Определение по дело №12858/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 25309
Дата: 30 октомври 2019 г.
Съдия: Нели Бойкова Алексиева
Дело: 20191100512858
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№..............

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

                                     ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

                                                           ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Алексиева частно гражданско дело № 12858 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Ч.Р.Б.“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20198500400589 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 на КЧСИ против определените като дължими от ЧСИ на взискателя  разноски по делото за адвокатско възнаграждение.  В жалбата се излагат доводи, че приетото като дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение от 1458 лева е прекомерно и не е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което се прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Предвид заявеното възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение, длъжникът иска да бъде съответно намалена и определената от съдебния изпълнител пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

На 09.10.2019 г. Съдът е указал на жалбоподателя да уточни дали обжалва произнасянето на ЧСИ Б. от 12.08.2019 г., с което е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност във връзка със заявеното пред ЧСИ възражение в тази насока от длъжника. С молба от 17.10.2019 г. жалбоподателят изрично посочва, че не обжалва отказа на ЧСИ БИзов от 12.08.2019 г. да намали приетите разноски на взискателя, а обжалва посочените като дължими суми за адвокатско възнаграждение  в поканата за доброволно изпълнение.

Предмет на производството по жалба срещу действия на съдебния изпълнител е проверка на законосъобразността на конкретно извършено от съдебния изпълнител действие. В това производство Съдът като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт и следователно може да бъде сезиран с жалба, само когато такъв акт бъде издаден /ТР № 3 от 12.07.2005 г. по т. д. № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС/. Принципно правилни са разсъжденията на жалбоподателя, изложени в молбата-уточнение от 17.10.2019 г., че на обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който се определя размера на задължението на длъжника за разноските /в това число и поканата за доброволно изпълнение, когато в нея са вписани приетите от съдебния изпълнител разноски/. В случая оспорването на длъжника относно определения размер на дължимите разноски е обосновано с направено пред съдебния изпълнител възражение за прекомерност на приетото като дължимо адвокатско възнаграждение на взискателя /от основателността на това възражение длъжникът извежда и основателността на искането си за намаляване на определената пропорционална такса по т. 26 Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, тъй като не са изложени самостоятелни доводи за незаконосъобразното определяне размера на тази такса/. По направено такова възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, следва да се произнесе първо съдебния изпълнител, като този негов акт  може да бъде предмет на съдебен контрол /в този смисъл и обвързваща практиката на ВКС, обективирана в определение № 170/25.03.2011 г., по ч. гр. д. № 297/2010 г./. Постановлението на съдебния изпълнител следва да съдържа  произнасяне по искането за неприсъждане, съответно за присъждане на по-нисък размер на адвокатско възнаграждение на взискателя /чл. 78, ал. 5 ГПК/.  В случая е налице такова произнасяне на съдебния изпълнител по направените от жалбопадетля възражение, но видно от изрично направеното уточнение на жалбоподателя, това произнасяне не е предмет на жалбата.  Ето защо следва да се приеме, че   жалбата  за намаляване на разноските в изпълнителното производство, определени като дължими на взискателя за адвокатско възнаграждение  поради прекомерност е процесуално недопустима, същата няма годен предмет /с оглед изрично заявеното от жалбоподателя, че същият не обжалва постановлението, с което съдебният изпълнител се произнася по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК/,  поради което  не следва да бъде разглеждана по същество.

  Мотивиран от горното,                                             

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ по същество жалбата на „Ч.Р.Б.“ АД – длъжник по изпълнително дело № 20198500400589 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 на КЧСИ против определените като дължими от ЧСИ на взискателя  разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщението.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ:1.                                                                                   

 

 

                                                                           2.