№ 13992
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110114192 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по повод искова молба вх. № ................ г., уточнена с писмени молби
вх. № 181853/26.06.2023 г., вх. № .......... г., на А. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
С.............., срещу „...............“ ЕООД, ЕИК ................. със седалище и адрес на управление: гр.
....................., с която са предявени обективно евентуално съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността
на сключен между страните договор за възлагане на поръчителство от ................ г., с който
договор се обезпечават задължения по договор за потребителски кредит № ..................... тип
„Кредитна линия“ № ................... сключен между ищцата и „..............“ ЕАД, като
протИ.речащ и заобикалящ закона, и накърняващ добрите нрави, и сключен без основание,
и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 20,00 лева, като част от сума в общ размер на 126,00 лева,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за възлагане на
поръчителство, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда –
17.03.2023 г. до окончателното плащане.
В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че на ................ г. А. Н. И. е
сключила договор за потребителски кредит № ..................... тип "Кредитна линия" N
................. с „.............." ЕАД, с който на ищцата е отпуснат заем в размер на 500,00 лева за
срок от 1 месец. В чл. 1, ал. 2 от договора било посочено, че за кредита следва да бъде
представено едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, наети на
безсрочен трудово договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер
на 1 500,00 лева, или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от
кредитодателя банка, или поръчителство от одобрено от кредитодателя дружество. На
................ г. между ищцата А. И. и ответника бил сключен договор за възлагане на
поръчителство, по силата на който „..............." ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред
„.............." ЕАД задълженията на А. И., като обезпечението се изразявало в поемане на
задължение ответникът да отговаря солидарно с ищцата за всички задължения при
условията и за срока на договор за потребителски кредит № ..................... тип "Кредитна
линия" №3-1-10272-278026 с „.............." ЕАД. Въз основа на сключения договор за
поръчителство, ищцата се е задължила да заплати на ответното дружество сума в размер на
126,00 лева, представляваща възнаграждение, която е разсрочена за изплащане, заедно с
1
месечната вноска по договора за кредит. Ищцата твърди, че към датата на подаване на
исковата молба в съда е погасила изцяло сумата по процесния кредит и е изплатила и сумата
по договора за поръчителство. Излага аргументи относно попадане на процесния договор за
предоставяне на поръчителство в обхвата на ЗПК. Поддържа се, че доколкото договорът за
поръчителство е акцесорен по отношение на договора за потребителски кредит, неговото
действие е обусловено от валидното съществуване на главното правоотношение, поради
което предпоставките за валидност следва да се разгледат съвместно за двете
правоотношения. Поддържа, че прочитът на съдържанието на клаузата на чл. 1, ал. 2 от
договора за потребителски кредит и съпоставянето й с естеството на сключения договор за
паричен заем, налагат разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо
изискване за получаване на кредитно финансиране, а изискванията, които въвежда за
потребителя са практически неосъществими за него и целят да го насочат към единствената
форма на обезпечение, която той би могъл да си позволи – обезпечение от одобрено от
заемодателя дружество. Твърди, че потребителят трябва да заплаща както погасителните
вноски по заема, така и възнаграждението за поръчител по една и съща банкова сметка.
Същевременно, кредиторът не включвал възнаграждението по договора за поръчителство
към ГПР, в договора не бил посочен ГПР, като по този начин се заобикаляла и нормата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че предвид предпоставките, при наличието на които възниква
задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то е с характер
на сигурен доход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. Излагат се
подробни твърдения, че поради това потребителят е поставен в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и няма информация колко точно е оскъпяването му по
кредита, което е в пряко протИ.речие с чл. 3, § 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО на Съвета
от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори. Ищецът
поддържа, че самият договор за предоставяне на поръчителство изначално е лишен от
съдържание, тъй като срещу заплащането на възнаграждение на потребителя не е
предоставена услуга и с него не се цели реално обезпечаване на договора за заем, а само
получаване на допълнително възнаграждение от заемодателя. Излагат се твърдения, че
договорът за предоставяне на поръчителство протИ.речи на добрите нрави и поради това, че
сумата, която е уговорена като възнаграждение по него е в размер на около половината от
сумата по отпуснатия заем. При тези твърдения иска да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че сключеният между тях договор за възлагане на
поръчителство е нищожен и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 20,00 лева
/част от сума в общ размер от 126,00 лева/ – недължимо платена по договор за възлагане на
поръчителство.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът изразява становище за недопустимост и неоснователност на
предявените искове. Поддържа, че ищцата не доказва наличие на валидно договорно
правоотношение. Оспорва твърденията в исковата молба за получаване на възнаграждение
по договор за поръчителство в претендирания частичен размер от 20,00 лева. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
С Определение № 134/03.01.2024 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219 ГПК,
„..............“ ЕАД, като трето лице – помагач на страната на ищеца А. Н. И..
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно евентуално съединени искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване
нищожността на сключен между страните договор за възлагане на поръчителство от
................ г., с който договор се обезпечават задължения по договор за потребителски кредит
№ ..................... тип „Кредитна линия“ № ................... сключен между ищцата и „..............“
ЕАД, като протИ.речащ и заобикалящ закона, и накърняващ добрите нрави, и сключен без
основание, и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата в размер на 20,00 лева, като част от сума в общ размер на 126,00
лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за възлагане на
поръчителство, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда –
17.03.2023 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 26 ЗЗД
2
Основателността на предявените искове с правно основание чл. 26 ЗЗД е обусловена
от кумулативното установяване на следните материални предпоставки: 1./ сключването на
Договор № 3-1-10272- 278026 за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ с „..............“
АД, с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. на оспорените клаузи, които
протИ.речат на императивни материалноправни норми, заобикалят ги или накърняват
добрите нрави; 2./ сключването на Договор за възлагане на поръчителство с ответното
дружество с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. на клауза за възмездност,
обезпечаващ задълженията по договор за кредит № 3-1-10272- 278026 за потребителски
кредит тип „Кредитна линия“ с „..............“ АД.
Спорен между страните пред районната инстанция е въпросът сключен ли е помежду
им Договор за възлагане на поръчителство от ................ г. с посоченото в исковата молба
съдържание, обезпечаващ задължения на ищцата – в качеството на кредитополучател по
Договор за потребителски кредит № ...................../................ г. тип "Кредитна линия" N
................. с „.............." ЕАД. С оглед изричното правило на чл. 154 ГПК доказателствената
тежест да установи посоченото обстоятелство носи ищцовата страна, за което съдът е дал
нарочни указания с доклада по делото.
При извършен съвкупен анализ на доказателствата по делото съдът приема, че
ищцата не е изпълнила възложената доказателствена тежест и не е установила
възникването на облигационно правоотношение между нея и ответното дружество по
договор за възлагане на поръчителство от ................ г. Мотивите на съда за това са следните:
На първо място, със сезиращата съда искова молба и последващите уточнителни
молби не се представя процесният договор за възлагане на поръчителство, за който след
изрични указания на съда, ищцата е заявила, че е сключен на ................ г. По делото не се
представя и твърденият от ищцата за сключен между нея и третото лице – помагач Договор
за потребителски кредит № ...................../................ г. тип "Кредитна линия" N ..................
На второ място, в исковата молба се съдържат доказателствени искания за
задължаване на ответника и третото лице – помагач, на основание чл. 190 ГПК, да
представят по делото следните документи: 1./ от ответника – цялото досие по договор за
поръчителство, обезпечаващ договор за потребителски кредит № ..................... тип „Кредитна
линия“ № ................... вкл. справка от счетоводството си за всички извършени плащания, в
това число платежни нареждания за погасени вноски по договора за поръчителство,
разписки, извадки от счетоводните книги с лицето А. Н. И., вкл. да представи копие от
договора, погасителен план и СЕФ; 2./ от третото лице – помагач – договор за
потребителски кредит № ..................... тип „Кредитна линия“ № ................... както и
приложените към него погасителен план, СЕФ, погасителни вноски по кредита, разписки,
извадка от счетоводните книги за А. Н. И.. С определение № 134/03.01.2024 г. съдът е
оставил без уважение тези искания при мотив, че доколкото ищцата твърди, че е страна по
процесния договор за поръчителство и е извършвала плащания по него, същата следва да
разполага с поисканите документи, а и в нейна доказателствената тежест е да установи
сключването на спорния договор с твърдяното в исковата молба съдържание и плащането на
претендираните суми, респ. че доколкото ищцата твърди, че е страна по договор за
потребителски кредит с ТЛП и е извършвала плащания по него, същата следва да разполага
с поисканите документи, а и в нейна доказателствената тежест е да установи сключването на
процесния договор за потребителски кредит с твърдяното в исковата молба съдържание.
Настоящият съдебен състав поддържа изложените мотиви, при които е оставил без уважение
исканията по реда на чл. 190 ГПК, тъй като безспорно счита, че установяването на
обстоятелството, че между ищцата и ответното дружество, респ. и ТЛП, е възникнало
договорно правоотношение със соченото в исковата молба съдържание, е в доказателствена
тежест на ищцата, поради което намира, че направените доказателствени искания по чл. 190
ГПК, съпроводени с искане за прилагане на последиците по чл. 161 ГПК при неизпълнение
на задължението за представяне на гореизброените документи, представляват опит да се
освободи ищецът от задължение да докаже изгоден факт, от който черпи благоприятни
последици, чрез задължаване на ответника да ангажира доказателства за неизгодни факти,
при неизпълнение на което задължение страната, неносеща доказателствената тежест за
съответния факт, да понесе неблагоприятни последици, т. е. да бъде разместена
доказателствената тежест в процеса. Независимо от така изразеното становище и с оглед
оказване съдействие на страните за разкриване на обективната истина по делото, съдът е
ревизирал съдебния си акт, с който е оставил без уважение исканията по чл. 190 ГПК, и с
протоколно определение от 07.02.2024 г. е задължил ответника и третото лице – помагач да
представят поисканите от ищеца с исковата молба и изброени по-горе документи. В
3
изпълнение на определението на съда третото лице – помагач с писмена молба от 13.02.2024
г. е уведомил съда, че е в невъзможност да изпълни възложеното му задължение, тъй като
твърденият от ищцата договор за кредит от ................ г. не е бил сключен и съответно
поисканият от „..............“ АД документ не се намира у него и не може да бъде представен. С
писмена молба от 18.03.2024 г. ответникът също е уведомил съда, че е в невъзможност да
представи поисканите от него документи, доколкото между него и ищцата не е сключван
твърдения договор за поръчителство от ................ г. С протоколно определение от 20.03.2024
г. съдът повторно е задължил ответника и ТЛП да представят описаните документи, като с
оглед дисциплиниране на страните е предупредил същите относно възможността да бъдат
приложени последиците по чл. 161 ГПК. С писмени молби от 12.04.2024 г. и 03.04.2024 г.
„..............“ АД и „...............“ ЕООД са заявили повторно невъзможност да представят
поисканите им документи при съображенията, изложени пред съда при предходното им
задължаване по реда на чл. 190 ГПК. С оглед тези изявления на ответника и на ТЛП и при
вече изразеното по-горе принципно становище на съда, че направените от ищцовата страна
доказателствени искания по чл. 190 ГПК, съпроводени с искането за прилагане на
последиците по чл. 161 ГПК, представляват опит от нейна страна да се освободи от
собственото си задължение да докаже изгоден за нея факт и да бъде разместена
доказателствената тежест в процеса, в проведеното на 17.04.2024 г. открито съдебно
заседание съдът е отменил протоколните си определения, с които е задължил „..............“ АД
и „...............“ ЕООД да представят процесните договор за кредит и поръчителство.
На трето място, за установяване на обстоятелството, че между главните страни в
процеса е сключен договор за поръчителство от ................ г. ищцата е представила
документи, наименувани, както следва: 1./ погасителен план към кредит № ..................... без
дата и индивидуализиране на кредитополучател /л. 147/, 2./ последна страница от документ,
съдържащ съгласие относно това погасителният план да има силата на споразумение
относно размера на усвоената сума, отпусната по искане за усвояване по кредит тип
„Кредитна линия“ № ....................., без индивидуализиране на кредитополучател, 3./
погасителен план на възнаграждение за обезпечение по кредит № ....................., без дата и
индивидуализиране на клиент, 4./ съгласие на клиент от ................ г. с погасителен план по
договор за обезпечение, отново без индивидуализиране на клиент. Настоящият съдебен
състав намира, че така представените документи не могат да установят спорното по делото
обстоятелство, а именно наличието на сключен между страните договор за възлагане на
поръчителство, както и договор за потребителски кредит между ищцата и ТЛП. Това е така,
тъй като в императивната норма на чл. 10, ал. 1 ЗПК е регламентирана писмена форма за
действителност на договора за кредит, именно поради това и съдът е оставил без уважение
искането на ищцовата страна да установи неговото наличие чрез гласни доказателствени
средства. Нещо повече, представените страници от документи не установяват страните по
евентуално сключения договор, вкл. някои от тях не съдържат подпис и дата.
На четвърто място, ответното дружество изрично е признало съществуването на
сключен между страните договор за възлагане на поръчителство от 23.11.2022 г. за
обезпечаване на задължения по договор за кредит от 23.11.2022 г. между А. Н. И. и
„..............“ АД, за който с писмена молба от 30.01.2024 г. ищцата категорично е заявила, че
касае друг договор между същите страни, който не е предмет на настоящото дело,
поддържайки, че между страните са сключени нарочни договори от ................ г.
С оглед горното съдът приема, че ищцата не е изпълнила изрично възложената
доказателствена тежест и не е установила първата материална предпоставка, включена в
предмета на исковете по чл. 26 ЗЗД, а именно не е доказала сключването на процесните
договор за възлагане на поръчителство и договор за кредит от ................ г. с посоченото в
исковата молба съдържание, което възпрепятства възможността съдът да извърши преценка
за тяхната действителност. По силата на нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна следва
да проведе пълно и главно доказване на обстоятелствата, на които основава своите искания
или възражения, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Последицата от
правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес е, че за съда
е осъществено само онова фактическо твърдение, което той може да приеме за безспорно
установено въз основа на събраните по делото доказателства. В случая при липса на
ангажирани от ищеца несъмнени доказателства за сключване на процесните договори за
възлагане на поръчителство и кредит от ................ г., както и с оглед изричното оспорване на
това обстоятелство в отговора на исковата молба, настоящият съдебен състав намира
исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД за
прогласяване нищожността на сключен между страните договор за възлагане на
4
поръчителство от ................ г., с който договор се обезпечават задължения по договор за
потребителски кредит № ..................... тип „Кредитна линия“ № ................... сключен между
ищцата и „..............“ ЕАД, като протИ.речащ и заобикалящ закона, и накърняващ добрите
нрави, и сключен без основание, за недоказани и поради това ги отхвърли.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
Основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е
обусловена от кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални
предпоставки: 1./ сключването на Договор № 3-1-10272- 278026 за потребителски кредит тип
„Кредитна линия“ с „..............“ АД, с посоченото в исковата молба съдържание, включително
на оспорените клаузи, които протИ.речат на императивни материалноправни норми,
заобикалят ги или накърняват добрите нрави; 2./ сключването на Договор за възлагане на
поръчителство с ответното дружество с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. на
клауза за възмездност ; 3./ извършено плащане на сумите по договора за възлагане на
поръчителство в полза на ответното дружество.
При позитивно установяване на горепосочените предпоставки, в доказателствена
тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на
платените от ищеца суми – наличието на валидни клаузи.
При горните мотиви съдът намира за недоказано по делото сключването на
процесните договор за възлагане на поръчителство и договор за кредит от ................ г. с
посоченото в исковата молба съдържание.
По делото са ангажирани 3 броя платежни нареждания – на л. 151 от делото, както
следва: 1./ фискален бон от 30.12.2022 г., удостоверяващ извършено на каса на Кеш кредит
ЕАД плащане на сума в общ размер на 107,03 лева, с отбелязване в него за платец А. И.,
общо платени суми 607,03 лева по кредит № ....................., 2./ служебен бон от ................ г. за
служебно изведени суми в размер на 500,00 лева, 3./ служебен бон от 30.12.2022 г. за
служебно въведени суми в общ размер на 500,00 лева.
При така ангажираните доказателства съдът намира иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
за неоснователен – от една страна, ищецът не установява по делото сключването на
процесните договори, които да протИ.речат на императивни материалноправни норми, да ги
заобикалят или да накърняват добрите нрави, респ. не установява евентуално извършеното
плащане да е направено въз основа на нищожен договор между него и насрещната страна; от
друга страна, представените платежни документи установяват извършени в полза на третото
лице – помагач плащания, но не и такива в полза на ответника. При липса на представен по
делото договор съдът не би могъл да извърши преценка относно наличие на договорна
клауза, предвиждаща конкретен начин на плащане на суми по кредита, поради това приема,
че ангажираните писмени доказателства не установяват плащания от А. И. на „...............“
ЕООД, а още по-малко установяват правното основание, респ. липсата на такова, на което да
е извършено плащане.
При горните мотиви съдът намира иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за недоказан и
поради това отхвърли същия.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски има ответникът. В случая, последният
претендира присъждане на сторените по делото разноски за платен адвокатски хонорар в
размер на 400,00 лева. За посочените разноски са ангажирани доказателства за плащане,
поради което следва да се присъдят в цялост в полза на ответника.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С.............., срещу
„...............“ ЕООД, ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр. .....................,
обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3
и ал. 2, пр. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключен между страните договор за
възлагане на поръчителство от ................ г., с който договор се обезпечават задължения по
договор за потребителски кредит № ..................... тип „Кредитна линия“ № ...................
сключен между А. Н. И. и „..............“ ЕАД ................ г., като протИ.речащ и заобикалящ
5
закона, и накърняващ добрите нрави, и сключен без основание.
ОТХВЪРЛЯ иска на А. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С.............., за осъждане
на „...............“ ЕООД, ЕИК ................. със седалище и адрес на управление: гр. .....................,
на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за сумата в размер на 20,00 лева, като част от сума в
общ размер на 126,00 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
възлагане на поръчителство от ................ г., обезпечаващ задължения по по договор за
потребителски кредит № ..................... тип „Кредитна линия“ № ................... сключен между
А. Н. И. и „..............“ ЕАД ................ г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба в съда – 17.03.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А. Н. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С.............., ДА ЗАПЛАТИ на
„...............“ ЕООД, ЕИК ................. със седалище и адрес на управление: гр. ....................., на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 400,00 лева – сторени разноски в
производството по гр. д. № 14192/2023 г. на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „..............“ ЕАД, ЕИК *********,
като трето лице – помагач на страната на ищцата А. Н. И., ЕГН **********,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6