Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр.Враца,
04.12.2019
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в открито съдебно заседание
на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. Петрова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
2899 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила искова молба
от А.М.Ц. със съгласието на нейната майка и законен представител М.А.П. против М.И.Ц.
за увеличаване размера на присъдената издръжка от 150,00 лв. на 250,00 лв.,
считано от подаване на исковата молба, видно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
В исковата молба се навеждат твърдения, че по гр. дело
№ 84/2017 г. по описа на РС Враца между страните била постигната спогодба, по
силата на която, ответникът бил осъден да заплаща издръжка на малолетното дете
в размер на сумата от 150,00 лв., считано от 01.02.2016 г. В исковата молба се
сочи, че майката на процесното дете работи, но доходите й не са достатъчни за
задоволяване на всички нужни на А.Ц.. Сочи, че от постигането на спогодбата с
ответника до настоящия момент е изминал период от две години, през което време
е налице изменение на обстоятелствата. Сочи, че детето е ученичка в спортното
училище в гр. Враца, като професионално тренира волейбол. Твърди се, че детето
има нужда от допълнителни средства за закупуването на спортни артикули.
Поддържа, че ответникът живее и работи в Испания, където получава добри доходи,
както и че последният няма задължение за заплащане на друга издръжка. Моли искът да бъде уважен, като съдът осъди
ответника да й заплаща сумата от 250,00 лв. месечна издръжка, считано от
предявяването на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпването на основания за изменение или прекратяване
на плащането.
В срочно постъпил отговор, ответникът оспорва
предявения иск. Твърди, че редовно заплаща присъдената издръжка от 150,00 лв.
Сочи, че към настоящия момент е създал друго семейство, като на 27.09.2019 г.
се е родил синът му Б.М.Ц.. С новото си семейство живее на квартира в гр.
Бургас, като има задължение по изтеглен кредит от 10 хил. лв., месечната вноска
по който му е в размер на сумата от 868,00 лв. Поддържа, че исканата от ищцата
издръжка би представлявала затруднение за издръжката на неговото семейство.
Сочи, че е в невъзможност да заплаща по-висок размер на издръжка от вече
присъдения от 150,00 лв. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
С Разпореждане № 3993/29.10.2019 г.,
неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между тях обстоятелствата, че ответникът е баща на детето А.М.Ц.,
както и че страните са обвързани от постигната съдебна спогодба по гр. дело № 84/2017 г. по описа на РС
Враца, по силата на която, ответникът се задължил да заплаща месечна издръжка
на ищеца в размер на сумата от 150,00 лв., считано от 01.02.2016 г. Тези
обстоятелства се установяват и от приетите по делото доказателства – Удостоверение
за раждане от *** г., издадено въз основа на Акт за раждане № 0390/16.06.2004
г. и Протокол от проведено открито съдебно заседание по гр. дело № 84/2017 г.
по описа на РС Враца.
Прието по делото е уверение №
566/09.07.2019 г., издадено от Спортно училище „Св. Климент Охридски“ гр.
Враца, от което се установява, че детето А.М.Ц. е ученичка в осми клас през
учебната 2018/2019 г.
Приети са и грамоти, издадени в
полза на непълнолетното дете, от което се установява, че същата е награждавана
във връзка с различни спортни изяви в областта на волейбола.
От Удостоверение за раждане № 1016,
издадено въз основа на Акт за раждане № 1016/03.10.2019 г. по описа на Община
Бургас, се установява, че на 27.09.2019 г. се е родило друго дете на ответника М.Ц.,
а именно – Б.М.Ц..
Установява се, че на 30.05.2019 г. ответникът
е сключил договор за банков кредит с „Първа инвестиционна банка“ АД за сумата
от 10 000 лева и срок на погасяване – 21.05.2020 г. От приложения към
договора погасителен план се установява, че месечната вноска, която ответникът
следва да прави за погасяване на кредита, е в размер на 868,21 лева.
От приетите по делото справки за
актуално състояние на трудовите договори и справки за осигурителен доход на
страните, изготвени от ТД на НАП Велико Търново, се установява, че както
майката М.А.П., така и бащата М.И.Ц. не работят по трудово правоотношение,
както и че за периода от 01.07.2019 г. до 31.10.2019 г. не са налице данни за
вписан осигурителен доход по тяхна партида.
От Разпореждане № 061-00-969-1 от
23.07.2019 г., издадено от ТП на НОИ гр. Враца се установява, че в полза на
майката на детето М.А.П. е отпуснато парично обезщетение за безработица,
считано от 13.07.2019 г. до 12.01.2020 г., в размер на 15,39 лв. дневно.
Изслушан в проведеното на 20.11.2019
г. открито съдебно заседание, ответникът, по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК,
заявява, че няколко пъти в годината, около четири – пет месеца, пътува в
различни държави (Германия, Испания, Италия), като работи в областта на
строителството, за което получава възнаграждение около 1500-2000 лева на месец.
От приетото по делото Удостоверение с
рег № 369000-17084/19.11.2019 г., издадено от ОД на МВР гр. Враца, се
установява, че за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2019 г. ответникът е имал
общо 13 преминавания през българската граница, като от същите е видно, че
ответникът прекарва по-голямата част от годината в чужбина с престой в България
средно около 2 седмици и 1 отчетен по-дълъг престой в страната в периода от
20.12.2018 г. до 02.03.2019 г.
По делото са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели. От показанията на
свидетелката А.Й.Д.– треньор на детето по волейбол, се установява, че детето А.
тренира ежедневно по около 4 часа. Свидетелства, че детето пътува на състезания
целогодишно, като посещава 4-5 турнира както в страната, така и в чужбина, за
които трябва да има джобни средства. Сочи, че се е наложило събиране на пари от
трениращите деца за закупуването на специализирана екипировка, като единствено А.
нямала възможност да даде пари за такава екипировка, поради което се наложило
да търси съдействие от дядо си.
От разпита на свидетеля Т.Н.А.,
живеещ във фактическо съжителство с майката на детето от 12 години, се
установява, че те двамата полагат грижи за А.. Свидетелят сочи, че детето има
нужда от повече средства, тъй като се занимава със спорт, за което трябва да се
закупуват допълнително екипи, обувки. Свидетелят сочи, че работи по трудов
договор.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, като счита, че същите са пълни, логични и допълващи се.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск
с правно основание чл. 150 СК за изменение размера на присъдената издръжка чрез
нейното увеличаване от 150,00 лв. на 250,00 лв., считано от подаване на
исковата молба, видно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. В
тежест на ищцовата страна по предявения иск е да установи нуждата от издръжка
на детето А.М.Ц. в търсения размер, както и възможността на ответника да
предоставя такава в търсения размер.
Съгласно
чл.143, ал. 2 СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като
размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи съгласно чл. 142,
ал.1 СК, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от
минималната работна заплата (чл. 142, ал.2 СК). Към момента на устните състезания минимално установеният в
закона размер на издръжката е 140,00 лв.
Изискването на чл. 139 СК претендиращият издръжка да е неработоспособен и
да не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите
пълнолетие деца, доколкото чл.143, ал.2 СК е специална норма по отношение на
чл. 139 СК и изключва неговото приложение. Освен това децата с оглед
ниската си възраст са
дефинитивно неработоспособни, поради
което имат право на
издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават
такава (чл. 140, ал.1, т.2 СК) поради липса на лица от първи ред, респективно децата са лица от
първи ред, които имат право на издръжка (чл. 141, т. 1 СК).
Издръжката на детето се дължи от
двамата родители, независимо при кого живее, като отглеждащият родител следва
да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него
издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите
на домакинството, част от които са в полза и на детето. От данните
по делото се установява, че детето А.Ц. живее с майка си и тя е тази, която полага
ежедневните грижи за неговото отглеждане и възпитание.
Несъмнено е, че родителите имат
първостепенна отговорност да осигурят, в рамките на своите способности и
финансови възможности, условията за живот, необходими за развитието на детето.
Последните имат задължението да осигурят такива условия за развитието на
детето, в това число да предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако
те живеят в едно домакинство.
Съгласно разпоредбите на Конвенцията
за правата на детето - чл. 27, т. 2, която е ратифицирана от Република България
и е част от вътрешното право, родителите имат първостепенна отговорност да
осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условия на
живот, необходими за развитието на детето.
В проведеното открито съдебно заседание
на 20.11.2019 г. страните заявиха, че са направили опит за постигане на
спогодба относно размера на издръжката, като ищцовата страна е предложила
сумата от 200 лева, а ответната – сумата от 170 лева. При съобразяване на
размера на дължимата издръжка съдът съобрази от една страна възрастта на
нуждаещото се от издръжка дете, икономическите условия на живот в страната, и
конкретно в гр. Враца, както и протичащите инфлационни процеси, и от друга -
материалните възможности на родителите, при което намира, че към настоящия
момент за цялостната месечна издръжка на детето са необходими общ обем парични
средства в размер на около 330 - 350 лева. От този размер ответникът следва да
бъде осъден да заплаща за в бъдеще /след предявяване на исковата молба/ сумата
от 185,00 лева. Останалата част до пълния размер на необходимите средства за
задоволяване издръжката на детето следва да се поеме от майката, която
независимо, че полага непосредствените грижи за неговото отглеждане и
възпитание, също има задължение да го издържа. При определяне на така
присъдения размер съдът съобрази, че към настоящия момент ответникът е
безработен, но същият полага труд в чужбина през по-голямата част от годината,
за което получава доход около 1500-2000 лв. месечно. Същевременно съдът съобрази,
че ответникът има задължение за издръжка и към друго непълнолетно дете, а
именно – Б.М.Ц., роден на *** г. От друга страна, съдът взе предвид факта, че
по делото се установиха обстоятелства, от които може да се направи извод, че в
конкретния случай, във връзка с спортните изяви на детето А., за същата се
обуславя нужда от извършването на разходи в по-висок размер от обичайните за
едно дете на такава възраст. Съдът намира, че така определената издръжка за
детето в посочения размер е съобразена с нуждите му и възможностите на
родителите му.
Предявеният иск за изменение на текущата
издръжка следва да бъде уважен за сумата от 185,00 лв., считано от подаването
на исковата молба до настъпването на обстоятелства, водещи до нейното изменение
или прекратяване. Искът следва да бъде отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер от 250,00 лв. като неоснователен.
По
разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от по 142,45 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение пропорционално на уважената
част от иска.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати
на ответника сумата от 260,00 лв., представляваща разноски по делото пропорционално
на отхвърлената част от иска.
Ответникът следва
да бъде осъден на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Враца, сумата от 50,40
лв., представляваща
държавна такса върху сбора от тригодишните платежи на присъденото увеличение на издръжка.
На
основание чл. 242, ал.1, предл.
1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта на изменената издръжка.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената издръжка по
гр. дело № 84/2017 г. по описа на РС Враца, която М.И.Ц., ЕГН ********** е
осъден да заплаща в полза на детето А.М.Ц., ЕГН ********** чрез нейната майка и
законен представител М.А.П., ЕГН **********, като я увеличава от 150,00 лева на 185,00 лева, считано от 18.07.2019 год. до настъпване на обстоятелства
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК М.И.Ц., ЕГН ********** да заплати на А.М.Ц., ЕГН ********** чрез нейната
майка и законен представител М.А.П., ЕГН ********** сумата от 142,45 лв., представляваща направени
разноски по делото пропорционално на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК А.М.Ц., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен
представител М.А.П., ЕГН ********** да заплати на М.И.Ц., ЕГН ********** сумата
от 260,00 лв., представляваща
направени разноски по делото пропорционално на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК М.И.Ц.,
ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд гр. Враца държавна такса върху увеличението на издръжката в размер
на 50,40 лв.
ПОСТАНОВЯВА
на
основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта му
относно увеличения размер на присъдената издръжка.
На
осн. чл. 315, ал. 2 ГПК решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.
Враца в двуседмичен срок, считано от 04.12.2019 г.
В
частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба през Окръжен съд гр. Враца в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: