Решение по дело №9390/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4372
Дата: 15 ноември 2019 г.
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20195330109390
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер  4372                                       Година  2019                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

На 15.11                                                                                        Година 2019

В публично заседание на 17.10.2019 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  9390 по описа за   2019         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно осн. чл.422  във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “ЕВН България Топлофикация” ЕАД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 1 456, 03 лева - главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2017 г. - 30.09.2018 г. по партидата на длъжника с клиентски номер **** за обект на потребление с ИТН: ****, находящ се в гр. П., *****; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 04.07.2017 г. - 21.04.2019 г. в размер на 162, 40 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 22.04.2019 г. до окончателното й погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****г., издадена по ч. гр. дело № 6491/2019 г. по описа на  ПРС - ХХІ гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира направените по делото и в заповедното производство разноски - включително и ю. възнаграждение.

Ответникът В.Г.Т. *** оспорва иска по основание и по размер и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****г., издадена по ч. гр. дело № 6491/2019 г. по описа на  ПРС - ХХІ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 1 456, 03 лева - главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2017 г. - 30.09.2018 г. по партидата на длъжника с клиентски номер **** за обект на потребление с ИТН: ****, находящ се в гр. П., *****; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 04.07.2017 г. - 21.04.2019 г. в размер на 162, 40 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 22.04.2019 г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото в размер на 32, 37 лева – държавна такса и 50 лева - ю. възнаграждение. Тъй като в срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение против Заповедта, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по Заповедта в срока по чл.415 от ГПК, поради което съдът намира, че искът се явява допустим.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, ответникът е собственик при условията на * на топлоснабден имот, до който е била доставяна неплатената топлинна енергия, находящ се гр. П., *****. Както се установява от заключенията от 02.09.2019 г. на в.л.по СТЕ В.Ш. и от 30.09.2019 г. на в.л.по ССЕ З.М., действително през посочения в Заповедта период на ответника е била доставяна топлинна енергия в имота му – като начинът на разпределение и начисляване на потребената топлинна енергия съответства на специалната методика от нормативни актове, предвид обстоятелството, че ответникът не е осигурил достъп до имота за отчитане на потребената топлинна енергия, и общо за периода ответникът дължи на ищеца за доставената топлинна енергия 1 456, 03 лева, а обезщетението за забава върху тази сума за посочения в Заповедта период е в размер общо на 162, 40 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по основание по размер (доколкото претендираните от ищеца размери съвпадат с установените от СТЕ и ССЕ действително дължими), поради което следва да се уважи изцяло.

С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството – включително и в заповедното производство, в размер общо на 338, 24 лева – платени ДТ и  депозити за СТЕ и за ССЕ, както и 100 лева – ю. възнаграждение за двете дела.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г.Т., ЕГН **********,***, а. Я.С., ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата 1 456, 03 лева - главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода 01.05.2017 г. - 30.09.2018 г. по партидата на длъжника с клиентски номер **** за обект на потребление с ИТН: ****, находящ се в гр. П., *****; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 04.07.2017 г. - 21.04.2019 г. в размер на 162, 40 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 22.04.2019 г. до окончателното й погасяване, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****г., издадена по ч. гр. дело № 6491/2019 г. по описа на  ПРС - ХХІ гр. състав.

ОСЪЖДА В.Г.Т., с посочените ЕГН и съдебен адрес,*** Топлофикация“ ЕАД, с посочените ЕИК и седалище и адрес на управление, направените разноски за производството по делото – ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПО ч. гр. дело № 6491/2019 г. по описа на ПРС – ХХІ гр. състав, В РАЗМЕР НА 338, 24 лева И 100 лева – ю. възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХХІ гр. състав ч. гр. дело № 6491/2019 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.