ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 302
гр. Пловдив, 24.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Вера Ив. Иванова
Славейка Ат. Костадинова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно
търговско дело № 20225001000507 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК.
С решение № 260042 от 05.04.2022 година, постановено по т. дело №
101/2020 година по описа на ОС – С.З., е отхвърлен частичният осъдителен
иск на С.Н. Б. – Й., ЕГН **********, против „С.Б.“ ООД, ЕИК *********, за
сумата от 25 001 лв. от общо 90 744, 58 лв., представляваща част от
неизплатената й в пълен размер равностойност на дружествения дял на
съдружника Е. К. Й., починал на 23.07.2017 година, от капитала на „ С.Б.“
ООД, ведно със законната лихва върху главницата от 25 001 лв., считано от
датата на предявяване на исковата молба – 24.04.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
Оставен е без разглеждане като недопустим насрещният установителен
иск на „С.Б.“ ООД ЕИК *********, против С.Н. Б. – Й., ЕГН**********, за
признаване на установено, че между С.Н. Б. - Й. и „ С.Б.“ ООД е възникнало
право на облигационно вземане, равно на ликвидационната стойност на
дружествените дялове на Е. К. Й., починал на 23.07.2017г., от капитала на „
С.Б.“ ООД към момента на настъпване на смъртта му, съобразно правилото
1
на чл.125, ал.3 от ТЗ и счетоводния баланс на „ С.Б.“ ООД за месец 07.2017г.,
на стойност от 9 641, 92 лв. и е прекратено производството по делото в тази
му част.
Осъдена е С.Н. Б. – Й., ЕГН **********, като наследник на Е. К. Й.,
починал на 23.07.2017г., да заплати на „ С.Б.“ ООД, ЕИК *********,
недължимо получената преди 24.04.2020 г. сума от 7 788, 50 лв., ведно със
законната лихва от момента на подаване на исковата молба – 04.06.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Така постановеното решение е обжалвано в частта, имаща характер на
определение, с което е оставен без разглеждане предявеният от „С.Б.“ ООД
против С.Н. Б. – Й. насрещен установителен иск.
Жалбата е подадената от „С.Б.“ ООД, представлявано от адвокат С.Б. и
е наречена въззивна, макар че с оглед характера на обжалвания съдебен акт –
определение, инкорпорирано в диспозитива на съдебното решение, жалбата е
частна по смисъла на чл. 274 от ГПК.
В частната жалба се твърди, че прекратителното определение е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Неправилно било прието от
първоинстанционния съд, че за ищеца по насрещния установителен иск
липсва правен интерес от предявяването му и че предмета на установителния
иск се съдържа в предмета на предявения насрещен осъдителен иск.
Посочено е, че макар осъдителният иск да е уважен, за „С.Б.“ съществува
правен интерес от предявяването на установителния иск, основателността на
който имала значение за основателността и доказаността на осъдителния иск.
Искането е за отмяна на решението в обжалваната част, имащо характер на
определение. Формулирано е и искане да се постанови решение по същество,
с което да се уважи предявеният насрещен установителен иск.
Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от ответницата по
насрещния иск С.Н. Б. – Й., представлявана от адвокат Д.Д.. В него се
поддържа на първо място недопустимост на частната жалба поради липса на
правен интерес от подаването й след уважаването на предявения от „С.Б.“
ООД осъдителен иск, с което дружеството реализирало правата си. Изразява
се и становище за неоснователност на частната жалба по същество при извод
за нейната допустимост, като се поддържа, че липсва правен интерес от
предявяването на такъв иск, тъй като предявеният осъдителен иск обхваща и
2
установителната претенция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, подадена е в посочения в
съдебния акт срок за обжалване – двуседмичен, от лице, имащо правен
интерес, а именно от ищеца срещу определението, с което е прекратено
производството по предявения от него иск.
Доводите в писмения отговор на ответницата С. Б. – Й. за
недопустимост на частната жалба, свързани с липсата на правен интерес от
подаването й, са неоснователни. Първоинстанционният съд е постановил
прекратително определение, преграждащо развитието на производството.
Законът изрично е предвидил обжалването на това определение в чл. 274, ал.
1, т. 1 от ГПК. При прекратяване на производство по предявен иск за ищеца
съществува правен интерес от обжалване на определението. В случая
въпросът за правния интерес касае предявяването на самия иск и е такъв,
имащ отношение към основателността на частната жалба, а не към нейната
допустимост.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Съобразявайки предмета на първоначалния иск, предявен по т. дело №
101/2020 година от С.Н. Б. – Й. срещу „С.Б.“ ООД, както и предмета на двата
насрещни иска, предявени от „С.Б.“ ООД срещу С. Б. – Й., съдът намира, че
за ищеца по насрещните искове не е налице правен интерес от предявяването
на установителния иск, поради което искът е недопустим.
Съображения на съда са следните:
Първоначалният иск, въз основа на който е образувано т. дело №
101/2020 година по описа на ОС – С.З., е предявен от С. Б. – Й. против „С.Б.“
ООД. Той е частичен осъдителен иск с цена 25 001 лева, част от общо
90744,58 лева. Правното основание на иска е чл. 125 ал. 3 от ТЗ и с него
ищцата в качеството си на единствен наследник на Е. К. Й., съдружник в
ответното дружество, притежавал 25% от капитала му и починал на
23.07.2017 година, е претендирала тази сума за уреждане на имуществените
отношения след прекратяване на членството му правоотношение в резултат
на неговата смърт, въз основа на счетоводен баланс на дружеството към края
3
на месец юли 2017 година. Твърденията са, че стойността на дела на
починалия наследодател на ищцата по този счетоводен баланс е общо 108 250
лева, като има признание за извънсъдебно заплащане на сумата от 17505,42
лева на ищцата от дружеството по банков път през месец юли 2018 година.
Насрещният установителен иск, предявен от „С.Б.“ ООД против С. Б. –
Й. е да се приеме за установена в отношенията между страните дължимостта
на сумата от 9641,92 лева за уреждане на имуществените последици след
прекратяване поради смърт на участието на Е. Й. като съдружник в
дружеството. От обстоятелствата, изложени в насрещната искова молба е
видно, че сумата от 9641,92 лева е част от извънсъдебно изплатената от
дружеството сума от 17505,42 лева и че дружеството е изплатило по-висока
сума поради това, че изчисленията са направени на база счетоводен баланс
към края на месец юни 2017 година, а не по счетоводния баланс, посочен в
чл. 125, ал. 3 от ТЗ, а именно този към края на месец юли 2017 година.
Предявеният насрещен осъдителен иск е за сумата от 7863,50 лева /
разликата между дължимите според ищеца 9641,92 лева и извънсъдебно
изплатените общо 17505,42 лева/ и се основава на твърденията, че исковата
сума е получена от ответницата С. Б. – Й. без основание.
При така предявените искове дължимостта на сумата от 9641,92 лева
от "С."Б. за уреждане на имуществените отношения на дружеството с
наследника на починалия съдружник Е. Й., както и реалното извънсъдебно
заплащане на тази сума на С. Б. - Й. още през месец юли 2018 година са
безспорни между страните, поради което липсва правен интерес за "С."Б. от
установителен иск с такъв предмет. Правният интерес е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на установителния
иск. В случая тя не е налице, поради което искът е недопустим.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите в частната жалба на
"С."Б. за връзката между уважаването на установителния иск и
основателността на предявения насрещен осъдителен иск. Насрещният
осъдителен иск има за предмет дължимостта на извънсъдебно изплатената
сума над размера от 9641,92 лева като получена без основание. Дължимостта
на сумата от 9641,92 лева, която е безспорна между страните, няма значение
за уважаването или не на осъдителния иск, имащ за предмет сума над
размера на сумата, предмет на установителния иск. По тази причина съдът
4
приема, че предявеният насрещен осъдителен иск не обосновава правен
интерес за „С.Б.“ ООД от насрещния установителен иск.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд намира, че
обжалваното прекратително определение, съдържащо се в диспозитива на
първоинстанционното решение, е правилно и законосъобрано и следва да
бъде потвърдено.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението, инкорпорирано в диспозитива на
решение № 260042 от 05.04.2022 година, постановено по т. дело № 101/2020
година по описа на Окръжен съд – С.З., с което е оставен без разглеждане
като недопустим насрещният установителен иск на „С.Б.“ ООД ЕИК
*********, против С.Н. Б. – Й., ЕГН**********, за признаване на
установено, че между С.Н. Б. - Й. и „ С.Б.“ ООД е възникнало право на
облигационно вземане, равно на ликвидационната стойност на
дружествените дялове на Е. К. Й., починал на 23.07.2017г., от капитала на „
С.Б.“ ООД към момента на настъпване на смъртта му, съобразно правилото
на чл.125, ал.3 от ТЗ и счетоводния баланс на „С.Б.“ ООД за месец 07.2017г.,
на стойност от 9 641, 92 лв. и е прекратено производството по делото в тази
му част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6