Решение по дело №1148/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260009
Дата: 11 януари 2021 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20201510201148
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

11.01.2021

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

НО, V

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

21.12.

 

2020

 
 


на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Ива Георгиева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

              АН

 

1148

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Същото е второ по ред въззивно съдебно производство след постановена отмяна с Решение № 247/13.11.2020г., по КАНД 211/2020 г., на АС-Кюстендил, на предходно постановено Решение № 225/07.07.2020 г., по Н.А.Х.Д. № 116/2020 г. по описа на РС-Дупница, Н.О., I-състав и връщането му за ново разглеждане от друг състав на съда.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 1/06.11.2019 г. издадено от  Началник отдел „Административно обслужване”, към Областно пътно управление при Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София, с което на „Феникс Дупница“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Разметаница“ №90, представлявано от управителя К.И., с ЕИК *********, на основание чл. 54 ал. 1, вр. с чл. 53 ал. 1 от ЗП е наложено административно наказание “имуществена санкция”, в размер на 5000,00 лв., за нарушение на чл. 25 ал. 2 т. 2 от ЗП.

В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъбразност на НП поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и недоказаност на нарушението. Моли се за неговата отмяна. Претендират се разноски за заплатени адвокатски възнаграждения за процесуалното представителство на жалбоподателя пред касационната и настоящата съдебни инстанции.

В съдебно заседание дружеството не се представлява от законния си представител. Представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – адв. П., който поддържа жалбата и излага допълнителни съображения в подкрепа на искането си за отмяна на обжалваното НП.

Въззиваемата страна се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт. Оспорва жалбата и моли съдът да потвърди изцяло обжалваното НП. Прави възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

на 13.08.2019 г. следобед е установено от служителите на ОПУ- гр. Кюстендил при АПИ – свидетелите К.А., К.А. и К.А., при проверка на място на АМ „Струма“, в близост до км. 62+700, че са складирани нерегламентирано отпадъчни материали /блистери от лекарства/, собственост на дружеството-жалбоподател, в обхвата на АМ „Струма“, в близост до км. 62+700, между колоните на мостовото съоръжение над р. Джерманска, общ. Дупница. Обхватът на пътя включва проекцията на пътя и по два метра встрани, като е забранено поставянето и складирането на материали, които не са необходими за пътя или са резултат от битова или стопанска дейност в други имоти. АМ „Струма“ е изключителна държавна собственост, стопанисвана от АПИ, в този участък чрез ОПУ-гр. Кюстендил. Поради възникнал пожар на 13.08.2019 г., чрез запалване на нерегламентирано съхраняваните отпадъчни материали в непосредствена близост и под мостовото съоръжение, на същото били нанесени множество поражения. На място бил съставен Констативен протокол от св. К.А., подписан от другите двама служители на АПИ – свидетелите К.А. и К.А..

По-късно на 21.08.2019 г. на същото място св. К.А. в присъствието на управителя на дружеството К.И. съставил още един Констативен протокол за извозване на част от складираните отпадъци, което следвало да приключи до 31.08.2019 г. Този  протокол бил подписан от управителя К.И. и друго присъствало лице  с имена Р. Рафаилов, старши специалист в отдел „ИРД“.

Въз основа на констатациите при двете посещения актосъставителят К.А. съставил срещу дружеството-жалбоподател приложения по делото АУАН № 1/11.10.2019 г. За съставяне на АУАН била изпратена и връчена покана до управителя на дружеството „Феникс Дупница“ ООД, който не се явил, поради което и актът е съставен в негово отсъствие. АУАН е подписан при съставянето му от актосъставителя А. и свидетелите К.А. и К.А.. По-късно АУАН е изпратен за връчване от органите на община Дупница. Същият е върнат с положени подпис, град и  и дата на съответните места за нарушител.

От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-почеркова експертиза от вещото лице В.С. се установява, че подписът положен за „нарушител“ и ръкописно изписаните текстове „Дупница“ и „23.10.2019 г.“ в АУАН не са изписани от управителя К.И..

Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното НП № 1/06.11.2019 г. издадено от  Началник отдел „Административно обслужване” към Областно пътно управление при Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София, с което на „Феникс Дупница“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Разметаница“ №90, представлявано от управителя К.И., с ЕИК *********, на основание чл. 54 ал. 1, вр. с чл. 53 ал. 1 от ЗП е наложено административно наказание “имуществена санкция”, в размер на 5000,00 лв., за нарушение на чл. 25 ал. 2 т. 2 от ЗП.

 

Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. от заключението по назначената по указания на касационния съд, изготвена и приета съдебно-почеркова експертиза:

Съдът се доверява изцяло на заявеното от разпитаните по делото свидетели - К.А., К.А. и К.А.. И тримата добросъвестно разказват за фактите и обстоятелства, които са възприели на място и събитията случили се пред тях. Различията в описанията на събитията и тяхната хронология не са съществени и съдът ги отдава изцяло на различните интелектуални възможности на всеки от свидетелите и изминалия дълъг период от време. Съдът приема с доверие и отразеното в събраните по делото писмени доказателства, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът не кредитира и не основава в никаква степен изводите си за фактите на заявеното в показанията на св. Бойко Недков, прочетени по реда на чл. 281 от НПК, които са дадени при предходното разглеждане на делото по НАХД № 116/2020 г., на РС-Дупница, пред друг състав на съда. Макар и прочетени в цялост със съгласието на процесуалния представител на жалбоподателя съдът счита, че същите се опровергават изцяло от наличните писмени доказателства и най-вече от заключението на изготвената съдебно-почеркова експертиза, което съдът възприема за правилно и компетентно изготвено. Съдът се доверява на отбелязванията направени в приложения по делото АУАН относно подписването и връчването на препис от него на законния представител на жалбоподателя и то с оглед на заключението на вещото лице, което след прилагане на необходимите специални знания в областта на графологията и изследването на документи с категоричност заявява, че липсва авторство на подписа и текста, респ. цифрите ръкописно изписани в АУАН, които се твърди, че вероятно са на управителя К.И..

           

  При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършената служебна проверка за законосъобразност съдът констатира, че НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. Въпреки това при съставянето на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в следното:

АУАН е съставен и подписан от актосъставителя и свидетелите по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в отсъствие на законния представител на дружеството-жалбоподател, който след покана не се е явил. Съгласно чл. 43, ал.4 „Когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно“. Съгласно чл. 43, ал.5 „При подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване“.

В случая от събраните доказателства и най-вече от заключението на приетата съдебно-почеркова експертиза се установява, че тази императивна разпоредба на ЗАНН не е спазена. С разпоредбата на чл. 43 ЗАНН се уреждат правилата за предявяване и връчване на акта за установяване на административно нарушение, като изискването е за лично връчване на нарушителя. Липсва хипотеза, която да урежда случаите на връчване на акта на юридическо лице. Съгласно чл. 84 ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения и т.н., се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Връчването на юридическо лице на основание чл. 180, ал. 5 НПК става срещу подпис на длъжностното лице, натоварено да поема книжата, което съгласно ал. 5 подписва разписка със задължение да предаде книжата на лицето, за което са предназначени. В случая актът не е бил подписан или връчен лично на управителя, нито на длъжностно лице, натоварено да "поема" книжа. , съгласно която при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Получаването на препис от акта е и самостоятелно право на нарушителя, различно от правото АУАН да му бъде предявен за запознаване и подпис. Правото да се получи препис от акта е свързано с възможността за представяне на писмени възражения в 3-дневен срок и посочване на доказателства, които да бъдат служебно събрани от АНО, както и изобщо с по-нататъшната защита срещу обвинението за извършване на административно нарушение. Затова предявяването на акта за запознаване със съдържанието му и подписването му от нарушителя е действие самостоятелно и независимо от връчването на препис от същия. В акта за установяване на административното нарушение се очертава предмета на обвинението от гледна точка на обективните елементи на нарушението - време, място и начин на извършване, както и участието на нарушителя в него. Невръчването на препис от АУАН поставя в невъзможност жалбоподателя да разбере за какви нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност, какви са техните обективни и субективни признаци, дали правилно са описани фактическите обстоятелства, констатирани от контролните органи и каква е правната квалификация на нарушенията, както и е поставен в обективна невъзможност да прецени, дали описаното от актосъставителя в АУАН съвпада с това, описано в издаденото въз основа на него наказателно постановление, което му е било връчено редовно. Неизпълнението на задължението от контролните органи по чл. 43 ал.1 и ал. 5 от ЗАНН представлява съществено нарушение, допуснато в административнонаказателното производство, и е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Изцяло в този смисъл е и константната практика на касационната инстанция отразена в множество съдебни решения, сред които са: Решение № 324 от 27.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 258 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 240 от 15.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 222 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 85 от 13.03.2012 г. по н. д. № 79 / 2012 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 205 от 14.06.2011 г. по н.а.х.д. № 192/2011 г. на Административен съд Кюстендил. Във всички тях невръчването на АУАН е третирано по идентичен начин като съществено процесуално нарушение довело до непосредствено и непреодолимо ограничаване на правото на защита в хода на административнонаказателното производство.

Предвид горното съдът намира, че процесното наказателно постановление, като незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло.

По разноските:

Направено е искане от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. П. за присъждане на разноски сторени за заплатени адв. хонорари пред касационната съдебна инстанция – 500,00 лева и пред настоящата съдебна инстанция – 600,00 лева. Не се претендират разноски за адв. хонорар при първоначалното разглеждане на делото от предходния състав на РС-Дупница, Н.О., I-състав. Представени са по делото договори за правна защита и съдействие, пълномощни и списък за разноски по чл. 80 от ГПК, като е изрично описано в договорите, че сумите са били заплатени в брой. С оглед изхода на делото така направеното искане за присъждане на разноските за адв. хонорари по КАНД 211/2020 г., по описа на АС-Кюстендил и по настоящото АНД 1148/20 г., на РС-Дупница  е основателно.

Основателно е в една част и своевременно направеното възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски релевирано от процесуалния представител на АНО - юрк. Лазарова. Производството пред АС-Кюстендил е приключило в едно съдебно заседание, без явяване на процесуалния представител на дружеството жалбоподател, който е депозирал единствено кратко писмено становище. Настоящото производство също протече в едно съдебно заседание с участие на адв. П. и с разпит на трима свидетели и изслушване на цитираната съдебно-почеркова експертиза с поставени към вещото лице само 2 задачи. Липсва каквато и да е фактическа и правна сложност, която да обоснове присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на Феникс Дупница“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Разметаница“ №90, представлявано от управителя К.И., с ЕИК *********, в размер различен от минималния определен съгласно чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7 ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредба на чл. 7 ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. гласи: „при интерес от 1000 до 5000 лв. - 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв.“. В случая с оглед размера на отменената административнонаказателна санкция – „имуществена санкция“, в размер на 5000 лева, дължимият минимален адв. хонорар е в размер на 580,00  лева, за всяко от производствата. Заплатеното от жалбоподателя по КАНД 211/2020 г., по описа на АС-Кюстендил адв. възнаграждение е по-ниско от този размер, поради което следва да му бъде присъдено изцяло. Заплатеното от жалбоподателя по настоящото АНД 1148/20 г., на РС-Дупница е в размер на 600,00 лева и следва да бъде намалено до предвидения в Наредбата минимум от 580,00 лева. Съобразно всичко това административнонаказващия орган Областно пътно управление - Кюстендил при Агенция “Пътна инфраструктура”, гр. София, представлявано от директора Ю. Б., следва да бъде осъден да заплати в полза на Феникс Дупница“ ООД, с ЕИК *********, сумата от 500,00 лева – адв. хонорар за процесуално представителство по КАНД 211/2020 г., по описа на АС-Кюстендил и сумата от 580,00 лева – адв. хонорар за процесуално представителство по АНД 1148/2020 г., по описа на РС-Дупница, Н.О., V-състав.

Наред с това, на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 190, ал.1 от НПК, сторените разноски за служебно назначената от съда съдебно-почеркова експертиза в размер на 320,00 лева, следва да останат за сметка на държавата. В тази насока е и Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 година на ОСНК на ВС.

    Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1/06.11.2019 г. издадено от  Началник отдел „Административно обслужване”, към Областно пътно управление при Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София, с което на „Феникс Дупница“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Разметаница“ № 90, представлявано от управителя К.И., с ЕИК *********, на основание чл. 54 ал. 1, вр. с чл. 53 ал. 1 от ЗП е наложено административно наказание “имуществена санкция”, в размер на 5000,00 лв., за нарушение на чл. 25 ал. 2 т. 2 от ЗП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Областно пътно управление – Кюстендил, при Агенция “Пътна инфраструктура”, гр. София, представлявано от директора Ю. Б., да заплати в полза на „Феникс Дупница“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Разметаница“ № 90, представлявано от управителя К.И., с ЕИК *********, сумата от 500,00 лева – адв. хонорар за процесуално представителство по КАНД 211/2020 г., по описа на АС-Кюстендил и сумата от 580,00 лева – адв. хонорар за процесуално представителство по АНД 1148/2020 г., по описа на РС-Дупница, Н.О., V-състав.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Кюстендил, в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: