Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 14.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишки
районен съд, гражданска колегия в публичното
заседание
на осми юли , през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНА ПОПОВА
при
секретаря Д Буюклиева и в присъствието
на прокурора………………като разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова гражданско дело № 4054 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, съединени при условията на евентуалност с осъдителни искове с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба предявена от
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление : гр.София, бул „Д-р
Петър Дертлиев“ №25 офис сграда Лабиронт 1 ет.2 оф.4 чрез юрисконсулт И.Н.Н. против Г.Л.Д. ЕГН ********** с адрес ***, в която се твърди, че на 08.03.2017 г. ответникът Г.Д. в качеството на кредитополучател е сключил
договор за потребителски паричен кредит № 2647978 с
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, при спазване разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и на основание Общите условия на дружеството, неразделна
част от договора. Твърди се, че с факта на подписване на договора
кредитополучателят удостоверявал, че му е предоставен целият обем преддоговорна
и договорна информация, получил е екземпляр от Общите условия, запознат е със
същите и ги приема. По силата на договора му била
предоставена сума от 16 000,00 лв., преведена по посочена от
кредитополучателя банкова сметка , ***,00 лв.,
сбор от чистата му стойност от 16000,00 лв. и такса за
разглеждане на кредита в размер на 480,00 лв.
Таксата кредитополучателят се задължил да изплати на 120 бр.
равни части, включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
Страните постигнали съгласие кредитополучателят да бъде включен в Групова
застраховка, по която била договорена застрахователна премия в размер на 1719,60
лв., била подписана и декларация за приемане на застраховане. Застрахователната
премия била разделена на 120 бр. месечни плащания, дължими на падежните
дати на съответните месечни погасителни вноски. Съгласно условията на
сключената застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия
на съответния падеж на погасителната вноска, се предоставял едномесечен
гратисен период, в който, ако не било извършено плащане, застрахователното
покритие се прекратявало автоматично, предвид което за периода след 07.06.2018 г. по задължението не били начислявани месечни
застрахователни премии. Неразделна част от договора представлявал погасителният
план, в който бил посочен размерът на всяка погасителна вноска, включваща
съответна част от главницата по кредита, лихвата върху нея, таксата и
съответната част от застрахователната премия, падежът на всяка от вноските.
Твърди се, че усвоената парична сума за срока на действие на договора се олихвява
с възнаградителна лихва , тъй като станите постигнали съгласие
възнаградителната лихва за срока на действие на договора да бъде в общ размер
от 12080,00 лв. Общата сума, подлежаща на връщане,
била в размер на 30279,60 лв., платима на 120
бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер от 252,33
лв., първата от които дължима на 07.04.2017 г. а
последната – на 07.03.2027 г. , която дата бил и крайният срок за
издължаване по кредита.
Твърди
се, че кредитополучателят не изпълнявал задължението си по договора за
заплащане в срок на погасителните вноски, поради което кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем, на основание чл.12, ал.2, б. „а” от Общите условия. Твърди
се, че от ищеца, заедно с уведомително писмо за извършената цесия, до
кредитополучателя било изпратено писмено уведомление, според което поради
просрочие и неплащане на погасителни вноски, всички вземания по договора били
изискуеми изцяло, считано от 18.02.2019 г., като
тези документи били получени от длъжника на дата 18.02.2019 г. Твърди
се, че при забава плащанията на сумите по договора и съобразно Общите условия,
се дължи и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена
на 360 дни, за всеки ден забава, изчислена върху просрочената дължима главница,
поради което на длъжника било начислено обезщетение за забава в общ размер от 525,23
лв. за периода от 07.01.2018 г. до датата на входиране на заявлението в съда.
Твърди се, че платената до
момента от кредитополучателя сума е в размер на 2583,80 лв., с
която били погасени възнаградителна лихва в размер на 1640,53
лв., главница в размер на 739,47 лв.,
застрахователна премия в размер на 200,62 лв. и
лихва за забава в размер на 3,18 лв.
Твърди
се, че на 20.08.2018 г. между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД и ищецат „АСВ” ЕАД бил подписан договор за цесия, по
силата на който вземането срещу Г.Л.Д. било прехвърлено на ищеца, ведно с всички
привилегии, обезпечения, принадлежности, вкл. и всички лихви, комисионни,
разноски на дружеството – кредитор. По силата на т.3.2 „АСВ” ЕАД имало право да
уведоми длъжниците за извършената цесия, като е посочено, че били направени два опита за връчване на уведомително писмо за
извършената продажба от дати 30.08.2018 г. и от 11.12.2018 г.,
като последното писмо е било връчено лично на длъжника чрез ЧСИ. Независимо от това е направено искане да се приеме, че с връчване на
приложеното към исковата молба уведомително писмо за извършена цесия , е налице
надлежно съобщаване на цесията и тя поражда действие за длъжника.
Твърди се в исковата молба , че по заявление на ищцовото дружество е проведено заповедно производство по чл.410 ГПК
по ч.гр.дело №2716/2019 по описа на ПРС , като е посочено, че тъй
като заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, се предявявали и
настоящите искове. Направено е искане да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми : 15740,53 лв. претендирана главница по
договор за паричен заем № 2647978/08.03.2017 сбор от
предсрочно падежирала главница по 111 бр. погасителни вноски за периода преди подаване на заявлението в съда , 1234,22 лв. възнаградителна лихва за периода 07.01.2018 г. до 20.08.2018 г.
, 522,05 лв. обезщетение за забава върху главницата за
периода от 07.01.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда ,ведно със законна лихва при просрочие след този момент и до окончателното
изплащане , за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2716/2019
г. на ПРС. С исковата молба са претендирани направените по делото разноски,
както и тези по проведеното заповедно производство.
При условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме, че процесното вземане не е предсрочно
изискуемо, е направено искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми : 15740,53 лв. главница по
договор за паричен заем № 2647978/08.03.2017 сбор от
предсрочно падежирала главница по 111 бр. погасителни вноски, 1234,22 лв. възнаградителна лихва за периода 07.01.2018 г. до 20.08.2018 г.
, 931,72 лв. обезщетение за забава върху главницата за
периода от 07.01.2018 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда ,ведно със законна лихва при просрочие след този момент и до окончателното
изплащане. Сочат се доказателства и се претендират съдебно- деловодни разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор от назначения на ответника особен представител адв.Л. ,
със становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, поради
което е направено искане за тяхното отхвърляне. Оспорват се всички твърдения по
исковата молба. Посочено е, че договорът за потребителски
кредит е нищожен, поради противоречие с чл.11 ал.1 т.11 ЗПК, тъй като ответникът не разполагал
с нужната информация преди да сключи договора за потребителски кредит. В
същия се съдържали неравноправни клаузи и по-специално
клаузата с уговорка за начисляване на възнаградителна лихва от датата на отпускане на кредита.Поддържа се
, че тази лихва били изключително завишена, поради което същата на основание
чл. 92 ЗЗД следвало да бъде намалена. Поддържат се и бланкетни възражения, че в
договора са налице неравноправни клаузи, респективно – самият договор е типов ,
бланков , което обуславя неговата недействителност. Оспорва се
предсрочната изискуемост на кредита, поради отсъствие на предпоставките за
това. Поддържа се , че и цесията не е валидно съобщена на ответника и
ищецът не притежава правото на иск.
Съдът след като подложи на анализ всички събрани по делото доказателства и
доводите и възраженията на
страните , прие за установено от фактическа страна следното:
От
приложеното ч.гр.дело № 2716/2019 г.
по описа на ПРС се установява, че е
издадена заповед № 1533/03.07.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК , с която е разпоредено длъникът Г.Д. да заплати на
„АСВ” ЕАД сумата от 15740,53 лв. главница по договор за потребителски
паричен кредит № 2647978 от 08.03.2017 г.,
сключен между Г.Д. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД,
представляваща 111 бр. неплатени погасителни месечни вноски
за периода от 07.01.2018 г. до 07.03.2027 г., по отношение на
които е настъпила предсрочна изискуемост на основание чл.13, ал.2, б. „А” от
Общите условия към договора за кредит, считано от 18.02.2019 г., 1234,22 лв. възнаградителна лихва
за периода 07.01.2018 г. до 20.08.2018 г., обезщетение за
забава в размер на 522,05 лв.
за периода от 07.01.2019 г. до датата на подаване на подаване на
заявлението ,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда – 02.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и разноските за ДТ в размер на 349,94 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 75,00 лв.
Представен
е договор за потребителски паричен кредит № 2647978/ 08.03.2017 г.
,
сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и Г.Л.Д. ,
с чиста стойност на кредита 16000,00 лв., ГЛП: 11,99
%, ГПР: 15,16 %, като заемът е следвало да се върне на 120
бр. месечни вноски, при месечна сума от 252,33 лв., с
падежна дата 7-мо число на месеца, с първа вноска – 07.04.2017 г.
Представени
са също Общи условия за отпускане на потребителски
кредит от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, декларация за приемане на
застраховането с Общи условия за застрахователна програма
„Кредитна протекция Плюс” на кредитополучателите на банкови кредити,
погасителен план към договор № 2647978/08.03.2017 г., искане
за рефинансиране на съществуващ дълг .
С рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г.
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД се е задължило ежемесечно, чрез отделни
договори за цесия, да прехвърля на „АСВ” ООД възмездно срещу възнаграждение
портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания, произтичащи от договори за
потребителски парични и стокови кредити по Приложение № 1
към всеки договор за цесия. Представен е и индивидуален договор за цесия от 20.08.2018 г., ведно с препис- извлечение от Приложение
№ 1 към него, част от което представлява и
вземането на цедента против Г.Л.Д. по договор № 2647978/08.03.2017
г.
По
силата на представеното пълномощно, „АСВ” ЕАД е упълномощено да уведомява
съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД от името на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД всички длъжници за прехвърлянето на вземанията срещу тях.
По
делото са представени и 2 бр. уведомителни писма от 30.08.2018 г. и от 11.12.2018 г. до
ответника Д.
от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД чрез „АСВ” ЕАД за извършеното
прехвърляне на вземания, ведно с уведомително писмо
изх. № 04077/21.02.2019 г. и копие от
разписка за връчване на съобщение от ЧСИ с рег. № 889, видно от които
адресатът - ответникът Г.Д.
е получил последното писмо лично на 18.02.2019 г.
Прието е
заключение на изготвената съдебно-икономическа
експертиза ,
според което с банкови платежни
нареждания от 08.03.2017 г. е погасена
сумата в размер на 8154,15 лв. дължима на кредитора по други договорни /
извънпроцесни задължения / във връзка с
искане на длъжника за рефинансиране на съществуващ дълг / към БНП Париба и към Уникредит Кънсюмър Файненсинг „ ЕАД / .
Установява се , че последното плащане по
процесния договор, което кредиторът е отразил е на 12.01.2018 г. , като същото
е било в размер на 247,59 лв. и с него е
пагасена изцяло 10-та месечна погасителна вноска с падеж 07.01.2018 г. и така първото непогасено задължение на ответника е с падеж 07.02.2018 г. Според експерта към 20.08.2018 г. непогасената главница е в общ размер от
15260,53 лв. , от която 571,99 лв. подежирала и 14688,54 лв. непадежирала ,
като вещото лице не е открило данни за платена , но дължима от ответника такса за
разглеждане на кредиа в размер на 480,00 лв. / невключена от него в размера на
главницата /. Също така вещото лице дава заключение ,че размерът на
непогасената договорна лихва за периода 07.01.2018 г. до 20.08.2018 г. е 1094,01 лв. ,
на мораторната лихва за забава за
периода 07.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда / 02.07.2019
г. е в размер на 1378,05 лв. , а до датата на подаване на исковата молба –
11.10.2019 г. е в размер на 1806,23 лв.
При така
възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е
спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 2716/2019по
описа на ПРС, че издадената заповед за изпълнение е връчена при
условията на чл.47 ал.5
ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са
предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като
подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
По същество.С отговора на исковата молба е направено възражение, че
както цесията, ката и изявлението
на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита - не
валидно съобщена на ответника и ищцовото дружество не притежава правото
на иск за процесното вземане. От представените по делото два
броя уведомителни писма, както и от книжата иготвени от ЧСИ във връзка с
връчването на тези писма , безспорно се установява , че до знанито на адресата
са достигнали както изявленията на цедента чрез упълномощения от него цесионер
– за извършената в полза на последния цесия, така и изявлението на новия
кредитор цесионер за обявяване на кредита за предсрочно изискуем подади
даговорно неизпълнение. С оглед на тези писмени доказателства , съдът приема за
безспорно установено , че на 18.02.2019 г. отвтенъкт лично е получил
уводомителното писмо / с двете изявления на началната и на обратната страна на
документа /. Разписката е оформена редовно от служителя на ЧСИ с удостоверяване
на всички изискуеми реквизити / дата на връчване , място на връчване , име и
подпис на връчител и име и подпис на адресат.
Следователно от тази дата е
изпълнено както изискването на чл.60 ал.2 ЗКИ във връзка с чл.12 ал.2 от договора с
длъжника и съгласно тълкуването дадено в
т.18 от ТР №4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС , така и разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като кредитът валидно е обявен за предсрочно изискуем и извършеното прехвърляне на вземането е
съобщено на длъжника. Ето защо, съдът приема, че ищецът е материалноправно
легитимиран да претендира всички вземания по договора за паричен кредит.
Според
клаузата на чл.12, ал.2, б. „а” от Общи условия за отпускане на потребителски
кредит в евро или лева от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, дружеството има
право да обяви всичките си вземания по кредита, в това число изтекли и
непогасени вноски, остатъчна главница, остатъчна главница, остатъчни лихви,
лихви за забава, такси и комисионни, за предсрочно изискуеми в пълен размер, при
допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по
кредита /главница и лихви/. Не е спорно,а и от заключението на
ВЛ Л. се установява , че от страна на Г.Д. по договора са внесени суми в общ размер от 2526,48
лв., отразени в табличен вид от вещото лице по дати и размери, като това са и
всички плащания по договора до момента на извършване на проверката на вещото
лице и с тези плащания са погасени част от главница,
възнаградителна лихва и застрахователна премия, поради което съдът приема за
безспорно даказано , че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост са
били налице материано- правните предпоставки за това. Няма пречка
предсрочната изискуемост да бъде обявена на длъжника от цесионер, а не от първоначалния
кредитор, тъй като съгласно чл.99, ал.2 ЗЗД прехвърленото вземане преминава
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности.
Правото на кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо е принадлежност
към вземането, която преминава върху новия кредитор, ведно със самото вземане.
Процесният
договор за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, посочена е
чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, който е фиксиран,
начинът на усвояване, условията за издължаване на кредита от потребителя,
елементите на общата стойност на кредита, приложен е погасителен план,
предвидено е правото на потребителя да прекрати предсрочно договора, както и
условията за прекратяване на договора, поради което съдът намира, че договорът
е действителен, както и не са налице неравноправни клаузи. С оглед безспорните данни за посочената в договора информация и
удостовереното с подпис запознаване с нея , съдът приема , че не е налице
твърдяното в отговора на ответника нарушение на разпоредбата на чл. 11 ал.1
т.11 ЗПК.
От
заключението на допуснатата по делото ССЕ , безспорно се установява , че
размерът на остатъка от дължимата главница е в претендирания в исковата молба
размер 15740,53 лв. / включително и дължимата, но неплатена такса за
разглеждане на кредита в размер на
480,00 лв. / , а остатъка от договорната възнаградителна лихва възлиза на 1094,01
лв. , като вещото лице е опредилило
мораторната лихва за забава до
датата на подаване на заявлението в съда считано от 07.02.2018 г. в по-голям от претендирания в исковата молба
размер, а именно - размер на 1378,05 лв.
По отношение на размера на възнаградителната лихва,
ответникът поддържа възражение за прекомерност, което съдът намира за
неоснователно. На първо място в настоящия случай се касае за уговорена
възнаградителна лихва / отнапред установено договорно задължение изпълнимо
наред със задължението за плащане на главницата /, а не неустойка / договорна
санкция и обезщетение при договорно неизпълнение / , поради което и нормата на
чл. 92 ЗЗД на която се позовава ответникът – е неприложима. В случая страните са уговорили в договора
възнаграждение на ползване на заемната сума , под формата на договорна лихва , в общ размер от 12008,00 лв. за десетгодишния
период на договора / 07.03.2017 г. до 07.03.2027 г./ По договора е предвиден фиксиран годишен
лихвен процент от 11,99 %. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка
в размер по-голям от законната лихва / чл. 19 ал.4 ЗПК/. В случая съдът намира,
че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави и на
закона, до който извод достигна след преценка на конкретните данни по
производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на
възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който
носи кредитора, както и автономията на волята. Предмет на заповедта за
изпълнение и на исковата молба е и обезщетение за забава върху главницата за
периода от 07.01.2018 г. до датата на входиране на заявлението в съда –
02.07.2019 г. Действително вземането за
обезщетение за забава в размер на 522,05 лв. е основано на чл. 12, ал. 1 от общите
условия за отпускане на потребителски кредит и е дължимо
при предсрочна изискуемост на кредита.
Доколкото
основанието на вземанията е едно и също и предмет на подаденото заявление по
чл.410 ГПК и на установителния иск за главница в размер на 15740,53 лв., остатък от
договорната възнаградителна лихва в размер на
1094,01 лв. , като и на
обезщетение за забава в размер на 522,05
лв. , считано от датата на първата
неплатена падежирала вноска 07.02.2018 г.
до датата на подаване на заявлението в съда , както и предвид липсата на
доказателства за извършено плащане от ответника, съдът намира, че тези
претенции следва да бъдат уважени, като
се признае за установено съществуването на тези вземания на ищеца към ответника
, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в
съда до окончателното й изплащане. Над посачения по-горе размер от 1094,01 лв.
до претендирания в исковата молба размер от 1234,22 лв. установителната
претенция за съществуването на възнаградителна договорна лихва се явява
неоснователна , тъй като не се подкрепя от събраните по делото доказателства.
С оглед
уважаване на главните искови претенции , съдът не дължи произнасяне по допустимостта
и основателността на евентуално съединетите осъдителни претенции.
С оглед
изхода на делото и предвид направеното искане, на ищеца следва да се присъдят
разноски. Предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Затова отвтникът
ще следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца следните разноски по съразмерност . В исковото производство те включват - 379,02 лв. за внесена държавна
такса, 200,00 лв. / възнаграждение
на вещо лице / и 600,00 лв.за възанграждение на особен представител или
общо в размер на 1139,02 лв. , а по
съразмерност – 1129,98 лв. В заповедното производство , ответникът дължи
сторените разноски по съразмерност в размер на 421,56 лв.
Водим от
изложеното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р
Е Ш И
:
По иска
предявен от „ АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНИЯ НА
ВЗЕМАНИЯ “ ЕАД, ЕИК ********* ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.“ Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт И.Н.Н. против Г.Л.Д. ЕГН ********** с адрес *** ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Л.Д. ЕГН **********
с адрес ***, че
съществуват вземанията на„Агенция за събиране на
вземания“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“ Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 по
№ Заповед № 1533/03.07.2019 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2716/2019 г. по описа на
ПРС и са в
следния размер : сумата от 15740,53
лв. главница по договор за потребителски паричен кредит № 2647978
от 08.03.2017 г., сключен между Г.Д. и
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, представляваща 111
бр. неплатени погасителни месечни вноски за периода от 07.01.2018 г. до 07.03.2027 г., по отношение на които е настъпила
предсрочна изискуемост на основание чл.13, ал.2, б. „А” от Общите условия към
договора за кредит, считано от 18.02.2019 г., 1094,01 лв. възнаградителна лихва за периода 07.01.2018 г. до 20.08.2018
г., обезщетение
за забава в размер на 522,05 лв.
за периода от 07.01.2018 г. до датата на подаване на подаване на
заявлението ,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда – 02.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна установителната претенция за дължимост на вземане за договорна
възнаградителна лихва над размера от 1094,01 лв. до претендирания размер от
1234,22 лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА Г.Л.Д. ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на „ АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНИЯ НА ВЗЕМАНИЯ “ ЕАД, ЕИК *********
ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“ Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт И.Н.Н.
сторените в исковото производство разноски в общ размер от 1129,98 лв. , както и тези сторени в заповедното производство в размер на 421,56
лв.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :