Р Е
Ш Е Н
И Е
N 258
гр.Русе, 12.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, търговско
отделение в публичното
заседание на 17
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
ЪШЪЛ ИРИЕВА
при секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА като разгледа докладваното от председателя в.т.д.
N309 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „А. ЗА С. НА В.“ЕАД, ЕИК*********,
представлявано от Д. Б., чрез юрисконсулт Б.Р., против решението на Районен съд-Русе,
постановено по гр.д.№2472/2018г., с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 ГПК искове за признаване за установено по отношение на М.П.Н., че дължи претендираните суми за главница, възнаградителна лихва,
неустойка, такси, лихва за забава, по
договор за паричен заем.
Излагат се оплаквания за
неправилност на решението, свеждащи се до нарушение на материалния закон и необоснованост.
Иска се да бъде отменено от въззивния съд и исковете-уважени, както и присъдени
съответните разноски.
Насрещната страна-въззиваем М.Н. е подал отговор на въззивната жалба
чрез особен представител адвокат Д.К.. Заявява становище за нейната
неоснователност и иска решението да бъде потвърдено.
След като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта на
решението, както и на правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба,
Окръжният съд намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния
срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима
и подлежи на разглеждане.
Решението е валидно и допустимо.
С решението си първоинстанционния съд е
отхвърлил исковете на въззивника, като е приел, че заемателят
М.Н. не е уведомен за цесията, от която ищеца черпи правата си, тя не е
породила действие спрямо него, поради което не дължи плащане по договора в
полза на цесионера.
Жалбата е частично основателна.
По делото е безспорно, че настоящия въззивник
е подал заявление по чл.410 ГПК на 29.09.2017г., по което е образувано ч.гр.д.№6918/2017г. на РРС, с което е поискал
издаване на заповед за изпълнение срещу М.П.Н. за сумите: главница-475.70лв., договорна лихва от 7.09.15г. до 18.04.16г. – 69.15лв.,
такса разходи за събиране на просрочени вземания-150лв., такса разходи за
дейност на служител-100лв., неустойка-389.07лв. за периода
7.09.2015г.-18.04.2016г., лихва за забава от 8.09.15г. до датата на подаване на
заявлението-72.25лв., законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на
вземането. Посочено е, че претендираните вземания произтичат от договор за
паричен заем №5203772, сключен между „В. кредит“ ООД и Н. на 10.08.2015г., като
вземанията му били прехвърлени с цесия. Издадена е заповед №4234/03.10.17г., с
която е разпоредено М.Н. да заплати на заявителя претендираните
суми, както и разноски и юрисконсултско възнаграждение 50лв. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и на заявителя е указано
да предяви иск относно вземането. В подадената в едномесечен срок искова молба,
„А. за с.на в.“ЕАД е твърдял, че „В. кредит“ООД и ответника сключили договор за
паричен заем №5203772, като дружеството му предоставило сумата 500лв., а
заемателя се задължил да върне при условията на договора, ведно с договорна
лихва на 18 равни двуседмични вноски, последната на 18.04.2016г. Уговорено било
в договора, че при забава на плащането на погасителна вноска-главница и
договорна лихва, заемателя дължи направените разходи за провеждане на телефонни
разговори, изпращане на писмени покани и ел.съобщения за събиране на
просрочените вземания. На основание тази разпоредба на ответника е начислена
такса разходи в размер на 150лв. Уговорено било, че при забава повече от 57
календарни дни, на 58-я ден забава заемателя дължи заплащането на еднократна
сума 100лв., представляваща направени разходи за събиране на просрочени
вземания, включващи ангажиране на служител, който осъществява и администрира
дейността по събиране на вземането. Заемателя се задължил в 3-дневен срок от
подписване на договора да предостави обезпечение, а именно-поръчител физическо
лице, или валидна банкова гаранция, което ответника не сторил, поради което
дължи неустойка в размер на 412.02лв., която страните договорили да бъде
разсрочена на 18 равни вноски, всяка от 22.89лв. Вземанията по договора ищецът
придобил на 5.05.2016г., когато било подписано приложение 1 към рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., сключен между „В.
кредит“ООД и „А. за с. на в.“ООД, по силата на което вземането по процесния
договор е прехвърлено, с всички привилегии и обезпечения, а цесионера е упълномощен
от името на цедента да уведомява длъжниците за цесията. Изпратено било до
ответника писмо за цесията и ПДИ, но то било върнато в цялост с отбелязване, че
получателя не е намерен на адресите, посочени договора. Иска уведомяването за
извършената цесия да бъде осъществено с исковата молба.
С отговора на исковата молба
ответника е направил множество възражения срещу исковете, свеждащи се до
ненадлежно уведомяване за извършената цесия; нищожност на цесията поради липса
на предмет, нищожност на договора за потребителски заем, поради сключването му
в нарушение на чл.22 ЗПК, вр.чл.11, т.7-12 и т.20 ЗПК, чл.21, ал.1 и 2 вр.
чл.32, ал.4 ЗПК, евентуално-нищожност на клаузата за договорена лихва, поради
противоречието й с добрите нрави. Направено е възражение за погасяване на
вземанията поради изтекла давност.
Неоснователно е възражението
на ответника, настоящ въззиваем, както и приетото в обжалваното решение от
първоинстанционния съд, че цесията няма действие по отношение на него, т.к. не му
е съобщена. Безспорно е, че между стария и новия кредитор е сключен рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013г., в чл.2.1 на който
е посочено, че продавачът „В. кредит“ООД ще прехвърля на купувача „А. за с. на
в.“ООД станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от
договори за заем, сключени с физически лица, които ще се индивидуализират в приложение
№1, неразделна част от договора, като следващите вземания ще се
индивидуализират с ново приложение 1, а всяко поредно приложение 1 ще има
силата на допълнително споразумение. Безспорно с приложение 1/5.05.2016г. към
рамковия договор продавача „В. кредит“ ООД прехвърля на ищеца вземане от
ответника в общ размер 1183.92лв., под №289. Ето защо и възражението за
нищожност на цесията поради липса на предмет е неоснователно. Безспорно
изпратените уведомления за цесията и ПДИ, адресирани до посочените в договора
адреси на заемателя са върнати, поради непълнота на адрес и преместване на
получателя на друг адрес. Неправилно е приетото от първостепенния съд, че
връчването на уведомлението за цесията на особения представител не е произвело
действие. Според разпоредбата на чл.45, пр.2 ГПК връчването на представител се
смята за лично връчване. В нормата липсва разграничение от какво произтича
представителната власт, дали от упълномощаване или по силата на закона-с акт на
съда. И в двата случая осъщественото връчване на представител е приравнено на
лично връчване, поради което и следва да се приеме, че в случая ответника е
уведомен за цесията с връчване на препис от исковата молба с приложенията на
назначения от съда особен представител. В този смисъл са и мотивите на
решението, постановено по т.д.№193/2018г., Първо ТО на ВКС, в които е прието,
че връчването на материалноправно изявление на особения представител,
представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Следователно, ищецът,
настоящ въззивник се легитимира като кредитор на ответника, тъй като
уведомлението за цесията е достигнало до него с връчването му като приложение
на исковата молба, факт, настъпил след предявяване на иска, който следва да
бъде съобразен от съда, на основание чл.235, ал.3 ГПК.
Съдът намира сключения
договор за потребителски кредит за недействителен, поради противоречието му с
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11, 12 и 20 ЗПК. В случая същински погасителния
план няма подписан. В договора са посочени заемната сума, размер на погасителна
вноска, брой вноски, дати на плащане. Липсва информация от какво се формират
вноските, каква е последователността на разпределение на вноските между
различните суми-главница и лихви. В договора липсва информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата, да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че
информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит. Липсва информация и за наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на
лихвения процент на ден. Договорът е сключен и в противоречие с чл.10, ал.1 ЗПК, която постановява, че всички елементи на договора се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. В подписания от страните
договор, използвания шрифт е очевидно по-малък по размер от изискуемия от
закона. След визуално сравнение съдът установи, че това е шрифт Times New Roman, размер 10, което е в нарушение на
изискването по чл. 10, ал. 1 ЗПК и води
до недействителност на договора и на това основание. За извършване на подобно
визуално сравняване на два текста, очевидно различаващи се по размера на
използваните в тях шрифтове, не са необходими специални знания по смисъла на
чл. 195, ал. 1 ГПК. Разпознаването на вид и размер на шрифта на документ не
изисква специални знания извън техническите такива, които притежава всеки
магистрат с оглед характера на работата, която извършва. Сравняването на
различни по размер шрифтове на текстове, пренесени на хартиен носител е лесно
установимо посредством визуален анализ и за това не са необходими специални
знания. Тъй като не са спазени горепосочените изисквания, според чл.22 ЗПК договорът
е недействителен и заемополучателя дължи чистата стойност /чл.23 ЗПК/. Безспорно
е установено от приетата от първостепенния съд експертиза, че заемополучателя е
заплатил по договора сумата 55лв., която следва да бъде отнесена като плащане
по главницата, като остава неплатена такава в размер на 445лв., която е
дължима. Вземането не е погасено по давност, тъй като цялото задължение е станало
изискуемо на 5.06.2016г., поради което и давността не е изтекла. Предвид това
възражението на въззиваемия се явява неоснователно. Ето защо по тези
съображения въззивната жалба се явява частично основателна, а решението следва
да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за главница до сумата 445лв.
и същият следва да бъде уважен. В останалата част като краен резултат решението
е правилно и следва да бъде потвърдено.
Относно разноските: Предвид частичната
основателност на въззивната жалба, на жалбоподателя за тази инстанция се дължат
съразмерно разноски в размер на 100.76лв. и юрисконсултско възнаграждение
100лв., за първата инстанция на ищеца се дължат разноски 256.79лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв.
Въззиваемия дължи на въззивника и разноски за заповедното производство,
съответно-8.90лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
В тежест на въззиваемия са и направените разноски за графологична
експертиза, назначена пред районния съд, в размер на 100лв., които се дължат по
сметка на РРС.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №1037 от 11.06.2019г., постановено по гр.д.№2472/2018г.
по описа на РРС В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен иска за сумата 445лв.-главница, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.П.Н., ЕГН**********, с адрес ***, че дължи на „А. ЗА С. НА В.“ЕАД гр.София, ЕИК*********,
сумата 445лв.-представляваща главница по договор за предоставяне
на паричен заем VIVA EXPRESS №5203772/10.08.2015г., ведно със законна лихва от 29.09.2017г. до
окончателното й изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№6918/2017г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА М.П.Н., ЕГН**********,***
да заплати на „А. ЗА С. НА В.“ЕАД гр.София,
сумата 100.76лв. разноски и 100лв. възнаграждение за юрисконсулт за тази
инстанция, сумата 256.79лв. разноски и 100лв. възнаграждение за юрисконсулт за
първата инстанция, както и за заповедното производство –ч.гр.д.№6918/2017г. на
РРС сумата 8.90лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.П.Н., ЕГН **********
*** да заплати по сметка на Районен съд-Русе сумата 100лв.-заплатен от бюджета
депозит за експертиза.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: