановено по
гр.д.661/2009г. по описа на БОС определението, касаещо иска по чл. 344 КТ е
потвърдено, а в частта досежно иска по чл. 225,ал.3 КТ е отменено и делото е
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
С определение от 24.08.2010г КРС е
уважил молбата на ищеца и е допуснал увеличение на иска за обезщетение за
недопускането му до работа за периода от 30.05.2008г. до датата на подаване на
исковата молба като иска се счита предявен за сумата от 806.27лв.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства и обсъди становищата на страните намира за установено от
фактическа страна следното:
С Решение 176/10.07.2007г., постановено
по гр.д.148/2007г по описа на КРС, влязло в законна сила на 25.04.2008г., съдът
е възстановил ищеца на заеманата от него длъжност преди извършено уволнение, а
именно „механик” в предприятието на работодателя му ЕТ "Т.С. -К.С.".
С писмо от
30.05.2008г. ответникът е отправил покана до ищеца във връзка с проведена среща
на същата дата и във връзка с влязлото в сила решение за възстановяване на
работа, да посочи кога е узнал за решението и да посочи в писмен вид датата, от
която желае да започне работа. В отговор на това писмо ищецът е уведомил
работодателя, че е научил за решението на 29.05.2008г. и че желае да започне
работа от 30.05.2008г., както вече е бил заявил на проведена среща тогава.
Посочил е, че на 02.06. 2008г. е бил на работното си място, но двама служители
му казали, че работодателят отсъства. В тази връзка е и протокол 07/03.06.2008г.,
съставен от ответника, в т.1 от който е посочено, че на 30.05.2008г.
ищецът се е явил във фирмата и е заявил,
че желае да бъде възстановен на длъжността и е разпоредено той да бъде
възстановен, считано от датата на явяването.
В тази връзка са и събраните по делото гласни
доказателства. Св. И. М. посочва,че през месец юни 2008г. ищецът е ходил
всяка сутрин на работа в 08.30 часа, но не са го допускали. Св. С. също твърди, че през месец май
2008г ищецът е ходил на работа.
Със Заповед 15/05.06.2008г.
ответникът- в качеството му на работодател е прекратил трудовото правоотношение
с ищеца на основание чл. 328,ал.1,т.2 КТ считано от връчване на заповедта като
на основание чл. 220,ал.1 КТ е разпоредено на работника да се изплати
обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Заповедта е била
връчена на 05,06,2008г. при отказ, което е удостоверено с подписите на двама
души.
Видно от
представеното копие от трудова книжка на ищеца(л.23), в нея е отразено, че
трудовото възнаграждение на работника възлиза на сумата от 235лв.
Видно от
заключението на назначената и изслушана от съда ССЕ сумите, които ответникът е
изпратил с пощенски запис на ищеца и представляващи трудово възнаграждение за
отработените дни не са получени от последния, а от подателя им, след изтичането
на известен период от време.
При така
установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Съгласно чл.
225,ал.3 КТ, когато незаконно уволнен
работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в
предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат
да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно
към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от
деня на явяването му до действителното му допускане на работа. Следователно
ангажирането на отговорността на работодателя за заплащане на обезщетението по
чл. 225, ал. 3 КТ предпоставя да е налице трудово правоотношение, неправомерно
недопускане до работата, след като работникът е бил възстановен на нея и се е
явил в предприятието, за да я заеме, като пряка и непосредствена последица, от
което работникът да е претърпял вреда - пропуснатото трудово възнаграждение. За
периода, през който тези предпоставки са налице, обезщетението е дължимо,
поради което съдът намира, че искът е частнично основателен по следните
съображения:
Действително с влязлото в сила Решение 176/10.07.2007г.,
постановено по гр.д.148/2007г по описа на КРС, съдът е възстановил ищеца на
заеманата от него длъжност преди извършено уволнени- „механик” в предприятието
на работодателя му ЕТ "Т.С. -К.С.". Същият още на 30.05.2010г. (в
посочения в закона срок) е посетил работодателят и е изразил готовността си да
започне работа. Работодателят също е приел, че ответникът е спазил срока и
процедурата и е разпоредил, той да бъде възстановен, считано от същата дата.
Видно от събраните по делото доказателства
–показанията на св.М. и св. С., ищецът през месец юни 2008г е ходил всеки ден на
работа в 08,30часа, но не е бил допуснат, за да работи. В случая в тежест на
ответника, в качеството му на работодател, е да докаже един положителен факт, а
именно, че работникът е престирал труд, което по делото не е извършено.
Със Заповед
15/05.06.2008г. (връчена същия ден) ответникът- в качеството му на работодател
е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328,ал.1,т.2 КТ
считано от връчване на заповедта като на основание чл. 220,ал.1 КТ е
разпоредено на работника да се изплати обезщетение в размер на едно брутно
трудово възнаграждение. Спорът за законосъобразността на тази заповед обаче е
бил прекратен от КРС като недопустим поради просрочие при завеждане на иска, и
това негово определение е било потвърдено по реда на въззивния контрол. След
прекратяването на трудовото правоотношение между страните, че ответникът липсва
задължение да допуска работника до работа и следователно не му дължи
обезщетение.
С други думи
времето, за което ответникът дължи обезщетение за недопускане до работа е от 30.05.2010г.
когато работникът се е явил да заеме длъжността, на която е възстановен до 05.06.2008г.,
когато трудовото правоотношение между страните е било прекратено. За този срок
дължимото възнаграждение възлиза на сумата от 67,70лв. като за тази част искът
следва да бъде уважен, а се отхвърли до разликата в размер на 806,27лв.
Действително по делото се съдържат данни, че ответникът е изпратил дължимите
според него суми чрез пощенски запис до работника. Видно от заключението на ССЕ
тези суми не са били получени от ищеца, но не се намират и на негово
разположение, тъй като те са били изплатени обратно на подателя, поради което
те са дължими от работодателя и искът следва да бъде уважен в посочената част.
При този изход от
спора ищецът дължи на ответната страна разноски в размер на 183,20лв., а
последната дължи на ищеца разноски в размер на 8,40лв.
При този изход от
спора ответникът дължи и заплащане на държавна такса върху уважената част от
иска, но не по-малко от 50лв.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка,
възнаграждение и обезщетения за работа.
Налице е следователно призната по право изпълнителна сила на невлезлите в сила
решения относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен (и
задължен) да се произнесе служебнo.
Мотивиран от
горното Карнобатският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.225,ал.3 КТ ЕТ "Т.С. -К.С." със седалище и адрес на управление
гр.Карнобат, ул.”Девети септември” 32, вх.Б, ет.2, представляван от К.Т.С., ЕГН ********** *** да заплати на Т.Г.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 67,70лв. обезщетение за недопускането му до работа от
30.05.2008г. до 05.06.2008г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над присъдената сума до пълния заявен размер от 806,27лв.
ОСЪЖДА Т.Г.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на ЕТ "Т.С. -К.С."
със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, ул.”Девети септември” 32, вх.Б,
ет.2, представляван от К.Т.С., ЕГН ********** *** сумата от 183,20лв.
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЕТ "Т.С. -К.С." със седалище и адрес на управление
гр.Карнобат, Бургаска
област, представляван от К.Т.С., ЕГН ********** *** да заплати на Т.Г.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 8,40лв. съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЕТ "Т.С. -К.С." със седалище и адрес на управление
гр.Карнобат, Бургаска
област, представляван от К.Т.С., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на КРС сумата от 50лв.
държавна такса.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта, с която е присъдил обезщетение по чл.
225,ал.3 КТ.
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаването му.
Районен съдия: