О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 825
от 28.10.2022 г., гр.
Хасково
Административен съд - Хасково, в закрито съдебно
заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като разгледа дело № 940/2022 г. по описа на
Административен съд - Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 197 и следващите от АПК.
Образувано
е по жалба на И.Ю.Н., подадена чрез
пълномощник, срещу Разпореждане № **********-2140-26-938/23.09.2022 г.
на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в Териториално поделение на Националния
осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково.
Твърди,
че с разпореждане от 25.01.2022 г. на жалбоподателя е отказано отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, като спорът относно материалното право
на пенсия не бил разрешен със сила на присъдено нещо. Не било преклудирано
правото на лицето да подаде ново заявление за отпускане на пенсия, по което и
длъжностното лице по пенсионно осигуряване следвало да се произнесе. Влязлото в
сила разпореждане, с което не било признато право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, не съставлява пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Не
били изследвани от административния орган промени, свързани с възрастта и
трудовия стаж на заявителя. В този смисъл изричният отказ на ръководителя на
пенсионното осигуряване да разгледа по същество искането за отпускане на пенсия
бил незаконосъобразен. Моли актът да бъде отменен, а преписката – върната за
ново произнасяне. Претендира разноски.
От
административния орган не е постъпило становище при изпращане на преписката
съгласно чл. 198, ал. 2 АПК.
Административен съд –
Хасково, въз основа на твърденията на жалбоподателя и след като се запозна със
събрания по делото писмен доказателствен материал, установи следното от
фактическа страна:
1.
И.Ю.Н. е подала заявление с вх. № 2113-26-2493/10.12.2021
г. по описа на ТП на НОИ – Хасково за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст ведно с документи, удостоверяващи осигурителен стаж /трудова
книжка, Удостоверение УП-13 от 22.01.2020 г., 3 бр. актове за раждане/.
С
Разпореждане № **********/2140-26-113/25.01.2022 г. ръководителят на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково е отказал отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст поради това, че към датата на подаване на
заявлението за пенсия, И.Ю.Н. има
навършени години, но няма изискуемия осигурителен стаж, вкл. и няма 15 години
действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 ДР КСО.
Разпореждането е влязло в сила.
4.
И.Ю.Н. е подала заявление с вх. №
2113-26-832/02.06.2022 г. по описа на ТП на НОИ – Хасково за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст ведно с документи, удостоверяващи
осигурителен стаж /трудова книжка, 4 бр. актове за раждане/.
Заявлението
е подадено от упълномощено лице А. М. А., до което е изпратено и уведомително
писмо от 15.06.2022 г. с указания да представи документи за осигурителен стаж
или да декларира липсата на такъв. На 28.06.2022 г. от упълномощеното лице е
представена декларация, че заявителят няма друг стаж освен представяния.
С
Разпореждане № **********-2140-26-938/23.09.2022 г. ръководителят на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково е оставил без разглеждане заявление с вх.
№ 2113-26-832/02.06.2022 г. по описа на ТП на НОИ – Хасково, подадено от И.Ю.Н. ***, в което е обективирано
искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочва се, че е
налице влязъл в сила административен акт със същите страни и предмет по смисъла
на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Към датата на подаване на заявлението
новонастъпилият факт е единствено увеличената възраст на Н.. Преодоляването на
идентичността в предмета би могло да се осъществи с нови обстоятелства досежно
постигането на изискуемия минимален осигурителен стаж, а такива не са посочени
в подаденото заявление, нито са приложени доказателства за това. Посочва се
наличието на други специални изисквания, установени със закон по смисъла на чл.
27, ал. 2, т. 6 АПК, а именно: съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 КСО
лицето е правосубектно да инициира образуването на административно производство
за изменение или отмяна на влязъл в сила административен акт единствено на
основанията, изчерпателно изброени в т. 1.
Разпореждането
е получено от И.Ю.Н. на 26.09.2022
г., чрез упълномощено лице.
При така установената
фактическа обстановка Административен съд – Хасково формира следните правни
изводи:
Жалбата
е допустима, подадена в срока по чл.
197 АПК от лице с правен интерес срещу индивидуален административен акт по чл.
21, ал. 1 АПК, който го засяга неблагоприятно.
Разгледана
по същество, е основателна.
Разпореждане
№ **********-2140-26-938/23.09.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково представлява отказ на административния
орган да се произнесе по същество по отправеното от И.Ю.Н. искане. Поради това и настоящото производство се развива по
реда на чл. 197 и сл. от АПК. Съдебното оспорване по този ред има за цел да
установи законосъобразността на преценката на административния орган за
нередовността и недопустимостта на искането, с което е сезиран. То няма за
предмет да се произнесе налице ли са основанията за издаване на искания акт. В
правомощията на съда, произнасяйки се с определение, е да отхвърли жалбата или
да отмени отказа, като изпрати преписката на компетентния административен орган
за решаване на искането по същество /чл. 200, ал. 1 АПК/. При отмяна на
изричния отказ по чл. 197 АПК поради незаконосъобразност следва да се има
предвид и прогласяване на нищожността на акта, доколкото в теорията и
практиката е застъпено становището, че в широкия смисъл на понятието „незаконосъобразност“
се включва и невалидността на акта. Процесният казус обхваща хипотезата, при
която административният орган не е разгледал заявлението за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е оставил без разглеждане
постъпилото заявление на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 6 АПК във връзка с
чл. 99 КСО.
В
производството по чл. 197 и сл. от АПК съдът извършва проверка на
законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК, като обсъжда и
доводите на жалбоподателя.
Разпореждането
е издадено от компетентен орган /чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО/, в установената
писмена форма, при липсата на процесуални нарушения, от категорията на
съществените, поради което не са налице основанията за прогласяване на
нищожността му чл. 168, ал. 1 – ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно
– за отмяната му по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК.
На
изследване подлежи издаден ли е оспореният акт в съответствие с материалния
закон и неговата цел.
Съгласно
чл. 105, ал. 1 КСО правото на пенсия не се погасява по давност. Всяко лице,
което твърди, че е придобило право на пенсия, и на което не е отпусната пенсия
с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото си по реда на Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж. Длъжностното лице по пенсионно осигуряване
има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по него.
На
основание чл. 27, ал. 2, т. 1 и т. 6 АПК административният орган по чл. 98, ал.
1, т. 1 КСО проверява предпоставките за допустимостта на искането в
производството по издаването на индивидуалния административен акт - липса на
влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни и наличие на други
специални изисквания, установени със закон.
На първо място, безспорно е, че по
заявление на жалбоподателя от 10.12.2021 г. ръководителят „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково е обективирал отказ да бъде отпусната
пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане, влязло в сила като
неоспорено. Това разпореждане представлява стабилен административен акт /така
вж. Решение № 4677 от 17.05.2022 г. по адм. д. № 12430/2021 г., VІ отд. на ВАС/,
но не поражда права или задължения за жалбоподателя, за ТП на НОИ или за трети
лица. То не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното
право на пенсия не е бил разрешен със сила на присъдено нещо. Административното
правоотношение по упражняване и реализиране на правото на пенсия не е
приключило, а правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане на
пенсия не е преклудирано. Така вж. Определение № 11094 от 03.11.2021 г. по адм.
д. № 10564/2021 г., VІ отд. на ВАС.
Влязлото
в сила разпореждане, с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1
от АПК. Касае се за индивидуален административен акт, с който не се признават
права, а напротив се отказват, поради което не може да се говори за
преразглеждане на предмета с влязъл в сила административен акт. Изричният отказ
на ръководителя на пенсионното осигуряване да разгледа по същество заявлението
на жалбоподателя от 02.06.2022 г. за отпускане на пенсия е незаконосъобразен.
На второ място, административният
орган е обвързан изцяло и единствено с искането на лицето, което е подало
заявление, а именно – да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Въпреки това органът е мотивирал отказ да разгледа заявлението по
същество поради наличието на специалните изисквания, установени в КСО.
Образуваното
по заявлението от 02.06.2022 г. производство е различно от производството по
чл. 99, ал. 1, т. 1, б. „а“ КСО, при което „влязлото в сила разпореждане по чл.
98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал - когато пенсионерът
представи нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход,
придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17“. В конкретния
случай И.Ю.Н. не е подала заявление
за отмяна на влязлото в сила разпореждане от дата 25.01.2022 г. съгласно
специалната разпоредба на чл. 99, ал. 1, т. 1, б. „а“ КСО, дерогираща общите
правила за възобновяване на производството по издаване на административен акт,
разписани в чл. 99 и следващите от АПК /Определение № 2005 от 16.02.2021 г. по
адм. д. № 1171/2021 г., VІ отд. на ВАС/. Не представлява заявление по чл. 99,
ал. 1, т. 1, б. „а“ КСО подаденото на 02.06.2022 г. В производство по чл. 99,
ал. 1, т. 1, б. „а“ КСО на анализ подлежи представени ли са нови доказателства
за осигурителен стаж и/или доход, като при положителен отговор разпореждането
се изменя или отменя от датата на представянето им съгласно чл. 99, ал. 2, т. 1 КСО, в който смисъл е и Решение № 5580 от 10.05.2021 г. по адм. д. № 3017/2021
г., VІ отд. на ВАС. Дори и да се приеме, че подаденото заявление е именно по чл.
99, ал. 1, т. 1, б. „а“ КСО, в конкретния случай не се установи наличието на
нови доказателства за осигурителен стаж.
Образуваното
по заявлението от 02.06.2022 г. административно производство е различно от
производството, което започва по инициатива на органа съгласно разпоредбата на
чл. 99, ал. 1, т. 2 КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „г“ и
„д“ КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от
органа, който го е издал, по негова инициатива, когато се установи, че пенсията
е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането ѝ, както и,
че е определена в неправилен размер. Съгласно чл. 99, ал. 2, т. 2 във връзка с
ал. 1, т. 2 КСО разпореждането се изменя или се отменя от датата на отпускането
или промяната на пенсията, а при неправилен отказ - от датата по чл. 94. В
случая, обаче, в заявлението от 02.06.2022 г. не се съдържа искане
разпореждането, с което е отказано неправилно отпускането на пенсията, да бъде
отменено по инициатива на органа. Подобно искане би било и недопустимо. При
всяка една от хипотезите по чл. 99, ал. 1, т. 2 КСО влязлото в сила
разпореждане може да бъде изменено/отменено само по инициатива на пенсионния
орган. Поради това подаденото на 02.06.2022 г. заявление не създава задължение
за длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО, нито ангажира последното, да прояви
инициативност и да образува административно производство по реда и условията на
чл. 99, ал. 1, т. 2 КСО, конкретно по б. „г“. В този смисъл са Определение №
11064 от 13.08.2020 г. по адм. д. № 5388/2020 г., VІ отд. на ВАС, Решение №
15728 от 17.12.2020 г. по адм. д. № 8727/2020 г., VІ отд. на ВАС.
Заключение:
не са налице други специални изисквания, установени със закон, по смисъла на
чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК, за да се формира извод за недопустимост на заявлението
на жалбоподателя от 02.06.2022 г. Разпореждането е издадено в противоречие с
материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде отменено на
основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК.
В
конкретния случай ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ -
Хасково е бил длъжен да се произнесе по същество по подаденото от И.Ю.Н. редовно и допустимо заявление,
поради което отказът му да стори това следва да бъде отменен, а преписката –
изпратена за решаване на искането по същество. Административният орган е длъжен
да изследва наличието на евентуални промени, свързани с възрастта и трудовия
стаж на заявителя, като се произнесе с мотивирано разпореждане, в което да
изложи фактическите и правни основания във връзка с искането. Административният
орган следва да обоснове не само увеличената възраст на заявителя, който
новонастъпил факт е посочен изрично в оспорения акт и представляващ съществен
елемент от фактическия състав за възникване на правото на пенсия, доколкото
процесното заявление е подадено около 6 месеца след заявлението, по което е постановен
отказ, но и да съобрази достигнат ли е изискуемият минимален осигурителен стаж.
Следва да се има предвид, че към заявлението са представени 4 броя актове за
раждане, но органът не е коментирал налице ли е стаж на И.Ю.Н. като майка, за кои периоди и представлява ли този стаж
действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 във връзка с § 1,
ал. 1, т. 12 ДР КСО. Така вж. Определение № 8342/29.09.2022 г. по адм. дело №
8317/2022 г. на ВАС, VІ отд., Решение № 1740 от 23.02.2022 г. по адм. д. №
8649/2021 г., VІ отд. на ВАС.
Въпреки
изхода от спора, в полза на жалбоподателя не се присъждат разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение, поради липсата на доказателства, че
такова е уговорено и заплатено.
Жалбоподателят
следва да заплати
по сметката на Административен съд - Хасково държавна такса в размер на 10
/десет/ лева съгласно ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите,
събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на
правосъдието по аргумент от чл. 151, т. 3 АПК.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 200 от АПК Административен съд - Хасково,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № **********-2140-26-938/23.09.2022 г.
на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в Териториално поделение на Националния
осигурителен институт - Хасково.
ИЗПРАЩА преписката на
компетентния административен орган - ръководител „Пенсионно осигуряване“ в
Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Хасково, за
произнасяне по същество по заявлението на И.Ю.Н.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. №
2113-26-832/02.06.2022 г., КАТО ОПРЕДЕЛЯ
1-месечен /едномесечен/ срок, считано от постъпване на преписката.
ОСЪЖДА И.Ю.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати по сметката на Административен съд – Хасково сумата в
размер на 10 /десет/ лева, представляваща държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
от страните, участващи в административното производство, с частна жалба,
подадена в 7 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен
съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.
ПРЕПИС от определението да
се изпрати на страните на основание чл.138, ал. 3 АПК.
Съдия: