РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Бяла, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на осемнадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20244510200282 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д. М. С., ЕГН **********, от гр.София против НП
№ 000040/17.07.2024г., издадено от изпълняващ длъжността Директор на
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София,
с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1800 лв., на основание
чл.179, ал. 3а вр. чл.139, ал.7 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва фактическите констатации в АУАН. Счита, че НП
е издадено при допуснати нарушения на императивни материално-правни
разпоредби и съществени нарушения на процесуалните правила. На
посочените основания се прави искане обжалваното наказателното
постановление да бъде отменено.
Наказващият орган, чрез процесуалния си представител, моли съда да
постанови решение, с което да остави жалбата без уважение, като
неоснователна, а НП да бъде потвърдено. Представя се писмено становище.
Претендират се направените разноски.
Районна прокуратура-Русе, ТО-Бяла, редовно призовани не са изпратили
представител и не са взели становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 21.02.2024 г. в 22:00 часа, св.И. М.- инспектор в сектор „Контрол и
правоприлагане“-Русе в НТУ при изпълнение на служебните си задължения,
1
на ГКПП Дунав мост-Русе извършил проверка на пътно превозно средство с
peг. № ********, вид автобус, марка и модел Неоплан Ситилайнер, с обща
техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от
жалбоподателя Д. С..
След извършена проверка от контролните органи е установено, че на
21.02.2024г. в 03:01часа, горепосоченото ППС попада в категорията на ППС,
за което е дължима, но не е заплатена таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Посоченото ППС е засечено е засечено с контролно устройство с
идентификатор № 20751, на 21.02.2024г. в 03:01часа, по път 1-5, км.34+704,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е
заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. За извършеното
административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението, с
който жалбоподателя бил запознат. Пред св.М. жалбоподателят представил
разписка за закупена маршрутна карта, в която началната и крайната точка на
маршрута били разменени. Св.М. съставил АУАН от 21.02.2024г. за нарушение
на чл.139, ал.7 от ЗДвП, подписан от жалбоподателя с възражение.В срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу акта. Така, на
17.07.2024г., АНО, въз основа на акта, издал обжалваното НП, с което
наложил санкция на нарушителя на основание чл.179, ал.3а вр. чл.139, ал.7 от
ЗДвП в размер на 1800лв., като приел, че за процесното ППС за посочената
дата и място има закупена маршрутна карта, но няма получено плащане в
АПИ.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното производството гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, приобщени по реда на НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН.
Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок, от легитимирано
лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество се явява основателна.
Съдът кредитира показанията на св.М. като обективни, подробни,
последователни, съответни на събраните писмени доказателства и
доказателствени средства. В последните съдът също няма основание да се
съмнява и изцяло ги споделя. Не са налице други доказателства, които да
опровергават или да поставят под съмнение събраната доказателствена
съвкупност, от която съдът изведе гореизложената фактическа обстановка.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Компетентността на
актосъставителя се доказва по безспорен начин от приложената Заповед №
РД-11-1497/15.11.2023 г. на председателя на УС на АПИ, а тази на
наказващият орган - от Заповед №РД-11-518 от 21.05.2024г. и Заповед № ЧР-
СП-НТУ-364/20.05.2024г., двете на председателя на УС на АПИ.
Съдът при извършената служебна проверка констатира, че при съставянето
на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и материалния закон, което е предпоставка за отмяна
2
на НП само на това основание, поради което възраженията в жалбата в тази
насока са основателни.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, предвиждаща, че водач,
който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва,
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на
пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв. Нарушението,
вменено на жалб.С. е квалифицирано като нарушение
по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който, водачът на пътно превозно средство
от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е длъжен преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП,
предвижда задължение на водача да закупи маршрутна карта или да изпълни
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние. В
съставеният АУАН при описание на нарушението е посочено, че водачът не
заплатил пътна такса съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. От събраните по делото
доказателства, включително и от разпита на актосъставителя се установява, че
пътна такса за посочения маршрут,за инкриминираната дата и място, е била
заплатена, като жалбоподателят е представил разписка за закупена маршрутна
карта, в която били разменени началната и крайната точка. Т.е. не е налице
поведение, с което жалбоподателя да не е изпълнил задължението си за
установяване на изминатото разстояние от една страна, а от друга страна се
установява, че е налице заплатена пътна такса, чрез закупуването
на маршрутна карта. В НП АНО е признал, че е налице закупена маршрутна
картна, но е обвинил водача за това, че не е постъпило плащане в АПИ за
преминаване през сегмента на рамката, където е отчетено нарушението.
Установяването на изминато разстояние по пътищата от платената пътна
мрежа е неразривно свързано със заплащането на дължимата за това тол такса
– арг. от чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Изборът как да бъде определено това
разстояние, респ. да бъде заплатена таксата, съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗП, е
предоставен на ползвателя на пътната мрежа – това може да стане въз основа
на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден
в наредбата по чл. 10, ал. 7 (т. е. по реда на Наредба за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база
изминато разстояние) или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта,
3
която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от
него разстояние по определен маршрут. Следователно се касае за единно
задължение за деклариране на изминатото разстояние по платената пътна
мрежа, съответно за заплащане на дължимата за това тол такса, което
задължение може да бъде изпълнено чрез два способа – чрез подаване на
декларирани тол данни посредством съответните технически средства и
софтуерни продукти за геопозиционирането на превозните средства и
изминатото от тях разстояние в рамките на платената пътна мрежа и
заплащане на така определената тол такса или чрез закупуване на маршрутна
карта за предварително определения от ползвателя маршрут. Следователно,
касае се до регламентирано право на ползвателя на платената пътна мрежа да
избере един от двата начина на отчитане на изминатото разстояние, а не за
уредено от закона негово задължение.Задължението и при двата начина на
отчитане, за което се налага санкцията, е неплащане на дължимата тол такса.В
случая от събраните гласни и писмени доказателства се установява, че
жалбоподателят е закупил маршрутна карта, като за целта е извършил това
чрез банкова операция, видно от представеното банково извлечение за
извършена транзакция. Т.е. не е налице нарушение от обективна страна.
Деянието не е осъществено и от субективна страна, тъй като жалбоподателят е
бил със съзнанието, че е изпълнил задължението си за закупуването на
дължимата за движението маршрутна карта. Очевидно е че същата се отнася
за процесното П ПС, за посочения маршрут и за процесната дата. Причините,
поради които при АПИ не е получено плащане са ирелевантни за деянието и
вината на нарушителя.
Отделно от това, съдът счита, че е налице още една предпоставка за отмяна
на обжалваното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно
подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за
област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО: "Доставчиците на
европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/ информират
незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна
такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство". Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр.
14 от 2023 г., се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от
01.01.2024 г., с които националното законодателство се привежда в
съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7 от същия и е
предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има
действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за
изминато разстояние, в случаите на частично или непълно деклариране на тол
4
данни, като на собственика или ползвателя се предоставя възможност да
заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане
на таксата в този срок не се образува административно-наказателно
производство. Видно от мотивите към законопроекта, измененията имат за цел
транспонирането на европейското законодателство относно заплащането на
тол таксите и по-конкретно въвеждането на национална уредба, която да
кореспондира на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. Към датата на нарушението по обжалваното
наказателно постановление разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от
01.01.2024 г., са били част от действащата правна уредба, но не са били
приложени. Разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019г. пък имат пряко действие и също не са били
приложени. Обжалваното наказателно постановление следва да се отмени
поради противоречие на процедурата по реализиране административно-
наказателната отговорност с реда, предвиден в ЗП и в Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. На собственика
на пътното превозно средство е следвало да се предостави възможност да
заплати таксата за преминаване през съответния участък, ако АНО е считал, че
такова плащане не е постъпило. Едва след уведомяване и бездействие на
собственика да заплати дължимата такса доброволно, е следвало да се
пристъпи към образуване на административно-наказателно производство.
Това нарушение е самостоятелно основание за отмяна на НП. В този смисъл е
и новата практика на АС-Русе, намерила израз в Решение от 06.08.2024г. по
канд №492/2024г., издадено във връзка с обжалвано НП по реда на чл.179,
ал.3а от ЗДвП, Решение № 888 от 14.03.2024г. по канд №17/2024г. и Решение
№ 1112 от 01.04.2024 г. по канд №395/2023г., които са издадени във връзка с
обжалвани ЕФ за санкции по реда на чл.179, ал.3б от ЗДвП, но приложими със
същата тежест и по отношение на процесната санкция по чл.179, ал.3а от
ЗДвП, наложена с обжалваното НП.
Също така, следва да се приеме, че е нарушен принципа на
пропорционалност при определяне на размера на санкцията с процесното НП,
тъй като по силата на
Решение на Съда (шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело C-
61/23 (Екострой" ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура")
Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена
с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27
септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него
изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда
налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане
на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за
5
освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане
на „компенсаторна такса " с фиксиран размер.Категорично е налице
нарушение на посочената директива, предвид на това, че за претендирано
неизпълнение на задължение в размер на 11,51лв. е наложена санкция в
размер на 1800лв., която се явява непропорционална на характера и тежестта
на нарушението. Посоченото е отделно и самостоятелно основание за отмяна
на НП.
Предвид изложеното НП се явява неправилно и незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 000040/17.07.2024г., издадено от изпълняващ
длъжността Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София, с което на Д. М. С., ЕГН **********, от гр.С.
ж.к.“Н. “, бл..., ет.. ап... е наложена глоба в размер на 1800 лв., на основание
чл.179, ал. 3а вр. чл.139, ал.7 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: __/п/_____________________
6