РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 26.05.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети декември през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Ива Иванова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19661 по описа за 2014 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.
Ищцата Г.А.Д. твърди, че на 19.09.2014 г., около 18:45 ч., в
гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Т.А." с ул. „Н.",
неправоспособният водач Й.Н.Б.на лек автомобил „Деу" с per. № ********,
след употребата на алкохол и/или упойващи вещества, е предприел маневра десен
завой от ул. „Т.А." към ул. „Н.", при което загубил контрол над
управлението на автомобила си и продължил движението си по левия за него
тротоар, блъскайки ищцата - пешеходката. Сочи, че бил съставен констативен протокол
за ПТП с пострадали лица, а на Й.Б.бил съставен АУАН № 922629/19.09.2014., като
водачът отказал проверка с техническо средство за алкохол. Твърди, че в
резултат от така описаното ПТП са ѝ били причинени следните травматични увреждания: непълна фрактура на дясната голямопищялна кост (спукване на горния край на
фибулата), придружена с хидропс в областта на дясното коляно; средна телесна
повреда, изразяваща се в контузия на главата, разстройство на здравето,
причинило болки и страдания за повече от 30 дни; контузия на гръдния кош,
разстройство на здравето, причинило болки и страдания за повече от 30 дни; средна
телесна повреда, изразяваща се в контузия на корема, разстройство на здравето,
причинило болки и страдания за повече от 30 дни. Твърди,
че изпитвала главоболие, затруднения в движението, силни болки в дясното коляно,
в областта на което се появил отток, наложило поставянето на тутурна шина. С
оглед на травмата в коляното се наложило удължаването на първоначално дадения ѝ от 24 дни отпуск по болест, с още 15 дни. Поддържа, че и
към момента на предявяване на исковата молба физическото ѝ състояние не било напълно възстановено, а движенията ѝ в десния крак са силно
затруднени. Ищцата сочи, че към датата на увреждането за лекия автомобил е била
налице валидно сключена застраховка „гражданската отговорност“ с „Д.З."
АД, съгласно полица №08114000613527 със срок на валидност от 18.02.2014 г. до
17.02.2015 г.
Предвид
изложеното, моли съда да осъди ответника да ѝ
заплати, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ сумата от 30 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от процесния
деликт, ведно със законната лихва върху сумата от датата на деликта – 19.09.2014
г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски.
Ответникът
„Д.З." АД оспорва исковете по основание и размер. Счита, че липсват
категорични доказателства за наличието на деликт. При условията на
евентуалност, без да излага доводи, релевира възражение за съпричиняване, както
и за прекомерност на претендираното обезщетение с оглед на претърпените вреди.
Претендира разноски по делото.
Третото
лице помагач на страната на ответника, Й.Н. Б., управлявал лек автомобил
„Деу" с per. № ********, не взема становище.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, дава право на увреденото лице при
пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка
“Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане
за непозволено увреждане срещу водач на МПС и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” с
обект гражданската отговорност на деликвента като автомобилист за вреди,
причинени при управление на процесното МПС.
По
делото е приет констативен протокол за ПТП, съставен на 19.09.2014 г. от дежурен
ПТП при ОД на МВР – гр. Пловдив, в който е отбелязано, че водачът на лек
автомобил „Деу" с peг. № ********, Й.Н.Б., движейки се с несъобразена
скорост по ул. „Т.А.“, при маневра десен завой, се качва на тротоара и удря
движещата се пешеходка Г.А.Д.. В съставения на същата дата акт №14-1030-007109
е отразено, че водачът е отказал да бъде тестван за употребата на алкохол,
както и че същият е видимо неадекватен и мирише на алкохол. Във връзка с ПТП е
издадено наказателно постановление №14-1030-007109/17.10.2014 г. от началник
сектор към ОДМВР – гр. Пловдив, влязло в сила, с което на водача на процесното
МПС е наложена глоба в общ размер от 2500 лв. за нарушаването на разпоредбите
на чл. 20, ал. 2, чл. 174, ал. 3 и чл. 150 от ЗДвП.
Съгласно заключението на приетата по делото без възражение
от страните автотехническа експертиза, ПТП е настъпило на тротоара на ул. „Н.“
с кръстовището с ул. „Т.А.“ около 18:45 ч. на 19.09.2014 г., при маневра на
лекия автомобил „Деу" с peг. № ******** надясно и отклонение от пътното
платно, навлизайки на тротоара. Според вещото лице предвид липсата на
технически причини, то ПТП е настъпило поради субективните действия на водача
на лекия автомобил.
От
съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема,
че вина за настъпването на пътнотранспортното произшествие има водача на лекия
автомобил „Деу" Й.Н.Б.. При липсата
на доказателства относно скоростта, с която се е движил шофьора, съдът счита,
че последният е нарушил правилото на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, която
въвежда задължение за непрекъснат контрол на пътното превозно средство, което
се управлява. Отделно от това, водачът е бил неправоспособен при управлението
на автомобила, в разрез с правилото на чл. 150 ЗДвП, както и е отказал да му
бъде извършена проверка за употреба на алкохол.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че поведението на водача на процесния
автомобил е било противоправно и в разрез с посочените изисквания на ЗДвП и
представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Вината на водача
на автомобила се презюмира, а по делото от страна на ответника не бяха
ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция.
По
делото е отделено като безспорно обстоятелството, че към датата на пътното
произшествие – 19.09.2014г. е действащ договор за застраховка „гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключен с „Д.З." АД и обективиран в
полица №08114000613527, с обект – отговорността на водач за вреди при
управлението на лек автомобил „Деу“, с рег. № ********, поради което ответникът отговаря по реда на
чл. 226 КЗ (отм.) за причинените от водача на процесното МПС вреди.
От заключението на изготвената и приета по
делото съдебно - медицинска експертиза се установява, че вследствие на пътния
инцидент ищцата е получила мекотъканни увреждания в областта на главата,
гърдите и корема, както и контузия на дясното коляно, последвано от
постравматичен синовит и хидропс (увеличена вътреставна течност). По спешност е
било извършено неоперативно ортопедично лечение чрез обездвижване на дясната
колянна става чрез туторна гипсова шина, а пострадалата е била изписана на
23.09.2014 г. През първите 30 дни по време на лечението си, ищцата е била
принудена да се придвижва с помощта на патерици. Като усложнение, което е
настъпило при пострадалата, е посочено постравматичното асептично възпаление на
синовиалната обвивка на дясната колянна става, водещо до силен оток на ставата
и ограничение в движението. Общият лечебен и възстановителен период е приключил
за срок от около два месеца, като през първите две седмици след ПТП и около две
седмици след началото на проведената рехабилитация болките са били с
по-интензивен характер. След този период болките са намалявали и са се
проявявали само при преумора на десния долен крайник и при промяна на времето -
при студено и влажно време. При личен преглед на ищцата (след около една година
и половина) вещото лице е констатирало възстановяване на здравословното ѝ състояние.
Според
експертизата не се очакват негативни последици от процесиите увреждания, освен
спорадични (единични) болки в дясното коляно, основно при рязка промяна на
климата през есента и зимата, като тези болки бързо ще отзвучават след употреба
на обезболяващи средства.
Свидетелят
Н.З.Д., съпруг на ищцата, заявява, че пострадалата е прекарала около пет дни в
болница. Твърди, че след изписването коляното ѝ
започнало
да
събира
вода
и
изпитвала
силни
болки
и
затруднения
в
придвижването, като
за
месец
се
налагало да се придвижва с патерици. Сочи, че болничният период продължили
около два месеца, през което време съпругата му имала нужда от постоянна помощ
в ежедневните работи. Твърди, че след инцидента е започнала да изпитва страх
при пресичане, при промяна на времето кракът ѝ
започвал
да я боли, а предвид интензивната ѝ
работа,
се
наложила
да
я
смени
и
сега
работела
като
шивачка.
Сочи,
че от изживения силен стрес се появили проблеми със забременяването.
Относно
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема
следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. с чл. 45
от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип
за справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на
причинените неимуществени вреди, изразяващи се в мекотъканни увреждания в
областта на главата, гърдите и корема, както и контузия на дясното коляно,
наложила обездвижването му с гипсова шина. Следва да се вземе предвид и
последвалото усложнение в областта на коляното, изразяващо се в постравматичен
синовит и хидропс (увеличена вътреставна течност), общия възстановителен период
от около два месеца, както и че през първите 30 дни се налагало използването на
патерици, което неминуемо е довело до допълнителни затруднения при
придвижването и емоционален дискомфорт у пострадалата. Съдът също така отчита,
възрастта на ищцата към момента на ПТП (29 г.), че същата е възстановена от
травмите, както и възможността за появата на спорадични болки в областта на
коляното при промяна на времето. С оглед изложеното и вземайки предвид социално
- икономическите условия на живот в страната, настоящият състав намира, че
сумата от 15 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52
от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП.
Релевираното
от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, съдът намира за неоснователно, тъй като дружеството-застраховател нито
сочи обстоятелства, нито ангажира доказателства, от който да се направи извод
за наличие на принос при увреждането от пострадалата.
Предвид
изложеното ищцовата претенция се явява основателна до размера на сумата от 15 000
лв., като за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв. следва да
бъде отхвърлена.
Тъй
като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на прекия
причинител на застрахователното събитие, „Д.З." АД отговаря за всички
причинени от делинквента вреди и при същите условия, при които отговаря самият
причинител. Предвид императивната разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната
лихва върху присъденото обезщетението от 15 000 следва да бъде присъдена от
датата на увреждането – 19.09.2014 г.
Относно
разноските:
На
ищцата, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и съобразно уважената част от иска,
следва да бъдат присъдени направените разходи за съдебни експертизи и заплатена
такса за съдебно удостоверение в общ размер на 177,50 лв.
На
ответника на основание чл.78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК и съобразно отхвърлената
част от исковете, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 715 лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС, съобразно уважената част от иска държавна такса по делото в
размер на 600 лв.
Искането
на процесуалния представител на ищцата за присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗА, , следва да бъде оставено без
уважение, тъй като по делото не е приложен договор за правна помощ, а и липсват
доказателства да е договорена безплатна правна помощ.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З." АД, ЕИК********да заплати на Г.А.Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, партер, чрез адв. Й.Д., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./, сумата от 15 000 лв. (петнадесет
хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от травматични увреждания настъпили в резултат на
пътно - транспортно произшествие, реализирано на 19.09.2014 г., около 18:45 ч.,
в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Т.А." с ул. „Н.", по вина на Й.Н.Б.,
чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при
управление на лек автомобил „Деу" с peг. № ********, към посочената дата е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на деликта - 19.09.2014 г. до окончателното ѝ
изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.З." АД, ЕИК********да заплати на Г.А.Д., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, партер, чрез адв. Й.Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
разноски по делото в размер на 177,50
лв.
ОСЪЖДА Г.А.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер, чрез
адв. Й.Д., да заплати на „Д.З." АД, ЕИК********, на основание чл.78, ал.3
от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 715 лв.
ОСЪЖДА „Д.З." АД, ЕИК********да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
сумата от 600 лв., представляваща държавна такса по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Й.Н.Б.- трето лице помагач на
страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: