№ 391
гр. Габрово , 13.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в закрито заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500291 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД против
разпореждане постановено по ч.гр.д. №949/2021г. от Габровския районен съд, с което се
отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК поради неизправяне на нередовности на заявлението, на основание чл.411, ал.2, т.1 от
ГПК.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.
Заповедния съд не разполагал с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от
която заявителят черпел права. Съгласно ТР №3/27.03.2019г. на ОСГТК размерът на
вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума и законната лихва
от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата наплащането. За периода до
настъпване на предсрочната изискуемост размерът на вземането се определя по действалия
до този момент погасителен план, съответно договор. В депозираното заявление била
заявена претенция за присъждане на законна лихва от датата на предсрочната изискуемост
до изплащане на вземането. Съдът не бил обосновал отказът си да остави без уважение
искането на жалбоподателя в заявлението за присъждане на законна лихва от датата на
предсрочната изискуемост до датата на входиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда.
Дружеството жалбоподател не начислявало и не търсило законна лихва за периода на
обявеното извънредно положение и два месеца след отмяна на същото, на осн. ч.6 ЗМДИП.
В българското право присъждането на законна лихва е последица от уважаване на главния
иск и тъй като не представлявало самостоятелен иск не се дължала ДТ, освен това размерът
на законната лихва подлежал на установяване в изпълнителното производство. Моли съда
да отмени обжалваното разпореждане, в частта в която е отхвърлено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като вместо него бъде постановено да се издаде
заповед относно претендираните в заявлението за издаване на заповед да изпълнение и
неприсъдени от първоинстанционния съд, както и да бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на 15 лв. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за
установено следното:
1
Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
частично основателна.
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника Н. С. Д., за сумата от 2296,29лв. от които: неплатена главница в размер на
812,14лв.; неплатено договорно възнаграждение в размер на 286,04лв., дължимо за периода
20.12.2019г.-06.01.2021г.; неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на
235,94лв., незаплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 708,75лв.,
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30,00лв.,
начислени на 04.01.2020г.; лихва за забава в размер на 143,37лв. от 21.10.2019г., дата на
изпадане на длъжника в забава (датата на предсрочна изискуемост) до 06.01.2021г., законна
лихва в размер на 80,05лв., дължима от 06.01.2020г. – датата на предсрочната изискуемост
до 27.05.2021г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, като за периода 13.03.2020г. 13.07.2020г. не е начислявана законна лихва с оглед
разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП.
Вземането произхожда от Договор за потребителски кредит №30039071019/28.08.2019г.
С разпореждане от 01.06.2021г., инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК №457/01.06.2021г. по ч.гр.д.№949/2021г. по описа на РС
Габрово, заповедният съд е приел, че искането за присъждане на възнаграждение за
закупени и ползвани допълнителни услуги Флекси и Факт е неоснователно, тъй като
клаузите в договора относно тези услуги са нищожни на осн. чл.19, ал.5 във вр. с ал.4 ЗПК,
тъй като разходите по кредита с тези такси надвишават пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължение и на осн. чл.10 А, ал.2 ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия свързани с усвояване и управление на
кредита. Искането за присъждане на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземане
също е неоснователно, тъй като клаузата в договора предвиждаща заплащането на такава е
нищожна па осн. чл.10 А, ал.2 ЗПК. Неоснователни били и претенциите за присъждане на
лихва за забава и законна лихва, тъй като заплащането на същите не се претендирало само
върху просрочените главници, а и върху договорната лихва, което представлявало
анатоцизъм и било допустимо само в изрично предвидени случаи, какъвто не бил
настоящия. Освен това съдът нямал функция да преизчислява мораторната лихва върху
която и да било от сумите, върху която такава е основателна. Отказал е да присъди и
разноски и юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от сумите по
заявлението. Указал е, че може в едномесечен срок да са бъде заведен осъдителен иск за
вземането на основание чл.415, ал.1, т.3 във вр. с ал.3 от ГПК.
Тъй като процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него
са приложими разпоредбите на ЗПК.
Съставна част в договора са включените допълнителни услуги Фаст и Флекси, за които
кредитополучателя дължи заплащане на възнаграждение, включено в погасителния план. В
случая се касае за допълнителни уговорки по сключения договор за потребителски кредит,
доколкото същите са инкорпорирани в него и месечната погасителната вноска включва и
парична сума по тези допълнителни услуги. Клаузите за заплащане на възнаграждение по
тях противоречат на добрите нрави и директно на нормите на чл.10а, ал.2 и ал.4 ЗПК, тъй
като същите по своето естество са разход свързан с усвояване и управление на кредита,
който обаче не е включен в ГПР, поради което същите са нищожни, а претендираната сума
за пакет допълнителни услуги е недължима.
2
Услугата „Фаст“, се изразява в приоритетно даване на становище по искането за
отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, и същата не би
могла да бъде реално предоставена, тъй като очевидно към момента на сключване на
договора становището по искането за предоставяне на кредит вече е налице. Услугата
„Флекси“ предоставя гъвкав погасителен план, като по естеството си е дейност по
управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и допълнителна услуга,
свързана с договора по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на
претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е в размер
близък до предоставената в заем сума и се явява значително по-висок от лихвата за забава,
която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска.
Претендираната със заявлението такса за извънсъдебно събиране на вземането
противоречи на забраната, въведена с чл.10а, ал.2 ЗПК, като разширява отговорността на
потребителя при допусната забава. Извънсъдебното събиране на кредита е дейност по
неговото управление и не може да с квалифицира като допълнителна услуга.
Поради изложеното по-горе са налице пречки от визираните в чл.411, ал.2 ГПК и по
отношение на претенциите лихви за забава и за законна лихва за забава, поради което
правилно е отхвърлена от заповедния съд. Видно от размера същите са изчислени и
претендирани и върху сумите за допълнителни услуги, клаузите по които противоречат на
добрите нрави и на нормите на 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК.
Предвид гореизложеното подадената частна жалба е неоснователна и обжалваното
разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 01.06.2021г., инкорпорирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №457/01.06.2021г. по ч.гр.д.№949/2021г.
по описа на РС Габрово, с което е отхвърлено заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника Н. С. Д. за присъждане на неплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст в
размер на 235,94лв., незаплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на
708,75лв., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на
30,00лв., начислени на 04.01.2020г.; лихва за забава в размер на 143,37лв. от 21.10.2019г.,
дата на изпадане на длъжника в забава (датата на предсрочна изискуемост) до 06.01.2021г.,
законна лихва в размер на 80,05лв., дължима от 06.01.2020г. – датата на предсрочната
изискуемост до 27.05.2021г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3