РЕШЕНИЕ
№ 1990
гр. София, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100506422 по описа за 2024 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №4255 от 11.03.2024г., постановено по гр.дело №53735/2022г. по
описа на СРС, II Г.О., 63-ти състав, се отменя по иск, предявен от М. И. И., с ЕГН
**********, против "БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, ЕИК *********,
"ПОДЕЛЕНИЕ за ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ - СОФИЯ", заповед №Д-123/09.08.2022г.
на директора на ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ СОФИЯ при "БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ
ПРЕВОЗИ" ЕООД, връчена на 12.08.2022г., с която е наложено на ищцата - М. И. И.
дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" като незаконосъобразна. С
решението е осъдена "БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, ЕИК *********,
"ПОДЕЛЕНИЕ за ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ - СОФИЯ", да заплати на М. И. И., с ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от общо 300 лв., сторени разноски за
платено адвокатско възнаграждение в исковото производство. С решението е осъдена
"БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, ЕИК *********, "ПОДЕЛЕНИЕ за
ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ - СОФИЯ", да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по
сметка на СРС сумата от 60 лв. за държавна такса.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - "БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ"
ЕООД, ЕИК *********, "ПОДЕЛЕНИЕ за ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ - СОФИЯ", чрез
процесуален представител юрисконсулт Д.Я., с надлежно учредена представителна
власт, с която се обжалва изцяло решение №4255 от 11.03.2024г., постановено по
гр.дело №53735/2022г. по описа на СРС, II Г.О., 63-ти състав, с което е уважен
1
предявения иск с правно основание чл.357, ал.1 във вр. с чл.188, т.2 КТ, както и са
възложени в тежест на ответника разноски. Инвокирани са доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага се, че първостепенният съд
не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, релевираните доводи и
възражения от ответника, поради което е обосновал неправилен краен извод за
незаконосъобразност на оспорената заповед №Д-123/09.08.2022г. на директора на
ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ - СОФИЯ, с която е наложено на ищцата дисциплинарно
наказание "предупреждение за уволнение". Поддържа се, че необоснован е изводът на
първоинстанционния съд, че от съдържанието на оспорената заповед не може да се
установи за какво нарушение на трудовата дисциплина работодателят е наложил
дисциплинарното наказание на ищцата. Твърди се, че в мотивите на оспорената
заповед е посочено, че извършените нарушения от ищцата се състоят в това, че след
като е установила, че билета на пътничката Н.М. е дублиран е следвало да я настани в
свободната кабина №6, а не да я изпраща във вагон със седящи места и тези действия
на кондукторката – М. И., представляват неизпълнение на възложената й работа, за
което й е било наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение".
Поддържа се още, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяването на иска
за отмяна на обжалваната заповед, тъй като към момента на приключване на устните
състезания по делото пред първоинстанционния съд -13.02.2024г., наложеното
дисциплинарно наказание е било заличено, тъй като е била изтекла една година от
налагането му. Излага се още, че незаконосъобразен се явява изводът на
първостепенния съд, че в случай, че се приеме, че ищцата е извършила нарушение на
трудовата дисциплина, то в тази хипотеза същото не съответства на тежестта на
наложеното наказание. Твърди се, че ищцата с поведението си е нарушила основно
нейно задължение като спален кондуктор, а именно да настани пътник в свободно
легло, което е довело до подаване на жалба от пътника, който е изпитал разочарование
и дискомфорт от пътуването, поради което не е налице прекомерност на наложеното
наказание. В същия смисъл са изложени и аргументи в подадена молба на 24.02.2025г.,
която по същество представлява писмена защита. По изложените съображения моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното
първоинстанционно решение и да постанови друго съдебно решение, с което да
отхвърли предявения иск с правно основание чл.357, ал.1 във вр. с чл.188, т.2 КТ.
Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции, в т.ч.
и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна - М. И. И., с ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв.Е. М., депозира писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излага се, че обжалваното съдебно
решение е законосъобразно, постановено при правилно обсъждане на релевантните по
делото доказателства и при спазване на материалния и процесуалния закон. Поддържа
се, че изложените от СРС мотиви, че при доказателствена тежест за работодателя не
са ангажирани убедителни доказателства, от които по несъмнен начин би могло да се
обоснове извода, че ищцата е извършила описаното в оспорената заповед №Д-
123/09.08.2022г. на Директор на ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ - СОФИЯ нарушение на
трудовата дисциплина, за което й е наложено дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение", са законосъобразни, напълно кореспондират със
събраните по делото доказателства и съответстват на правилното тълкуване и
прилагане на закона. Твърди се, че ответникът с допустимите в закона доказателствени
2
средства не доказва, че ищцата е извършила нарушения на трудовата дисциплина,
посочени в обжалваната заповед, което е основание за нейната отмяна като
незаконосъобразна. Излага се още, че правилно първоинстанционният съд приема, че
дори и да се приеме, че ищцата е извършила твърдяното от работодателя нарушение
на трудовите й задължения, то тежестта на наложеното й наказание не съответства на
нарушението, което е довело до неспазване на разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ и
същото е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Допълнителни
аргументи в същия смисъл са изложени и в писмено становище от 04.03.2025г., която
по същество представлява писмена защита. По изложените съображения моли съда да
постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционно решение
като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, направени пред въззивната инстанция. Представя списък
по чл.80 ГПК.
Предявен е от М. И. И., с ЕГН **********, срещу "БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ
ПРЕВОЗИ" ЕООД, ЕИК *********, "ПОДЕЛЕНИЕ за ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ -
СОФИЯ", иск с правно основание чл.357, ал.1 във вр. с чл.188, т.2 КТ за отмяна на
наложено със заповед №Д-123/09.08.2022г. дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение".
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от
първоинстанционния съд.
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че
страните са обвързани от трудово правоотношение, на основание сключен между тях
трудов договор и допълнително споразумение №492/04.06.2021г., по силата на които
ищцата - М. И. И. към датата на издаване на атакуваната в настоящото производство
заповед е работил при ответника на длъжност – "кондуктор, спални и кушет вагони" в
превозна служба София, звено "Спални вагони" към "Поделение за ПЪТНИЧЕСКИ
ПРЕВОЗИ - СОФИЯ" при " БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД.
На следващо място не се спори между страните, а и от доказателствата се
установява, че със заповед №Д-123/09.08.2022г. на Директор на ПЪТНИЧЕСКИ
ПРЕВОЗИ - СОФИЯ, на основание чл.188, т.2 във връзка с чл.187, ал.1, т.8 КТ е
наложено на М. И. И., заемала длъжността – "кондуктор, спални и кушет вагони" в
превозна служба София, звено "Спални вагони" към "Поделение за ПЪТНИЧЕСКИ
ПРЕВОЗИ - СОФИЯ" при " БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, дисциплинарно
наказание "предупреждение за уволнение". Изложени са мотиви, че на 20.06.2022г.
спалният вагон на влак 8657 е бил обслужван от ищцата като кондуктор. Като
пътникът Н.М. се качила от гара Пловдив, но при настаняването й ищцата й заявила,
че спалното й място е дублирано и на него е бил настанен друг пътник. Поради това
ищцата препоръчила на пътника да пътува на седящо място в първа класа, като
пътникът разполага с бележка от началник влак, който удостоверява този факт.
Впоследствие обаче при проверка в системата за билетоиздаване не било установено
наличието на дублиращи спални места. Дублирането на места се доказва с
предоставяне на двата билета, за които се твърди, че местата са дублирани. В случая
няма приложен втори билет, който да удостовери дублирането. Посочено е още, че от
една страна кондукторът в своите обяснения заявява, че е настанила пътника на
заплатеното от него място, а от друга страна пътника разполага с документ, че не е
ползвал мястото си поради дублиране. В тази връзка е посочено още, че кондукторът е
3
следвало да пренастани пътника Н.М. в кабина №6, която не е била заета. Поведението
на кондукторът е квалифицирано от работодателя като нарушение на трудовата
дисциплина по чл.187, ал.1, т.3, пр.1 от КТ – неизпълнение на възложената работа,
както и по чл.187, ал.1, т.10, пр.1 и последно от КТ – неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове или определени при
възникването на трудовото правоотношение. За така описаното поведение на
служителката - М. И. И. работодателят й е наложил на дисциплинарно наказание
"предупреждение за уволнение".
Останалите събраните в първата инстанция доказателства са обсъдени и
преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и
обстоятелства и с оглед факта, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят
установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото писмени
доказателства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена от легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като постановено при
спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и при обоснованост
на правните изводи, поради което настоящата въззивна нстанция споделя
окончателния извод на първоинстанционния съд за основателност на предявения от М.
И. И. срещу "БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, "ПОДЕЛЕНИЕ за
ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ - СОФИЯ", иск с правно основание чл.357, ал.1 във вр. с
чл.188, т.2 КТ за отмяна на наложено със заповед №Д-123/09.08.2022г. дисциплинарно
наказание "предупреждение за уволнение", като незаконносъоразно. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и
съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания
съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени
конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение
между страните и разрешаването на правния спор. Обратно на изложеното във
въззивната жалба изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и
събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са
изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи досежно
4
материалната незаконосъобразност на оспореното решение, следва да се добави и
следното:
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на
задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово
правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане на
предвидено в закона дисциплинарно наказание, но след като бъдат изслушани или
приети обясненията на работника или служителя по отношение на дисциплинарното
нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който
се налага.
В конкретния случай не е налице спор между страните, а и от събраните по
делото доказателства се установява, че преди налагане на дисциплинарното наказание
работодателят е спазил изискванията на чл.193 КТ, като е поискал от служителя
писмени обяснения, които в случая са дадени, като ищцата е оспорила констатациите
на работодателя за извършено от нея нарушение на трудовите й задължения. На
следващо място работодателят е издал оспорената заповед, с която е наложил на
ищцата дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" в срока, уговорен в
чл.194, ал.1 КТ.
На следващо място не може да бъде споделен доводът на въззивника за липса на
правен интерес за ищцата от предявяването на иска за отмяна на обжалваната заповед,
тъй като към момента на приключване на устните състезания по делото пред
първоинстанционния съд -13.02.2024г., наложеното дисциплинарно наказание е било
заличено, тъй като е била изтекла една година от налагането му – чл.197 КТ.
Поддържаното в този смисъл възражение е било релевирано и пред
първоинстанционния съд, който го е разгледал конкретно и изложените от него правни
съображения са законосъобразни, обосновани са след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон
и при съобразяване с трайно установената съдебна практика на ВКС. В този смисъл
изложените от първоинстанционния съд мотиви напълно се споделят от настоящия
въззивен състав, който препраща към тях, без да излага собствени такива по аргумент
на чл.272 ГПК.
На следващо място въззивният съд счита, че в конкретния случай от събраните
по делото доказателства не би могло да се приеме, че е доказано в хода на съдебното
производство при доказателствена тежест за работодателя, че описаното в оспорената
заповед поведение на ищцата, изразяващо се в това, че на 20.06.2022г. спалният вагон
на влак 8657 е бил обслужван от ищцата като кондуктор и същата е "следвало да
пренастани пътника Н.М. в кабина №6, която не е била заета", е реално извършено,
поради което не са налице основанията в закона, обуславящи ангажирането на нейната
дисциплинарна отговорност. В процесния случай според настоящия въззивен състав,
за да се приеме, че ищцата на посочената дата не е изпълнила трудовите си
задължения, а именно да пренастани пътника Н.М. в кабина №6, която не е била заета,
на първо място следва да се докаже по несъмнен начин факта, че закупеното от
пътника място №53 в спален вагон №38, втора класа, на бързия влак №8657 от
Пловдив до Варна, с час на пътуване 00.04 часа на 20.06.2022г. е било дублирано. В
разглеждания случай от събраните по делото доказателства не се установява по
категоричен начин факта на дублиране на закупеното от пътника Н.М. място №53. Сам
работодателя признава неизгоден за него факт, че при извършена проверка в
системата за билетоиздаване не е било установено наличието на дублиращи спални
5
места. Дублирането на места се доказва с предоставяне на двата билета, за които се
твърди, че местата са дублирани. В случая няма приложен втори билет, който да
удостовери дублирането. Обстоятелството, че по делото е приложена бележка,
изготвена "на ръка" от началник влак К. от 20.06.2022г. за бърз влак №8657 - за
електронен билет, закупен от пътника Н.М., със съдържание: "дублиране на спално
място, неизползвано от пътника", не е достатъчно да се обоснове извода, че е доказан
факта на дублиране на закупеното място от пътника Н.М.. Това е така, тъй като в
приложената бележка началник влак К. не е удостоверил по надлежния ред наличието
на такова дублиране на места, тъй като не е посочено кои са двата дублиращи билета.
Отделно от това съдът намира да посочи, че от доказателствата по делото безспорно се
установява факта, че началник влак К. не е изпълнил надлежно задълженията си -
доколкото не е извършил проверката на пътниците в спалния вагон съвместно с
кондуктора на същия /в случая ищцата/ - както му е предписано в чл.26 от
приложената по делото Инструкция. Ето защо въззивният съд счита, че приложената
по делото бележка, изготвена "на ръка" от началник влак К. представлява частен
свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за въззивника-ответник факти, които
не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът не
кредитира съдържанието й.
С оглед на изложените съображения съдът счита, че след като по делото не е
доказан основният правопораждащ факт, а именно, че за процесния бърз влак №8657 с
час на пътуване 00.04 часа на 20.06.2022г. от Пловдив до Варна е имало наличие на
дублиране на места и по конкретно на закупеното от пътника Н.М. място №53 в
спален вагон №38, втора класа, то в този случай за ищцата не е възникнало
задължение да пренастанява пътника Н.М. в кабина №6, която не е била заета.
Напротив – от доказателствата по делото се установява по категоричен начин факта, че
ищцата е изпълнила вменените й трудови задължения като е настанила пътника Н.М.
на закупеното от нея място, което е удостоверено по надлежния ред чрез вписване на
имената на пътника, първите шест цифри от ЕГН, както и № на билета в представен
документ, намиращ се на стр.31 от делото на СРС.
По изложените аргументи се налага извода, че ангажираните от работодателя-
ответник в хода на съдебното производство доказателства не са годни и достатъчни да
установят по несъмнен начин наличието на горепосочената дисциплинарна постъпка,
за която се твърди, че е била извършена от ищцата, поради което описаното в
оспорената заповед поведение на ищцата не може да бъде определено като
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.186 КТ, определящо дефинитивно, че
нарушение на трудовата дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите
задължения, и по смисъла на чл.187 КТ, в който са посочени конкретните
дисциплинарни нарушения, обосноваващи ангажирането на дисциплинарна
отговорност. В настоящия случай от страна на ответника по делото, чрез неговия
процесуален представител не са ангажирани и представени в първоинстанционното
производство доказателства, обосноваващи извод за законосъобразност на наложеното
на ищцата - М. И. И. дисциплинарно наказание и в частност- за извършеното от нейна
страна на посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина. Не е доказан
фактическият състав на дисциплинарното нарушение, за което е наложено
наказанието. Съвкупната преценка на събрания в процеса доказателствен материал
налага приемането на правен извод, че в процесния случай дисциплинарното
наказание е наложено, без наказаният работник да е извършил вменената му от
работодателя дисциплинарна постъпка.
6
С оглед на горните съображения се налага извода, че наложеното на ищцата -
М. И. И. дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" се явява незаконно
и като такова следва да бъде отменено. Първостепенният съд като е достигнал до
същия правен извод за незаконосъобразност на оспореното наказание е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, в т.ч. и в
частта за разноските, на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има
въззиваемата страна - ищца, която своевременно е заявила претенция в този смисъл,
както и е представила доказателства за реално сторени такива за платено адвокатско
възнаграждение. На основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 500 лв., сторени
разноски за платено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4255 от 11.03.2024г., постановено по гр.дело
№53735/2022г. по описа на СРС, II Г.О., 63-ти състав.
ОСЪЖДА "БДЖ ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ" ЕООД, с ЕИК *********,
"ПОДЕЛЕНИЕ за ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ - СОФИЯ", с адрес: град София,
ул."Заводска" №1; да заплати на М. И. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.Банкя -
София, ул."*******; на правно основание чл.81 и чл.273 във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски
за платено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7