№ 385
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Теодора Иванова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514117 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищцовото дружество „А.***“ ЕООД,
чрез адв. А. Ч., срещу решение № 20171892 от 13.08.2021 г. по гр.д. № 50974/2019 г. на СРС,
113 състав, с което са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответниците „Т.-БГ“ ЕООД
и „Х.“ ООД искове: 1/. иск с правно основание чл. 163, ал. 3, вр. чл. 160, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 20
от Наредба № 2/31.07.2003 г. – за присъждане на сумата 7709,29 лв., представляваща
стойността на извършени от ищеца строително-монтажни работи за отстраняване на
появили се в гаранционните срокове недостатъци в самостоятелен обект на собственост –
ателие № 7, находящо се в жилищната сграда на ул. ******* гр. София; 2/. иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за присъждане на сумата 2295,67 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата по т. 1, за периода 15.09.2015 г. – 03.09.2019
г. Решението се обжалва и в частта, с която „А.***“ ЕООД е осъдено да заплати на „Х.“
ООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1200 лв. разноски по делото.
Твърди се, че решението е постановено в нарушение на чл. 163, ал. 3 ЗУТ, която
разпоредба е на разположение на лицето, претърпяло вреди от действията или бездействията
на строителя, както и че солидарно отговорен със строителя е и възложителят на работата
спрямо третите лица. В случая били налице предпоставките за уважаване на иска срещу
ответните дружества, тъй като същите били строители на процесната сграда, в
гаранционните срокове са се появили недостатъци и дефекти от некачествено извършения
1
строеж, отстранени за сметка на ищцовото дружество. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се
разноски за разглеждане на делото пред двете инстанции.
С отговора на въззивната жаба ответното дружество „Х.“ ООД поддържа правилност
на обжалваното решение и неоснователност на въззивната жалба. Твърди липса на активна
процесуална легитимация на ищеца, тъй като искът по чл. 163, ал. 3 ЗУТ принадлежи на
лицето, което търпи вреди от виновните действия или бездействия на строителя, а от
събраните пред районния съд доказателства не се установява „А.***“ ЕООД да е извършило
или заплатило ремонтните дейности, необходими за отстраняване на недостатъците, тоест да
е претърпяло претендираните вреди. Иска потвърждаване на първоинстанционното
решение. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки
основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми.
По съществото на спора настоящият състав намира следното:
В подадената от „А.***“ ЕООД против „Т.-БГ“ ЕООД и „Х.“ ООД искова молба са
изложени твърдения, че с разрешение за ползване от 01.06.2012 г. е разрешено ползването на
строеж, представляващ „Пететажна жилищна сграда с 16 бр. апартаменти, 5 бр. офиси, 9 бр.
ателиета и подземни гаражи на две нива“, собственост на „А.***“ ЕООД, в която се намира
и процесното ателие № 7. Строителството на сградата е изпълнено от ответните дружества.
В гаранционния срок са проявени недостатъци и дефекти в следствие на некачествено
извършване на СМР от изпълнителите. Ищцовото дружество, като възложител на строежа и
собственик на сградата, е поканило ответниците да отстранят проявените недостатъци,
довели до многобройни течове в сградата – относно процесното ателие № 7 изразяващи в
течове по стени и тавани от покрива. Предвид бездействието на ответниците, ищецът за
собствена сметка извършил необходими неотложни ремонтни работи на покрива в частта
над ателието на стойност 7709,29 лв. Иска присъждане на тази сума от ответниците-
строители на сградата, при условията на солидарност. От така изложените от ищеца
правопораждащи факти и петитум следва, че искът е с правна квалификация чл. 163, ал. 3,
вр. чл. 160, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 20 от Наредба № 2/31.07.2003 г.
По делото е установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от протокол - образец 16 за установяване годността
за ползване на строеж: „Пететажна жилищна сграда с 16 бр. апартаменти, 5 бр. офиси, 9 бр.
ателиета и подземни гаражи на две нива“ се установява, че строители на процесната сграда
са били ответниците „Х.“ ООД и „Т.-БГ“ ООД, като между тях и ищеца „А.***“ ЕООД е
имало сключен договор за строителство от 03.11.2008 г. (описан като приложен документ в
2
т. 1.1.12 от протокола – л. 17 от делото на СРС).
От разрешение за ползване № СТ-05-619/01.06.2012 г. се установява, че е разрешено
ползването на жилищна сграда, в която се намира процесното ателие № 7.
В резултат от некачествено изпълнение на извършените от ответниците СМР са
причинени вреди на собствениците на апартамент № 5, апартамент № 18, ателие № 7 и на
ЕС на процесната сграда. Това се установява от констативен протокол от 15.02.2015 г. (л. 33
от делото на СРС), подписан от представител на ищеца „А.***“ ЕООД и от представител на
строителя „Т.-БГ“ ЕООД. Протоколът съдържа изявление, че дружеството строител се
задължава да отстрани описаните в протокола щети за своя сметка и в разумен срок след
подписване на протокола. Във връзка с оспорената автентичност на документа е допусната
съдебнографична експертиза, от която се установява, че подписите в графите за
възложителя „А.***“ ЕООД и за строителя „Т.-БГ“ ЕООД са положени съответно от лицата
К.Т.К. и С.М.Д., посочени в протокола като представители на двете дружества.
По делото няма данни някое от ответните дружества да е отстранило констатираните
с протокол от 15.02.2015 г. недостатъци.
Предвид датата на издаване на разрешението за ползване - 01.06.2012 г. и датата на
съставяне на констативния протокол за отстраняване на недостатъците – 15.02.2015 г.
следва, че скритите недостатъци са се проявили в предвидения в чл. 20, ал. 4, т.3 от Наредба
№ 2/2003 г. минимален гаранционен срок.
В периода август-септември 2016 г. и през август 2017 г. са били извършени, по
възлагане от Д.Т. и Е.С., ремонтни дейности на покрива на ателие № 7, намиращо се в
процесната жилищна сграда, както и в самото ателие, на обща стойност 7856,40 лв., платени
от Д.Т. и Е.С. на изпълнителите А.С. и В. Н.. Това се установява от приети по делото
писмени доказателства: договори от 25.08.2016 г. и от 27.08.2016 г. с възложител Е.С.
(вторият, сключен за възложителя чрез пълномощник С.Д.) и изпълнител А.С., договор от
20.08.2017 г. с възложител Д.Й.Т. и изпълнител В. Г. Н., протоколите към договорите за
възложени, извършени и заплатени СМР (л. 83 – л. 91, л. 93 – л. 95, л. 100 – л. 102 и л. 104 -
л.109 от делото на СРС), разходни касови ордери за платени суми от Д.Т. (л. 92 от делото на
СРС), разписки за платени суми на изпълнителя А.С. и В. Г. Н. от Д.Т. и от С.Д., като
пълномощник на Е.С. (л. 96 - л. 99, л. 107 - л. 108 от делото на СРС), опис на извършени
ремонтни работи (л. 109 от делото на СРС), както и от свидетелските показания на В. Г. Н.
(л. 116 от делото на СРС)
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебносчетоводна
експертиза се установява, че действителната стойност на извършените СМР за поправяне на
недостатъците в ателие № 7 възлиза на 7709,29 лв., а платената сума по платежни документи
– на 7856,40 лв.
С покана за доброволно изпълнение от 05.12.2018 г., отправена от Е.А.С. и Д.Й.Т.,
чрез адв. К. К., до „Х.“ ООД и „Т.-БГ“ ЕООД, ответниците по иска са били поканени да
заплатят направените от физическите лица разходи за неотложен ремонт на ателие № 7, на
3
обща стойност 7709,29 лв. Поканата е била получена от „Х.“ ООД на 19.12.2018 г. По
делото няма данни процесната сума да е била платена от някое от ответните дружества.
С протоколно решение от 01.06.2019 г. на едноличния собственик на капитала на
„А.***“ ЕООД (л. 110 от делото на СРС) е прието средствата за извършените СМР на ателие
№ 7, на стойност 7709,29 лв., да бъдат възстановени на собствениците на ателието, но няма
данни такова плащане да е извършено.
Ищецът не е ангажирал доказателства за изплащане на сумата 7709,29 лв.
Собственици на процесното ателие № 7 са физически лица - Е.С. и Д.Т..
Представеният във въззивното производство нотариален акт № 200/22. 12. 2010 г. , с който
„А.***“ ЕООД им прехвърля собствеността върху ателието, не е приет като писмено
доказателство, но данни за това се съдържат в други документи, приети като писмени
доказателства: протокол-образец 16 за установяване годността за ползване на строежа,
констативен протокол от 15. 02. 2015 г. за установяване на проявени недостатъци, подписан
от представител на „А.***“ ЕООД, покана за доброволно изпълнение, подписана от Е.С. и
Д.Т..
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Елементите от фактическия състав на гаранционната отговорност по чл. 163, ал. 3, вр.
чл. 160, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 20 от Наредба № 2/31.07.2003 г. са следните: 1) ответникът да е
осъществил строителство на процесната сграда; 2) да е налице виновно неточно
(некачествено) изпълнение на възложената работа, довело до недостатъци на извършените
СМР; 3) тези дефекти да са се проявили преди изтичане на определения в закона или
договорения от страните по-дългът от законоустановения гаранционен срок; 4) в резултат на
проявилите се недостатъци да са причинени вреди на собственика на сградата, изразяващи
се в претърпени загуби и/или пропуснати ползи; 5) да е установен размер на вредите; 6)
строителят да не е обезщетил собственика за така причинените вреди. Успешното
провеждане на иска не е пряко обусловено от предпоставките на чл. 163, ал. 1 ЗУТ -
строителят да притежава необходимата техническа правоспособност и да е налице писмен
договор с възложителя в инвестиционния процес, сключен при действието на ЗУТ.
