№ 8734
гр. София, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110129739 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 17.08.2021 г. и от 30.09.2021 г.,
депозирана от ........... ЕАД /с предишно наименование „.................. ЕИК .................рещу
М. П. К., ЕГН ********** да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумите както следва: сумата от 70,31 лв. задължение за месечни абонаментни такси и
потребени услуги за периода 01.11.2017 г. - 28.02.2018 г. и сумата от 261,34 лв.
неустойка по договор за мобилни услуги №..............; сумата от 54,26 лв. задължение за
месечни абонаментни такси за периода 01.11.2017 г. - 28.02.2018 г. и сумата от 157,16
лв. неустойка по договор за мобилни услуги №............... г.; сумата от 67,86 лв.
задължение за месечни абонаментни такси и потребени услуги за периода 01.11.2017 г.
- 28.02.2018 г. и сумата от 262,49 лв. неустойка по договор за мобилни услуги
№*********/26.10.2017 г.; сумата от 67,81 лв. задължение за месечни абонаментни
такси за периода 01.11.2017 г. - 28.02.2018 г. и сумата от 217,56 лв. неустойка по
допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №......... г.,
сумата от 86,74 лв. задължение за месечни абонаментни такси и потребени услуги за
периода 01.11.2017 г. - 28.02.2018 г. и сумата от 256,96 лв. неустойка по допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №*********/25.04.2017 г.,
сумата от 9,52 лв. задължение за месечни абонаменти такси и потребени услуги за
периода 10.11.2017 г.- 09.02.2018 г. и 9,96 лв. неустойка по договор за фиксирани
услуги №********* от 07.07.2016 г., сумата от 102,36 лв. дължими лизингови вноски
за периода 01.11.2017 г.- 28.02.2018 г. и сумата 511,80 лв. предсрочно изискуеми
лизингови вноски за периода 28.02.2018 г.- 28.10.2019 г. по договор за лизинг от
1
28.11.2018 г., сумата от 4 лв. дължими лизингови вноски за периода 01.11.2017 г.-
28.02.2018 г. и сумата от 8 лв. предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода
28.02.2018 г. - 28.10.2018 г. по договор за лизинг от 14.11.2016 г.; сумата от 79,96 лв.
дължими лизингови вноски за периода от 01.11.2017 г. - 28.02.2018 г. и сумата в размер
на 319,84 лв. предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 28.02.2018 г. -
28.06.2019 г. по договор за лизинг от 25.04.2017 г., сумата от 214,36 лв. дължими
лизингови вноски за периода от 01.11.2017 г. - 28.02.2018 г. и 1018,21 лв. предсрочно
изискуеми лизнгови вноски за периода 28.02.2018 г. - 28.10.2019 г. по договор за
лизинг от 26.10.2017 г., сумата от 43,96 лв. дължими лизингови вноски за периода
01.11.2017 г. -28.02.2018 г. и 142,87 лв. предсрочно изискуеми лизингови вноски за
периода от 28.02.2018 г. - 28.03.2019 г. по договор за лизинг от 25.04.2017 г., ведно със
законна лихва от 19.09.2019 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№53616/2019 г. по описа
на СРС, 29 състав.
Ищецът твърди, че се намирал в облигационни правоотношения с ответницата по
предоставяне на мобилни услуги по посочените договори за далекосъобщителни
услуги, като поради неизпълнение от нейна страна да заплати дължимите суми за
предоставените услуги, договорите били прекратени едностранно от ищеца. Отделно
от това посочва, че ответницата преустановила плащанията и по сключените договори
за лизинг, поради което ищецът обявил вземанията за лизингови вноски за предсрочно
изискуеми съгласно чл. 12 от Общите условия на договорите за лизинг. Поддържа, че
за задълженията на ответника били издадени фактури за претендираната сума в общ
размер на 3967,52 лева, включваща и начислени неустойки за едностранното
прекратяване на договорите. Същата не била заплатена, поради което и предявява
разглеждания иск. Претендира разноски.
Ответницата в срока по чл.131 ГПК не е депозирала отговор на исковата молба. В
проведеното открито съдебно заседание чрез пълномощника адв. К........... от САК
оспорва дължимостта на вземанията, като не оспорва техния размер. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По установителния иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск е от значение установяването от ищеца пълно и
главно на следните материалноправни предпоставки: че между него и ответника са
били сключени сочените в исковата молба договори за мобилни услуги, договорения
размер на възнаграждението, който ответникът се е съгласил да заплаща, че реално е
предоставил на ответника услуги, както и тяхната стойност.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между ищцовото
2
дружество, в качеството му на оператор, от една страна, и ответницата, в качеството й
на потребител от друга, са били сключени следните договори, за посочените в исковата
молба мобилни номера: за мобилен номер ********** са били приложими условията,
договорени в Договор за мобилни услуги №********* от 28.11.2017 г. за срок до
28.11.2019 г.; за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги №********* от 26.10.2017 г. за срок до 26.10.2019 г.; за мобилен
номер ................ - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от
16.03.2016 г., изменен с Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 26.07.2017 г. за срок до 26.07.2019 г.; за
мобилен номер ................ - условията, договорени в Договор за мобилни услуги №
********* от 16.03.2016 г., изменен с Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 25.04.2017 г. за срок до 25.04.2019 г.; за
мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги
№********* от 14.11.2016 г. за срок до 14.11.2018 г.; за фиксиран номер 02/8775996 -
условията, договорени в Договор за фиксирани услуги № ********* и Заявление за
пренасяне на номер/а в мрежата на Telenor от 07.07.2016 г., за мобилно устройство
............... Black - условията, договорени в Договор за лизинг от 28.11.2017г., за мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy S8 В1аск - условията................. SAMSUNG Galaxy А5
2016 Black - условията, договорени в Договор за лизинг от 25.04.2017г., за мобилно
устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi - условията, договорени в Договор за лизинг от
14.11.2016 г. Не се спори по делото и от представените договори се установява, че
между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на
които операторът е предоставил на абоната телефонни номера и апарати, при
съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението за
заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и вноски. Във всеки
един от договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите условия,
като са посочени и задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им,
свързани с начисляване на неустойки. Договорите откъм съдържание отговарят на
законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е
оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило
екземпляр от същите, както и че е запознато и е получило екземпляр от общите
условия на ищцовото дружество. В този смисъл съдът приема, че представените
договори са редовни от външна страна и обвързват страните с договорените им
задължения.
Съгласно чл.26 от Общите условия, при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава
3
ежемесечно на името на потребителя. В договора за мобилни услуги е уговорена дата
за фактуриране на ежемесечните задължения, а именно - петнадесето число на всеки
месец. От представените по делото фактури №№**********/01.12.2017 г.,
................02.2018 г. **********/10.02.2018 г. и **********/01.03.2018 г., се установява,
че ищецът е престирал по договора, а за ответницата е възникнало задължението да
заплати абонаментна такса и уговореното възнаграждение за ползването на услугите в
размер на претендираните суми. По делото, при доказателствена тежест за ответника,
не са ангажирани доказателства за извършено погасяване на претендираната от ищеца
главница, поради което и исковата претенция следва да бъде уважена в пълния
предявен размер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК – 19.09.2019 г.
По установителния иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
вр. чл.345 ал.2 ТЗ:
За основателността на предявените искове е от значение установяването от ищеца
пълно и главно на следните материалноправни предпоставки: валиден договор за
лизинг на описания мобилен апарат, по силата на който е предоставил процесната вещ
на ответника за ползване срещу заплащане на лизингови вноски в претендирания
размер.
Не се спори и от представените доказателства по делото се установява, че страните са
сключили Договор за лизинг от 28.11.2017г. за мобилно устройство ............... Black,
Договор за лизинг от 26.10.2017г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S8 В1аск,
Договор за лизинг от 25.04.2017г. за мобилно устройство ............ Договор за лизинг от
14.11.2016 г. за мобилно устройство ................... като ответницата се е задължила да
заплаща в определен срок 23 броя равни месечни лизингови вноски съгласно
инкорпорираните в процесните 4 бр. договори погасителни планове. Отношенията
между страните се уреждат от нормите на чл. 79 ЗЗД, във вр. с чл. 345 ТЗ.
Съгласно изрично уговореното в процесните договори за лизинг, с подписването на
същите лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството
във вид, годен за употреба, функциониращо изрядно и съответстващо напълно на
договорните и технически характеристики.
Плащането на наемната цена /лизингови вноски/ е основно задължение на
лизингополучателя във възникналото между страните правоотношение, съгласно чл.
345 ТЗ. Неизпълнението на това задължение дава право на лизингодателя – ищец в
настоящото производство, съгласно чл. 79 ал.1 ЗЗД, да иска изпълнение. Следователно,
съгласно чл. 345 ТЗ, ищецът-лизингодател има вземане за лизингови вноски срещу
ответника- лизингополучател по процесния договор.
Процесните договори не са развалени или прекратени и имат действие до изтичането
4
на срока, за който са сключени. Няма настъпила предсрочна изискуемост на вноските
по лизинга, доколкото няма изрично заявено от лизингодателя и достигнало до
знанието на лизингополучателя изявление, че трансформира вземането си в
предсрочно изискуемо, че прекратява договора от определена дата занапред или че го
разваля на някое от основанията, предвидени в закона. Видно от договора и
инкорпорирания в него погасителен план, до приключване на съдебното дирене по
настоящето дело е настъпил падежът и на последната вноска по договора за лизинг.
Лизингополучателят – ответник в настоящето производство, не е доказал да върнал
лизинговата вещ на лизингодателя, нито е доказал извършено погасяване на
задължението му. Затова се явява основателни предявените искове за заплащане по
Договор за лизинг от 28.11.2017 г. сумата от 614,16 лв. за мобилно устройство ...............
Black, по Договор за лизинг от 26.10.2017 г. сумата от 1232,57 лв. за мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy S8 В1аск, по Договор за лизинг от 25.04.2017г. сумата
от 399,80 лв. за мобилно устройство ............ по Договор за лизинг от 14.11.2016 г.
сумата от 12 лв. за мобилно устройство ................... по Договор за лизинг от 25.04.2017
г. сумата от 186,83 лв. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J3 2016 В1аск
представляваща цената на неплатени лизингови вноски за срока на договора.
По установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92 ал.1
ЗЗД:
Съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Същевременно, в задължителната практика, обективирана в ТР на ОСТК
№1/2009г. /т.3/, е дадено разяснение, че съдът следи служебно за валидността на
неустоечните клаузи, както и че условията и предпоставките за нищожност на клаузата
за неустойка произтичат от нейните функции и от принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката,
поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки отделен случай към
момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии – естество на задължението, което се обезпечава с
уговорената неустойка, размер на обезпеченото по този начин вземане, вид на
уговорената неустойка и на неизпълнението, от което произтича, съотношение на
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. (Така и в
Решения № 178/ 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и № 229/ 21.01.2013 г.
по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС).
Изхождайки от особеностите на договора за услуга и вида на насрещните престации:
мобилния оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни
услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу
предоставената му услуга, както и начина на формиране размера на неустойката – като
5
сбор от всички неплатени по процесните договори за мобилни услуги абонаментни
вноски до края на срока им, настоящият съд намира, че неустоечната клауза
противоречи на добрите нрави и накърнява изискването за добросъвестност в
гражданските правоотношения, тъй като, така уговорена, неустойката води до
неоснователно обогатяване на мобилния оператор, който ще получи по прекратения
договор имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да предоставя ползването на услугата по него.
Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза
извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно
обогатяване и нарушава принципа за справедливост, поради което се явява нищожна
като противоречаща на добрите нрави – аргумент от чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД. /В този
смисъл и Решение №110/21.07.2016г. по дело №1226/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение
№ 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г.
по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о./. Обстоятелството, че ищецът претендира неустойка
в размер на три стандартни месечни абонаментни вноски, е неотносимо към въпроса за
валидността на неустоечната клауза, тъй като същата се преценява към датата на
сключване на договора и не може да бъде санирана чрез определяне на претенция в по-
малък от уговорения размер.
Алтернативно, дори и да се приеме наличието на валидни неустоечни клаузи, то по
делото не се представиха доказателства от ищеца (съобразно указаната му с доклада по
чл.146 ГПК доказателствена тежест), редовно да е уведомил ответницата за надлежно
упражненото право за едностранно прекратяване на договора. При наличието на
писмен договор между страните, уреждащ облигационните правоотношения между
тях, в т.ч. правото да се търси обезщетение за вредите, настъпили от неизпълнението на
договора, доколкото в представените по делото договори и споразумения към същите
липсва друга уредба, съдът приема, че развалянето на договора се подчинява на
общите правила на ЗЗД. По аргумент на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, изискващ писмена форма за
предупреждение от страна на кредитора при договори, сключени в писмен вид, в
хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД при разваляне на двустранен договор поради
неизпълнение без даване на срок ищецът е следвало да уведоми писмено ответника за
упражненото потестативно право. От този момент е дължима и предвидената в т.4 от
договора неустойка.
В конкретния случай няма доказателства ищцовата страна да е упражнила това си
право и до ответника да е достигнало изявлението за прекратяване на договорите,
обективирано в представената по делото покана за доброволно плащане. Поради
изложените причини, съдът счита исковете за заплащане на сумата от 261,34 лв.
неустойка по договор за мобилни услуги №.............., сумата от 157,16 лв. неустойка по
договор за мобилни услуги №............... г., сумата от 262,49 лв. неустойка по договор за
6
мобилни услуги №*********/26.10.2017 г., сумата от 217,56 лв. неустойка по
допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №......... г.,
сумата от 256,96 лв. неустойка по допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги №*********/25.04.2017 г. и сумата от 9,96 лв. неустойка
по договор за фиксирани услуги №********* от 07.07.2016 г. за неоснователен, поради
което приема, че следва да го отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски принципно възниква и за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на
ищеца сумата в размер на 481,69 лв., представляваща разноски по производството за
държавна такса и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство съобразно
изхода на спора. На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат
присъдени разноските, направени от него в заповедното производство – общо сумата
от 369,96 лв. за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78 ал.3 ГПК в полза на адв. ................. ЕГН ********** следва на
основание чл.38 ал.2 от ЗА да се присъдят разноски в размер на 360,19 лв. съобразно
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ........... ЕАД /с предишно
наименование „.................. ЕИК .............. че .................., ЕГН ********** дължи на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.345 ал.2 ТЗ сумите както
следва: сумата от 70,31 лв. задължение за месечни абонаментни такси и потребени
услуги за периода 01.11.2017 г. - 28.02.2018 г. по договор за мобилни услуги
№..............; сумата от 54,26 лв. задължение за месечни абонаментни такси за периода
01.11.2017 г. - 28.02.2018 г. по договор за мобилни услуги №............... г.; сумата от
67,86 лв. задължение за месечни абонаментни такси и потребени услуги за периода
01.11.2017 г. - 28.02.2018 г. по договор за мобилни услуги №*********/26.10.2017 г.;
сумата от 67,81 лв. задължение за месечни абонаментни такси за периода 01.11.2017 г.
- 28.02.2018 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги №......... г., сумата от 86,74 лв. задължение за месечни абонаментни такси и
потребени услуги за периода 01.11.2017 г. - 28.02.2018 г. по допълнително
7
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №*********/25.04.2017 г.,
сумата от 9,52 лв. задължение за месечни абонаменти такси и потребени услуги за
периода 10.11.2017 г.- 09.02.2018 г. по договор за фиксирани услуги №********* от
07.07.2016 г., сумата от 614,16 лв. лизингови вноски за периода 01.11.2017 г.-
28.10.2019 г. по договор за лизинг от 28.11.2017 г., сумата от 12 лв. лизингови вноски
за периода 01.11.2017 г.- 28.10.2018 г. по договор за лизинг от 14.11.2016 г.; сумата от
399,80 лв. лизингови вноски за периода от 01.11.2017 г. - 28.06.2019 г. по договор за
лизинг от 25.04.2017 г., сумата от 1232,57 лв. лизингови вноски за периода от
01.11.2017 г. -28.10.2019 г. по договор за лизинг от 26.10.2017 г., сумата от 186,83 лв.
лизингови вноски за периода 01.11.2017 г. - 28.03.2019 г. по договор за лизинг от
25.04.2017 г., ведно със законна лихва от 19.09.2019 г. до изплащане на вземането,
присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№53616/2019 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен от ........... ЕАД /с
предишно наименование „.................. ЕИК .................рещу М. П. К., ЕГН ********** за
признаване на вземане по издадената заповед за изпълнение за сумата от 261,34 лв.
неустойка по договор за мобилни услуги №.............., сумата от 157,16 лв. неустойка по
договор за мобилни услуги №............... г., сумата от 262,49 лв. неустойка по договор за
мобилни услуги №*********/26.10.2017 г., сумата от 217,56 лв. неустойка по
допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №......... г.,
сумата от 256,96 лв. неустойка по допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги №*********/25.04.2017 г. и сумата от 9,96 лв. неустойка
по договор за фиксирани услуги №********* от 07.07.2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК М. П. К., ЕГН ********** да заплати на
........... ЕАД /с предишно наименование „.................. ЕИК .................умата 481,69 лв.
разноски в исковото производство, както и сумата 369,96 лв. разноски в
производството по ч.гр.д.№53616/2019 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА ........... ЕАД /с предишно наименование
„.................. ЕИК ********* да заплати на адв. ................. ЕГН ********** сумата от
360,19 лв. възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство
на ответницата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8