РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Бургас, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Търговско дело №
20232100900097 по описа за 2023 година
Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на „КЕЙ БИ СИ
БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
община Столична, район „Лозенец“ - Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров“ № 55,
представлявано от изпълнителния директор Ани Василева Ангелова и прокуриста Михаил
Танев Петков, против „ЕИВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.161, партер, представлявано от управителя Емил Тодоров
Георгиев. При извършена служебна справка относно правосубектността на ищеца „Кей Би
Си Банк България“ ЕАД е установено, че до 14.07.2022г. ищцовото дружество е с
наименование „Райфайзенбанк (България) ЕАД. На 10.04.2023г. в Търговския регистър е
вписано заличаване на ищцовото дружество поради преобразуването му чрез вливането му в
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, община Столична, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б,
представлявано от всеки двама изпълнителни директори, действащи заедно или от
изпълнителен директор, действащ заедно с прокурист. На основание чл.227 от ГПК
производството по делото продължава с участието на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД в качеството на ищец, като първоначалният ищец „Кей Би Си Банк България“
ЕАД с ЕИК ********* е заличен като стрА. поради преобразуването му чрез вливане.
Предявен е осъдителен иск за следните изискуеми парични вземания за цените по
доставки, извършени от доставчика „Нафта-Трейдинг“ АД, ЕИК ********* към купувача
„ЕИВ“ ЕООД, прехвърлени на ищеца по силата на договор за факторинг от 21.06.2012г.,
изменен и допълнен с 51 анекса към него и приложимите общи условия за извършване на
1
факторинг сделки на ищцовото дружество: 1. 86 047.34 лева – цената по фактура №
26754/28.04.2022г.; 2. 4182.86 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху горната сума за периода 23.09.2022г. – 15.03.2023г.; 3. 70 000 лева – част от цената от
87 338.65 лева по фактура № 26799/04.05.2022г.; 4. 3266.67 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху горната сума за периода 23.09.2022г. – 15.03.2023г.; ведно
със законната лихва върху главниците от предявяването на иска на 16.03.2023г. до
окончателното им изплащане. Книжата по делото са редовно разменени между страните. В
преклузивния срок по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който
оспорва допустимостта и основателността на иска. В срока по чл.372 ал.1 от ГПК ищецът
представя допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск. Оспорва
ответниковите възражения и част от доказателствените му искания. В преклузивния срок по
чл.373, ал.1 от ГПК ответникът представя допълнителен отговор. Поддържа
доказателствените си искания и писмения си отговор, който допълва.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и закона, намира исковете за
основателни.
Вземанията по иска се търсят на основание договор за факторинг. Според решение
№ 94/10.07.2014г. на ВКС по т.д. № 3643/2013г., разпоредбата на чл.2, ал.2, т.12 от Закона за
кредитните интитуции /ЗКИ/ при изреждане на банковите сделки урежда най-общо
факторинга като договор за покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или
предоставяне на услуги и поемане на риска от събиране на тези вземания. Следователно
между цесията и факторинга съществува прилика, доколкото се касае за договори с предмет
вземания на една от страните по тях към трети лица-длъжници на прехвърлителя.
Предметът на втория договор, обаче е ограничен до вземания на доставчика за цената на
предоставяните от него на трети лица стоки или услуги, т.е. предмет при факторинга са само
парични вземания, основани на тези сделки. С оглед целта на самия факторинг, а именно
ограничаване на неблагоприятните последици за доставчика от осъществяване на доставки
на стоки и предоставяне на услуги на трето лице-негов длъжник при условията на търговски
кредит, чрез прехвърлянето на риска от кредита върху фактора, в правната доктрина се
застъпва становището, че за разлика от цесията вземането-предмет на прехвърляне с
договора за факторинг е винаги бъдещо, т.е. невъзникнало в патримониума на доставчика
към датата на сключване на договора за факторинг или най-малкото: с бъдещ, т.е.
ненастъпил падеж. Само в тези случаи се проявяват функциите: финансиране от страна на
фактора на търговската дейност на доставчика и поемане на риска, които отличават
факторинга като форма на финансово-кредитна дейност за разлика от цесията по
гражданското право. Извън спецификите на договора за факторинг, очертани по-горе,
последният съдържа като правопораждащ факт съществени общи признаци с договора за
цесия, уреден в ЗЗД и следователно при празнина в закона, относно правните последици на
договора за факторинг, съгласно чл.46, ал.2, предл. първо ЗНА следва да се приложат по
аналогия на закона правните норми, уреждащи цесията по общото гражданско право.
В случая е бил сключен договор за факторинг от 21.06.2012г. между
2
“Райфайзенбанк /България/“ ЕАД като фактор и “Нафта-Трейдинг“ АД като доставчик, като
с този договор доставчикът прехвърля на фактора всички свои настоящи и бъдещи парични
вземания по търговски фактури с отложено плащане, издадени на основанията по т.1 срещу
лицата по т.3 от приложенията към договора, срещу определена в договора цена. Договорът
е с краен срок до 21.06.2013г., но с многобройните му анекси срокът е бил продължаван,
като последно е продължен до 01.11.2023г.
С приложение № 47-1 към анекс № 47 от 05.04.2021г. за платец по фактурите е
посочено “ЕИВ“ ЕООД. Следователно, според уговореното в договора за факторинг, ищецът
като фактор е придобил бъдещите парични вземания на доставчика по съответните фактури
по отношение на задълженото по фактурите лице, сегашен ответник. Вземанията за
доставените стоки са прехвърлени на фактора, който следва да заплати на доставчика до
90% от стойността на фактурите, но не повече от 1000000 лева.
Райфайзенбанк /България/ ЕАД е заличено юридическо лице с правоприемник
Обединена българска банка АД. С други думи, банката-ищец е придобила бъдещите, респ.
непадежиралите вземания по фактурите.
Доколкото договорът за факторинг е вид цесия, тя трябва да се съобщи на длъжника
по силата на чл.99, ал.4 ЗЗД, за да може да го обвърже. В случая това е сторено. По делото е
приложено писмо от доставчика Нафта Трейдинг АД до фактора “Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, с което факторът е уведомен, че са му прехвърлени всичките вземания,
които са възникнали или ще възникнат от вече подписани договори или от договори, които
ще бъдат подписани с ЕИВ ЕООД, за редовно извършени и при спазване на договорните
условия доставки на стоки и/или услуги. Заявено е, че прехвърлянето на вземания в полза на
банката-фактор ще започне след 10.10.2017г. Налице е писмо от платеца ЕИВ ЕООД до
Райфайзенбанк /България/ ЕАД /от 13.10.2017г./, в което е признато, че платецът е получил
от Нафта-Трейдинг АД писмо за уведомяването му, че доставчикът ползва факторинг
услугите на банката и всички възникнали вземания или вземания, които ще възникнат от
вече подписани договори или от договорите, които ще бъдат подписани за доставките на
стоки или услуги ще бъдат прехвърлени на Райфайзенбанк /България/ ЕАД. Това ще важи за
фактурите след 10.10.2017г., като за тези вземания прехвърлянето е неотменяемо и
плащанията, за да са действителни и да имат погасителен ефект, трябва да се извършат
единствено в полза на банката. Следователно ответникът е потвърдил писмено, че старият
кредитор го е уведомил за прехвърлянето на бъдещите вземания. Така за кредитор на
ответника се счита факторът.
Налице е искане за усвояване на суми, подадено от Нафта Трейдинг АД, като бъде
заверена тяхна сметка със сумата от 108030.32 лева, представляваща 90% от стойността на
фактура № **********/28.04.2022г., издадена общо за 86047.34 лева, с падеж на 23.09.2022г.
/една от процесните фактури/ и от фактура, която е издадена с платец трето лице и не е
предмет на делото.
Налице е и искане за усвояване на суми, подадено от “Нафта Трейдинг“ АД, като
бъде заверена тяхна сметка със сумата от 161258.46 лева, представляваща 90% от стойността
3
на фактура № **********/04.05.2022г., издадена общо за 87338.65 лева, с падеж на
30.09.2022г. /другата от процесните фактури/ и от фактура, която е издадена с платец трето
лице и не е предмет на делото.
С нарочни писма Нафта Трейдинг АД е уведомило банката, че й прехвърля
търговските вземания по тези фактури.
Изготвената икономическа експертиза е дала заключение, че в счетоводството на
“ЕИВ“ ЕООД е отразено плащане по фактурите, по следния начин: на 02.11.2022г. въз
основа на споразумение от 02.11.2022г. за взаимно прихващане на задължения и на
вземания до сумата от 432776.80 лева ответникът е покрил задължението си към Нафта
Трейдинг АД по посочените фактури, в това число двете процесни фактури, като фактура №
**********/28.04.2022г. е платена до 50260.36 лева и така е частично закрита, а фактура №
**********/04.05.2022г. е платена до 87338.65 лева и е изцяло закрита; на 30.11.2022г. въз
основа на уведомително писмо за сключен договор за цесия между Нафта Трейдинг АД и
Аква Нова-Пак ЕООД, ответникът е закрил частично задължението си към Нафта Трейдинг
ЕООД по фактура № **********/28.04.2022г. със сумата от 35786.57 лева; на 30.11.2022г.,
въз основа на уведомително писмо за сключен договор за цесия между Нафта Трейдинг АД
и “Нике-Бургас“ ЕООД, ответникът е закрил задължението си по редица фактури, в това
число и по фактура № **********/28.04.2022г. Според вещото лице, към 31.12.2022г. и към
сегашния момент всички фактури, представени с исковата молба, са изцяло заплатени, освен
една от тях, която не е предмет на делото. Експертизата също така сочи, че в счетоводните
регистри на “Нафта Трейдинг“ АД е отразено закриване на вземането от ЕИВ ЕООД, по
представените с исковата молба фактури, както следва: на 02.11.2022г. въз основа на
споразумение за прихващане на насрещни задължения и вземания, е закрито вземането към
ЕИВ ЕООД по редица фактури, в това число двете процесни; на 02.11.2022г. на основание
сключен договор за цесия между Нафта Трейдинг АД и Нике Бургас ЕООД е закрито
вземането от ЕИВ ЕООД по редица фактури. Към 31.12.2022г. и към настоящия момент
всички фактури, представени с исковата молба са изцяло платени, освен една от фактурите,
която не е предмет на делото. Според експертизата, в счетоводството на банката е отразено
авансиране /заплащане/ към “Нафта Трейдинг“ АД на 90% от стойността на всяка една
фактура, представена с исковата молба. Факторингът е отразен като вземане по доставчик
Нафта Трейдинг АД и по платец ЕИВ ЕООД в счетоводна сметка за вземания, т.е. по
партидата на ЕИВ ЕООД се отразява задължение да заплати стойността на всяка фактура,
представена с исковата молба. По фактурите няма извършени плащания нито от ЕИВ ЕООД,
нито от Нафта Трейдинг АД.
Следователно, в полза на банката е възникнало вземането по фактурите спрямо
платеца - ответник по делото. Банката е фактор по договор за факторинг и е закупила
вземанията на доставчика по фактури, които вземания още не са били падежирали при
закупуването им. Конкретно тя е закупила и вземанията против ответника, включително и
тези по процесните две фактури: фактура № **********/28.04.2022г., издадена общо за
86047.34 лева и фактура **********/04.05.2022г., издадена общо за 87338.65 лева. Платила е
4
на 28.04.2022г. 90% от фактура № **********/28.04.2022г., а именно 77442.61 лева. Платила
е на 05.05.2022г. 90% от фактура № **********/04.05.2022г., а именно 78604.78 лева /на два
пъти/. Прехвърлянето на вземанията е съобщено на платеца видно от негово писмо, с което
той извънсъдебно е признал за този факт. Ето защо сега банката може да претендира сумата
по фактурата да й бъде заплатена от ответното дружество.
Възраженията на ответника в отговора му са неоснователни. Възразява се, че
според ОУ към договора за факторинг, факторът запазва правото си да поиска плащане от
доставчика по всяко време след падежа на фактурата, при отказ от страна на платеца да
погаси вземанията към фактора, понеже доставчикът остава солидарно задължен с платеца
спрямо фактора до пълното събиране на вземанията. Съдът отчита, че това наистина е така,
но отговорността на платеца за плащане на фактурата остава и банката може да търси
сумата именно от платеца. Доставчикът остава солидарно с платеца за вземанията, които не
са платени и банката може да заведе дело и против него, но дали тя ще предяви иск против
платеца или против доставчика е въпрос изцяло на нейна преценка. В случая искът е против
платеца, който отговаря за заплащане на фактурите, които са отдавна падежирали.
Другото възражение е, че банката не е спазила чл. 2.2.1 от анекс № 28 към договора,
визиращ представяне на редица документи във връзка с факторинга /удостоверение от
ЦРОЗ, удостоверение от НАП, писмо за прехвърляне на настоящи и бъдещи вземания/,
които не са представени, поради което се намира в договорно неизпълнение на съществени
условия от същия. Съдът намира, че това възражение е неотносимо, тъй като касае въпрос в
отношенията между фактора и доставчика. Дори и документите да не са осигурени, това не е
било очевидно пречка за фактора да заплати 90% от фактурата и съответно вземането е
станало негово.
Има твърдение, че банката не е спазила и задължението си по чл.1.8. от Условията
за изкупуване на вземания, а именно да извести писмено платеца на всяко едно вземане по
фактурите за извършеното прехвърляне на вземания в полза на фактора. Всъщност
доставчикът се задължава с това задължение, но съдът отчита, че платецът е бил уведомен
за това, че всички бъдещи вземания се прехвърлят на фактора и трябва вече само на фактора
да се плаща и това, предвид характера на договора за факторинг, е достатъчно за постигане
ефекта на цесията.
Не се отразява и върху крайния извод на съда и възражението, касаещо подписаното
споразумение от 02.11.2022г. между “Нафта Трейдинг“ АД и ЕИВ ООД. С това
споразумение е договорено, че “ЕИВ“ ООД има задължение към Нафта Трейдинг АД в
размер на 440000 лева, включващо и сумите по двете процесни фактури, а от своя страна
Нафта Трейдинг АД дължи на ЕИВ ООД неустойка от 432776.80 лева. На основание чл.103,
ал.1 ЗЗД между страните е извършено прихващане на насрещните им вземания до размера
на по-малкото от тях и след прихващането ЕИВ ООД остава да дължи на “Нафта Трейдинг“
АД сумата от 7223.19 лева. Съдът намира, че споразумението, с което се извършва
прихващането е от 02.11.2022г., докато факторът е заплатил на доставчика 90% от
фактурите на 28.04.2022г., съответно на 05.05.2022г. Следователно, вземанията по
5
фактурите са прехвърлени на фактора няколко месеца по-рано. След като това е така,
“Нафта Трейдинг“ АД вече не е притежавало тези вземания и не е могло да се разпорежда с
тях, като ги прихваща с насрещни вземания на ЕИВ ЕООД. Освен това, дори и вземанията
да са били още в сферата на “Нафта Трейдинг‘ АД и това дружество да е могло да извършва
прихващане с вземания на ответника, това са техни вътрешни отношения и не могат да
обвържат фактора, който добросъвестно е платил сумите.
Същите съображения важат и за договора за цесия на вземанията между Нафта
Трейдинг АД и Нике Бургас ЕООД. Този договор е от ноември 2022 /това е записано в
уведомителното писмо на цедента до длъжника ЕИВ ООД/, т.е. той е сключен след като
факторът е заплатил сумите по двете фактури и е удовлетворил Нафта Трейдинг АД и така
това дружество не би могло да прехвърли с цесия вземания, които вече не са негови, а по-
рано са били прехвърлени на фактора.
По изложените съображения искът се явява основателен. Налице е договор за
факторинг, вземанията по фактурите са предмет на този договор, те са прехвърлени на
фактора, който е платил цената им. По този начин факторът става кредитор на длъжника по
фактурите. Падежите са отдавна настъпили, сумите не са платени. Главниците по двете
фактури са дължими от ответника.
Следва решение, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
86047.34 лева по фактура № **********/28.04.2022г., сумата от 70000 лева частично по
фактура № **********/04.05.2022г. /от общо 87338.65 лева/, ведно със законната лихва за
забава върху двете главници от подаване на исковата молба до изплащането.
По отношение на претенциите за мораторните лихви:
Фактура № **********/28.04.2022г. е с падеж на 23.09.2022г. Сумата не е платена
на падежа, поради което длъжникът е изпаднал в забава. Ето защо се дължи лихва за забава,
която тече от следващия ден – 24.09.2022г. Процесният период на забавата е от 24.09.2022г.
до 15.03.2023г. За този период, мораторната лихва, изчислена по реда на чл.162 ГПК, е в
размер на 4386.21 лева. С уточнението на исковата молба обаче ищецът претендира лихва за
забава от 4182.86 лева, т.е. по-малка сума. С оглед диспозитивното начало в процеса, съдът е
обвързан от предявения иск, поради което трябва да се постанови решение, с което
ответникът се осъди да заплати на ищеца лихва за забава от 4182.86 лева.
Фактура № **********/04.05.2022г. е с падеж на 30.09.2022г. Сумата не е платена на
падежа, поради което длъжникът е изпаднал в забава. Ето защо се дължи лихва за забава,
която тече от следващия ден – 01.10.2022г. Ищецът търси лихва за забава за периода от
23.09.2022г., което е неправилно, понеже към тази дата падежът още не е настъпил.
Правилният период на забавата е от 01.10.2022г. до 15.03.2023г. За този период, мораторната
лихва, изчислена по реда на чл.162 ГПК, е в размер на 3432.10 лева. С уточнението на
исковата молба обаче ищецът претендира лихва за забава от 3266.67 лева, т.е. по-малка сума.
С оглед диспозитивното начало в процеса, съдът е обвързан от предявения иск, поради което
трябва да се постанови решение, с което ответникът се осъди да заплати на ищеца лихва за
6
забава от 3266.67 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати на ищеца
разноски в исковото производство и в производството по обезпечение на бъдещ иск от
6911.67 лева.
Така мотивиран Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ЕИВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, жк.“Славейков“, бл.161, ет.партер, представлявано от Емил Тодоров Георгиев да
заплати на “Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ 89б, представлявано от Светла
Атанасова Георгиева и Теодор Валентинов Маринов сумата от 86047.34 лева /осемдесет и
шест хиляди и четиридесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/ главница,
представляваща изискуемо вземане по фактура № **********/28.04.2022г. за извършени
доставки от „Нафта-Трейдинг“ АД към „ЕИВ“ ЕООД, което вземане е прехвърлено на
основание Договор за факторинг от 21.06.2012г., изменен и допълнен с 51 анекса към него, и
приложимите Общи условия за извършване на факторинг сделки на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, сключени между фактора „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, чийто
правоприемник е ищецът и доставчика „Нафта-Трейдинг“ АД, сумата от 4182.86 лева
/четири хиляди сто осемдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/ лихва за забава за
периода от 24.09.2022г. до 15.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба – 16.03.2023г. до изплащането.
ОСЪЖДА “ЕИВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, жк.“Славейков“, бл.161, ет.партер, представлявано от Емил Тодоров Георгиев да
заплати на “Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ 89б, представлявано от Светла
Атанасова Георгиева и Теодор Валентинов Маринов сумата от 70000 лева /седемдесет
хиляди лева/ главница, представляваща част от изискуемо вземане в размер на 87338.65 лева
по фактура № **********/04.05.2022г. за извършени доставки от „Нафта-Трейдинг“ АД към
„ЕИВ“ ЕООД, което вземане е прехвърлено на основание Договор за факторинг от
21.06.2012г., изменен и допълнен с 51 анекса към него, и приложимите Общи условия за
извършване на факторинг сделки на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, сключени между
фактора Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, чийто правоприемник е ищецът и доставчика
„Нафта-Трейдинг“ АД, сумата от 3266.67 лева /три хиляди двеста шестдесет и шест лева и
шестдесет и седем стотинки/ лихва за забава за периода от 01.10.2022г. до 15.03.2023г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 16.03.2023г. до
изплащането.
ОСЪЖДА “ЕИВ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, жк.“Славейков“, бл.161, ет.партер, представлявано от Емил Тодоров Георгиев да
7
заплати на “Обединена българска банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ 89б, представлявано от Светла
Атанасова Георгиева и Теодор Валентинов Маринов сумата от 6911.67 лева /шест хиляди
деветстотин и единадесет лева и шестдесет и седем стотинки/ разноски в исковото
производство и в производството по обезпечение на бъдещ иск.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8