Р Е Ш Е Н И Е
Номер 183
15.02.2022г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на двадесети януари две хиляди двадесет и втора
година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
Д. ГАЛЬОВ
Секретар: С. Х.
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 2767 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Началник-група в
сектор „ПП“ при ОДМВР-гр.Бургас, против Решение № 719 от 28.10.2021г.,
постановено по НАХД № 4159 от 2021г. по описа на Районен съд– гр.Бургас, с
което е отменено наказателно постановление № 21-0769-002460 от 19.07.2021г., издадено от касатора. С
посоченото НП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Д.С.Я. са наложени
наказанията „глоба” в размер на 200
лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца.
Според касатора решението е постановено при нарушение
на материалния закон. В случаят, от прекратяване на регистрацията по реда на
чл.143, ал.10 от ЗДвП до датата на вмененото на лицето нарушение- 07.04.2021г.
изминал период повече от три години, през който период физическото лице в
качеството на собственик на МПС е следвало да провери дали застраховката му
„ГО“ е действаща и дали МПС е с прекратена регистрация. Сочи се, че дори
жалбоподателят в първоинстанционното производство да не знае точната дата, на
която регистрацията е била прекратена, той е могъл да предвиди, че това ще се
случи след като има такава възможност в закона. Непознаването на закона не е извинителна
причина за нарушаването му. Според касатора, наличието на уведомяване на
собственика за прекратената регистрация било ирелевантно, тъй като
уведомяването не е елемент от фактическия състав за прекратяване на
регистрацията. Това прекратяване на регистрацията се извършва независимо от
факта дали уведомлението за това действие ще стигне до неговия адресат. В
случай, че писмото е получено лично от лицето ще е налице пряк умисъл, а в
други хипотези, когато не е получено формата на вина би била небрежност, според
касатора. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват
само в предвидените случаи, а такова изключение по отношение нарушението по
чл.140 от ЗДвП не е налице и лицето правилно било санкционирано. Не съществува
задължение органите на пътна полиция да изискват регистрационните табели на
автомобила, тъй като при последващо сключване на задължителната застраховка „ГО
на автомобилистите“ регистрацията на МПС се възстановява автоматично и не е
необходимо собственикът на превозното средство да посещава сектор „ПП“. Направено
е искане, касационната инстанция да отмени оспореното решение на Районен съд – Бургас
и да потвърди изцяло процесното наказателно постановление. Не сочи нови
доказателства.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК – неправилно решение поради допуснато нарушение на материалния
закон.
В съдебно заседание, касаторът не изпраща представител.
Ответната страна не изпраща представител в съдебно
заседание. В писмено становище изразява мнение за неоснователност на
касационната жалба, респективно за законсъобразност на съдебния акт. Иска се
потвърждаване на решението на БРС, като правилно и мотивирано, с които
съображения ответникът се солидаризира. Не се ангажират нови доказателства.
Няма други искания.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването и предлага решението на РС-
гр.Бургас да бъде оставено в сила, тъй като безспорно е установен фактът, че
собственикът на превозното средство не е бил уведомен за служебно прекратената
регистрация, като по този начин не е изпълнен изцяло фактическият състав на
административното нарушение, поради което съдът законосъобразно отменил НП.
След
като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото
доказателства и въз основа разпоредбите на закона, настоящият състав на Административен
съд – гр.Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил
неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Налице са предпоставките за разглеждане на жалбата по същество, при което
съдът съобрази следното:
Производството пред Районен съд – гр.Бургас е било
образувано по жалба на Д.Я., против наказателно постановление № 21-0769-002460 от 19.07.2021г., издадено от касатора, с което на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Д.С.Я. са наложени наказанията „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца. Санкциите са наложени за виновно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в
това, че на 07.04.2021г. около 12.45 часа в гр.Бургас, бул. „Стефан Стамболов“,
до БСУ, в посока ул. „Сан Стефано“ управлява собствения си лек автомобил, с
рег.№ А 6402 МА, който не е регистриран по надлежния ред. Сочи се, че след
справка в дежурната част на ОДМВР е установено служебното прекратяване на
регистрацията, считано от 27.07.2017г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Съдът отменил изцяло процесното НП, а за
да постанови това решение съдът
принципно е приел за установена изложената в НП фактическа обстановка досежно
констатацията за извършено управление на лекия автомобил, собственост на Д.Я.,
с рег. № А 6402 МА, което е извършено на 07.04.2021г. 12.45 часа на описаното
място в гр.Бургас. Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по
делото е отхвърлено, като неоснователно.
Настоящият касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част, предмет
на настоящото касационно производство е ПРАВИЛНО.
В останалата
част, по отношение отхвърленото искане на жалбоподателя за присъждане на
разноски, решението е влязло в законна сила.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията
предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК, а на основание чл.218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, касационната
инстанция следи служебно.
Надлежно са анализирани гласните и писмени
доказателства, като е изведен обоснован извод, че нарушителят не е бил
уведомяван за прекратената служебно регистрация, съгласно указаното в чл.143,
ал.10 от ЗДвП.
По отношение на субективната страна на деянието и
отчетената липса на вина за извършване нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП съдът
е изложил обстойни изчерпателни мотиви, към които настоящата инстанция
препраща, на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК.
Правилно е отбелязано от касатора, че уведомяването на
собственика не е част от фактическия състав за служебното прекратяване на
регистрацията по чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Неоснователен е обаче доводът, че това обстоятелство
/уведомяването/ няма отношение към съставомерността на деянието и по-конкретно
неговата субективна страна. Наличието на вина изисква узнаване на определени
факти, съответно действия или бездействия основаващи се на това знание, поради
което незнанието на факта, че тази регистрация е прекратена автоматично
изключва възможността за наличие на виновно поведение, осъществено при форма на
вина- умисъл. Вярно е, че непредпазливите деяние не се наказват само в
предвидените в закона случаи, на основание чл.7, ал.2 от ЗАНН, но и при
непредпазливите деяния следва да е налице точно определен факт, с който деецът
следва да съобрази поведението си, в случаят, че автомобилът е със служебно прекратена
регистрация, поради което няма право да го управлява до отстраняване на
причината за нейното прекратяване. Това условие обаче е свързано с
осъществяване на сложен фактически състав или редица събития, в това число
наличието на застраховка „ГО“ за автомобила, контролни действия от страна на
Гаранционния фонд за проверка на нейната валидност, уведомяване на органите на
МВР, в случай, че липсва такава актуална застраховка, респективно предприемане
на действия от страна на последните, както за прекратяване на регистрацията,
така и за уведомяване на собственика. Ако законодателят омаловажаваше факта, че
собственикът следва да бъде уведомен за прекратената регистрация и липсата на
това уведомяване не би било от значение за неговото поведение, не би вменил подобно
задължение на контролните органи по регистрацията на МПС. Успоредно с това,
поредицата от факти, описани по-горе и обективната невъзможност да се
предположи точно кога и дали ще бъдат предприети всяко от изброените действия,
както от страна на Гаранционния фонд, така и от страна на МВР, води до извода,
че деецът обективно не би могъл да предвиди кога и дали ще настъпят.
Следователно, не би могло да се основе наличие и на непредпазлива форма на
вината /небрежност/, както сочи касатора, без значение колко време е изминало
от служебното прекратяване на регистрацията.
Нормативната
уредба не предвижда задължение на водачът на МПС да проверява преди да
предприеме управление дали евентуално неговата регистрация не е прекратена
служебно от страна на контролните органи, за разлика от задължението на
последните да уведомят собственика при прекратяването на тази регистрация.
Настоящият състав
намира, че оспореният съдебен акт е съобразен изцяло с указанията на
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е
изследвал пълно и всестранно фактическата обстановка, като са описани коректно
относимите факти относно процесното нарушение, включително относно липсата на
виновно поведение, досежно вмененото нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП в конкретният
случай.
Предвид изложеното,
касационният състав намира, че първоинстанционното
решение е валидно, допустимо и правилно, от което произтича оставянето му в
сила, респективно жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и се оставя без уважение.
Разноски не се претендират от ответника по касация и не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218
от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 719 от 28.10.2021г.,
постановено по НАХД № 4159 от 2021г. по описа на Районен съд– гр.Бургас, в
обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1. 2.