Решение по дело №608/2018 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 250
Дата: 26 септември 2018 г. (в сила от 1 ноември 2018 г.)
Съдия: Пламен Митков Драганов
Дело: 20183530200608
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юли 2018 г.

Съдържание на акта

                Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 250                                                        26.09.2018 година                         град Търговище

                                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД                                                               тринадесети състав

На седми септември                                                           две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:   

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ДРАГАНОВ

 Секретар Ирина Василева

като разгледа докладваното от председателя

НАХД  № 608                                                 по описа за                                       2018 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от И.М.В. ***, против Наказателно постановление № 339767-F384877 от 07.06.2018 г., издадено от Директор офис за обслужване - Търговище при ТД на НАП – Варна. Считайки НП за незаконосъобразно, жалбоподателят моли за отмяната му. В съдебно заседание същият не се явява и не се представлява.

Ответната страна, посредством процесуалния си представител ю.к. В. Г. счита издаденото НП за правилно и законосъобразно, като моли съда същото да бъде потвърдено.

След преценка на събраните доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 09.05.2018 г. в ТД на НАП – Варна, офис Търговище, служители на данъчната администрация установили, че И.М.В., в качеството си на самоосигуряващо се лице – упражняващо дейност като земеделски производител, не е подал в законоустановения срок – до 30.04.2018 г. вкл. в ТД на НАП – Варна, офис – Търговище, декларация образец № 6 с данните за дължимите осигурителни вноски за 2017 г. Декларацията е подадена по пощата с пощенско клеймо от 02.05.2018 г. и към датата на съставяне на акта дължимите осигурителни вноски не са платени. С оглед така направената констатация инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна, офис –Търговище, съставил на жалбоподателя  АУАН № F 384877/15.05.2018 г. за нарушение на чл. 3, ал. 3, т. 2, б. “а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО и чл. 355, ал. 1 от КСО. Въз основа на АУАН,  Директорът на офис – Търговище, при ТД на НАП – гр.Варна издал Наказателно постановление № 339767-F384877 от 07.06.2018 г. Наказващият орган приел, че като не е изпълнил задължението си да подаде декларация обр.6 в законоустановения срок, жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във вр.с чл. 3, ал. 3, т. 2, б. “а“  от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. Наказващия орган, отчитайки обстоятелството, че спрямо същото данъчно задължено лице има издадено Наказателно постановление № 271370-F303490/21.06.2017 г., влязло в сила на 21.06.2017 г., за същото по вид нарушение, приел, че нарушението се явява повторно и на основание чл.355, ал. 4 от КСО  му  наложил административно наказание „глоба” в размер на 500 лв.  

Изложените фактически обстоятелства се установяват от материалите по преписката и не се спорят от страните.

След преценка на приетите по делото писмени доказателства съдът прецени следното: Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице и е допустима.

По същество подадената жалба е  н е о с н о в а т е л н а  по следните съображения:

В процесното НП обстойно е описано административното  нарушение и мотивите за  ангажираната  административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Представени и приети са писмени доказателства в потвърждение на направените констатации, които по несъмнен начин доказват извършеното административно нарушение и обуславят налагането на административно наказание. От всички доказателства по делото  изложената в НП фактическа обстановка по отношение ангажираната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя е доказана по безспорен начин, като на практика тя не се оспорва и в жалбата.

Съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за: т.2 - декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” и данък по ЗДДФЛ. Не се спори, че жалбоподателят е самоосигуряващо се лице и като такова е следвало да подаде декларация по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО. Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 2, б. “а“  от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. посочената декларация обр. 6 за 2017 г. е следвало да бъде подадена не п о- късно от 30.04.2017 г. в съответната компетентна ТД на НАП. От приложената справка е видно, а и не се спори, че жалбоподателят не е подал  декларация обр. 6 за 2017 г. в посочения срок. Същата е подадена на 02.05.2018 г. и е заведена с протокол № 253581605823157. Следователно е обоснован изводът, че посредством описаното поведение жалбоподателят  е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във вр. с чл. 3, ал. 3, т. 2, б. “а“ от Наредба № Н-8/29.12.05 г. Видно от приложеното заверено копие от наказателно постановление деянието  правилно е квалифицирано като повторно нарушение по чл.355, ал. 4  от КСО.

Настоящият състав намира, че административно-наказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. Актът е съставен от длъжностно лице със съответните компетенции при спазване изискванията на ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН.  Предявен е надлежно на нарушителя. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. НП е обстойно мотивирано и не противоречи  на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Административно-наказващият орган е преценил тежестта на нарушението, неговата обществена опасност и е наложил наказание, което е към минималния размер, определен в санкционната норма на чл. 355, ал. 4 от КСО. Не са били налице спорни обстоятелства, които да изискват провеждане на разследване от страна на наказващият орган, преди той да се произнесе окончателно по преписката. За да се ползва от тези права по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, жалбоподателят е следвало да представи надлежни доказателства пред органите на НАП, а не само да изложи твърдение, че се е лекувал. Такива доказателства не бяха представени и пред съда, въпреки предоставената за това възможност.

Съдът не приема за основателно възражението, че в процесния случай наказващия орган неправилно не е отчел маловажността на случая. Налице е мотивирана преценката на наказващият орган по отношение приложението на чл. 28 от ЗАНН, която съдът споделя. Преценката на наказващият орган по приложението на чл. 28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол, съгласно ТР № 1/12.12.2007 г. на ВКС. Като извърши такава проверка, съдът установи, че наказващият орган правилно е преценил, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това е така поради следните съображения: Извършеното от жалбоподателя нарушение е формално, поради което не е необходимо да са налице вредни последици, т.е. за съставомерността му такива не са необходими. Конкретното нарушение не се отличава по степен на обществена опасност  от обичайната за съответния вид нарушения, освен че в случая срокът на закъснение на подаване на декларацията не е голям. Спрямо жалбоподателя има издадено друго наказателно постановления (влязло в сила) за допуснато също по вид нарушение за предходния данъчен период. Освен това, видно от представената справка, към 15.05.2018 г. жалбоподателят има неизплатени задължения за здравно осигуряване за три данъчни периода (2015 г. – 2017 г.) в общ размер от 954.81 лв. Следователно нарушението, предмет на настоящото производство, не е изолиран случай за конкретния нарушител и налагането на санкция е единствената възможност за изпълнение на целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.

От всичко изложено дотук се налага извода, че са спазени всички процесуално правни и материално правни предпоставки при издаване на процесното наказателно постановление, същото е  законосъобразно, и като  такова следва да бъде потвърдено от съда.

Водим от горното съдът

 

 

                                               Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 339767-F384877 от 07.06.2018 г., издадено от Директор офис за обслужване - Търговище при ТД на НАП – Варна, с което за извършено нарушение на чл. 5, ал. 4, т. 2 във вр. с чл. 355, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 3, ал. 3, т. 2, б. „а“ от Наредба № Н - 8/29.12.2005 г., и на основание чл. 355, ал.  4 от КСО на И.М.В. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 (петстотин) лева, като  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване  в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Търговище.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: