Определение по дело №240/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 276
Дата: 18 юни 2020 г.
Съдия: Деница Цанкова Стойнова
Дело: 20205000600240
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

      № 276   

                                 

                                     гр. Пловдив, 18.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в закрито съдебно заседание, в състав:

                

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАСИЛ ГАТОВ

                                             ЧЛЕНОВЕ:   МИЛЕНА РАНГЕЛОВА   

                                                              ДЕНИЦА СТОЙНОВА

                        

                                             

 след като се запозна с докладваното от съдия Деница Стойнова ВЧНД №240/20г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното : 

           

Производството е по реда на чл. 243 ал.7 от НПК.

         Образувано е по жалба, депозирана от С.А.Б. и С.К.Б. срещу определение №180/18.05.2020г., постановено по ЧНД №168/2020г. по описа на Окръжен съд – *, с което е потвърдено  постановление  на ОП * от 02.04.2020г. за прекратяване на наказателното производство, на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, по досъдебно производство № 82/2018г. по описа на ОСлО в ОП * и пр. преписка №2453/2018г. на ОП *, водено срещу неизвестни лица  за  престъпление по чл.123,ал.1 от НК.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, резултат от неправилен прочит на събраните по делото доказателства и неправилно приложение на материалния закон. Иска се определението да бъде отменено, да бъде отменено и постановлението за прекратяване на досъдебното производство с връщане на делото за доразследване и за правилно приложение на закона.  

        ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД намира, че жалбата като подаден в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт е ДОПУСТИМА,  а по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

          Досъдебното производство е образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123 от НК – за това, че в периода от 08.09.2017г. до 13.09.2017г. в гр. *, поради незнание и немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, по непредпазливост, е причинил смъртта на К.Б.Б., б.ж. на гр. *, починал на 13.09.2017 г.

          На първо място е видно, че прокурорът, образувал и наблюдавал досъдебното производство, в постановлението за прекратяване се е мотивирал доста лаконично, посочвайки, че според доказателствата по делото / позовавайки се основно на изводите на експертизата/, по - ранната хоспитализация на починалия Б. - на 12.09.2017г. вместо на 13.09.2017г. и продължаване и разширяване на лечението от 12.09., не биха повлияли на по-далечната благоприятна прогноза за живота му.  Въпреки, че сам е приел при образуване на досъдебното производство, че са налице достатъчно данни и законен повод да се води разследване за немарливо изпълнени медицински дейности във връзка с лечението на Б. още на 08.09.2017г. и до 13.09.2017г., произнасянето е ограничено само до последните две дати – 12 и 13, без да се коментира изобщо медицинската грижа, оказана в посочения предходен инкриминиран период и дали тя е била съобразена с добрите медицински практики. И още, прави са жалбоподателите да се оплакват от правните изводи, съдържащи се в постановлението, тъй като за съставомерност на деянието се изисква да се установи дали има немарливо изпълнена правно – регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - в случая медицинска такава, в резултат на която е настъпила смъртта на определено лице, а не колко още време това лице би преживяло, ако такава, дължима по закон и адекватна медицинска грижа  му бе предоставена, защото отговорът на този въпрос никой, дори и медицинско лице не би могъл да даде. Не може и да се твърди, че за близките на починалия, в случая жалбоподателите, преживяването на техния баща и съпруг дори още един ден, един месец и т.н., е без значение.

         Всъщност, произнасянето относно това съобразена ли е била със стандартите за добрата медицинската практика, извършената от конкретни медицински лица дейност по лечението на Б. в периода 08. – 12.09.2017г. е задължително, не само защото това е  част от инкриминираната дейност, а предвид данните, извлечени от изготвената експертиза и от протоколите за извършен медицински одит. Според тях при лечението на Б. не са спазени изискванията на Наредба №2/2014г. за утвърждаване на медицински стандарт „Нервни болести“, констатирани са пропуски, допуснати първо на 08.09.2017г. – неизвършени КГА, рентгенография на гръден кош, ЕКГ, проследяване на водно – електролитния баланс, а в следващите дни до изписване на пациента / на 12.09./ не са прилагани стандартите при лечение на мозъчен инсулт – даване на противооточни средства, на кислород, липсата на назначена консултация с хирург, гастроентеролог, кардиолог, индикации за нуждата от които консултации е имало. Посочено е и че на 12.09 преди изписването на лицето не е извършено контролно КТ. И накрая, въпреки отразената в документите при прегледите на Б. в дома му спешност / отново на 12.09.2017г. / на състоянието той е оставен в дома си, а не е приведен в лечебно заведение. Нито една от тези констатации не е била обект на обсъждане в постановлението за прекратяване на наказателното производство, а на вещите лица от изготвената експертиза изобщо не е поставян въпроса тези пропуски съставляват ли нарушение на добрата медицинска практика и стандарти, неизпълнението на изискванията на същите довели ли са до влошаване на иначе безспорно недобрия здравословен статус на починалия и в причинна връзка ли са със смъртта му. Извън обхвата на правен коментар изобщо са останали показанията на пострадалите – жалбоподатели, според които влошаването на здравословното състояние на Б. дори и за тях, немедицински лица, е било очевидно и в тази връзка от тях са отправени нееднократно молби и искания за съответна медицинска реакция на външно видимите и на невидимите и съобщените от тях на лекарите нови, различни симптоми / втрисане, диария и т.н./.

         На следващо място, въпреки, че в експертизата изрично е отразено, че по делото има медицинска документация на чужд език, както и че липсва изискуемата се по закон документация, който в МБАЛ „*“ следва да е изготвена – история на заболяването към момента на първото постъпване, изписването и второто постъпване  на Б. в болницата, епикризи и т.н., обвинението изобщо не е предприело действия да се снабди с тях, чрез изискването им от болничното заведение, нито  наличните по делото медицински документи на чужд език да преведе на български.           

         Законосъобразното произнасяне по казуса изисква установените, релевантни за предмета на доказване факти да се оценят в контекста на задълбочено проследяване  на съществуващото законодателство и съществуващите медицински стандарти, в които са уредени добрите медицински практики и само при изпълнение на това изискване може да се заключи обосновано, че немарливо изпълнена правно - регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, не е налице. Прокурорът изобщо не се е постарал да установи и визира в постановлението си тези стандарти, да ги обсъди в контекста на установените факти, едва когато е възможно обективно и обосновано да отговори на релевантните въпроси -  вменени ли са с тези норми конкретни задължения и на кои медицински лица, дали същите са допуснали неизпълнението им, поради немарливост или незнание, налице ли е причинно – следствена връзка между допуснатите нарушения и смъртта на Б..

          Всички посочено до тук води до извод, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати съществени пороци на процесуалните правила и материалния закон.

          Окръжният съд се е опитал сам да отстрани пороците в постановлението за прекратяване на наказателното производство, допълвайки и разширявайки значително мотивировката на прокурора /изчерпваща се с едно изречение/, с посочване на приложимите стандарти за добрата медицинска практика, с посочване на теоретичните постановки и практическото им приложение по този вид дела /какво е правно – регламентирана дейност, представлява ли инкриминираната такава и още източник на повишена опасност/, даващ своята оценка на изготвената експертиза / каквато прокурор не е дал ясно и недвусмислено/  и за изложеното в този смисъл упрек не търпи. Пропуснато е обаче да се отбележи от съда посоченото изрично от експертите, че не разполагат с необходимата медицинска документация в пълния й обем, както и че от тях не са били обект на обсъждане и анализ всички констатирани в протоколите за проверка пропуски и не е даден категоричен експертен отговор / а само колебливи/ дали и как тези пропуски са се отразили на влошаването на състоянието на починалия и имат ли връзка със смъртта му. Така например, липсва медицинска оценка за неприлагането на противооточни средства и ЕКГ  при първото приемане на починалия в болницата / виж отговор на 2 въпрос, където те само са констатирани като факт/, липсва изобщо коментар за неизвършеното ЕКГ при изписването на Б., както и по отношение на неподаването на кислород, неизвършването на КГА, рентгенография на гръден кош и непроследяването на водно – електролитния баланс, оставянето на Б. в дома му въпреки индикациите за спешност  на състоянието му. По отношение на непроведените задължителни консултации с други специалисти и неизвършените изследвания вещите лица сочат, че най – вероятно  / а дали е така?/ не са били извършени, поради отшумяване на симптомите, но дали такова отшумяване има отразено в медицинската документация в болницата, а и в свидетелските показания, от вещите лица, от прокурора и от съда не се коментира. И накрая, некоректно от окръжният съд е посочено, че според експертизата установеният изначало недобър здравен статус на Б. / различни по вид и тежест заболявания/ е довел до влошаване на здравословното му състояние,   било е пречка за продължаване на  лечебния процес и причина за смъртта му. Вещите лица не са направили такива изводи, а са посочили само, че увреденото общо състояние на Б. може и да е  /т.е., може и да не е/ причина за влошаване на състоянието и смъртта му на 13.09.2017г., без да дадат отговор на най – важния въпрос : ако всички описани по-горе, приети в медицинските стандарти като изискуеми се, но неположени медицински грижи – изследвания, медикаменти, консултации и т.н., бяха предоставени на болния, щеше ли да се стигне до това влошаване на състоянието и до смъртта на Б..

         Като не е отчел посоченото, окръжният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно определение, което следва да се отмени, като се отмени и постановлението за прекратяване на наказателното производство  с връщане на делото на ОП – * за доразследване в съответствие с направените в мотивната част на определението указания.

С оглед гореизложеното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:

 

 

        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

 

ОТМЕНЯ определение №180/18.05.2020г., постановено по ЧНД №168/2020г. по описа на Окръжен съд – * и вместо това :

ОТМЕНЯ постановление  на ОП - * от 02.04.2020г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 82/2018г. по описа на ОСлО в ОП - * / пр. преписка №2453/2018г. на ОП - */, водено срещу неизвестно лице  за  престъпление по чл.123, ал.1 от НК.

ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура - * за изпълнение на указаното в мотивната част на настоящето определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ :