О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/……………………2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 27.02.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТА ПАВЛОВА
Мл.
с. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа
докладваното от младши съдия Филип Радинов
в. ч. т. д. № 199 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесет и първа от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №
4805/20.01.2020 (рег. Районен съд Варна) от „Ай Еф Джи Лизинг” АД, чрез адв. А.Н.,
срещу Определение № 16364/11.12.2019 г., по частно гражданско дело № 16551/2017
на Районен съд – Варна, с което е обезсилена Заповед № 9092/31.10.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по частно
гражданско дело № 16551/2017 на Районен съд – Варна.
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на определението като се твърди, че
след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, между
дружеството и длъжника М. Ц. е постигнато споразумение за разсрочено заплащане
на задълженията, но поради преустановяване на плащанията съобразно уговореното
в това споразумение е инициирано изпълнително дело № 756/2019 по описа на ЧСИ Ивета Ернандес, рег. № 894 срещу
него. Посочва се, че на длъжника е връчена ПДИ, ведно с заповедта за изпълнение
по реда на чл. 47 от ГПК и на дружеството е предоставен срок за предявяване на установителен иск. Твърди се, че в този срок длъжникът е
упълномощил процесуален представител и ПДИ, ведно с заповедта за изпълнение е
връчена на последния. Дружеството депозирало в съда молба с приложени
доказателства установяващи това връчване. Поддържа се, че липсата на възражение
по чл. 414 от ГПК от длъжника след връчване заповедта за изпълнение на
процесуалния му представител прави безпредметно предявяването на установителен иск, поради което счита, че съдът не е
следвало да зачита връчването по чл. 47 от ГПК и да постановява обезсилване, а
да даде предимство на личното връчване.
Направено е искане за отмяна на
обжалваното определение.
Като
съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема
следното от фактическа страна:
На 27.10.2017 г. е подадено заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК от „Ай Еф Джи Лизинг” АД, ЕИК *********,
към което е приложен запис на заповед с издател М.К. Ц., ЕГН **********, въз
основа на които са издадени Заповед № 9092/31.10.2017 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу последната.
На 29.01.2018 г. между жалбоподателя и М. Ц. е постигнато споразумение за
разсрочено заплащане на задължението по процесния
изпълнителен лист.
През 2019 г., въз основа на Заповед №
9092/31.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителеня лист е образувано изпълнително дело №
756/2019 по описа на ЧСИ Ивета Ернандес,
рег. № 894 с взискател жалбоподателя
и длъжник М. Ц..
На 29.08.2019 г. съдебният изпълнител
е изпратил до Районен съд – Варна съобщение, че ПДИ, ведно със заповедта за
изпълнение и изпълнителният лист са надлежно връчени на длъжника М.Ц. по реда
на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
С Разпореждане № 38595/30.08.2019 г.,
по частно гражданско дело № 16551/2017 на Районен съд – Варна на „Ай Еф Джи Лизинг” АД е указано, че
може да предяви иск относно вземането произтичащо от процесните
заповед на изпълнение и изпълнителен лист, в едномесечен срок от съобщаването,
като е предупреден, че при пропускане на предоставения срок, заповедта за
изпълнение ще бъде обезсилена.
На 25.09.2019 г. съдебният изпълнител е изпратил до Районен съд – Варна
съобщение, че ПДИ, ведно с заповедта за изпълнение са връчени на процесуалния
представител на длъжника.
На 17.10.2019 г. взискателят
е депозирал молба пред Районен съд – Варна с искане да му бъдат дадени указания
дали е необходимо да предявява иск по чл. 422 от ГПК, при условие че има нововъзникнало обстоятелство – лично връчване на длъжника и
липса на възражение по чл. 414 от ГПК в двуседмичния срок от това връчване. По
молбата съдът се е произнесъл на 18.10.2019 г. като е отказал да отмени
Разпореждане № 38595/30.08.2019 г., по частно гражданско дело № 16551/2017 на
Районен съд – Варна, тъй като е счел, че връчването по чл. 47 ал. 5 от ГПК е редовно,
а следващото го връчване – правноирелевантно.
От
така установената фактическа обстановка, следват следните правни изводи:
Частната
жалба е подадена в законоустановения преклузивен
срок, от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
След като заповедният съд получи
съобщение от съдебния изпълнител, че заповедта за изпълнение е надлежно връчена
на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, не разполагайки с правомощие да
провери редовността на това връчване е длъжен по силата на чл. 415 ал. 1 т. 2
от ГПК единствено да даде указания на заявителя за предявяване на иск по чл.
чл. 422 от ГПК. Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил
иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или
изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418 от ГПК – чл. 415 ал. 5 от ГПК.
В конкретния случай, на 29.08.2019 г.
съдебният изпълнител е изпратил до Районен съд – Варна съобщение, че ПДИ, ведно
със заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са надлежно връчени на
длъжника М.Ц. по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Прилагайки чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК съдът е изпълнил задължението си да даде указания на „Ай Еф Джи
Лизинг” АД за предявяване иск по чл. 422 от ГПК в едномесечен срок от
съобщаването. В рамките на този срок, на 25.09.2019 г.
съдебният изпълнител е изпратил второ съобщение, че посочените документи
са връчени на процесуалния представител на длъжника, без да уточни кое от двете
връчвания счита за редовно. След като съдебният изпълнител не е заявил, че
смята първото връчване за нередовно, а второто за редовно, съдът е приел, че
обвързващо за него е първото по ред връчване и като е съобразил, че в
предоставения срок не са представени доказателства за предявяване на иск по чл.
422 от ГПК, е упражнил правомощието си по чл. 415 ал. 5 от ГПК, като е
обезсилил заповедта за изпълнение. В това производство съдът не разполага с
компетентност да преценява редовността на връчванията на заповедта за
изпълнение, тъй като същата се преценява от ЧСИ. С такава компетентност
разполага исковият съд след предявяване на иск по чл. 422 от ГПК и именно в
това производство заявителят е могъл да изложи своите оплаквания. Заповедният
съд преценява единствено дали е налице някоя от предпоставките визирани в чл.
415 ал. 1 т. 1 – 3 от ГПК и ако това е така указва на заявителя, че може да
предяви иск за вземането си. Ако такъв не бъде предявен обезсилва заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист.
Предвид изложените съображения
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 16364/11.12.2019 г., по частно
гражданско дело № 16551/2017 на Районен съд – Варна, с което е обезсилена
Заповед № 9092/31.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по частно гражданско дело № 16551/2017 на Районен съд – Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.