Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 20.06.2022 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

Председател: Андрей Чекунов

 

при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Чекунов нак.адм.хар.дело № 17/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от В.Р.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление № 19-0353-000680 от 22.11.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. С него на жалбоподателя за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.

В жалбата си Т. излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици, като се оспорват и фактическите констатации отразени в акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и в наказателното постановление (НП). Защитникът, в открито съдебно заседание, поддържа жалбата, като заявява, че подзащитниият му не е бил в процесното МПС, а НП е незаконосъобразно и иска то да бъде отменено изцяло.

Административнонаказващият орган (АНО) не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание.

Към делото са приобщени административната преписка по обжалваното НП, Постановление от 30.03.2020 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 246/2019 г. на РУ Своге, пр.пр. № 725/2019 г. на РП Своге, писмо от Началник Дирекция „Национална система 112“ – София на МВР, относно изискана информация за постъпили обаждания към телефон 112 на дата 12.11.2019 г. около 21,15 ч. за инцидент в с. Реброво, ул. „Търговска“, ведно с 2 бр. звукозаписи и електронни картони на инцидента и са разпитани петима свидетели – Т.С.И. – актосъставител, на длъжност „……“ към ……., С.Б.Б., П.И.И., Ц. К. С. и В. Б. В.

От събраните по делото писмени, веществени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 12.11.2019 г., в 21,15 часа, е постъпило обаждане към телефон за спешни повиквания 112 от лице, представило се като Р. Х. – …….., която уведомила за автомобил паднал върху ж.п. линията на първи коловоз на гарата. Свидетелите полицейски служители П.И.И. и С.Б.Б. били на работа, назначени нощна смяна на 12.11.2019 г. срещу 13.11.2019 г. и изпълнявали служебните си задължения на територията на община С. Около 21,20 часа от оперативната дежурна част те били изпратени в с. Реброво, общ. Своге, на ж.п. гарата, по повод самокатастрофирал лек автомобил марка „БМВ“, модел „525Д”, с временен peг. № ….. Когато пристигнали на място свидетелите установили автомобила обърнат по таван на първи коловоз. В него нямало хора, като и наоколо не се виждал никой. След като докладвали на оперативния дежурен при РУ Своге, същият им заявил, че за този автомобил е подаден сигнал, че е предмет на кражба, като им било разпоредено да останат на място до пристигането на други полицаи – свидетеля Т.С.И. и В. И. Т. Последните намерили въззивника В.Р.Т. (собственик на автомобила) в дома му и го извикали да дойде на гарата с тях. Последният бил във видимо нетрезво състояние. На гарата пред свидетелите С.Б. и П.И., той заявил, че колата му е открадната. Т. бил изпробван от свидетеля Т.И. с техническо средство – „Дрегер 7410 + ARSK 0286“ за наличие на алкохол в кръвта, който отчел положителен резултат от 1,64 промила на хиляда в издишалия въздух. Въз основа на тази фактология полицейските служители приели, че МПС е паднало от товарна рампа на товарна ж.п. гара Реброво върху ж.п. линията при управление на същия от Т. поради слаб контрол над МПС, съответно е налице административно нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. На място бил съставен АУАН Серия GA № 96248/12.11.2019 г. от св. Т.И. на жалбоподателя в присъствието на свидетелите П.И. и С.Б., който бил предявен за запознаване със съдържанието на Т. и същият го подписал без възражения. Последният се е запознал със съдържанието на акта и е бил уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. По случая била извършена проверка с оглед данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като с постановление от 30.03.2020 г. по пр.пр. № 725/2019 г. на РП Своге прокурор при РП Своге отказал да образува досъдебно производство, предвид липсата на съставомерно деяние от страна на Т., с оглед липсата на каквито и да било доказателства, че последният е управлявал автомобила по време на настъпване на ПТП и изпратил материалите за преценка относно възможността за налагане на административни наказания по ЗДвП на Началника на РУ Своге. Въз основа на АУАН е издадено от Началник група към ОДМВР София, РУ Своге обжалваното Наказателно постановление № 19-0353-000680 от 22.11.2019 г., връчено редовно на Т. на 07.01.2020 г., а жалбата е подадена по пощата на 14.01.2020 г. (видно от пощенското клеймо) и постъпила в РУ Своге на 16.01.2020 г.

Останалите посочени в АУАН и в НП обстоятелства, че на Т. е издаден талон за медицинско изследване № 0018689 с направление за ФСМП-Своге, че са дадени осем броя холограмни стикери № 009938, че водачът не притежава валидно СУМПС, иззето по административен ред с НП № 19-0353-000251, че МПС е с изтекъл рег. номер на дата 12.06.2019 г., са неотносими по делото, доколкото не касаят нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, за което е издадено НП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на горепосочените свидетели, както и от писмените, и веществените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, като намира същите за логични и конкретни. В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които да следва да бъдат обсъждани.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение).

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – „…..“ към ….., оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Заповедта на министъра на вътрешните работи, който е компетентно лице да издава такава заповед, съгласно ЗДвП е подписана от същия и приложена към делото. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.

На първо място следва да се посочи, че в НП напълно липсват мотиви по отношение на становището на прокурора, наблюдавал преписката относно същото деяние, че липсва съставомерно такова от страна на Т. по чл. 343б, ал. 1 от НК, с оглед липсата на каквито и да било доказателства, че последният е управлявал автомобила по време на настъпване на ПТП. Отказът на прокурора е изпратен на началника на РУ Своге за преценка дали е налице административно нарушение, а не с указание за санкциониране на Т. по административен ред. Въпреки това АНО е решил да издаде НП, без да изложи дължимите аргументи – защо след като липсват каквито и да било доказателства, че Т. е управлявал автомобила относно престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, АНО приема, че въззивникът със същото деяние е осъществил състава на административно нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, който също предполага от обективна страна Т. да е управлявал автомобила и да е имал качеството „водач“ на ППС.

Според § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. По делото няма никакви доказателства на 12.11.2019 г., около 21,15 часа, в с. Реброво на ул. „Търговска”, Т. да е управлявал пътно превозно средство, включително процесното. Тъкмо обратното – по делото се установи категорично, че в автомобила не е имало водач (показанията на свидетелите С.Б. и П.И.), а Т. се е намирал в своя дом (показанията на свидетеля Т.И.), при това доста преди инцидента – от 20,00 часа (показанията на свидетеля В. В.), като преди това Т. е установил, че автомобилът му липсва от мястото, където е бил паркиран (показанията на свидетеля Ц. С.), за което е подал сигнал (видно от показанията на всички разпитани по делото свидетели).

В настоящия случай, видно от материалите по преписката, НП е било издадено единствено въз основа на съставения АУАН, като в самото НП никакви други доказателства освен АУАН не са коментирани и очевидно не са послужили за издаване на НП.

Не само Наказателният кодекс, както правилно е отбелязал наблюдаващият прокурор по горецитираната прокурорска преписка, а също така и ЗДвП не съдържа състав на административно нарушение при установяването единствено употребата на алкохол. В настоящия случай, както се посочи, е необходимо да бъде установено по несъмнен начин, че Т. е бил водач на процесното МПС, като липсата на контрол върху него да е била налице по време на управлението му. Обвинението не може да почива на недоказани предположения. Всяко едно нарушение има обективна и субективна страна, като при липса на която и да е от тях няма и нарушение, а по настоящото дело съдът намира, че не се установиха и двете. Фактът, че в АУАН не са изложени възражения по установеното административно нарушение от страна на лицето, не означава, че изложеното в самия акт се приема за безспорно установено. В случая не следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. За да се приеме, че съставеният АУАН има доказателствена сила, следва установените в него факти да се потвърждават от приложените доказателства, докато в случая това не е така. Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството няма представени доказателства, че действително Т. е управлявал автомобила при настъпване на ПТП.

С оглед всичко гореизложено, в конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, като въпреки това е наложил на въззивника наказание, без да е било установено безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати нарушения на материалния, които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде отменено.

Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай.

На жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, доколкото по делото няма възражение за прекомерност на същото.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

Отменя Наказателно постановление № 19-0353-000680 от 22.11.2019 г., издадено от Началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на В.Р.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание по чл. 185 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 20 лева.

Осъжда Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гео Милев” № 71, ЕИК *********, представлявана от директора, да заплати на В.Р.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.

 

 

      РАЙОНЕН СЪДИЯ :