№ 23138
гр. София, 04.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. А.А
СъдебниВЕРА Д. ГИШИНА
заседатели:ДИАНА Д. КРЪСТАНОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора В. Хр. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. А.А Наказателно
дело от общ характер № 20241110215160 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ К. В. С., редовно призован, явява се лично и с
упълномощения си защитник адв. С. К., редовно призована.
Пострадалият свидетел съгласно твърденията в обвинителния акт В. А.
М., редовно призован, не се явява.
В залата се явява адв. А.И., с приложено пълномощно към молба от
28.11.2024 г.
ПРОКУРОРЪТ: В СРП разпореждането за насрочване на делото е
получено преди повече от седем дни.
АДВ ИЛИЕВ: Моят доверител е получил разпореждането за насрочване
на делото преди повече от седем дни.
АДВ. К.: Получила съм разпореждането за насрочване на делото преди
повече от седем дни.
ПОДСЪДИМИЯТ: Преди повече от седем дни съм получил
разпореждането за насрочване на делото и препис от обвинителния акт.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба от подс. К. С. чрез адв. С. К. с входящ номер
от 18.11.2024 г., с която се прави искане да бъде изискана справка, от която да
видно какви са задграничните пътувания на подсъдимия в периода от 01.01.2012
г. до 19.04.2024 г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА молба от адв. А.И. в качеството му на повереник на
В. А. М., с която се прави искане за конституиррането в качеството на частен
обвинител В. М. в съдебното производство и на основание чл.84 и сл.от НПК в
наказателното производство да бъде приет за съвместно разглеждане
граждански иск срещу подс. К. В. С. за нанесени имуществени вреди в размер
1
на 585,00 (петстотин осемдесет и пет) лева, ведно със законната лихва, считано
от 08.10.2014 г.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение на искането за конституиране като частен
обвинител, считам, че няма пречка да бъде уважено, а по отношение на
гражданския иск предоставям на съда, доколкото разглеждането му в това
наказателно производство би могло да го забави.
АДВ. К.: По отношение на искането за конституиране на пострадалия в
качеството на частен обвинител, за същия съществува това право.
По отношение на искането за граждански иск, смятам, че същият ще
затрудни разкриването на обективната истина, както и разглеждането на делото
с оглед на това, че с депозираната молба е поискано събиране на доказателства,
по които съдът съответно ще се произнесе. Ако същите бъдат уважени и от тях
се установи обстоятелство, което за нас би означавало, че желаем да се сключи
споразумение, ще поискаме сключване на споразумение, то в такава процедура
не се допуска разглеждане на граждански иск. Още повече, ако бъде допуснато
споразумение на следващ етап, би следвало подсъдимият да възстанови
нанесените вреди.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от адвоката ми.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ, след съвещание по депозираната молба за конституиранне на
пострадалия като частен обвинител и граждански ищец в наказателното
производство, намери следното: Искането за конституиране и като частен
обвинител, и като граждански ищец, е направено в предвидения от закона срок,
преди даване ход на разпоредителното заседание. Направено е и от лице, което
разполага с процесуална легатимация, доколкото съобразно изложените
твърдения в обвинителния акт, свид. М. има качеството на пострадал. Ето защо
съдът намери, че искането за конституирането на пострадалия В. А. М. като
частен обвинител в наказателното производство, следва да бъде уважено.
По отношение на искането за приемане за съвместно разглеждане в
наказателното производство на граждански иск в размер на общо 585,00
(петстотин осемдесет и пет) лева, съдът намери, че следва да го остави без
уважение, макар и по мотиви, различни от изложените от държавното
обвинение и от защитата. С днес докладваната молба се прави искане в
наказателното производство да бъде приет за съвместно разглеждане
граждански иск в размер на 585,00 (петстотин осемдесет и пет) лева, заедно със
законната лихва, считано от 08.10.2014 г. Посочената сума като размер на
гражданския иск не кореспондира с посочената в обвинителния акт. Според
повдигнатото на С. обвинение, той е причинил на М. имотна вреда в размер на
589,00 (петстотин осемдесет и девет) лева. Освен това съобразно обвинението
С. е осъществил престъплението в условията на продължавано престъпление с
три отделни деяния, като с деянието от 04.10.2014 г. се твърди да му е причинил
имотна вреда в размер на 450,00 (четристотин и петдесет) лева. С деянието от
06.10.2014 г., се твърди да е причинил на пострадалия имотна вреда в размер на
100,00 (сто) лева и с деянието от 08.10.2014 г. се твърди да е причинил на
пострадалия имотна вреда в размер на 39,00 (тридесет и девет) лева. В
настоящия случай в молбата, с която съдът е сезиран, не е посочено от кое
деяние каква конкретна сума се твърди да е настъпила като вреда за
2
пострадалия.
Ето защо съдът намери, че гражданският иск не следва да бъде приеман за
съвместно разглеждане в наказателното производство, като за пострадалия
продължава да съществува възможността, в случай, че желае да заяви
претенцията си пред гражданския съд, по отношение на който и влезлия в сила
съдебен акт, с който е завършило наказателното производство, има
задължителна сила.
При тези мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА като частен обвинител в наказателното производство В.
А. М..
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателното производство
граждански иск, предявен от В. А. М. срещу К. В. С. за нанесени имуществени
вреди в размер на 585,00 (петстотин осемдесет и пет) лева, ведно със законната
лихва от 08.10.2014 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. А. МИНЧЕВ за
конституирането му като граждански ищец в наказателното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест
отделно от крайния съдебен акт.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото за провеждане на открито
разпоредително заседание.
АДВ. ИЛИЕВ: Да се даде ход за делото за провеждане на разпоредително
заседание.
АДВ. К.: Няма процесуални пречки, да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТОСНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ
въз основа на представен документ за самоличност – лична карта:
К. В. С., роден на ххххххххххххх г. в гр. ххххххххххххх, българин,
български гражданин, осъждан, със средно образование, работи без трудов
договор, неженен (живущ във фактическо съпружеско съжителство), живущ в
гр. ххххххххххххх № 28, вх.Б, ап.18, ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни на подсъдимия правата, които има в настоящото
производство в това число и правото на отвод спрямо състава на съда,
прокурора и съдебния секретар.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах си правата. Нямам искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
АДВ. ИЛИЕВ: Нямам искания за отводи.
АДВ. К.: Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ ДА ИЗРАЗЯТ
СТАНОВИЩЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЧЛ.248 ОТ НПК.
3
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Прредседател, уважаеми съдебни
заседатели, считам, че делото е подсъдно на СРС. Не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. На досъдебното
производство не е било допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия или на пострадалия. Не са наллице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила. Не са налице основания за
разглеждане на делото при закрити врати, за привличане на резервен съдия,
съдебен заседател, вещо лице, преводач, тълковник или за извършване на
съдебни следствени действия по делегация. Няма основание за изменение на
взетата мярка, която е подписка. Към момента нямам искания за събиране на
нови доказателства.
По отношение на лицата, които следва да се призовават за съдебните
заседания, се придържам към списъка, посочен с обвинителния акт, а по
отношение на датите, на които трябва да бъдат насрочени съдебните заседания,
предоставям на съда.
АДВ. ИЛИЕВ: Присъединявам се към казаното от прокурора. Към
настоящия момент няма да соча нови доказателства.
АДВ. К.: По въпросите на чл.248 НПК, се придържам относно т.1 до т.6 -
т.8 към становището на държавното обвинение. По т.7 поддържам направеното
искане с докладваната молба от 18.11.2024 г.
Мотивите ми за поискания период за задграничните излизания на
подзащитния ми са следните. Първоначалният период, който съм заложила, е с
оглед споделеното ми от подзащитния ми, че няма спомен кога за първи път е
излязъл и кога е влязъл в страната отново, тъй като многократно е имало
случаи, в които се е прибирал и след това отново е пътувал. Успя да се
ориентира, че най-вероятно първоначалното му излизане е било 2012-2013
година. Няма абсолютно никакъв спомен за 2014 – 2015 година дали се е
прибирал. Поради липсата на този спомен реших да очертая един по-дълъг
период с оглед и това горе-долу да се прецени, че той не се е укривал в този
период. Прибирал се е в страната. Личната му карта е издадена от Посолството в
Република Чехия. Деянието е 2014 г., което е десет години назад. Крайният
период е деня, в който той се е прибрал в Република България, билл е спрян на
границата. Бил е задържан за срок от двадесет и четири часа първоначално, след
което за срок от 72 часа. Тъй като не знаем от 2014-2015 година до 2024 г. и той
не може да се ориентира кога точно се е прибирал, затова заложих такъв
период.
След като получим справката, тогава ще преценим дали делото ще се
гледа по общия ред или ще искаме споразумение.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от защитника ми.
Не са ми били ограничени правата на досъдебното производство.
Поддържам доказателственото искане, което направи защитата ми, и
държа по общия ред да се гледа делото.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да не уважавате така направеното доказателствено
искане. Посоченият период от време, за който защитата иска справки за
презграничните пътувания на подсъдимия, според мен е неоправдано удължен.
4
В материалите по досъдебното производство са налице доказателства, че към
момента на извършване на деянието, а то е месец октомври 2014 г.,
подсъдимият се е намирал на територията на Република България. Това 2012 г.
дали е бил извън територията на Република България няма отношение към
предмета на делото, следователно и следващите години до 2024 г., а има връзка
само с неговото издирване, тъй като той е бил обявен за общодържавно
издирване.
АДВ. ИЛИЕВ: Подкрепям казаното от прокурора и освен това желая да
добавя, че една подобна справка първо би била много обемна и голяма. С
нейното представяне само би се затруднило самото наказателно производство
като по никакъв начин няма да внесе яснота относно важните въпроси - дали
подсъдимият е извършил престъплението, бил ли е в този период в България. За
мен целта на искането на такава справка е за разводняване и утежнавяне на
самото производство.
РЕПЛИКА адв. К.: Да добавя, че има данни, че подсъдимият не е бил на
територията на Република България, които са изводими от доказателствата по
делото. В протокол, който се намира на лист 139-140 е обективирано, че С. е
напуснал територята на Република България и поради това има отправено
искане и замяна на наказание „пробация” с „лишаване от свобода”, което
обективно влиза горе-долу около периода на деянието. Смятам, че това са
факти, които трябва да бъдат изяснени.
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам казаното от адвоката ми.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ
СЪДЪТ, след съвещание по въпросите на чл.248 от НПК, намери
следното: Делото е подсъдно на СРС по правилата за родовата и метна
подсъдност. Не се констатират основания за прекратяване или за спиране на
наказателното производство. В отлика от страните обаче, съдът констатира, че в
хода на досъдебното производство е допуснато отстрнимо съществено
нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване
процесуалните права на обвиняемия, понастоящем - подсъдим, и това е така
така, тъй като според съдебния състав обвинителният акт не отговаря на
изискванията на чл.246 от НПК. В обвинителният акт не е посочен в
необходимата конкретика начина на извършване на твърдяното престъпление.
На С. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.1
във вр. чл.209, ал.1 във вр. чл.26, ал.1 НК. Твърди се, че за времето от 04.10. до
08.10.2014 г., в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за
себе си имотна облага, като се представил за длъжностно лице, възбудил и
поддържал у пострадалия В. А. М., заблуждение, че ще го запише на
интензивен курс за възстановяване на контролни наказателни точки към отнето
СУМПС, което му причинило имотна вреда, общо на 589,00 лева.
Изпълнителното деяние на измамата се осъществява в две форми – възбуждане
или поддържане на заблуждението. В която и от двете форми да е извършено
престъплението, прокурорът е длъжен да посочи с какви конкретни действия
счита, че подсъдимият е възбудил, респективно - поддържал заблуждение. Това
е от значение за определяне предмета на доказване в наказателното
производство и за правото на защита на подсъдимия, който следва да е наясно
кои конкретно негови действия са инкиминирани по обвинението като такива по
5
възбуждане или поддържане на заблуждение. В настоящия случай съдът
констатира, че по отношение на едно от описаните в обвинителния акт деяния, а
именно деянието от 06.10.2014 г., както в диспозитива, така и в
обстоятелствената част на обвинителния акт, не е посочено с какви действия
според обвинението на тази дата подсъдимият е поддържал възбуденото в
частния обвинител М. заблуждение. Според диспозитива на обвинителния акт
на 06.10.2014 г., в сервиз за гуми в гр. София, ул. „Хайдушка поляна”, с цел да
набави за себе си имотна облага, като се представил за длъжностно лице –
полицай при 06 РУ-СДВР, подсъдимият е поддържал възбуденото у В. М.
заблуждение, с което му е причинил имотна вреда в размер н 100,00 лева. В
обстоятелствената част на обвинителния акт за датата 06.10.2014 г. е описано, че
подсъдимият е отишъл отново в сервиза за гуми, след което са описани действия
на пострадалия. Описано е, че пострадалият М. е бил подготвил ксерокопия на
всички документи, необходими за записване в курса, че частният обвинител
продължавал да вярва, че подсъдимият е полицейски служител и ще го запише в
курс за възстановяване на необходимите контролни точки. Описано е, че
пострадалият на тази дата е предал на подсъдимия необходимите документи
заедно със сумата от 100,00 лева за зплащане на такса за полагане на изпит. Т.е.,
описани са действия на пострадалия, а не такива на подсъдимия с изключение
на твърдението, че на тази дата С. отново е посетил сервиза, и не е описано с
какви конкретно действия според обвинението на тази дата подсъдимият е
поддържал вече възбуденото у частния обвинител заблуждение. По изложени
по-горе съображения съдът намира, че този порок на обвинителния акт
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, препятства
определянето по ясен и категоричен начин на предмета на доказване в
производството, ограничава правото на защита на подсъдимия, поради което е
основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
СРП за отстраняване на посочените по-горе съществени нарушения на
процесуалните правила.
Доколкото съдът намира, че обвинителният акт не е годен да постави
началото на съдебната фаза на производството, съдът счита че не следва да се
произнася по останалите въпроси, предвидени в чл.248, ал.1, т.4, т.5, т.7 от НПК,
тъй като доколкото съдът намира, че не са налице основания за насрочване на
делото за разглеждане в открито съдебно заседание и обвинителния акт не
отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, то не следва съдебният състав да се
произнася и по направените искания за събиране на доказателства. След
връщане на делото в досъдебната фаза, където ръководно - решаващ орган е
прокурорът, страните могат да направят искания за събиране на доказателства
към водещия разследването, включително и към прокурора.
Съдът е длъжен служебно да се произнесе и в настоящата хипотеза по
отношение на мерките за процесуална принуда. Съдът констатира, че по
отношение на подсъдимия се изпълнява мярка за неотклонение „подписка”,
определена с постановление на прокурор от 22.04.2024 г., като намира, че към
настоящия момент няма основание за нейната отмяна или изменение, поради
което следва да бъде потвърдена. По отношение на подсъдимия се изпълнява и
мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната”,
наложена с постановление на прокурор от 22.04.2024 г. Съдът намира, че към
настоящия момент не са налице основания тя да бъде отменена с оглед данните
6
от досъдебното производство за продължително отсъствие на С. от територията
на страната, което е наложило и спиране на наказателното производство и
продължителното му издирване.
При тези мотиви и на основание чл.248, ал.5, т.1 от НПК във вр. чл.248,
ал.1, т.3 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 15160/2024 г., по
описа на СРС, НО, 94 състав.
ВРЪЩА делото на СРП за отстраняване на посочените в мотивната част
на определението съществени нарушения на процесуалните правила.
ПОТВЪРЖДАВА изпълняваната по отношение на подс. К. В. С. мярка за
неотклонение „ПОДПИСКА”.
ПОТВЪРЖДАВА изпълняваната по отношение на подс. К. В. С. мярка за
процесуална принуда „ЗАБРАНА ЗА НАПУСКАНЕ ПРЕДЕЛИТЕ НА
СТРАНАТА”.
Определението, както в частта относно мерките за процесуална принуда,
така и в частта, с която е прекратено съдебното производство и делото е
върнато на СРП, подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред
СГС по реда на Глава XXII НПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:30
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7