П
Р О Т
О К О
Л № 260089
гр. Пловдив, 29.10.2020 година
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
секретар АННА СТОЯНОВА,
прокурор ИВАН ПЕРПЕЛОВ,
сложи за разглеждане докладваното
от съдия СТОЙНОВА
ВЧНД № 507 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:00 часа в залата се явиха:
При добър звук
и картина на линията по Skype
в Ареста – П. се намира жалбоподателят-обвиняемият
М.С.Р.
в изпълнение Заповед на председателя на Апелативния съд за
разглеждане на наказателни дела със задържани лица чрез видеоконферентна връзка
Skype.
В съдебната зала се явява неговият защитник адвокат Д.Ч..
За Апелативна прокуратура Пловдив се явява
прокурор ПЕРПЕЛОВ.
В съдебната зала присъства и системният администратор на Апелативен съд – Пловдив – В.Н..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Ч.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. Р.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма
процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото
от съдията - докладчик.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и
чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на
съда. Нямам нови искания и искания за
доказателства.
Адв.
Ч.: Уважаеми апелативни
съдии. Нямам искания за отводи. Имам искане за събиране на доказателства във
връзка с мотивиране на обоснованото предположение, че именно обвиняемият е
съпричастен към обвинението, което му е повдигнато. Установено е безспорно от
доказателствата по делото, събрани чрез свидетелски показания, а именно
неговите деца, които са били в близкия кръг на пострадалата, че тя е страдала
от заболяване, претърпяла е два инсулта, вследствие на които тя е била
хоспитализирана преди около месец, даже няма и месец, в О.б.П.. След като е
била изписана, на нея й е било назначено медикаментозно лечение, което обаче
семейството не е имало възможност да осигури и нееднозначно от абсолютно всички
свидетели от нейния кръг става ясно, че тя се е оплаквала от световъртеж, от
затруднено движение, изтръпване в единия крак, поради което тя е падала.
Непосредствено преди настъпилата нейна смърт тя е пренасяла туба с вода през
двора, за да напълни пералнята, при което се спъва и се удря върху стълбите,
което аз считам, че би могло да се изследва с оглед наличието на обосновано
предположение именно моят подзащитен да е съпричастен с така повдигнатото
обвинение. Затова ви моля да изискате от О.б.П. справка по отношение на това
кога е постъпила пострадалата С.А. там, колко време е лежала, какво е било
общото й състояние, какви последствия е имало върху нейното здравословно
състояние преживеният инсулт наскоро /тъй като е имала и предишен/, в какво
състояние е била изписана и какво медикаментозно лечение й е било наложено.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам казаното от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии. Моля да не
уважавате направеното от защитата искане, тъй като то е недопустимо и предмет
на днешното дело са доказателствата, събрани до момента по ДП. В НПК органите са определени изрично кой да събира
доказателства, и това са прокурорът и
разследващите. Съдът може да се произнесе единствено по това, което е събрано до момента. Искането
на защитата може да се отнесе към прокурора, но не и към съда.
Съдът, след съвещание, намира направеното
доказателствено искане за неоснователно. С него се цели да се събират нови
доказателства в производство по чл.64 от НПК, които нямат отношение към
предмета на делото, който е поставен на вниманието на въззивния съд днес.
Настоящият състав следва да проконтролира волята на първостепенния съд, изразена на базата на
събраните в хода на разследването доказателства и доказателствени средства, а
не да провежда допълнителни процесуално – следствени действия като съд по съществото на делото. Още
повече, че дори и да се представи исканата медицинска документация, без тя да
се прокоментира от лице с медицински познания / вещото лице/, не би могла да
породи търсения от защитата ефект. Коректно в този аспект е становището на
представителя на прокуратурата, че искането на защитата следва да се адресира
или към разследващите, или към наблюдаващия делото прокурор, но не може да се удовлетвори в производство
по чл. 64 от НПК.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на защитата на обвиняемия за
събиране на допълнителни писмени доказателства в посочения аспект.
АДВ.
Ч.: Нямаме други доказателствени искания.
Тъй като други искания не постъпиха, а и
съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, следва да се даде ход на
съдебните прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв.
Ч.: Уважаеми апелативни
съдии, поддържам изцяло жалбата, която съм подала, като считам, че
определението на Пловдивския окръжен съд, с което се произнесъл и определил най-тежката
мярка за процесуална принуда спрямо подзащитния ми, е незаконосъобразно и
необосновано, а така също, че и взетата мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по никакъв начин не отговаря на целите на мерките за неотклонение,
визирани в чл. 57 НПК, както и не съответства на обстоятелствата, визирани в
чл. 56 НПК. Мярка за неотклонение „Задържане под стража“ се взима при наличието
на две кумулативно изискуеми предпоставки, а именно да е налице обоснованото предположение, че именно
обвиняемият е съпричастен с престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
И на второ място, че съществува реална опасност той да се укрие или да извърши
престъпление. Считам категорично, че двете кумулативно изискуеми предпоставки не
са налице в случая, като съображенията ми за това са следните:
На първо място, по отношение на обоснованото
предположение за извършителство на престъпление именно по смисъла на чл. 115 НК. Виждаме, че ДП е започнало на 21.10.2020 г. по реда на чл. 212 ал. 2 НПК за
престъпление по чл. 124 ал. 1 НК, за това, че на 20.10.2020 г. е причинена на С.П.А.
смърт по непредпазливост, вследствие на умишлено нанесена телесна повреда. Отделно
от това Експертната справка № 16/2020 г. на д-р И.Ц. е установила, че на С.А. е
причинено разкъсване на мезинтериума на тънките черва, с кръвонасядане на
околните тъкани и излив на масивно количество кръв в коремната кухина, което
може да се счете, тъй като СМЕ на този етап не е готова, че има
причинноследствена връзка с настъпилата смърт на С.А.. Тук бих искала да обсъдя
тази травма, тъй като, както казах вече, по делото съществуват нееднозначни
данни, че пострадалата е била в тежко общоувредено здравословно състояние.
Тоест, след преживян инсулт, тя се е оплаквала от трудна подвижност, изтръпване
на единия крак, световъртеж, които са водели до падане.
Свидетелката Д.Р., именно тя съобщава, че
непосредствено преди настъпване на смъртта на С.А., майка й се е движила през
двора с туба с вода, с цел да напълни пералнята, вследствие на което, явно
поради увреденото състояние вследствие на инсулта, е паднала. Видно от
литературата, която съществува по отношение на престъпление спрямо личността
относно телесните повреди, виждаме, че такава травма, освен чрез насилие, както
се твърди от обвинението, може да бъде предизвикана от удар с или върху тъп
предмет, както и при автомобилна катастрофа, велосипедна катастрофа, много
често са травмите, които настъпват при падане от велосипед от деца. Дори е
коментирано в една монография на д-р Л.М., че дори при автомобилни катастрофи наличието на предпазен колан при удар може да
предизвика това разкъсване на мезинтериума. Така че аз бих искала, когато
решавате въпроса „по отношение на мярката за неотклонение да обсъдите и тези
обстоятелства, защото това че М.Р. е задържан и обвинен, не значи при всички
положения, че той именно е причинил вредоносния резултат, довел до смъртта на С..
В тази насока са и всички свидетелски показания на нейните деца, които първо са
разпитани чрез беседи пред полицейските служители, впоследствие пред органа на
досъдебното производство, като всички казват, че не е имало никакъв конфликт
между майката и бащата, казват, че те са се разбирали. Бащата е упражнявал
грижи за семейството, грижил се е и за нея в тежкото й здравословно състояние.
Единствено С. Р. твърди, че се е наблюдавал конфликт преди 7 години, когато е
наблюдавал някакво спречкване между майка си и баща си. Впоследствие, когато са
разпитани пред съдия, всички тези свидетели отново потвърждават същото, което
са казали пред органите на досъдебното производство, като единствено Д.Р. –
това е една изолирана данна от разпит на един единствен свидетел, която казва и
твърди, че видяла същия ден да баща й да удря майка й в корема. Но всички
свидетели сочат, че тя същия ден е била на легло, почти неподвижна, в тежко
състояние, как точно се е случило това нанасяне на удари в областта на корема
от страна на моя подзащитен?
От друга страна, от позицията на
обвинението, което е било първоначално по чл. 124 ал. 1 НК – разглеждаме двете
хипотези, за да може да ги обсъдите алтернативно, е видно, а и според съдебната
практика, че увреждането на С.А. е състояние, което е било временно опасно за
живота. Т.е. такова по смисъла на чл. 129 НК. И във всички случаи, когато се
изследва умисълът на дееца, следва да се види по какъв начин е подходил той по
време на извършване на това деяние, ако изобщо е съпричастен с това. А умисълът
за убийство води действия, които сочат до прекъсване на живота, извършени със
средства, които могат да прекъснат живота, в жизненоважни органи в тялото,
които могат да доведат до настъпване на смърт. В случая имаме едно увреждане,
което следва да се квалифицира със средна телесна повреда, а вече настъпилите
усложнения следва да се ползват като квалифициращо обстоятелство, с оглед
наказателната отговорност на дееца, ако се ангажира негова такава.
Затова ви моля да обсъдите и тези
обстоятелства, че в случая липсва умисъл. Дори в последващите действия на Р.,
ако приемем, че той е нанесъл този удар, тъй като когато С.А. се вижда от
всички, че е в тежко състояние, със
затруднено дишане, той се изправя над леглото й и започва да й казва „Стани,
стани“ и започва да й удря шамари. Прави това, за да я съвземе. Човек, който
има за цел да прекъсне нечий живот, няма да отиде и да го съживява и да го буди
и да го връща към живот. Затова казвам, че субективната страна на деянието
липсва. А и от обективна страна също, защото коментирах, че не е нанесено по
начин, със средства и в жизненоважни органи, които биха могли да причинят
смърт.
Още нещо – ако това състояние беше овладяно
с навременно пристигане на БМП, тъй като тя е викана веднъж в 0.14 ч., била е
отказана на семейството бърза помощ. Впоследствие в 0.32 ч. отново се вика
Бърза помощ и когато тя пристига е установена смъртта на С.А., но в случая
считам, че по-скоро следва да се търси отговорност за бездействието на екипите
на БМП, защото ако те бяха дошли във време, когато тя все още е дишала, ако тя
беше хоспитализирана навреме, ако бяха направени необходимите действия чрез
операция, чрез отстраняване на кръв от корема, тя би могла да бъде
стабилизирана за около 7 до 10 дни.
По отношение на реалната опасност той да се
укрие и извърши престъпление:
Считам, че определението на Пловдивския
окръжен съд, с което е презюмирал реална опасност моят подзащитен да се укрие
или да извърши престъпление, е незаконосъобразно и в тази част, тъй като не са
обсъдени обстоятелствата, които се
съдържат в нормата на чл. 56 ал. 3 НПК – неговата възраст, местоживеене,
трудовата му ангажираност, социално и семейно положение. Той е баща на девет
деца. Той е създал тези деца и се е грижил единствено и само той за тях. Децата са посещавали училище, осигурявани им са
пари за дрехи, храна, телефони. Неговата жена, с която са живели на съпружески
начала, не е работила. Така че той се явява единственият родител, който може да
се грижи за децата си. Какъв ще бъде общественият ефект, ако тези деца, седем
от които са непълнолетни, останат на улицата, без да има кой да се грижи за тях?
Моля да отмените определението на Пловдивския
окръжен съд, с което е взета мярка за неотклонение Задържане под стража спрямо
моя подзащитен, и постановите ново, с което да му наложите мярка за
неотклонение Домашен арест, алтернативно Парична гаранция, съобразена с
имотното състояние на моя подзащитен, тъй като считам, че те биха изиграли и
осъществили целите, предвидени в чл. 57 НПК. Не считам, че има опасност да
препятства разследването моят подзащитен, защото всички свидетели са разпитани
по реда на чл. 223 ал. 1 НПК пред съдия и тези показания могат да се ползват в
производството пред първоинстанционния съд, включително и при постановяване на
присъдата.
В този смисъл моля да се произнесете.
ОБВИНЯЕМИЯТ
ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:
ОБВИНЯЕМИЯТ: Винаги съм бил до децата си.
ПРОКУРОРЪТ:
Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите определението на Окръжен съд – Пловдив, като
правилно и законосъобразно. Налице са всички кумулативно изискуеми предпоставки
за вземане най-тежката мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. На първо
място, обвиняемият е обвинен за престъпление по чл. 115 НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода над 10 години.
На второ място, налице е обосновано
предположение за извършеното престъпление. Налице са показания на свидетелите С.
Р., Д.Р. и др., налице е и следствен експеримент по делото, който потвърждава,
че извършител на престъплението е именно обвиняемият. Наред с това, показанията
на свидетелите са в насока за нанасяне на удари от обвиняемия към пострадалата.
В тази насока са показанията на свид. Д.Р.. Тя е разпитана пред съдия и е
категорична, че обвиняемият е нанесъл ударите. От всички свидетелски показания
се установява, че във въпросния ден това не е бил единствения побой, нанесен на
пострадалата. От свидетелските показания се установява, че е имало и друг
инцидент, че това не е единствения побой
за деня. Сутринта също е била бита от обвиняемия. Тази негова агресивност към
пострадалата жертва е била постоянна величина и за това свидетелства С. Р.. Обвиняемият е с висока
степен на обществена опасност. Всички се страхували от него, което е
допълнителен аргумент, че може да извърши и друго престъпление, но и да повлияе
на останалите, тъй като живеят заедно. Според показанията на свид. С. Р., също
е категоричен, че баща му не полага никакъв труд, по цял ден си е в къщи, пие.
Опасността от извършване на друго
престъпление се потвърждава от справките му за съдимост. Осъден е за блудство,
съден е и за нанасяне на телесна повреда на длъжностно лице по повод изпълнение
на служебни задължения на медицински служител, осъждан е за хулиганство по чл.
325 ал. 1 НК. Налице са всички изискуеми от законодателя условия за вземане на
най-тежката мярка за неотклонение. Предвиденото наказание е лишаване от свобода
не по-малко от 10 години и дори да не са налице някоя от тези предпоставки, е
задължително да се вземе такава мярка за неотклонение.
Адв.
Ч. /реплика/: Действително
от показанията пред съдия, понеже аз бях предния ден в РПУ-то, са взети, след
като децата, които са дали тези показания, са били задържани с баща си в 2 часа
и 15 часа, те са били задържани в РПУ-то, през което са провеждани беседите,
взимани са показания пред органа на досъдебното производство и едва тогава
вкупом в 5 часа, при свършване на работното време, са пуснати от РПУ-то. Може
да си представите какъв ужас са изживели тези деца. И въпреки всичко, в
показанията си пред съдия нито едно не сочи за нанесен точно такъв удар, който
се счита от справката от Съдебна медицина, че може да бъде в причинно-следствена
връзка с настъпилата смърт. По отношение на осъжданията: вярно е, че е с
отежнено съдебно минало, но това не го прави моментално съпричастен към
извършване и на това престъпление. Ако моят подзащитен беше с чисто съдебно
минало, той нямаше да бъде задържани и спрямо него нямаше да бъде повдигнато
обвинение. Благодаря!
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ: Моля за по-лека мярка. Аз си гледам децата, купил съм компютри, лаптопи на децата, грижа се за всичко. Сега пак се очаква извънредно положение и затова моля да ме пуснете, за да се прибера при децата и да се грижа за тях.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, намира за установено следното:
Прочитът на материалите по делото, в контекста на доводите на страните, мотивира този съдебен състав да сподели виждането на окръжния съд за наличието на всички кумулативно предвидени в чл.63 от НПК предпоставки за вземане спрямо обв. М. Р. на най – тежката мярката за неотклонение „ Задържане под стража“.
Спрямо Р. е повдигнато обвинение за извършване на престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, поради което правилно е преценено от първостепенния съд, че е налице първата, предвидена в чл.63 ал.1 от НПК предпоставка за вземане на най – тежката мярка за процесуална принуда. В контекста на доводите на защитата, че ако обвиняемият изобщо има съпричастност към деянието, то следва да се обсъди правната му квалификация и да се стигне до извод, че тя е по чл.124 от НК, а не по чл.115 от НК, ще се отбележи, че и за деянието по чл.124 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода. Или, дори да се сподели безрезервно виждането на защитата относно правната квалификация на деянието, а основания за това на този етап липсват, то не води до отпадане на първата предпоставка за задържане под стража, която законодателят е фиксирал в чл.63 от НПК.
Обстойно, мотивирано и задълбочено, окръжният съд е обсъдил събраните до момента доказателства и доказателствени средства и законосъобразно е приел, че те са източник на достатъчно данни, въз основа на които да се направи обосновано предположение, че Р. е съпричастен към вмененото му във вина деяние. Няма основание на този етап да се отрече кредит на доверие на разпитаните пред съдия свидетели - очевидци, според показанията на които именно обвиняемият на инкриминираната дата е нанесъл побой над починалата, след който е влошено значително здравословното й състояние и след това е починала. Те свидетелстват и за това, че макар претърпяла инсулт, преди действията на обв. Р., пострадалата е била в състояние да се предвижва, макар и трудно, да изпълнява дейности по наливане на вода, зареждане на пералня и т.н. Впечатляващи на брой, по своята тежест и на разнообразни места по тялото са констатираните по трупа травми, които не могат да бъдат получени едновременно при твърдяното падане от собствен ръст, каквато теза се излага в обясненията на обвиняемия. Дали съставомерният резултат е настъпил и поради несвоевременно оказана медицинска помощ на този етап на производството не може да се каже, но следва да се отбележи, че участието и на друг фактор в причинната връзка, не води до оневиняване на поставилия началото на причинния процес деец. Не следва да се забравя и характера на настоящето производство, в което съдът не дължи подробен анализ на доказателствения материал, като изводът за авторството на деянието не е нужно да отговаря на стандартите по чл.303 ал.2 от НПК и самият законодател си служи с израза предположение, което в настоящият казус е налице и се обоснова от посочените от окръжния съд доказателствени източници. Наличните към момента доказателства са достатъчни да убедят всяко непредубедено лице /каквото е изискването и според европейската практика на Съдът в Страсбург по приложение на ЕКЗПЧОС/, че обвиняемият е съпричастен към инкриминираното деяние, защото данни за други обективни, стоящи извън обвиняемия фактори, които да са довели до констатираните по починалата травми и настъпилата от тях смърт, не са налични по делото.
Споделя се и извода на окръжния съд, че е налице и другата, кумулативно предвидена в чл.63 ал.1 от НПК предпоставка за вземане на най – тежката мярка за неотклонение, а именно реална опасност обвиняемият да извърши престъпление, в подкрепа на която е освен законовата презумпция по чл.63 ал.2 т.3 от НПК и данните за обремененото съдебно минало на обвиняемия. Предишните му осъждания и най – вече последното, в изпитателния срок на което е извършено настоящето деяние, наред с данните за механизма и начина на извършването му, правилно са преценени като обуславящи реална опасност от извършване на престъпление, ако спрямо Р. се вземе по-лека мярка за неотклонение. При първоначално вземане на мярка за неотклонение високата обществена опасност на инкриминираното деяние, конкретиката по извършването му, е законосъобразна предпоставка да се приеме, че тези обстоятелства се отразяват и на обществената опасност на личността на обвиняемите лица, което становище не е в противовес с практиката на съда в гр. Страсбург. Семейното положение и необходимостта от полагане на грижи за децата на обвиняемия не са от категорията факти, които еднозначно да водят до извода, че мярката за неотклонение следва да бъде по-лека. Защото, дадените от самите деца характеристики на баща им – обвиняемият, не говорят той да е полагал твърдените пълноценни грижи за тях, а зависимостта им от него е реална предпоставка да се въздейства неправомерно върху децата за промяна на показанията им, което не е в интерес и на тях, и на правосъдието.
Воден от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260222 от 23.10.2020г., постановено по ЧНД №2126/2020г. по описа на ОС - Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Протоколът
изготвен в с.з.
Заседанието
се закри в 10,42 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: