Р Е Ш Е Н И Е №........
гр. Стара Загора, 21.01.2019 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на двадесет и първи декември, две
хиляди и осемнадесета година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 2986 по описа за 2018 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск по чл. 405 ал. 1
от КЗ.
Ищецът твърди, че е собственик на
Лек автомобил Марка НИСАН, Модел ИНФИНИТИ ФХ 35, с Регистрационен № ***,
Двигател № ***, Шаси № ***, Цвят „сив металик", вид гориво: бензин.
При застрахователя (ответника по
делото) той като собственик, видно от представената застрахователна полица, бил
застраховал лекия си автомобил със Застраховка „КАСКО" на МПС по Полица №
93001710032279 от 12.04.2017 г., със срок: от 00:00 ч. на 13.04.2017 г. до
24:00 ч. на 12.04.2018 г. Заплатил в брой застрахователна премия еднократно в
пълния й договорен по полицата размер на 970,79 лв., видно от издадената му от
ответника Сметка № Р003832109 от 12.04.2017 г.
В самата полица било вписано, че
застрахования е запознат, че полицата влиза в сила, след оглед и заснемане на
самото МПС.
Още на същият ден 12.04.2017 г.
ищецът е активирал застраховката, като е посетил доверената и посочена му от ЗК
„Лев инс" АД фирма „Голд Кар" ЕООД, където му е бил направен оглед и
заснемане на автомобила. Издаден му бил Талон за оглед на автомобил № G 152423
/ 12.04.2017 г., като е заплатил 18 лв. и за тази услуга. В този смисъл
полицата е била приведена в сила.
На 28.01.2018 г. вечерта ищецът
бил паркирал собствения си автомобил на паркинга, намиращ се в непосредствена
близост до бл.12, находящ се в гр. Стара Загора, ул. Братя Жекови, също така в
близост и като ориентир до ресторант „Джалата". Същият е пренощувал през
нощта в апартамента отсреща, находящ се в гр. Стара Загора, ул. ***,
собственост на жената, с която живее на семейни начална - Н.Х.П..
На 29.01.2018 г. в гр. Стара
Загора, около 10,00 часа сутринта, ищецът слязъл пред блока с Н.Х.П., която е
носела на ръце детето им, а той една чанта с принадлежностите му, отишли
отсреща на паркинга и се качили в паркирания там предишната вечер автомобил.
Семейството се отправило към парк
Аязмото, като спрели на паркинга в близост до шадравана на „Жабките" в
непосредствена близост до самия парк. При излизането от автомобила и
заобикалянето му отляво, за да стигне до багажника и оттам да извади количката
за детето, ищецът с изненада установил, че някой здраво го е ударил (а дали
това е станало предната вечер или рано сутринта за него не е и е нямало как да
стане ясно, но е било факт, като подчертава, че при паркирането на автомобила
същият е бил без каквито и да е поражения) и е помлял вратата на багажника.
Ищецът веднага отишъл в Ликвидационния център на застрахователя „Лев инс"
АД, съвсем близо до мястото, където са били спрели.
Ищецът веднага образувал в
Ликвидационния център на застрахователя, „Лев инс" АД Щета №
0023-1301-18-401289 от, 29.01.2018 г.
От страна.на застрахователя бил
съставен Опис-заключение от 29.01.2018 г., в който били описани от оторозирано
лице (технически експерт) при застрахователя щетите по самия автомобил, а те
били:
1. Броня задна - за ремонт;
2. Врата багажник - за смяна ПВЦ;
3. Светлоотразител в броня ляв - за смяна.
Два месеца по-късно, с Писмо изх.
№ 2896 / 17.03.2018 г. от страна на ЗК „Лев Инс" АД са отговорили, че по
повод образуваната пред застрахователя щета няма да му изплатят застрахователно
обезщетение, за да може да се отремонтира автомобила. Основанието за това било,
че не се бил обадил на техен денонощен телефон да му дадат указания какво да
прави и къде да заведе щетата. Това основание било несериозно, а отказът за
изплащане на застрахователно обезщетение незаконосъобразен и неоснователен.
В тази връзка, след като е
установил, че застрахователят неоснователно му отказва да отремонтира вредите
по установената щета, за ищеца оставал открит пътя да си търси правата по
съдебен път, колкото и да не го желаел.
За: Врата нова от ПВЦ, стойността
била в размер на 4837,04 лв.
За: Светлоотразител, стойността
била в размер на 79,00 лв.
За Ремонт (труд) - смяна на врата
и светлоотразител, както и за ремонт на задна броня, стойността им била в
размер на 615,00 лв.
Или общо претендира сумата от
5531,04 лв. 1
Тези цифри били по неофициални
данни, които ищецът е взел от страна на доверения сервиз, който ползва този
застраховател в гр. Стара Загора.
Съгласно чл.498, ал. 3 от КЗ
„Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.“
По отношение приложимостта на
разпоредбите на чл.108, ал.1, изр.2 и чл.113 ГПК във връзка с § 1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането, счита, че съобразно
установените в тези норми процесуални правила предявеният иск е подсъден на
Старозагорски районен съд, а не на Софийски районен съд, където е седалището на
ответното дружество.
Искането е да се осъди
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1407, район Лозенец, бул. „Черни връх" № 51 Д, с ЕИК
*********, представлявано от МАРИЯ СТОЯНОВА МАСЛАРОВА-ГЪРКОВА, ПАВЕЛ ВАЛЕРИЕВ Д.
и ГЪЛЪБИН Н. ГЪЛЪБОВ - с начин на представителство: заедно от двама от тримата
изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на В.К.В., с постоянен адрес:***, с ЕГН **********,
СУМА в общ размер от 5531,04 лв. (пет
хиляди петстотин тридесет и един лева и четири стотинки), представляващи
имуществени вреди - неизплатено застрахователно обезщетение по образувана щета
за имуществени вреди с № на щетата 0023-1301-18-401289 от 29.01.2018 г. по
сключена Застраховка „КАСКО" на МПС по Полица № 93001710032279 от
12.04.2017 г., със срок: от 00:00 ч. на 13.04.2017 г. до 24:00 ч. на 12.04.2018
г., представляващи сбора от:
Сумата от 4837,04 лв. (четири
хиляди осемстотин тридесет и седем лева и четири стотинки) - представляваща
стойността на нова задна врата за багажник от ПВЦ;
Сумата от 79,00 лв. (седемдесет и
девет лева) - представляваща стойността на нов светлоотразител и
Сумата от 615,00 лв. (шестстотин
и петнадесет лева) - представляваща стойността за Ремонт (труд) - смяна на
врата и на светлоотразител, както и за ремонт на задната броня на автомобила,
ВЕДНО със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба - 07.06.2018 г. до окончателното изплащане на
сумите.
Претендирани са разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
е постъпил отговор от ответното дружество.
Оспорва
предявения иск по основание и размер.
Оспорва
твърденията на ищцовата страна за механизма на настъпване на ПТП, поради
липсата на доказателства, установяващи това обстоятелство - начинът на
настъпване на уврежданията върху застрахованото имущество - МПС „Инфинити ФХ
35" *** и причинно - следствената връзка между твърдяния в исковата молба
начин на нанасяне на вредите и настъпилите по имуществото щети.
Оспорва
твърденията да са настъпили изброените в исковата молба щети по застрахованото
имущество по начина, по който било описано в исковата молба, както и оспорва
твърденията за стойността на ремонта за отстраняването на щетите. Оспорва
причинно - следствената връзка при настъпване на процесиите вреди по
автомобила. Счита, че същите на са настъпили при едно и също събитие, както се
твърди от ищеца.
Ищецът
В.В. твърди, че някой „здраво го е ударил", което не отговаряло на
истината. Видно от снимките, приложени към настоящия отговор, заснети при
завеждане на претенцията, пораженията на задния капак и бронята не
кореспондирали нито едно с друго, нито кореспондирали с твърдяния механизъм, а
именно че някой е ударил притежавания от В. автомобил. Видно от снимките,
уврежданията по задната броня, светлоотразителя и задния капак на л.а.
„Инфинити ФХ 35" не можели да възникнат едновременно при удар от друга
движима вещ. Видно от снимките, направени при огледа на щетите, ударите по
бронята и задния капак били от различни предмети и не кореспондирали помежду
си.
На
следващо място, дори и да се докаже в хода на настоящото производство размерът
на щетите върху застрахованото имущество и причинно - следствената им връзка
със събитието, то предявената претенция била в значително завишен размер.
В
заключение на горното - оспорва размера на иска, като счита, че претендираната
сума за извършването на ремонт на застрахования автомобил била завишена и не е била
съобразена с Методиката за извършване на ликвидационна дейност по застраховка „Каско“.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От изложените в исковата молба обстоятелства се
налага изводът, че искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл. 405,
ал.1 КЗ, като предвидената в тази норма отговорност на застрахователя може да
бъде ангажирана при осъществяването на сложен фактически състав, който включва
следните елементи: наличие на валидно учредено застрахователно правоотношение
между страните; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на
осигуреното застрахователно покритие; наличие на вреди, за които се претендира
застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от застрахователното събитие
в т.ч. причинно – следствена връзка между вредите и събитието; изпълнение на
задълженията, поети от ищеца в качеството му на застрахован за заплащане на
дължимата застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за настъпило
застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за неговото
установяване. При кумулативната даденост на тези предпоставки, съгласно
цитираната разпоредба в тежест на застрахователя възниква задължение за
заплащане на застрахователно обезщетение на застрахования.
Съгласно процесуалното правило на
чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест, ищецът
следва да докаже пълно и главно съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между страните по договор за имуществено застраховане към датата на ПТП. Следва да докаже пълно и
главно, че в рамките и срока на действие на застрахователния договор е
настъпило застрахователно събитие, като установи конкретния механизъм на
произшествието и причинната връзка с твърдените увреждания. В тежест на ищеца е
да докаже исковите си претенции и по размер и докаже пазарната стойност на
същите.
В тежест на ответника е да докаже
правоизключващите си възражения и да проведе насрещно доказване по възражението
си за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение.
Не се оспорва съществуването на
валидна застраховка „Каско“, по която ответникът отговаря пряко спрямо
увреденото лице.
Оспорва се механизма на
получаване на повредите и причинно –следствената връзка за настъпването на
определени вреди. Оспорва се и размерът на вредите.
Видно от представената
застрахователна полица същата е със срок от 13.04.2017 г. до 12.04.2018 г.,
като твърденията на ищеца са, че в този срок, а именно на 29.01.2018 г. е узнал
за нанесената щета на автомобила му. Застрахователната стойност по договора е
18 000 лева. При направения оглед не са констатирани дефекти по процесните
части на автомобила.
Представени са доказателства за платена
премия в пълен размер от 970. 79 лева и талон за оглед на автомобила, които
обстоятелства не се оспорват от ответника.
Представен е и опис на щетите по
автомобила на ищеца с дата 29.01.2018 г., извършен в ликвидационния център на „Лев
Инс“ АД в гр. Стара Загора. В този протокол е записано, че щетите са по задна
броня, багажник на врата и светлоотразител.
Представено е писмо – отговор на
застрахователната компания, в което се отказва заплащане на застрахователното
обезщетение, тъй като се твърди, че съгласно чл. 14.10. от ОУ застрахованият е
следвало да информира застрахователя за събитието на национален номер
*********. Въпреки че от самото писмо се разбира, че именно чрез огледа,
извършен в ликвидационния център застрахователят е узнал за настъпилото събитие
и то в същия ден, когато се твърди да се е случило.
Следва да се посочи, че по делото
не са представени Общите условия на застрахователя. Същите не са нито ноторен
факт, нито съдебно известен такъв, поради което се нуждаят от доказване от
страната, която се позовава на тях /в този смисъл е решение № 107/25.07.2013 г.
на ВКС по т.д.№ 381/2012 г., І т.о., ТК по чл.290 ГПК/.
Освен това съдът намира и че съгласно
чл. 408 от КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване
на застрахователното събитие. Настоящият състав намира, че неуведомяването на
застрахователя по националния номер не е задължение, което е значително с оглед
интереса „Лев Инс“ АД и само по себе си не може да доведе до отказ за изплащане
на обезщетение. Изпълнени са задълженията по чл. 403 от КЗ за уведомяване за
настъпило застрахователно събитие.
Към момента на настъпване на
пътно-транспортното произшествие ищецът В.В. и ответното дружество са били
обвързани от валиден договор за застраховка „Каско” на МПС.
Настъпили са вреди, както
несъмнено е установено и от самия ответник чрез негови служители в
ликвидационния център и както е видно от представените снимки от „Лев Инс“ АД
към отговора на исковата молба.
По делото е назначена
първоначална съдебна – автотехническа експертиза и допълнителна такава, която
да отговори на спорните моменти по делото - за механизма на ПТП, причинно –
следствената връзка с настъпилите вреди и техния размер.
След направен оглед на автомобила,
както и на документите по делото и според направения анализ вещото лице е дал
заключения, че уврежданията на процесния автомобил е възможно да се получат по
посочения механизъм на ПТП, както е описан той от ищеца и са в причинно –
следствена връзка с него.
Претендираните пред
застрахователя щети на автомобила са настъпили в резултат на самостоятелно
пътно-транспортно произшествие (удар на процесния автомобил от друго МПС,
докато е паркиран), като липсват данни за неправомерно виновно поведение на водача
на автомобила нито при настъпването на произшествието, нито по отношение
ограничаването на щетите от него, нито при уведомяването на застрахователя.
Поради това съдът намира, че е настъпило застрахователното събитие и на основание
чл. 405, ал.1, от КЗ. ответникът дължи на ищеца застрахователно обезщетение по
договора за имуществена застраховка.
Другият спорен момент между
страните се явява до какъв размер е отговорността за настъпилите вреди, като те
се оспорват както по вид и брой, така и по стойност.
Вещото лице е изготвило
заключение, в което е направен извод, че настъпилите вреди са в съответствие с
констатираното от самия застраховател и са именно: по облицовката на задна броня,
която се нуждае от боядисване и стойността на ремонта е определена на 94 лв. за
боя и 107, 20 лева за труд или общо 201, 20 лева; нужда от подмяна на задна
врата (пета), като стойността на вратата е посочена сумата от 2000 лева и 194,
80 лева за боядисване и камера; нужда от подмяна на светлоотразител на стойност
28 лева и труд за смяна на светлоотразителя и вратата на стойност 83, 20 лева.
Общата сума на настъпилите вреди и обезщетението за обезвреда е оценено на
2507, 20 лева.
Следва да се отбележи, че в
представената от самия ответник преписка към заведената щета е приложена
сравнителна експертиза, изготвена от самия застраховател. Видно от нея експертът
е преценил смяна на вратата на багажника и смяна на светлоотразителя, а за
задната броня е предвидено само пребоядисване. Цената за нова пета врата на
автомобила е посочена сумата от 3671, 05 лева и за светлоотразител в размер на
69, 48 лева.
В съдебно заседание вещото лице
заявява, че всъщност пазарната стойност на нова врата на багажника е 4000 лева
с ДДС. Пояснява, че е използвал Методиката за овехтяване по Наредба № 24 от
08.03.2006 г. на КФН, за да определи стойността на вредата за петата врата и
светлоотразителя на автомобила.
В допълнителното заключение е
посочил, че стойността на вредите е в размер на 4 535, 20 лева, която сума
включва 4000 лева цена за нова пета врата и 56 лева за нов светлоотразител. При
изчисляване на тази стойност на вредите не е използвана Методиката за
овехтяване.
Съдът намира, че следва да
кредитира заключението на вещото лице в частта, в която вредите са калкулирани
по пазарна стойност, без да се отчита Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС по застраховка „Гражданска отговорност“
по Наредба № 24 от 08.03.2006 г. на КФН – в този смисъл са решение №
109/14.11.2011г. по т. д. № 870/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
209/30.01.2012г. по т. д. № 1069/2010г. на ВКС, ТК, IІ т. о., решение №
52/08.07.2010г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
153/22.12.2011г. по т. д. № 896/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение №
115/09.07.2009г. по т. д. № 627/2008г. на ВКС, ТК, II т. о.
При определяне размера на
дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл. 386, ал.2 КЗ, според
която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието т.е съдът определя застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
Съгласно чл. 400 ал. 1 от КЗ за действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество т.е. следва да бъдат
взети предвид средни пазарни цени (в какъвто смисъл е изготвеното допълнително
заключение), като се има предвид според вещото лице, че според марката и модела
на автомобила процесната пета врата се предлага само от производителя на
марката и стойността ѝ е 4000 лева.
Ищецът направи изменение на иска като
намали размера на иска по отношение на задната врата на автомобила със сумата
от 837, 04 лева до размера на 4000 лева т.е. съвкупния размер на исковите
претенции се равнява на сумата от 4694 лева.
Ето защо
съдът намира, че следва да уважи иска за обезщетение в размер на 4 535, 20
лева без прилагане на коефициент за обезценка и да отхвърли иска до размера от
4694 лева.
По разноските.
Ищецът е сторил разноски в размер
на 221, 24 лева за държавна такса, 500 лева за адвокатски хонорар и 300 лева за
вещи лица.
Ответникът е сторил разноски в
размер на 100 лева за вещи лица и претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева.
Предвид крайния изход на делото и
съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 837, 37
лева в полза на ищеца, сторени за адвокатски хонорар, държавна такса и вещо
лице, които следва да се заплатят от ответника.
Съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК
съдът определя възнаграждение на юрисконсулта на „Лев Инс“ АД в размер на 150
лева.
По отношение на ответника
съгласно чл. 78 ал. 3, ал. 4 и ал. 8 от ГПК следва да се присъдят 45, 20 лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл. 25 ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, както и за вещи лица които следва да се заплатят от ищеца.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, район
Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51 Д, с ЕИК *********, представлявано от Мария
Стоянова Масларова-Гъркова, Павел Валериев Д. и Гълъбин Н. Гълъбов - с начин на
представителство: заедно от двама от тримата изпълнителни директори да заплати на В.К.В., с постоянен
адрес:***, с ЕГН **********, сума в общ размер от 4 535, 20 лева, представляващи имуществени вреди - неизплатено
застрахователно обезщетение по образувана щета за имуществени вреди с № на
щетата 0023-1301-18-401289 от 29.01.2018 г. по сключена Застраховка
„КАСКО" на МПС по Полица № 93001710032279 от 12.04.2017 г., със срок: от
00:00 ч. на 13.04.2017 г. до 24:00 ч. на 12.04.2018 г., представляващи сбора
от:
Сумата от 4000 лв., представляваща
стойността на нова задна врата за багажник от ПВЦ;
Сумата от 56 лв., представляваща
стойността на нов светлоотразител и
Сумата от 479, 20 лв., представляваща
стойността за материали и ремонт (труд) - смяна на врата и на светлоотразител,
както и за ремонт на задната броня на автомобила, ВЕДНО със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба - 07.06.2018 г. до окончателното
изплащане на сумите., като ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата му част над 4535, 20 лева
до 4694 лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, район
Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51 Д, с ЕИК *********, представлявано от Мария
Стоянова Масларова-Гъркова, Павел Валериев Д. и Гълъбин Н. Гълъбов - с начин на
представителство: заедно от двама от тримата изпълнителни директори да заплати на В.К.В., с постоянен
адрес:***, с ЕГН ********** разноски в размер на 837, 37 лева, сторени за адвокатски хонорар, държавна такса и вещо
лице.
ОСЪЖДА В.К.В.,
с постоянен адрес:***, с ЕГН ********** да
заплати ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1407, район Лозенец, бул. „Черни връх“ № 51 Д, с ЕИК *********,
представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова, Павел Валериев Д. и Гълъбин
Н. Гълъбов - с начин на представителство: заедно от двама от тримата
изпълнителни директори 45, 20 лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл. 25 ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ и за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: