О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260216
гр.
Пловдив, 22.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна колегия, на двадесет и втори декември две
хиляди и двадесета година, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
след като се запозна с докладваното от съдия Деница
Стойнова ВЧНД №618/20г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл. 243 ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба, депозирана от К.К., чрез повереник – адв. К., срещу определение №260344/19.11.2020г.,
постановено по ЧНД №1283/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено постановление
на ОП - * от 29.06.2020г. за прекратяване на наказателното производство,
на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, по
досъдебно производство № 416/2018г. по описа на * в ОП - *, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.123,ал.1 от НК.
В жалбата са релевирани доводи
за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, резултат от неправилен
прочит на събраните по делото доказателства и неправилно приложение на
материалния закон. Иска се определението да бъде отменено, да бъде отменено и
постановлението за прекратяване на досъдебното производство с връщане на делото
за доразследване и за правилно приложение на закона.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД намира, че жалбата
като подаден в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт е ДОПУСТИМА, а по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство е
образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123 от НК
– за това дали на 29.03.2018г. в УМБАЛ „* ЕАД - *, поради незнание и немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност, по непредпазливост, е причинил смъртта на П.К.К., починала на 29.03.2018г.
На първо място е нужно да
се каже изрично, че въпреки формулираното по посочения начин „работно“
обвинение, от събрания по делото доказателствен
материал, от обстойния му анализ и обосновката в постановлението за
прекратяване на наказателното производство, става ясно, че по усмотрение и решение на
прокуратурата не само дейността на работещи в УМБАЛ „*“ ЕАД – * медицински лица,
които имат съпричастност към казуса и не само извършената от тях дейност по диагностициране и лечение на починалата на 29.03.2018г., е било обект на
разследване. Така, разследвана е, посредством способите и начините, предвидени
в НПК и дейността на медицинските лица, работещи в МБАЛ „*“ ООД, осъществена в
периода 19.03. – 27.03.2018г. - до транспортирането на починалата в УМБАЛ „*“
ЕАД – *. Впрочем, дори и дейността на лекарите, извършили идентична интервенция
на К. в МБАЛ „*“ през 2017г. е била обект на изследване и коментар в
постановлението за прекратяване на наказателното производство. Така че,
обвързан с горното, и с наведените в жалбата оплаквания, коментиращи факти и
обстоятелства, относими именно към МБАЛ „*“ ООД, този
състав намира, че въззивният контрол върху акта на
окръжния съд, респективно, върху прокурорският акт се дължи в пълнота, а не откъслечно
и концентрирано само и единствено в рамките на „работното“ обвинение и неговата
формулировка, несъответстваща на действителния обхват на разгърналото се във
времето досъдебно производство. И законосъобразно окръжният съд обсъждане и анализ в посочения
обем също е извършил.
На следващо място е нужно да
се припомни практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, която е
категорична и последователно очертава, че произтичащото от чл. 2 на КЗПЧОС
задължение, интерпретирано в кореспондираща връзка с общото задължение на
държавите по чл. 1 от КЗПЧОС - да "осигуряват на всеки под тяхната
юрисдикция правата и свободите, определени в тази Конвенция" - имплицитно
включва необходимост от ефективно официално разследване, в случаите на съмнение
за настъпила смърт, с цел осигуряване прилагане на националните закони, които
защитават правото на живот. Всеки недостатък на разследването, който подкопава
годността му да установи причините за смъртта или отговорното лице, рискува да
го направи несъответстващо на този стандарт. / виж. § 136, § 139 на решение от
13.06.2002 г. на ЕСПЧ по делото А. срещу РБългария; §
102 - § 105 на решение от 02.02.2006 г. на ЕСПЧ по
делото О. и Ч. срещу РБългария/.
Законосъобразното
произнасяне по казуса изисква да бъдат установени всички релевантни за предмета
на доказване факти, след което да се оценят в контекста на задълбочено
проследяване на съществуващото
законодателство и съществуващите медицински стандарти, в които са уредени
добрите медицински практики и само при изпълнение на това изискване може да се
заключи обосновано, че немарливо изпълнена правно - регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, не е налице. Неминуемо, предвид
предмета на делото, задължителна и неизбежна е нуждата от използване на
специални знания, и от обвинението, произнасящо се по престъпление по чл.123
ал.1 от НК, и от съда, когато контрол върху това произнасяне упражнява. Експертните
изводи обаче, както правилно се сочи и в жалбата, следва да се преценяват не
безрезервно, а в контекста и на останалия доказателствен
материал, който не е с по-малко значение и важност за делото, а известно е, че
никое доказателство няма предварително формирана доказателствена
тежест / чл.14 ал.2 от НПК/ и приоритет на едно доказателствено
средство пред друго, освен ако убедителни съображения за това са изложени, не
следва да се отдава. Но не така е процедирано в
казуса, защото заявеното от близките на починалата и на резултатите от
медицинския одит, извършен във връзка с казуса на МБАЛ „*“ ООД и констатираните с него
нарушения, не само с организационен и административен характер, както е прието
от окръжния съд, но и в дължимата се дейност по предоставяне на качествена
медицинска помощ и лечение на всеки пациент, сякаш е подминато и недостатъчно
анализирано и от прокурора, и от окръжния съд. Освен това, на експертно
изследване, не са подложени част от установените по делото факти, на които
медицински коментар и оценка не се открива да е даден, а без такъв съмнение
относно причината за тежкия съставомерен резултат
остава да е налично.
Така, според близките,
видими дори за тях, външни признаци за влошено състояние на починалата още в
деня след операцията те са възприели. А такива работещите в МБАЛ „*“ ООД отричат
да са налични, като са допуснали своеволното напускане на здравното заведение
от лице, което очевидно не се е чувствало добре след интервенцията. И ако К. по
свое желание е напуснала болничното заведение, то се изисква подпис под
утвърдения формуляр за това да се постави, като убедителен отговор относно
причините такъв да не е изискан да се положи, по делото не е даден.
Установено е още, че за
констатираните при прегледа на К. на 19.03.2018г. хемороиди, необходимост от
опериране в спешен порядък изобщо не
е била налична, дори напротив, при обективното й състояние препоръчително е било да се изчака и да се опита консервативно
лечение и едва след това към оперативна намеса да се пристъпи. Този извод не кой
да е, а експертите, изготвили медицинската
експертиза са извели и то с категоричност / л.85, т.7/. И това становище без коментар е оставено от
обвинението, като не е даден отговор на въпроса дали поставилият диагнозата
лекар и насочилия К. за спешна операция, е следвало, при съобразяване на
изискванията за добра медицинска практика, да откаже интервенцията да направи, дори и настоятелно това от пациента да се е
изисквало. И още, вещите лица са посочили, че по стандартите на добрата
медицинска практика хемероидектомията
се извършва след отзвучаване на острия
локален възпалителен процес и при възпалени хемороидални
възли не е подходящ момента за операция / л.86, т.7/, като на същите не е
поставян изрично въпроса дали от медицинска гледна точка е възможно влошаването
на здравословното състояние на К. и смъртта й да са в причинна връзка с това,
че операция при наличието на локален възпалителен процес е направена,
респективно, дали този процес предпоставя среда за възникване
и развитие на бактериални инфекции, сепсис и ДИК – синдром - последните
установени като пряка причина за смъртта на К.. Медицински обоснован отговор на
този въпрос е особено наложителен в контекста на казаното в същата експертиза,
че при сепсис винаги има първично огнище и в случая това са възпалените хемороиди, при
наличието на каквито, според предходно казаното, операция не следва да се
прави.
Не е установено по делото и,
според утвърдените медицински стандарти, съществува ли различие в изискванията
при извършване на конкретната оперативна интервенция в зависимост от това дали се
извършва планово или по спешност, респективно, дали осъществените при приема на
К. в болничното заведение МБАЛ „*“ ООД на 26.03.2018г. изследвания, в техния
обем и по вид, са отговаряли на тези изисквания в зависимост от това по
спешност или планувано хирургическата намеса се извършва. Този състав не
открива коментар в постановлението за прекратяване, и в атакувания акт на
окръжния съд, относно констатацията в доклада от извършения медицински одит,
категорично установил, че в МБАЛ „*“ ООД не се спазват изискванията за
превенция и контрол на вътрешноболничните инфекции при условие, че именно от инфекция, в
резултат на извършената в това болнично заведение хирургическа интервенция,
довела до сепсис и следващия се от него ДИК – синдром, К., според вещите лица и
резултатите от аутопсията е починала /л.90, т.7/. И макар да е отбелязано, че
не може да се каже с категоричност как и по какъв начин инфекцията е възникнала
и се е развила в тялото на починалата, то друг фактор, освен операцията и
възпалените хемороиди, от която такава може да възникне, от материалите по
делото не се установява да е налична и това вещите лица също са казали. Вярно
е, че експертите са дали и други по – малко възможни причини за възпалителния
процес /отразени на л.91, т.7 – намален
имунитет, ниско тегло, непълноценно хранене и т.н./, но на тях въпрос не е
поставян и отговор не е даван дали наличието на такива дадености са могли да
бъдат установени от извършените изследвания преди операцията, респективно, дали
резултатите от тях говорят за наличието им, респективно, ако дават подобни
данни – операцията следва ли да се извърши?. Вещите лица са посочили, че
неизвършването в МБАЛ „*“ ООД на изследване с Д - тример, не се отразило на
„диагностичната насока" и лечение на К. в това лечебно заведение, но освен
неизвършването на посоченото изследване, в протокола от медицинския одит са
описани още множество неизпълнени изисквания, съобразно ЗЗ във връзка с правото
на К. на качествена здравна помощ, а във връзка с тях нито въпрос е поставян,
нито експертен коментар е направен, а без такъв прокурорът, и съдът не може да
заключат, че неизвършването им е било
без медицинско значение, било за своевременното диагностициране,
било за лечението на К..
Неясно е останало и кога
ДИК – синдрома е бил диагностицируем, по какъв начин, с извършването на какви
конкретни изследвания. В допълнителната експертиза се сочи, че ясно от медицинска
гледна точка потвърждение за настъпването на ДИК – синдрома има в 14:31 часа на
27.03.2018г. Да, обаче, категорично от данните по делото става ясно, че рязко
влошаване на състоянието на К. има още в 10.45 часа и отговор в изготвените
експертизи с нужната обстойност, подобност и конкретика
липсва относно това какво е следвало да се предприеме, отново, съобразно
медицинските стандарти и в изпълнение на добрата медицинска практика, от този момент и дали извършеното е достатъчно, съответно, защо изследванията,
които в 14:31 часа са показали отчайващи резултати не са направени по-рано и
ако по-рано бяха направени те / наред с описаните в протокола от медицинския
одит/, щеше ли по – ранно диагностициране на проблема
да се извърши, съответно, адекватно лечение да се проведе и то евентуално да
доведе до различен от смъртен резултат. Не е изследван и въпроса дали има
недопустимо забавяне в превеждането на пациентката от МБАЛ „*“ ООД в УМБАЛ „*“ ЕАД – *, където
според всички по-добра техника, диагностика и лечение на влошаващото се рязко и
много динамично състояние на К. може да се предостави и по какви причини –
обективни и/или субективни, забавяне в порядъка на часове е допуснато – от влошаване на състоянието й в 10.45 часа без яснота относно
причината за това, от излизането на резултатите от изследванията, установяващи,
според вещите лица, със сигурност ДИК – синдром в 14:31 часа - до 22 часа, когато К., според
медицинската документация, е транспортирана и приета в УМБАЛ „*“ ЕАД – *.
Обобщено казаното, доста
неизяснени моменти в разследването се откриват да са налични, и без
изясняването им със способите и начините, предвидени в НПК, не може да се
приеме, че пълноценно, обективно, всестранно и задълбочено разследване е
извършено, респективно, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство е резултат от такова, за да се приеме, че на стандартите и
изискванията на НПК и ЕКЗПЧОС отговоря. Посоченото до тук, видно и от неговото
съдържание, е относимо само и единствено по отношение
на разследването и прекратяването на наказателното производство касателно извършената правно - регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, от медицински специалисти в МБАЛ „*“
ООД преди приемането на К. в болничното заведение, след приемането й, по време
на извършване на оперативната интервенция и следоперативното й наблюдение и адекватната
реакция на влошаване на състоянието й. Напълно се споделят фактите и направените
на тяхна база правни изводи, които са обосновани, добре мотивирани и
законосъобразни относно същите въпроси, касаещи дейността на медицинските лица,
работещи в УМБАЛ „*“ ЕАД – * и МБАЛ „*“ и
за тях правилно е прието, че данни и доказателства за неизпълнение/немарливо
изпълнение на медицинските изисквания по делото не са събрани.
Всички посочено до тук води
до извод, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати
съществени пороци на процесуалните правила и материалния закон и като такова
следва да се отмени. На отмяна подлежи и определението на окръжния съд, който
не е съзрял допуснатите пороците в разследването,
отразили се и върху постановлението за прекратяване на наказателното
производство, поради което и ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №260344/19.11.2020г., постановено по
ЧНД №1283/2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив и вместо това :
ОТМЕНЯ постановление
на ОП - *от 29.06.2020г. за прекратяване на наказателното производство,
на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, по
досъдебно производство № 416/2018г. по описа на * в ОП - *, водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.123 ал.1 от НК.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура - * за изпълнение на
указаното в мотивната част на настоящето определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :