№ 916
гр. Варна , 15.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500438 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба депозирана от А. Г. Г. с адрес:
Горна Оряховица, улица „П. Р.Славейков" № 21 срещу определение № 32449 от 9.12. 2020
година, постановено по ЧГД № 20203110111324 по описа на Районен съд Варна за 2020
година,с което съдът ПРИЕМА възражение вх. № 59307 от 26.10 2020 година предявено от
„ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ" АД срещу Заповед за изпълнение № 4945 от 17.09. 2020
година по реда на член 414а от ГПК, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за издаване на
изпълнителен лист за сумата от 325 лева- разноси по заповедното производство .
Твърди се, че постановеното определение е незаконосъобразно, поради което
претендират неговата отмяна. Твърди се, че в производството са представени доказателства
за направените разноски - подписан договор за правна помощ и съдействие, и адвокатско
пълномощно. За това съдействие адвоката е определил хонорар, съобразен с Наредба № 1 на
ВАСъвет, което е заплатено. От друга страна към датата на депозиране на заявлението,
която е няколко месеца след неоснователното плащане от страна на потребителя, е нямало
доброволно и извънсъдебно плащане от страна на длъжника. Това плащане е факт едва след
депозиране Заявлението е по реда на член 410 от ГПК.Твърди, че характера на
производството като „заповедно" изключва възможността съда да събира доказателства, да
ги обсъжда и формира правен извод за основателност или не на претенцията, т. е. по
съществото на спора, както в исковото производство..Претендират се всички направени в
заповедното и в настоящото производство разноски.
„Енерго - Про Продажби" АД е депозирало отговор,в който изразява становище
за неоснователност на депозираната частна жалба.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока
по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на
1
чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от лице с правен интерес от обжалване и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество обаче е неоснователна и съображенията са следните:
Производството пред ВРС е по реда на чл. 414а от ГПК ие образувано въз основа
на подадено на 02.09.2020 г. заявление от А. Г. Г. за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника „Енерго - Про Продажби" АД.
Въз основа на заявлението е издадена Заповед № 4945/17.09.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 19,00 лв.,
представляваща недължимо платена на 17.05.2017 г. такса за възстановяване преноса на
електрическа енергия, начислена от „Енерго - Про Продажби" АД с фактура №
**********/05.10.2018 г., което вземане е прехвърлено с договор за цесия от
15.07.2020г.,ведно със законната лихва, както и сумата от 325,00 лв. за сторени в
заповедното производство разноски, от които 25,00 лв. за внесена държавна такса и 300,00
лв. за адвокатско възнаграждение.
Заповедта е редовно връчена на длъжника„Енерго - Про Продажби" АД на
24.09.2020 г., като в указания двуседмичен срок - на 26.10.2020 г. същият е подал
възражение по чл. 414а ГПК, обосновано с твърдения за изпълнение на задълженията му за
главница и законна лихва след получаването на заповедта, за което са представени
доказателства - платежно нареждане от дата 21.10.2020 г. за сумата от 19,00 лв. с отразено в
документа основание „доброволно изпълнение ЧГД 11324/2020". По повод плащането е
направено искане за обезсилване на издадената по делото заповед за изпълнение. Твърди, че
на 02.09.2020г. по ел. поща на ответното дружество е получено уведомление от цесионера
А.Г., с което се уведомява за извършената цесия. В уведомлението не е посочен срок за
плащане, нито Б.а сметка, по която да бъде извършено плащането. На същата дата
02.09.2020г. цесионерът е подал заявеление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК.Твърдие, че дръжеството - длъжник е поставено в невъзможност да изпълни
доброволно,а единствената цел, поради което е образувано производството е реализиране на
разноски.По отношение на присъдените със заповедта разноски от общо 325лева са
изложени съображения, че такива не се дължат, защото с поведението си длъжникът не е
станал повод за завеждане на делото. Отправено е и искане за присъждане на сторените
разноски по подаване на възражението.
В срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК, заявителят е подал становище. Счита се, че с
поведението си длъжникът станал повод за завеждане на делото, тъй като задължението е
изискуемо от момента на уведомявана на насрещната страна, а плащането е извършено
след получаване на съобщението за заповедта. Оспорва искането за присъждане на разноски
на длъжника.
2
От ангажираните от страните писмени доказателства се установява,че:
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено от
заявителя на 02.09.2020г.А. Г. Г. На 17.09.2020г. е издадена заповед за изпълнение. С
договор за прехвърляне на вземане от 15.07.2020г. потребителят Магдалена Галева Иванова
е прехвърлила процесното вземане на заявителя А. Г. Г.. На 24.09.2020г. дружеството
длъжник е било уведомено за сключената цесия. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника на 24.09.2019г. В срока за доброволно изпълнение на 21.10.2020г. длъжникът е
наредил в полза на заявителя сумата от 19,00лева.
При така установените факти, становището на настоящия състав приема,че
възражението на длъжника по чл. 414а ГПК за недължимост на сумата от 19лева, поради
извършено плащане следва да бъде прието. Заявителят в изразеното становище по чл. 414а,
ал. 3 ГПК признава, че е получил плащането на сумата в срока за доброволно изпълнение по
чл. 412, т. 8 ГПК. Искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист за
обективираните в издадената заповед за изпълнение на парично задължение разноски не
следва да бъде уважено.
Съгласно чл. 404, т. 1 от ГПК заповедта за изпълнение е подлежащо на
принудително изпълнение изпълнително основание. Изпълнителният лист се издава, след
като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удовлетворява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника /чл. 406, ал. 1 от ГПК/.Съгласно чл. 416 от ГПК
заповедта за изпълнение влиза в сила, когато не е подадено възражение в срок или същото е
оттеглено, респ. след влизане в сила на решението за установяване на вземането. Въз основа
на влязлата в сила заповед, съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху
заповедта.
Установено е от проследеното развитие на заповедното производство, че в
конкретния случай срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е постъпило
възражение от длъжника при изпълнение в срока за доброволно изпълнение по чл. 414а от
ГПК. Ето защо неоснователен е доводът в частната жалба, че по делото е налице влязло в
сила съдебно изпълнително основание. По арг. от чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение
не е влязла в сила. За разлика от възражението по чл. 414 от ГПК, с което въобще се оспорва
вземането по заповедта /било по основание, било по размер/, то с възражението по чл. 414а
от ГПК такова оспорване няма и то е основано на твърдения за частично или цялостно
плащане на вземането в срока за доброволно изпълнение.Разпоредбата на чл. 414а от ГПК
касае основната цел на заповедното производство – да се провери дали претендираното от
заявителя - кредитор вземане е спорно. Ако вземането не е спорно, т.е. не бъде подадено
възражение в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила – арг. от чл. 416 от ГПК.
В ал. 4 на чл. 414а от ГПК са уредени две хипотези: в първата, когато
възражението е подадено в срок и съдържа изявление на длъжника, че е изпълнил
3
задължението си по заповедта в срока за доброволно изпълнение, ако заявителят не подаде
становище в срок, съдът само на това основание обезсилва изцяло или частично заповедта за
изпълнение съобразно обхвата на твърдяното плащане, без да изследва доколко е налице
реално изпълнение, респ. доказано поведение на длъжника, изключващо отговорността му
за разноски за производството. Във втората хипотеза, когато становище е подадено от
заявителя в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище. Това
„произнасяне“ предполага постановяване на акт по решаване на материалноправния спор,
чрез проверка на твърденията на страните и преценка на представените доказателства. Ако
приеме – въз основа на съвпадащите твърдения на страните или изхождайки от писмени
доказателства по делото, че плащане е налице, респективно, че с поведението си длъжникът
не е станал повод за предявяване на вземането, съдът е длъжен да постанови диспозитив, с
който да приеме възражението по чл. 414а от ГПК. Когато се приеме възражението по чл.
414а от ГПК, тогава заповедта за изпълнение влиза в сила, тъй като заповедното
производство е постигнало целта си – да провери дали вземането е спорно, като заповедният
съд следва да се произнесе и по искането за издаване на изпълнителен лист, обективирано в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като следва да го остави без уважение,
поради липса на изпълняемо право до размера на платеното, респ. до този на разноските. В
тази хипотеза защитата на кредитора е именно по реда на частната жалба срещу
разпореждането за изпълнителния лист /арг. чл. 407, ал. 1 от ГПК/. И обратно – ако приеме,
че възражението не е доказано, да се произнесе с нарочен диспозитив, с който не приема
възражението, като постанови издаване на изпълнителен лист. В тази хипотеза аналогично
защитата на длъжника е по реда на обжалване на разпореждането за изпълнителния лист.
Именно така е процедирал и решаващия съд – той се е произнесъл, като е приел,
че възражението на „Енерго Про Продажби” АД се явява основателно.Няма спор по делото,
установено е и с писмени доказателства и ВРС е формирал правилни мотиви, че доброволно
изпълнение на задължението чрез плащане на заявеното вземане е реално извършено от
длъжника в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК. Така формираната воля е обективирал нарочно в
диспозитива на акта си постановявайки приемане на възражението.
Правилно с оглед конкретиката на случая, съобразено с предпроцесуалното
поведение на страните и писмените доказателства, заповедният съд е приел отново в
мотивите си, че възражението по чл. 414а, ал. 2 от ГПК е основателно – длъжникът не е дал
повод за предявяване на вземането, поради което не дължи разноски за производството.
Обоснован е изводът, че с предпроцесуалното си поведение „Енерго-Про Продажби“ АД в
случая не е дало повод за предявяване на вземането. Ето защо длъжникът не дължи
разноски, поради което и на основание чл. 414а, ал. 4 от ГПК са налице предпоставки за
приемане на възражението по чл. 414а, ал. 2 от ГПК, като искането за издаване на
изпълнителен лист въз основа на заповедта в частта за разноските е неоснователно.
При този изход на делото по частната жалба, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и
направеното в тази връзка искане, ответникът по частната жалба има право на разноски.
4
Действителният размер на реализираните от страната разноски съгласно доказателствата
възлиза на 240 лв. – платено адвокатско възнаграждение. В този размер, разноските следва
да се възложат в тежест на жалбоподателя.
С оглед горното, ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба Вх.№ 3040/17.02.2021 година по
описа на ВОС депозирана от А. Г. Г. с ЕГН ********** с адрес: Горна Оряховица, улица
„П. Р.Славейков" № 21 срещу Определение № 32449/ 9.12. 2020 година, постановено по
ЧГД № 20203110111324 по описа на Районен съд Варна за 2020 година, в частта,с което
съдът ПРИЕМА възражение вх. № 59307/ 26.10.2020 година предявено от „ЕНЕРГО- ПРО
ПРОДАЖБИ" АД срещу Заповед за изпълнение № 4945 / 17.09. 2020 година по реда на член
414а от ГПК и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за издаване на изпълнителен лист за
сумата от 325 лева- разноски по заповедното производство .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „А. Г. Г. с ЕГН ********** с
адрес: Горна Оряховица, улица „П. Р.Славейков" № 21 ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК ********* сумата от 240 /двеста и четиридесет/ лева, представляваща
съдебни разноски в производството по частната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5