Решение по дело №8300/2018 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1650
Дата: 21 октомври 2019 г. (в сила от 21 ноември 2019 г.)
Съдия: Татяна Тодорова Илиева
Дело: 20184520108300
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

       гр.Русе, 21.10.2019 г.

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Русе, V-ти граждански състав, в публично заседание на 16 октомври 2019 г., в състав:

                                                                                Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА       

                                                                     

при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8300 по описа за 2018 г. , за да се произнесе, съобрази следното:

       Предявени са искове с правно основание чл.288, ал.13 във вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Гаранционен фонд, гр.София твърди, че изплатил обезщетение за имуществени вреди в размер на 1177,32 лв. по щета № 11-0102/17.02.2014 г. за увредения при ПТП, настъпило на 11.02.2014 г. в гр.Русе, л.а. „Фолксваген Пасат" с ДК№ Р6717РА, собственост на С.Х.М. от с.Н. Виновен за катастрофата бил ответникът Е.Н.А., който, управлявайки л.а.„Форд Ескорт" с ДК № Р0109ВАК, собственост на А.Х.К., в гр. Русе, на път RSЕ 1130-Русе-Николово при 1 км., при извършване на обратен завой отнел предимството на правомерно движещото се МПС 2 и причинил процесното ПТП. В нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност". Гаранционен фонд поискал от ответника да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, но до момента това не било сторено. Моли да бъде постановено решение, с което ответникът Е.Н.А. да бъде осъден да заплати на Гаранционен фонд сумата 1177,32 лв., представляваща изплатеното по щета № 11-0102/17.02.2014 г. обезщетение, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Е.Н.А. признава изцяло предявените искове, но заявява, че е финансово затруднен да заплати наведнъж претендираната сума.

       След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

       Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства, на 11.02.2014 г., в 16,15 часа, в гр. Русе, на път RSЕ 1130-Русе-Николово при 1 км., ответникът, управлявайки л.а.„Форд Ескорт" с ДК № Р0109ВАК, собственост на А.Х.К., при извършване на обратен завой отнел предимството на правомерно движещия се л.а. „Фолксваген Пасат" с ДК№ Р6717РА, управляван от  С.Х.М. от с.Н и негова собственост, причинява ПТП с материални щети. В протокола за ПТП е отбелязано, че участник 1 – ответникът, в нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност". Същото се установява и от представената справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на база подадени данни от застрахователните компании за застраховка „ГО“ на автомобилистите. За същия инцидент срещу ответника е издадено и влязло в сила НП № 14-1084-00260/02.04.2014 г.

       Въз основа на уведомление за имуществени вреди от собственика на увреденото МПС – Стоян Маринов, в Гаранционен фонд е образувана щета № 110102/17.02.2014 г., по която, въз основа на изготвена заключителна техническа експертиза, на същия е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1 177.32 лв. с преводно нареждане от 04.06.2014 г.

       Съгласно чл. 288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./, действащ към датата на застрахователното събитие, Гаранционен фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

       Ал.13 от същия текст регламентира правото на фонда, след изплащане на обезщетението, да предяви регресен иск срещу превозвача до размера на платеното.

Ответникът заявява съгласие с исковите претенции и признава, че не е извършил плащане по тях.

Съдът, като взе предвид, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК – признанието изхожда от надлежна страна, същото не противоречи на закона и  добрите нрави счита, че следва да уважи исковете така, както са предявени.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по делото в размер на 50 лв. - заплатената държавна такса.

       По изложените съображения, съдът

 

                                     Р      Е      Ш      И    :   

      

       ОСЪЖДА Е.Н.А., с ЕГН **********,***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище гр.София, ул.“Граф Игнатиев“2, ет.4, представляван от изп.директори Борислав Иванов Михайлов и Стефан Георгиев Стоилков, сумата 1177,32 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 11-0102/17.02.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 12.12.2018 г. до окончателното й изплащане, както и 50.00 лв. деловодни разноски.    

       Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в 2–седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: