№ 512
гр. Русе, 30.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на тридесети април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Васил Петков
като разгледа докладваното от Васил Петков Гражданско дело №
20244500100228 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба предявена от Г. В. Д., с която се
иска да бъде признато за установено по отношение на ответника- „Банка
ДСК“ АД, че вземане на банката срещу ищеца, за което е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по гр. дело № 10780/2011г. на Софийски
районен съд е погасено по давност.
Съдът е дал указания на ищеца да уточни исковата си молба,
включително да уточни на коя дата му е връчена заповедта за изпълнение,
влязла ли е в сила заповедта за изпълнение и на коя дата и съобразно
последното да уточни, кои са фактите погасяващи вземането настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Ищецът депозира уточняваща молба, в която прави определени
изявления, без да сочи изрично на коя дата му е връчена заповедта за
изпълнение и без да сочи факти настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, които погасяват задължението му. Като обосновка
на допустимостта на иска сочи „… поради факта, че с влязло в сила решение
на ОС Пазарджик и потвърдено с постановление на ЧСИ М.А., което е
потвърдено от КЧСИ, след подаден от мен сигнал се счита, че подаденото
от мен възражение не е подадено своевременно и не следва да поражда
предвидения в чл. 422 от ГПК ефект.“
След повторно дадени указания за уточняване на иска ищецът депозира
уточняваща молба, в която заявява, че заповедта за изпълнение по гр. дело №
10780/2011г. на Софийски районен съд му е връчена на 16.03.2023г. и на
същата дата той е депозирал възражение срещу нея. Според ищеца
новонастъпилите факти след стабилизиране на заповедта за изпълнение са, че
възражението му не е прието и на взискателя не е указано да предяви иск за
установяване на вземането. По тези съображения иска да бъде признато, че
не дължи сумата по заповедта за изпълнение издадена по гр. дело №
10780/2011г. на Софийски районен съд, поради погасяване по давност.
Така предявеният иск е недопустим, тъй като е налице несъответствие
1
между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Искът по чл.
439 от ГПК съгласно алинея втора на посочения текст „може да се основава
само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание“. В
заповедното производство няма съдебно дирене, като при него искът по чл.
439 от ГПК може да се основава само на факти настъпили след изтичане на
срока за възражение срещу заповедта за изпълнение. Новонастъпилите факти
по чл. 439, ал.2 от ГПК, следва да бъдат такива, които погасяват
задължението. Производството по чл. 439 не е предназначено за
преразглеждане на акта въз основа на който се провежда принудително
изпълнение, а неговата цел е да се установят нови обстоятелства погасяващи
задължението- изтичане на давност, плащане, прихващане или чрез други
погасителни способи. В случая длъжникът не сочи нови факти, които
погасяват задължението му по заповедта за изпълнение- отказът да бъде
прието подаденото от него възражение не е правопогасяващ факт и не може
да бъдат основание за иск по чл. 439 от ГПК. Изтеклата давност не е нов и за
това също не може да бъде основание за иск по чл. 439 от ГПК. По тези
съображения предявеният иск е недопустим, тъй като има несъответствие
между обстоятелствената част и петитума на исковата молба и това
несъответствие не е отстранено въпреки дадените на два пъти указания. За да
има съответствие със заявения петитум, в обстяотелствената част на исковата
молба трябва да се твърди поне един факт, който да отговаря кумулативно на
две условия:
1. Да е настъпил след изтичане на срока за възражение срещу заповедта за
изпълнение и
2. Да е правопогасяващ по отношение на вземането по заповедта за
изпълнение.
Такъв факт обаче не се твърди от ищеца.
Относно съответствието на обстоятелствената част и петитума, като
условие за редовност на исковата молба настоящият състав приема следното:
Нередовностите на исковата молба са дефинирани в чл. 129, ал.2 от
ГПК като несъответствие с изискванията на чл. 127, ал.1 и чл. 128 от ГПК.
Съгласно чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 исковата молба трябва да съдържа:
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
5. в какво се състои искането;
Законът формално не поставя изискване за наличие на съответствие
между заявените обстоятелства и направеното искане като съществува
становище, че този въпрос е свързан с основателността на иска, а не с
неговата редовност и съответно допустимост. Настоящият състав приема, че
съответствието на обстоятелствената част и петитума е въпрос на редовност
(съответно допустимост) на исковата молба. Това се извежда от разпоредбата
на чл. 146, ал.1, т.6 от ГПК, която задължава съда в доклада по делото да
направи правна квалификация на предявеният иск. Правната квалификация
представлява посочването на онази правна норма, която при наличие на
2
заявените в исковата молба обстоятелства предоставя правата които се
претендират. Ако не съществува правна норма, която да предоставя правата
заявени с петитума, при наличие на фактите, които се твърдят, то исковата
молба е нередовна, защото искът не може да бъде квалифициран правно.
Искова молба в която петитума не съответства на обстоятелствената част е
нередовна, а при неотстраняване на тази нередовност делото подлежи на
прекратяване – в този смисъл са: Решение № 61 от 29.04.2011 г. на ВКС по т.
д. № 495/2010 г., II т. о., ТК; Решение № 175 от 12.12.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 2931/2013 г., II г. о., ГК; Решение № 147 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5659/2013 г., IV г. о. ; Решение № 112 от 25.07.2013 г. на ВКС по т. д. №
395/2012 г., I т. о; Решение № 18 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
3359/2013 г., III г. о., ГК; и много други.
В т.16 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д№
4/2013г. на ОСГТК на ВКС се приема:
Преценката дали в исковата молба по чл.424 ГПК се твърдят
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които дават
основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, е
от обуславящо значение за допустимостта на иска, а не за неговата
основателност.
Напълно аналогично и при исковете по чл. 439 от ГПК- преценката дали
се твърдят нови обстоятелства (в случая- настъпили след изтичане на срока за
възражение) и дали тези обстоятелства са основание за погасяване на
задължението са от значение за допустимостта на иска, а не за неговата
основателност. Новите обстоятелства, които се твърдят в случая са свързани с
отказа да се приеме възражението срещу заповедта за изпълнение. Тези
обстоятелства обаче не могат да погасят задължението на ищеца. Същият се
позовава и на погасителна давност, която обаче не е ново обстоятелство, тъй
като, както ищецът сочи давността е започнала да тече през 2011 година и в
никакъв случай не е факт настъпил след изтичане на срока за възражение
срещу заповедта за изпълнение, който срок отново по твърденията на ищеца е
изтекъл на 16.04.2023г.
Предвид изложеното производството следва да се прекрати. Мотивиран
така Русенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 228/2024г. по описа на
Окръжен съд- Русе.
Определението може да се обжалва пред Апелативен съд- Велико
Търново в седмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
3