№ 34583
гр. София, 16.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20221110120958 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на адв. К. Е., пълномощник на длъжника в
производството, с която се моли за допълване на определението от 26.09.2022г. чрез
присъждане на разноски по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. за осъществена безплатна
защита.
Насрещната страна не е подала отговор на молбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото,
намира следното:
На 12.05.2022г. в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу длъжника за парични вземания. В законоустановения срок длъжникът чрез
упълномощения му представител адв. Е. е подал възражение по чл. 414 ГПК, като с
него е поискал и присъждане на разноски по чл. 38, т. 3 ЗАдв. С разпореждане от
20.07.2022г. съдът е указал на заявителя да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, като
същият не го е сторил и с определение от 26.09.2022г. съдът е обезсилил заповедта за
изпълнение. Препис от определението не е връчван на длъжника.
При горните обстоятелства, съдът намира молбата за допустима и основателна.
Длъжникът в настоящото производство има право на разноски, тъй като
обезсилването на заповедта за изпълнение поради непредявяване на иск по чл. 422, ал.
1 ГПК представлява по същността си прекратяване на производството. Ето защо,
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Тъй като същият е
представляван от адвокат, има право на разноски за адвокатско възнаграждение, като
при осъществено безплатна защита по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., какъвто е настоящият
случай, възнаграждението се присъжда в полза на адвоката.
Настоящият съдебен състав споделя установената съдебна практика, според
която за подаване на възражение по чл. 414 ГПК дължимото адвокатско
възнаграждение не се определя по правилата на чл. 7 от Наредба № 1/2004г., доколкото
не е налице същинско процесуално представителство, а попада в хипотезата на §1 от
ДР „непредвидени по тази наредба случаи“, при които възнаграждението се определя
по аналогия. Най-близко до възражението по чл. 414 ГПК, което е по образец и не
изисква излагането на каквито и да било аргументи, е хипотезата на чл. 6, т. 5 от
Наредбата /в релевантната й редакция към датата на сключване на договора за
1
правна защита -18.07.2022г. и постановяване на определението - 26.09.2022г./ –
подаване на друга молба, за което е предвидено възнаграждение от 50лв. Съдът счита,
че този размер за попълване и подаване на възражение по чл. 414 ГПК, което е
бланково и не налага навеждане на доводи за недължимост, е адекватен на оказаната
услуга. Тази сума следва да бъде присъдена в полза на адв. К. Е. на основание чл. 38
ЗАдв. за осъществената безплатна правна защита.
С оглед изложеното, определението от 26.09.2022г. следва да бъде допълнено,
като заявителят бъде осъден да заплати на адв. Е. сумата от 50лв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК Определение № 24871 от 26.09.2022г.,
постановено по настоящото дело, като ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
на адв. К. С. Е. от САК, с адрес: гр. С. офис 309, сумата от 50 /петдесет/ лв. – разноски
по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2