Качеството „строител“ подлежи на установяване с всички доказателствени средства. Искът
по чл. 163, ал. 3 ЗУТ за обезщетение при недостатъци в резултат на некачествени
строителни работи е на разположение на лицето, което търпи вреди от виновните действия
или бездействия на строителя, т. е искът е на разположение на крайния купувач на обекта
включително и може да бъде упражнен в гарантираните от чл. 173 ЗУТ срокове тогава,
когато строежът е снабден с разрешение за ползване при действието на този закон,
независимо че строителството е договаряно или осъществено преди приемането му. В
горния смисъл е решение № 579 от 12.01.2011 г. по гр. д. № 1932/2009 г., III г. о., ГК, ВКС.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 88/1984 г. на ОСГК на ВС, гаранционната
отговорност включва задължението за определен период от време да бъде гарантирано
наличието на установени качества и свойства на вещта, предмет на договора, през който
4
период гарантът носи имуществена отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са
спазени изискванията за правилното й съхраняване и надлежната й употреба. При
гаранционната отговорност всяко уведомяване в рамките на гаранционния срок е
релевантно и води до валидно възникване на гаранционното задължение за отстраняване на
появилите се недостатъци, чието неизпълнение е основание за търсене на обезщетение
(решение № 140/08.03.2021 г. по т. д. № 2601/2019 г. на ВКС, ТК, І т. о.).
В случая не е доказано твърдението на ищцовото дружество „А.***“ ЕООД, че е
претърпяло претендираните имуществени вреди, представляващи извършени от него
разходи за поправяне на проявените в гаранционния срок недостатъци, допуснати при
строителството на ателие № 7, находящо се в жилищната сграда на ул. ******* гр. София.
Дружеството не е извършвало никакви разходи за ремонт на посочения обект – нито
като собственик на същия (каквито са твърденията в исковата молба), нито в друго качество
(например като възложител на строежа, солидарно отговорен с изпълнителите, на основание
чл. 53, вр. чл. 49 ЗЗД, каквито твърдения и липсват в исковата молба).
Собственици на процесното ателие № 7 са физически лица - Е.С. и Д.Т. и всички
разноски за поправка на проявилите се недостатъци в този обект, довели до множество
течове по тавана и стените, са извършени само с техни средства, като вложената от тях сума
за извършени неотложни ремонти за поправка на проявените дефекти на собственото им
ателие надхвърля по размер претендираната сума от 7709,29 лв. Двамата са поискали
плащане на посочената сума от ответните дружества с писмена покана, получена от „Х.“
ООД на 19.12.2018 г. (няма данни за получаването й от „Т.-БГ“ ЕООД), като няма данни
последните да са възстановили изразходваните средства на Е.С. и Д.Т..
На 01.06.2019 г. едноличният собственик на капитала на „А.***“ ЕООД (Д.Т.) е взел
решение дружеството да възстанови на собствениците на ателие № 7 изразходваните от тях
средства за ремонтни работи на същото, възлизащи на 7709,29 лв. Вероятно решението е
взето, тъй като „А.***“ ЕООД е възложител на строителството на сградата, солидарно
отговорен с изпълнителите на основание чл. 53, вр. чл. 49 ЗЗД. По делото обаче не е
доказано да е извършено плащане (възстановяване) на сумата 7709,29 лв. от „А.***“
ЕООД на собствениците на ателието Е.С. и Д.Т. . А и присъждането на сумата от
ответниците не се претендира на основание чл. 54 ЗЗД.
Липсата на единия от елементите на фактическия състав, пораждащ отговорността по
чл. 163, ал. 3, вр. чл. 160, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 20 от Наредба № 2/31.07.2003 г. – причиняване на
ищеца на твърдените от него имуществени вреди, представляващи разходи за поправка на
проявените недостатъци, е достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове.
Предвид изложеното, искът по чл. 163, ал. 3, вр. чл. 160, ал. 3 ЗУТ, вр. чл. 20 от
Наредба № 2/31.07.2003 г. се явява неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния иск по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което последният също подлежи на отхвърляне.
5
Поради съвпадение между крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
районния съд, първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло,
включително в частта за разноските.
При този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, въззивникът „А.***“ ЕООД
носи отговорността за разноските, направени от въззиваемата страна „Х.“ ООД пред
настоящата инстанция. Същите възлизат на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция. С договор за правна защита и съдействие от 12.01.2022 г., сключен
между „Х.“ ООД и адв. Е. Т., за процесуално представителство на дружеството пред
въззивната инстанция, е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. с ДДС,
платима по банков път в срок до 31.01.2022 г. По делото не са представени доказателства за
плащане на уговореното адвокатско възнаграждение, поради което претенцията на
въззиваемата страна за присъждане на посочената сума следва да бъде оставена без
уважение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20171892 от 13.08.2021 г. по гр.д. №
50974/2019 г. на СРС, 113 състав.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6