ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 26.06.2020 г.
СГС,
VI – 4 състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и шести юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
Като
разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч. гр. дело
№ 4587/2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.435 ал.2 ГПК. СГС
е сезиран с жалба от К.Д.И. срещу постановление от 20.02.2020 г. на ЧСИ Н.П.по
изп.дело N 20198470400327, с което е
отказано да се вдигнат наложените запори. Според жалбоподателя постановлението
е незаконосъобразно, защото по изп.дело са представени доказателства за
плащания на месечната издръжка. Иска се от жалбоподателя да се отмени
обжалваното постановление и да се признае, че с приложените служебни и касови
бележки е платена издръжката на Р.И..
Ответникът по жалбата С.Д.Ц.не е подала
отговор и не взема становище.
ЧСИ Н.П.е изготвил мотиви, в които се сочи,
че жалбата е недопустима.
Според съда подадена жалба е процесуално
недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. С жалбата се
атакува от длъжника по изпълнението постановление от 20.02.2020 г., с което
съдебният изпълнител е отказал да вдигне запорът върху трудовото възнаграждение
на длъжника и запорът върху банковата сметка в „Инвестбанк“ АД, но този акт на
съдебния изпълнител не подлежи на обжалване от длъжника. Това е така, защото
отказът на съдебния изпълнител да вдигне запорите не попада сред кръга от
действия, визиран в нормата на чл.435 ал.2, т.1 – т.7, които подлежат на
обжалване от длъжника. След като отказът на съдебният изпълнител да вдигне
запорите не попада сред кръга от действия, подлежащи на обжалване, жалбата е процесуално
недопустима /определение № 3273 от 08.10.2019 г. по в.гр.д. № 4763/2019 г. на САС/.
Длъжникът в изпълнението има право на жалба
срещу насочването на изпълнението върху имущество, което смята
за несеквестируемо – чл.435 ал.2, т.2 ГПК, но случаят не е такъв, защото жалбата не е насочена
срещу действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнение върху несеквестируемо
имущество на длъжника – вземания по трудово възнаграждение и по банков
влог. Важно е да се отбележи, че в
случая от страна на длъжника жалбоподател не
са повдигнати възражения, че запорите са наложени върху негово
несеквестируемо имущество.
В т. 1 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. по т.д. N 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила
поради несеквестируемост на
вземането, върху което е насочено изпълнението, както и че
пропускът на срока за обжалване осуетява само отмяната на наложения запор като
изпълнително действие, но не и правото на длъжника да иска от съдебния
изпълнител /след предоставянето на необходимата информация/ вдигане на запора и
връщане на несеквестируемата част от събраните суми, докато те не са получени
от кредитора.
Както се спомена по-горе, от страна на
длъжника жалбоподател не са релевирани
доводи и възражения, че запорите са наложени върху негово несеквестируемо
имущество, от което следва, че той няма право да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да вдигне запорите.
Жалбата
би била допустима, ако бе основана на довод, че запорите са наложени върху
несеквестируемо имущество и че съдебният изпълнител е отказал да вдигне запорите
въпреки несеквестируемостта, с което е нарушил правилата на чл.446 и чл.446а ГПК, но такива доводи не са релевирани като основание на жалбата.
На следващо място – повдигнатите от
длъжника фактически твърдения в жалбата и в становища от 06.02.2020 г. и от
14.02.2020 г. /лист 37 и лист 47/, с които е поискано да се вдигнат запорите, не са за несеквестируемост на
имуществото, срещу което е насочено изпълнението и върху което са наложени
запорите, а са за това, че длъжникът е погасил дълга. След като длъжникът по
изпълнението твърди, че чрез плащане е погасил дълга по изпълнителния лист,
неговата защита в изпълнителния процес следва да се осъществи чрез искане до съдебния
изпълнител да прекрати или да приключи изпълнителното дело и едва при
постановен отказ би възникнало за длъжника на основание чл.435 ал.2, т.6 ГПК
правото да обжалва отказа на съдебния изпълнител.
В случая обаче длъжникът превратно
упражнява своите права в изпълнителния процес, като се опитва в жалбата срещу отказа
на съдебния изпълнител да вдигне запорите да релевира доводи, които са относими
в хипотезата на чл. 435 ал.2, т.6 ГПК. Недопустимо е факти, които са основание
за обжалване на отказ да се прекрати или приключи изпълнително дело, да се
релевират в жалба срещу отказ за вдигане на запори.
Нормата
на чл.433 ал.3 ГПК предвижда, че във всички случаи по
ал. 1 и ал. 2 съдебният изпълнител вдига
служебно наложените възбрани и запори
незабавно, след като постановлението за прекратяване или разпореждането за
приключване влезе в сила. Тази норма е в подкрепа на горния извод, че ако е платен
дългът, длъжникът следва да поиска прекратяване или приключване на
изпълнителното дело, но няма право при висящо и неприключено изпълнително дело
да иска вдигане на запор, а още по-малко има право да обжалва отказ на съдебния
изпълнител да вдигне запора.
Според съда дори и при приключило
изпълнително дело отказът на съдебния изпълнител да вдигне запора не би
подлежал на обжалване, доколкото това действие не попада в обхвата на чл.435
ал.2 ГПК, а за длъжника остава редът на защита по чл.441 ал.1 ГПК.
С
оглед на изложеното съдът намира, че жалбата следва да се остави без
разглеждане.
Мотивиран
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата от К.Д.И. срещу постановление от 20.02.2020 г. на
ЧСИ Н.П.по изп.дело N 20198470400327, с което е отказано да се вдигнат наложените запори.
Определението може да се обжалва пред
САС в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.