РЕШЕНИЕ
№ 11477
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110121346 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ......... срещу ...........
Ищецът твърди, че на 12.06.2021 г. в гр. ........... е настъпило ПТП с участието на
л.а. „Фолксваген Туарег“ с рег. № .........., управляван от ............, и застрахования при
ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“ / полица № ............. г. със срок
на валидност: от 00:00 часа на 18.07.2020 г. до 23:59 часа на 17.07.2021 г./ л.а.
„Мерцедес Бенц“ с рег. № ............, собственост на ............., при следния механизъм: л.а.
„Фолксваген Туарег“ при извършване на маневра движение назад за излизане от
паркинг реализира ПТП с паркирания л.а. „Мерцедес Бенц“, в причинна връзка с което
последният е увреден. Твърди, че в качеството си на застраховател по имуществената
застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от
1 644, 41 лв. Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на застрахования срещу ответника в качеството на застраховател, при когото
към датата на ПТП е застрахована гражданската отговорност на делинквента – за
изплатеното застрахователно обезщетение от 1 644, 41 и ликвидационни разноски в
размер на 15 лв. или общо за сумата от 1 659, 41 лв. От посочената сума ответникът е
изплатил сумата от 1 338, 95 лв. при което е останал неизплатен остатък от 320, 46 лв.
Моли съда да осъди ответника да му заплати исковата сума, ведно със законната лихва
от исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
..........., с който оспорва иска по размер. Оспорва част от твърдените вреди – по мигач в
ляво огледало и странично огледало в ляво да са настъпили в причинна връзка с
механизма на произшествието. Счита, че с изплащане на сумата от 1 338, 95 лв. е
погасил изцяло задълженията си към ищеца. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
1
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Безспорно е между страните, че на 12.06.2021 г. в гр. ........... е настъпило ПТП с
участието на л.а. „Фолксваген Туарег“ с рег. № .........., управляван от ............, и л.а.
„Мерцедес Бенц“ с рег. № ............, собственост на ............., при следния механизъм: л.а.
„Фолксваген Туарег“ при извършване на маневра движение назад за излизане от
паркинг реализира ПТП с паркирания л.а. „Мерцедес Бенц“, в причинна връзка с което
последният е увреден.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП л.а. „Мерцедес Бенц“ с рег.
№ ............ е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“,
полица № ............. г. със срок на валидност: от 00:00 часа на 18.07.2020 г. до 23:59 часа
на 17.07.2021 г.
С уведомление за щета № ....... г. застрахователят е уведомен за настъпилото
застрахователно събитие, във връзка с което е образувана процесната щета.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
водача л.а. „Фолксваген Туарег“ с рег. № .......... е била застрахована при ответника.
Безспорно е между страните, че ответникът е изплатил на ищеца сумата от
1 338, 95 лв. по процесната щета.
От заключението на АТЕ по делото се установява, че всички увреждания по л.а.
„Мерцедес Бенц“ с изключение на ляво странично огледало и мигач вляво странично
огледало, отразени в описа на застрахователя, са в причинна връзка с механизма на
ПТП. Вещото лице е посочило, че първоначалното съприкосновение е между задна
лява част на л.а. „Фолксваген Туарег“ и предна част на л.а. „Мерцедес Бенц“, при което
няма допирна повърхност в зоната на странично ляво на л.а. „Мерцедес Бенц“ и
единственият начин да бъдат увредени ляво странично огледало и мигач в ляво
странично огледало е вследствие на първоначалния контакт с л.а. „Фолксваген Туарег“
л.а. „Мерцедес Бенц“ да е бил изместен и да е настъпило съприкосновение с намиращ
се в близост обект или при повторна маневра на л.а. „Фолксваген Туарег“, каквито
данни по делото няма. Констатира се, че стойността, необходима за възстановяване на
л.а. „Мерцедес Бенц“ по средни пазарни ценим възлиза на сумата от 1 770, 12 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това
основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка
„Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено
непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина,
противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени
2
от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора –
изисквания, които в дадената хипотеза са налице, с оглед отделените като безспорно
между страните обстоятелства, които изцяло се подкрепят от ангажираните писмени
доказателства.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение ищецът се е
суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в качеството му на
застраховател, при когото е застрахована гражданската отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното вземане на
застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия причинител на вредите,
респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са
изрично определени в закона, съгласно който застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянетото му. Размерът на
застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в
съответствие с клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване подлежи
действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. При пълно или
частично унищожаване на вещта, действителната стойност се определя от пазарната
цена, по която застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде
купено. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна
действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на сумата от
1 770, 12 лв.
Безспорно е между страните, че ответникът е изплатил на ищеца сумата от
1 338, 95 лв. по процесната щета, с оглед на което дължимият остатък възлиза на
сумата от 431, 17 лв., надвишаваща размера на предявения иск, с оглед на което
последният се явява основателен в пълния му предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 610 лв. разноски по делото.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .........., ЕИК .......... да заплати на ........, ЕИК ..........., на основание
чл.411 КЗ – сумата от 320, 46 лв., представляваща неизплатен остатък от регресно
вземане по образувана при ищеца щета № ....... г. във връзка с настъпило на 12.06.2021
г. ПТП в гр. Пловдив, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
3
20.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА .........., ЕИК .......... да заплати на ........., ЕИК ..........., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 610 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4