№ 15823
гр. София, 22.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110121385 по описа за 2022 година
С исковата молба ищецът С.Б. Илиева – Бромури, чрез адв. П., предявява срещу
„Топлофикация София” ЕАД отрицателни установителни искове, както следва:
- за недължимост на вземания в размер на 4 796,55 лв., представляващи ¾ от суми,
претендирани по ч.гр.д. № 58 647/2017 г. по описа на СРС, 81 състав, за които срещу ищеца
е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист;
- за недължимост на вземания в размер на 5 598,45 лв., представляващи ¾ от суми, за
които срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 71 401/2019 г. по описа на
СРС, 32, и които са установени с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 47 739/2020 г.
по описа на СРС, ГО, 32 състав.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено от „Топлофикация София“ ЕАД заявление
било образувано ч.гр.д. № 58 647/2017 г. по описа на СРС, ГО, 81 състав, по което били
издадени заповед за изпълнение на парично задължение от 01.09.2017 г. и изпълнителен
лист, с който длъжникът С.Б. Илиева – Бромури бил осъден да заплати на кредитора
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 6 197,91 лв., представляваща непогасено
задължение за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 41, вх. „А“, ап. 6, за периода от м.05.2013 г. до м.04.2016 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането; 1183,21 лв. – лихва за периода от 15.08.2014 г. до
17.08.2017 г., както и разноски в размер на 197,62 лв. Въз основа на издадения изпълнителен
лист по молба на „Топлофикация София“ ЕАД било образувано изпълнително дело №
2231/2019 г. по описа на ЧСИ Неделчо Митев. Поддържа, че въз основа на подадено на
09.12.2019 г. от „Топлофикация София“ ЕАД заявление било образувано и ч.гр.д. № 71
401/2019 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, по което била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение от 23.12.2019 г., срещу която С.Б. Илиева – Бромури, чрез
процесуален представител, възразила, поради което „Топлофикация София“ ЕАД предявило
установителен иск, по който било образувано гр.д. № 47 739/2020 г. по описа на СРС, ГО, 32
1
състав. Твърди, че с постановеното решение по реда на чл. 422 ГПК съдът признал за
установено, че С.Б. Илиева – Бромури дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните
суми: 5 799,04 лв., представляваща непогасено задължение за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. 41,
вх. „А“, ап. 6, за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането; 669 лв. – лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 25.11.2019 г., както и
69,67 лв., представляваща цена на извършената услуга за дялово разпределение за периода
от 01.11.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 09.12.2019 г. до изплащане на
вземането. Общата дължима сума по влязлата в сила заповед за изпълнение и съдебното
решение за главница и разноски била в размер на 6 395,53 лв. Въз основа на изпълнителния
лист срещу С.Б. Илиева – Бромури било образувано и изп. дело № 1758/2021 г. по описа на
ЧСИ Уляна Димоларова.
Поддържа, че по ч.гр.д. № 58 647/2017 г. по описа на СРС, 81 състав и по гр.д. № 47
739/2020 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, ищецът неправомерно бил осъден да заплати на
ответника сумите, които са предмет на отрицателните установителни искове, като навежда
следните доводи за това. С.Б. Илиева – Бромури била наследник по закон на баща си Боне
Илиев Христов, който починал на 24.01.2005 г. и оставил двама наследници – ищцата и
нейния брат Ирин Бонев Илиев. Ирин Илиев починал през 2000 г. и оставил един наследник
– дъщеря си Йоана, която починала при трагичен инцидент през 2006 г., а неин единствен
наследник била майка й – Габриела Илиева, която починала през 2011 г. Ищецът твърди
още, че пребивавала постоянно в Италия и на обитавала наследеното от родителите си
жилище, като по данни от съседи разбрала, че я търси съдия – изпълнител, поради което
упълномощила своя близка да получи книжата по изпълнително дело № 20218580401758 по
описа на ЧСИ Уляна Димоларова. Поддържа, че при справка по гр.д. № 47739/2020 г. по
описа на СРС, установила, че лице живеещо в жилището се представило на съдебния
призовкар като собственик. Ето защо поискала издаването на удостоверение за
наследниците на Боне Илиев Христов, като служба ГРАО при район „Триадица“ я
уведомила, че Даяна Таскова била вписана в регистъра като наследник на Габриела Карлова
Илиева на основание съдебно решение № 5586 от 15.12.2010 г., постановено по гр.д. №
10417/2010 г. по описа на СГС, III брачен състав, с което било допуснато осиновяване по чл.
102 СК. Твърди, че по силата на сключена съдебна спогодба от 1981 г. по гр.д. № 2472 по
описа СРС, 46 състав, процесното жилище в гр. София било предоставено при равни квоти в
дял на Боне Христов и Ирин Илиев. След смъртта на Ирин Илиев наследник на неговата ½
от жилището била дъщеря му Йоана Илиева. След смъртта на Боне Христов ищцата
наследила ¼, а Йоана Илиева с наследената по силата на правото на заместване ¼,
притежавала ¾ от жилището. След смъртта на Йоана нейните ¾ идеални части от жилището
били наследени от майка й Габриела Илиева, а след нейната смърт – от осиновената Даяна
Таскова. От датата на смъртта на Габриела Илиева през 2011 г. жилището било
съсобствено, като Даяна Таскова притежавала ¾ ид. части от него, а С.Б. Илиева – Бромури
2
– ¼, поради което двамата съсобственици дължали цената на доставената топлинна енергия
за битови нужди, съобразно с дяловете си в съсобствеността.
Настоящият съдебен състав приема, че само по твърдения на ищеца така предявените
отрицателни установителни искове са процесуално недопустими.
На първо място следва да се отбележи, че влязлото в сила съдебно решение по гр.д.
№ 47 739/2020 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, се ползва със сила на пресъдено нещо и е
задължително за страните, техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички
други съдилища и учреждения – чл. 297 ГПК. Силата на пресъдено нещо е абсолютна
отрицателна процесуална предпоставка за повторен процес между същите страни относно
същия спор, за която съдът следи служебно и е длъжен да констатира. Твърденията за
„новонастъпили“ обстоятелства са относими към защита по реда на чл. 303 ГПК, каквато
именно е на разположение на ищеца, но не и по пътя на отрицателния установителен иск.
На следващо място, вземанията, чиято дължимост ищецът оспорва, са присъдени в
полза на ответника и с влязъл в сила акт по ч.гр.д. № 58 647/2017 г. по описа на СРС, 81
състав. Следователно и без значение дали актът по съществото на делото е заповед за
изпълнение на парично задължение и/или решение, с влизането му в сила се преклудират
всички възражения, които ищецът като длъжник е могъл да заяви, респ. подкрепи с
доказателства в предходното производство. Пререшаване на спора законът допуска само
тогава, когато се твърди наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на
длъжника до изтичане на срока за релевиране на възражението или с които не е могъл да се
снабди в същия срок – арг. от чл. 424 и чл. 303 ГПК. Тези новооткрити обстоятелства и
доказателства, следва да касаят възникването, съществуването или погасяването на
вземанията. Длъжникът не може да оспорва вече установените със сила на пресъдено нещо
вземания с факти и доказателства, които са му били известни и/или достъпни до изтичане
срока за релевиране на възраженията (чл. 133, респ. чл. 414 от ГПК).
Обстоятелството, че ищцата през 2022 г. се е снабдила с удостоверение за
наследниците на Боне Илиев Христов не променя извода за недопустимост на
отрицателните установителни искове, тъй като за бъде допустим иск за отричане дължимост
на парични суми, следва същият да е основан на твърдения за настъпили след възникване на
изпълнителното основание нови обстоятелства. Макар удостоверението за наследници да е
издадено през 2022г., съдът счита, че това не може да обоснове извод за допустимост на
исковете. Предвид твърденията на ищцата, изложени в исковата и уточняващата молби, С.Б.
Илиева – Бромури е знаела за смъртта на своя брат, племенница и снаха, респ., че не е
единствен собственик на имота, т.е. обстоятелството, че имотът е бил съсобствен е
изначално известно на ищцата и такъв довод същата е могла да релевира към срока за
подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, респ. до изтичане срока за отговор
на исковата молба, а като не го е сторила с изтичането на този срок това възражение се е
явява преклудирано. Наследственото правоприемство настъпва при съобразяване на
правилата на чл. 5-9 ЗН и съгласно посочените законови разпоредби ищцата не би могла да
3
се яви наследник по закон на нито едно от починалите лица – Ирин, Йоана и Габриела, т.е.
Стойна Илиева – Бромури е нямало как да бъде единствен собственик на имота – с оглед
обстоятелството, че всяко от посочените починали три лица по силата на закона би било
наследено от лице, различно от ищцата. В този смисъл и във връзка с твърденията в
исковата молба, че „от датата на смъртта на Габриела Илиева през 2011 г. жилището
било съсобствено“ следва да се посочи, че исковете не се основават на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК. Целта на иска по чл. 439 ГПК е
да се приеме, че не се дължи паричната сума единствено въз основа на настъпили след
приключването на съдебното дирене факти, а не да се преразглежда правен спор, който е
разрешен с влязъл в сила съдебен акт.
Само за пълнота и предвид твърдението за „новонастъпило“ обстоятелство относно
иска за недължимост на вземания в размер на 4 796,55 лв., представляващи ¾ от суми, за
които срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 58 647/2017 г. по описа на
СРС, 81 състав, които твърдения биха били относими и към иск с правно основание чл. 424
ГПК, следва да се отбележи, че преценката дали в исковата молба по чл. 424 ГПК се твърдят
такива новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават основание
за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за
допустимостта на иска, а не за неговата основателност. Преценката дали по естеството си
твърдените от ищеца факти са „от съществено значение”, обуславя допустимостта на иска,
докато неговата основателност е свързана с доказване на тези факти (в този смисъл е т. 16 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. по описа на ВКС,
ОСГТК). Релевираното в исковата молба и уточняващата молба „новонастъпило“
обстоятелство по смисъла на чл. 424 ГПК е снабдяване през 2022 г. с удостоверение за
наследници на Боне Илиев Христов, което обаче не отговаря на условието да не е било
известно на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение по чл. 414 ГПК.
Изложеното предпоставя недопустимост на предявените искове и в приложение на
чл. 130 ГПК и чл. 299, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да върне исковата молба.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 80342/20.04.2022 г. подадена от С.Б. Илиева – Бромури,
ЕГН **********, чрез адв. П., срещу „Топлофикация София” ЕАД.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4