№ 182
гр. Бургас, 22.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Благой Г. Потеров
Мая П. Величкова
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600230 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частен протест против определение, с
което в съдебното производство е изменена мярка за неотклонение от
задържане под стража в подписка.
С частния протест се правят оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания съдебен акт. Протестът е обстойно мотивиран
и съдържа убедителни аргументи в подкрепа на доводите против
първоинстанционното определение. Прокурорът акцентира на многократните
произнасяния на двете съдебни инстанции, както на досъдебното
производство, така и в съдебната фаза, относно взетата спрямо подс. Б. Анг.
Д. мярка за неотклонение задържане под стража, при които съдилищата са
приемали, че са налице кумулативно зададените в чл.63, ал.1 и ал.2 от НПК
предпоставки за постановяване и продължаване на посочената мярка за
процесуална принуда. Счита, че в атакуваното определение, с което
първоинстанционният съд е изменил мярката за неотклонение на подс. Д. от
задържане под стража в подписка, липсват мотиви, в които да са посочени
новонастъпилите или променени обстоятелства, изпълващи смисъла на
чл.270, ал.1 от НПК и налагащи изменение на настоящата мярка за
неотклонение задържане под стража в по-лека. Твърди, че съдът не е изложил
никакви съображения по въпросите дали е налице обосновано
предположение, че подс. Д. е извършил престъплението, за което е обвинен,
дали има възможност същият да се укрие или да извърши престъпление.
1
Упреква съда, че вместо да изрази становище по посочените въпроси, е
изтъкнал необходимостта от продължаване на образованието на подс. Д. като
единствено основание за изменение на мярката за неотклонение задържане
под стража в подписка. Обръща внимание, че при многобройните
произнасяния в производствата по чл.65 от НПК в съдебните актове е прието,
че макар и записан като ученик в IX клас в СУ „"Г. А. К."“ за учебната
2019/2020г., подс. Д. не е посещавал редовно учебното заведение, а в отделни
периоди от учебната година е бил извън България. Категорично възразява
срещу извода на съда за липса на висока лична обществена опасност на
подсъдимия в актуален план, като го намира за необоснован и противоречащ
на доказателствения материал. На този извод противопоставя наличието на
обосновано предположение, че подсъдимият е извършил най-тежко
наказуемото престъпление по Наказателния кодекс, както и направените за
него четири криминални регистрации в РУ – Твърдица, за които се води на
отчет в ДПС с категория „Утвърден“ и които аргументират опасността той да
извърши престъпление. Мотивира опасност от укриване на подсъдимия с
данните, че предходно той е напускал България, както и с липсата на
постановена забрана да напуска страната ни. Смята, че новата мярка за
неотклонение подписка не отразява степента на обществена опасност на
престъплението и доказателствата срещу подсъдимия, поради което
постановяването й е незаконосъобразно. Като отстоява позицията, че
определената от първостепенния съд мярка за неотклонение подписка създава
реална опасност подсъдимият да извърши ново престъпление, да се укрие и
дори да напусне страната, предлага въззивният съд да отмени
първоинстанционното определение и да потвърди взетата спрямо подс. Б.
Анг. Д. мярка за неотклонение задържане под стража.
Подс. Б. Анг. Д. и неговите защитници не са подали възражения в
предоставения им срок и не са изразили становище по частния протест на
прокурора.
Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас е депозирал
писмено становище, в което заявява, че поддържа частния протест по
съображенията, изложени в него и претендира същият да се уважи. Смята, че
материалите по делото установяват, че е налице обосновано предположение
за съпричастност на подс. Д. към деянието – предмет на обвинението, както и
реална опасност същият да се укрие или да извърши друго престъпление.
2
Изтъква като порок на атакуваното определение липсата на посочени
обстоятелства, обосновали изменението на мярката за неотклонение от
задържане под стража в подписка. Изразява позиция, че приетите от съда
факти, каквито са проведени разпити на повечето свидетели, изслушвания на
повечето експертизи, дългия срок на задържане на подс. Д. и необходимостта
същият да продължи образованието си, не са нови обстоятелства, налагащи
промяна на мярката за неотклонение. Подчертава, че продължаването на
образованието е бил един от основните доводи на защитата на подсъдимия
при множеството искания за изменение на мярката за неотклонение, като
всеки път съдът е приемал, че макар и записан като ученик в IX клас,
подсъдимият не е посещавал редовно часовете и дори в отделни периоди от
учебната година се е намирал извън страната. Оспорва извода на съда за липса
на висока степен на обществена опасност на подс. Д.. Отбелязва, че макар и
непълнолетен към момента на деянието, подсъдимият е обвинен в едно от
най-тежките престъпления от Наказателния кодекс и са налице безспорни
доказателства за неговата вина, както в свидетелските показания, така и в
неговите собствени обяснения, дадени на досъдебното производство на
29.12.2019г. Позовава се и на регистрирането на подсъдимия в ДПС в
категория „Утвърден“ като факт, който обосновава висока степен на
обществена опасност на дееца и реална опасност да извърши престъпление.
Мотивира опасност от укриване на подсъдимия с данните за предишните му
напускания на територията на страната. Споделя негодуванието на
наблюдаващия прокурор от непостановяването на забрана за напускане на
страната спрямо подс. Д. с цел обезпечаване неговото явяване по време на
съдебното производство. Като намира определената от съда най-лека мярка за
неотклонение – подписка за несъответна на обществената опасност на
деянието и на дееца, заявява, че единствената адекватна в случая мярка за
неотклонение е задържане под стража. Предлага въззивният съд да отмени
първоинстанционното определение, с което е изменена мярката за
неотклонение на подс. Д. от задържане под стража в подписка.
Настоящият частен протест е подаден в седмодневния преклузивен срок
от прокурора, който има право да атакува постановеното определение, поради
което е допустим.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно дело, обсъди обстоятелствата, релевантни за мярката
3
за неотклонение в съдебната фаза и провери атакуваното определение по
оплакванията на прокурора, както и служебно изцяло, направи извода, че
частният протест е основателен.
По повод устно направеното искане от защитника на подс. Д. с
определение от съдебно заседание на 26.10.2021г. по НОХД №422/2020г.
Сливенският окръжен съд е изменил взетата спрямо подсъдимия Д. мярка за
неотклонение от задържане под стража в подписка. В мотивите към
определението, за да измени мярката за неотклонение, съдът е приел, че
понастоящем подсъдимия Д. е навършил пълнолетие, което обстоятелство
предполага по-голяма зрялост при вземане на решения за конкретно негово
поведение; че събраните по делото доказателства не сочат на висока степен на
лична опасност на подсъдимия в актуален план и че предвид младата му
възраст, периодът на задържането му от 29.12.2019г. до настоящия момент се
явява значителен. Тези обстоятелства съдът е отчел като такива, налагащи
промяна в мярката за неотклонение на подс. Д. от задържане под стража в по-
лека, без да бъде нарушен балансът между обществения интерес и личния
такъв на подсъдимия. Отчитайки необходимостта от продължаване на
обучението на подс. Д., съдът е приел за най-подходяща мярката за
неотклонение подписка, която ще му позволи да посещава училище.
Същевременно преценил мярката за неотклонение домашен арест за
неподходяща, тъй като би препятствала възможността за присъствено
обучение на подс. Д. в училище. Като неподходяща намерил и мярката за
неотклонение парична гаранция, тъй като подсъдимият е ученик, не работи и
няма доходи. Така лаконично съдът е изразил становището си по мярката за
неотклонение спрямо подс. Д. и е решил, че към настоящия момент е
отпаднала необходимостта от взетата мярка за неотклонение задържане под
стража и същата следва да бъде изменена в подписка.
Вярно е, че процесуалната разпоредба на чл.270, ал.1 от НПК позволява
въпросът за изменение на мярката за неотклонение да се поставя по всяко
време на съдебното производство, но за да се постанови такава промяна в
мярката за процесуална принуда, необходимо е съдът да установи настъпила
промяна в обстоятелствата, релевантни за мярката за неотклонение. В случая
новото и най-съществено обстоятелство действително са проведените в хода
на съдебното следствие разпити на голям брой свидетели, както и
4
изслушванията на повечето вещи лица. Събраните и проверени до момента в
съдебната фаза доказателствени източници, ведно с изложения от прокурора в
обвинителния акт задълбочен анализ на събраните в хода на досъдебното
производство многобройни доказателствени материали, обосновават разумно
предположение за участие на подсъдимия Д. в деянието, което е описано в
акта и за което заедно с подсъдимите Г. Д. и Д. Д. той е предаден на съд.
Показанията на разпитаните пред съда свидетели, както и представените от
вещите лица експертни становища не оборват обвинението до степен, че да
отпадне каквото и да е подозрение за съпричастността на подсъдимия Д. към
престъпната деятелност – предмет на внесения в съда обвинителен акт.
Доколкото се касае за мярка за неотклонение задържане под стража в
неприключилото първоинстанционно съдебно производство, степента на
доказване на предположението за авторството на престъплението като
предпоставка за задържане е значително по-ниска от тази, необходима на
съда да постанови осъдителна присъда. Събраните до момента на
досъдебното и в съдебното производство доказателствени източници, които
са в голям обем, са достатъчни, за да се аргументира извод за наличието на
обосновано предположение, че подсъдимите Г. Д., Д. Д. и Б.Д. са участвали в
реализиране на инкриминираната дейност, за която са предадени на съд.
Предстои извършването и на други процесуални действия в съдебната фаза, в
хода на която ще се събират и проверяват всички доказателства, необходими
за изясняване на относимите към спора обстоятелства, за доказване на
обвинението срещу подсъдимите по несъмнен и категоричен начин и за
проверка на различните версии относно посегателството спрямо пострадалия
А. Й..
Разрешавайки спора относно мярката за неотклонение на подс. Д.,
въззивният съд установи, че през изминалите около четири месеца от
предишното съдебно произнасяне /01.07.2021г./ по законността на
задържането на Д. не е настъпила промяна в обстоятелствата, значими за вида
на мярката за процесуална принуда и налагащи нейното изменение, нито са
събрани нови доказателства, които да са довели до елиминиране или
разколебаване на обоснованото предположение за авторството на
разследваната деятелност, към която подс. Б.Д. вероятно е съпричастен.
Събраните по делото гласни, веществени и писмени доказателства
продължават да подкрепят подозрението за съизвършителството на
5
подсъдимите Г. Д., Д. Д. и Б.Д. досежно описаното в обвинителния акт
убийство. Наличието на постоянен адрес, млада възраст, чисто съдебно
минало и необходимост от посещаване на училище не изключват реалната
опасност подсъдимият Д. да извърши престъпление, още повече, че тези
обстоятелства са били налице и преди инкриминираната дата и не са го
възпрели.
Изводите на първата инстанция за ниска степен на обществена опасност
на подс. Д. и наложителна промяна на мярката му за неотклонение задържане
под стража в по-лека, в частност подписка, за да продължи образованието си,
са необосновани. Приложената в досъдебното производство характеристична
справка на Б.Д. установява, че същият, въпреки че е бил записан като ученик
в IX клас в СУ „"Г. А. К."“ през учебната 2019/2020г., не е посещавал редовно
учебните занятия. Отделно от това, макар и да е с чисто съдебно минало,
подс. Д. е заведен на отчет в ДПС при РУ-Твърдица, категория „Утвърден“, и
срещу него са водени предварителни проверки по повод разследването на
четири кражби на имущество. Налице са данни за контакти на подс. Д. с
криминално проявени лица, за участие в конфликти, за посещаване на
питейни заведения и употреба на алкохол, които негативни данни са в
противовес на изложената от първия съд теза за невисока степен на
обществена опасност на подс. Д. и за липса на риск от реализиране на
престъпни прояви в случай на освобождаването му от затвора. Другата
алтернативно предвидена в закона опасност – от укриване на дееца, също е
налице за подс. Д. и успешно се аргументира с приложените в досъдебното
производство писмени доказателства за осъществявани от него задгранични
пътувания до Република Гърция, а при отсъствие на постановена спрямо него
забрана да напуска пределите на страната ни, тази опасност се засилва.
През изминалия сравнително кратък период от предходното произнасяне
на съда по законността на сегашната мярка за неотклонение задържане под
стража не е настъпила съществена промяна в релевантните за нея
обстоятелства, която да налага изменение на въпросната мярка за
процесуална принуда. Самата продължителност на задържането на
подсъдимия е в рамките на разумната и в никакъв случай не може да се
приеме, че с настоящата тежка мярка за неотклонение са накърнени
основните човешки права, визирани в ЕКЗПЧОС, която междувпрочем също
не гарантира абсолютно право на освобождаване на задържано лице след
6
изтичане на определен период от време от неговото задържане. Във всеки
отделен случай съдът е компетентният орган, който следва да прецени дали
друга мярка за процесуална принуда би могла да постигне със същата степен
на сигурност целите, които задържането под стража преследва - осуетяване
извършването на престъпление и обезпечаване на нормалния ход на
наказателния процес. В казуса данните за нередовно посещаване на училище
от подс. Д., за негови връзки с криминално проявени лица, за периодично
пребиваване в чужбина, за регистрация в ДПС, макар и понастоящем да е с
чисто съдебно минало, сочат на реална опасност подсъдимият да извърши
престъпление или да се укрие и така да попречи на разглеждането и
приключването на делото в разумен срок.
Изследвайки всички факти, значими за вида на мярката за неотклонение,
въззивният съд намери, че задържането под стража на подсъдимия Д. е най-
адекватната мярка за процесуална принуда, която ще може да гарантира за в
бъдеще нормалния ход на процеса и скорошното му приключване. Воден от
тези съображения, направи извода, че в случая не са налице условията на
закона за промяна на сегашната мярка за неотклонение задържане под
стража. Атакуваното определение на първоинстанционния съд, с което е
изменена мярката за неотклонение спрямо подсъдимия Д. от задържане под
стража в подписка, е необосновано и незаконосъобразно. Същото е
постановено в противоречие с разпоредбите на чл.270, ал.1, чл.56, чл.57 и
чл.63, ал.1 от НПК и подлежи на отмяна.
В заключение, въззивната инстанция следва да отмени като неправилно
проверяваното определение за промяна мярката за неотклонение на
подсъдимия Д. и вместо него да постанови друго, с което да остави без
уважение искането на защитника му за изменение на настоящата мярка за
неотклонение задържане под стража в по-лека.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от съдебно заседание на 26.10.2021г. по НОХД
№422/2020г. на Сливенския окръжен съд, с което е изменена взетата спрямо
подсъдимия Б. Анг. Д. мярка за неотклонение от задържане под стража в
подписка и вместо това
7
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на подсъдимия Б.
Анг. Д. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение от
задържане под стража в по-лека.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение задържане под стража, взета
спрямо подсъдимия Б. Анг. Д. по настоящото наказателно дело.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8