Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2021г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският
административен съд, Четвърти касационен състав, в публично заседание на двадесет
и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при
секретаря Добринка Долчинкова и в присъствието на прокурора Александър
Атанасов, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова к.адм.дело № 178
по описа на Административен съд гр.Варна за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.
чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на „Мулти Билд“ЕООД, представлявано от Ж.Д.Б. против
Решение № 260462/24.11.20г. по НАХД №2966/2020г. на ВРС, ХV състав, с което е
изменено НП № ВН-35-ДНСК-46/02.07.2020г. на зам.началник на ДНСК, с което за
извършено нарушение на чл.137, ал.3, пр.2 от ЗУТ вр. чл.163, ал.2, т.1 вр.
чл.169, ал.3, т.3 от ЗУТ на основание чл.237, ал.1, т.15 ЗУТ на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000лв., като е намален размера
на имуществената санкция на 5000лв. Касаторът
твърди, че ВРС правилно е
обективирал фактическата обстановка, но по делото липсват безспорни, а
не косвени доказателства за извършеното нарушение. Твърди, че щета за държавата
липсва, както и не са налице настъпили вреди от неизпълнение на указанията на
надзорната фирма. Счита, че е налице маловажен случай. Моли решението на ВРС да бъде отменено като нищожно, а в
условията на евентуалност е незаконосъобразно.
Ответната страна ДНСК, чрез
процесуалния си представител ю.к. К., изразява становище, че жалбата е
неоснователна, а решението на ВРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на ВОП
дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението
на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството
пред ВРС е образувано по жалба на „Мулти Билд“ЕООД против НП №
ВН-35-ДНСК-46/02.07.2020г. на зам.началник на ДНСК, с което за извършено
нарушение на чл.137, ал.3, пр.2 от ЗУТ вр. чл.163, ал.2, т.1 вр. чл.169, ал.3,
т.3 от ЗУТ на основание чл.237, ал.1, т.15 ЗУТ му е наложена
имуществена санкция в размер на 10 000лв. За
да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 02.03.2020г. служители на
РДНСК-Варна извършили проверка на строеж: „Жилищна сграда“, находяща се в УПИ
VI-6, кв.169, по плана на 11-ти м.р., ул. „В. Д. ***, при която установили, че
за строежа е издадено разрешение за стоеж № 195/19.12.2017г., влязло в сила на
10.11.2018г., като строежът е категоризиран в трета категория съгл. чл.6, ал.3
т.2 от Наредба №1/2003г. за номенклатурата на видовете строежи /ДВ
бр.72/2003г./ и разпоредбите на чл.137, ал.1, т.3, буква „в“ от ЗУТ, а с
протокол обр.2 от 05.02.2020г. била открита строителна площадка и са определени
строителна линия и ниво на строежа. При проверката е установено, че се
изпълнява масов изкоп, механизирано с багер, който бил изпълнен в по-голямата
си част, изпълнявал се от дъното на имота към уличната регулационна линия, като
в момента на проверката се оформял скоса към уличната регулационна линия. Към
калкана на съществуващата жилищна сграда на ул. „В. Д. Майстора“ №16 били
изпълнени ивични основи, изпълнявал се кофраж и армировка на стоманобетонова
стена над ивичните основи, като не били изпълнени дадените указания на
проектанта в Заповед №3 от 12.02.20г. в заповедната книга, изкопът към
калканите да се изпълнява на участъци - ламели с дължина 140-160 см. Изкопът
към уличната регулационна линия също не се изпълнявал на ламели. С оглед
установеното било прието, че дружеството като строител е нарушило разпоредбата
на чл.163, ал.2, т.1 от ЗУТ, съгласно която строителят носи отговорност за това
строежът да бъде изпълняван в съответствие с издадените строителни книжа и с
изискванията на чл.169, ал.1 и ал.З от ЗУТ, както и с правилата за изпълнение
на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и
здравето на хората на строителната площадка, тъй като в отклонение от
одобрените проекти - чертеж „План на изкопни работи“, лист 2, както и Заповед
№3 от 12.02.2020 г. вписана от проектанта в заповедната книга, изкопът към
калканите не се изпълнявал на участъци - ламели с дължина 140-160 см. Прието
било, че нарушението е извършено в периода от датата на откриване на
строителната площадка - 05.02.2020г. до 02.03.2020г. - датата на извършване на
проверката. Въз осноова на констатациите от проверката бил съставен АУАН за
нарушение на чл.137, ал.3, пр. второ от ЗУТ вр. чл.163, ал.2, т.1 от ЗУТ, вр.
чл.169, ал.3, т.3 от ЗУТ, в присъствието на представляващия
дружеството-жалбоподател и бил връчен по надлежния ред, като възражения не били
вписани, а и такива не постъпили в законоустановеният срок. Въз основа на
съставения АУАН е издадено и обжалваното НП. Сезираният със спора
съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени
от компетентните длъжностни лица и в срок, съдържат описание
на нарушението, спазени са изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, посочени са
законовите разпоредби, които са нарушени, нарушението е установено, но размерът
на санкцията следва да бъде определен в минималния
предвиден, а именно 5000 лева, като е счел, че нарушението
не е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Касационната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна
и
при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за
разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Настоящата инстанция намира за
правилни и законосъобразни изводите на ВРС, че е налице нарушение на чл.137,
ал.3, пр.2 от ЗУТ вр. чл.163, ал.2, т.1 вр. чл.169, ал.3, т.3 от ЗУТ,
предвид установеното,
че строително монтажните работи на строежа се изпълняват в отклонение от
одобрените проекти-чертеж „План на изкопни работи“, лист 2, както и заповед № 2
от 12.02.2020г., вписана от проектанта в заповедната книга, изкопът към
калканите да се изпълнява на участъци-ламели с дължина 140-160 см. Безспорно е
установено от събраните писмени и гласни доказателства, че изкопът не се е изпълнявал
на ламели, т.е. изпълнението на строежа не е в съответствие с издадените
строителни книжа, с правилата за изпълнение на СМР и мерките за опазване на
живота и здравето на хората на строителната площадка. Строително- монтажните
работи са изпълнявани в отклонение на одобрените проекти и заповедта на
проектанта, което представлява нарушение на чл.137, ал.3, пр.2 от ЗУТ вр. чл.163, ал.2, т.1 вр. чл.169, ал.3, т.3 от ЗУТ.
Правилни са изводите
на ВРС и че при издаване на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Установените в хода на
административнонаказателното производство факти, отразени в АУАН и
наказателното постановление, са подведени под хипотезата на приложимата в
случая санкционна разпоредба. Нарушението е описано със съставомерните
му признаци и е доказано от събраните доказателства.
Наказаното
лице е осъществило състава на вмененото нарушение, като правилно е определена и
санкционната разпоредба.
Настоящата
инстанция споделя изцяло и изводите на ВРС, че наказание в размер на
предвидения от закона минимум е съобразно обществената опасност на деянието и
дееца и целите по чл.12 ЗАНН, както и изводите му относно приложението на чл.28 ЗАНН.
Съгласно чл.
28 от ЗАНН административният орган може да не наложи
административно наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В ЗАНН не е предвиден
критерий за маловажен случай на административно нарушение, като следва да
се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства
на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения. Правилни са изводите
на ВРС, че случаят не е
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Маловажен
случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с
оглед липсата или незначителните вредни последици или с оглед на други
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случай на административни нарушения от съответния вид.
Този критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато
трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. Необходимо е да се
извърши съвкупна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената
опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др. В случая са нарушени обществените отношения свързани с устройството на
територията, инвестиционното проектиране и строителството в страната.
Нарушението касае обществените отношения, охраняващи безопасността на
строителството, в случая основите на строежа и не може да се приеме, че
нарушението е с по-ниска обществена опасност.
Решението
на ВРС е обосновано и мотивирано, като съдът е обсъдил събраните доказателства
и е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че наказаното лице е
осъществило състава на вмененото нарушение.
С оглед гореизложеното настоящата касационна
инстанция намира, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно, същото не
страда от визираните в жалбата пороци, постановено е при спазване на
изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде оставено
в сила.
Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът
намира, че на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1
от ЗАНН, настоящият състав на Административен
съд Варна
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260462/24.11.20г. по НАХД №2966/2020г. на ВРС, ХV състав.
ОСЪЖДА „Мулти билд“ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на Дирекция за национален строителен контрол юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.