Р Е Ш Е Н И Е
№ /09.03.2021год., гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 09.02.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 215 по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявен от Д.Г.Д. с ЕГН **********, притежаващ лична карта № ***, издадена от
МВР-Варна на 05.07.2018г., с постоянен адрес:***, иск с правно основание чл.54,
ал.2 от ЗКИР, за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено
по отношение на М.И.Д. с ЕГН **********,***, М.И.И. с
ЕГН **********,***, бул. „****“ № 43, ЕИК ****, че Д.Г.Д. с ЕГН ********** е
собственик на 47 /изменена в о.с.з., посредством увеличаване на осн.чл.214 ГПК/ кв.м реална част/повдигната в цвят на
представената скица/ от Поземлен имот с ид. ****съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, одобрени със
Заповед № ****. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед: **** на
Началника на СГКК-Варна, находящ се гр. Варна, област
Варна, ул. „****с площ 308 кв.м, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м/, № по
предходен план 238, кв. 1088а, при съседи на претендираната
част: ***, ***, ***, ***, тъй като претендираната
част е грешно нанесена към момента на одобряване на КК със Заповед № ****. на Изп. ***на АГКК, като претендираната
част бъде отнесена към ПИ с ид. ****след поправката
на КК и КР и установяване действителното правно положение на имота - досежно неговите технически характеристики - като граници и
площ. В условията на евентуалност моли да бъде признат за собственик по давностно владение на гореописаната реална част от имот ПИ
с идентификатор ***, считано от октомври 2007г. до настоящия момент.
Ищецът твърди, че по силата на нотариален акт № ***,
том IV, per. № 6324, дело 699/21.12.2006г. на
нотариус ****с район на действие PC-Варна, вписан в Служба по вписвания с акт ***,
том CXXIV, дело 29278, вх. per. № 37669/22.12.2006г.,
е закупил от родителите си и е станал собственик на дворно място, находящо се на ****, с площ от 212 кв.м, съставляващо имот
с пл. № 237-част от ****, кв. 1088а по регулационния план на подрайон 26 на гр. Варна, при граници по документ за
собственост: улица „****", имоти пл. № № 238, 234 и парцел 1-231, ведно с
построените в това дворно място ****, състояща се от покрит вход със стълбище,
салон, две стаи, покрито антре, клозет-баня и второстепенна сграда-склад,
заедно с всички подобрения и приращения в мястото, а
индивидуализация по скица на имота - ПИ с идентификатор ****съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, одобрени със
Заповед № ****. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед : няма, находящ се гр. Варна, област Варна, ул. „****"/****./
№ 24а с площ 169 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м/, № по предходен план 237,
кв. 0, при съседи: ****. Твърди, че е установил, че част от имота му попада в
съседен имот с ид. ***, поради което е предприел
действия през 2019г. за отписване на ****. от актовите книги на Община Варна,
за което е получил писмо с изх. № ****., в което Общината е изразила становище,
че е налице разминаване в площите на имоти с ид. № № ****и
****съобразно документите за собственост, което е довело до грешка при
отразяването на границите на имотите, като първо следва да се направи изменение
на КК и КР и да бъдат нанесени правилните площи на двата имота. Твърди, че след
справка в кадастралната карата и регистри на гр. Варна е установил, че е налице
неточно, респ. грешно попълнена граница между ПИ с ид.
****и ****и е предприел необходимите действия.
Твърди, че съгласно нотариален акт № ***, том I, per. № 3755, дело № ***/12.12.2006г.,
вписан в Служба по вписвания с акт ***, том CXIV, дело № 26853, вх. ****на
нотариус ****с район на действие PC-Варна М.И.Д. и М.И.И.
са съсобственици на следния недвижим имот: дворно място, с площ 261 кв.м,
съставляващо пл. № 238 в кв. 1088а по плана на 26 подрайон
на гр. Варна, при граници: ул. „****", ул. „****", имот с пл. № 236 и
имот с пл. № 237, което място е включено в ***по регулационния план на 26
микрорайон на гр. Варна, при граници за УПИ: ул. „****", ул. „****" и
УПИ № 1-231, като регулацията не е приложена и на място се ползва по имотните
му граници, заедно с построената в дворното място **** и описание на имота по
актуална скица-ПИ с ид. ****съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Варна, одобрени със Заповед № ****. на
ИД на АГКК, последно изменение със заповед: **** на Началника на СГКК-Варна, находящ се гр. Варна, област Варна, ул. „****с площ 308
кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване/до 10м/, № по предходен план 238, кв. 1088а, при
съседи: ****Съгласно АчОС № 7272/14.12.2012г. Община
Варна е собственик на 47/308 кв. м идеални части от ПИ с идентификатор ***,
целият с площ 308 кв.м.
Твърди, че след направено геодезическо
заснемане на имота с преки геодезически измервания и
съобразно титула за собственост е установено, че 45 кв.м са придадени към
съседния имот ПИ с ид. ***, от където е дошло и
разминаване в площите на двата имота. Твърди, че със заявление вх. №
01-178556/19.04.2019г. е поискал изменение от СГКК-гр. Варна за изменение на КК
на придобития от него имот с идентификатор ***, за имоти ****и ***, като
исканата промяна се състои в отразяване на материализираната имотна граница на
неговия имот, установена с преки геодезически
измервания на място, което налага промяна на границите на съседните имоти,
включително и имотите отразени в КР като съсобствени
на М.И.Д., М.И. ***. Твърди, че на 16.04.2019г. Началникът на СКГГ-Варна е
изготвил съобщение до заинтересованите лица на основание чл. 26, ал. 1 от АПК,
като същите са уведомени по надлежния ред. Твърди, че отв.М.И.Д.
е подала възражение с per. № 02-1239/14.10.2018г., с
което се изразява несъгласие за така исканото изменение, поради което със
Заповед № 18-13297/18.12.2019г. на Началника на СГКК-гр. Варна е прието, че е
налице спор за материално право и предстои разрешаване на спора по установения
ред в закона и е приел, че са налице предпоставките на чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и е отказал да одобри това
изменение за двата имота. Твърди, че Заповедта му е съобщена и той не е
предприел съдебно обжалване.
Твърди, че по КККР ПИ с ид. ***-****
е с площ от 169 кв.м, по нотариален акт е с площ от 212 кв.м. По КККР ПИ с ид. ***-ул. „****" № 3 е с площ от 308 кв.м, по
нотариален акт е с площ от 261 кв.м. С акт № 4938/31.08.1964г. за държавна
собственост на недвижим имот на ул. „****" № 3 с площ от 435 кв.м-УПИ
ХИ-287, кв. 1088 с уредени регулационни сметки е признато право на строеж на ****Л..
С нотариален акт ***, том X, дело 3828/03.10.1969г. ****Л. продава на **** Д.И.
2/5 идеални части от ****, находяща се към ул. „****."
/****/№ 24а, построена върху държавно място с пространство от 435 кв.м на ул. „****"
№ 3, представляващо парцел ХП-287, кв. 1088. Твърди, че с протокол от
06.10.1976г. на Варненския Районен съд по дело № 1755 е постигната спогодба за
поделяне на сградите и на правото на строеж.като дял Първи - ****Л. и Д.Т.Л.
получават „****" от страна на ул. „****" № 3 /ул. „****"-по
нотариален акт ул. „****" по КККР/, 60% от отстъпеното право на строеж и
ползването а 212 кв.м държавно място, съставляващо дворище 287, кв. 1088 по КП
на гр. Варна от 1965г., дял Втори - **** Д.И. и ****И. получават „****" от
страна на ул. „****." /****/ № 24а, 40 % от отстъпеното право на строеж и
ползването на 212 кв.м държавно място, съставляващо дворище 287, кв. 1088 по КП
на гр. Варна от 1965г., като страните се споразумяват с ползването на
незастроеното държавно място.
Твърди, че в КП от 1988г. от имот , пл. № 287, кв.
1088 по предходен КП от 1965г. са обособени два ПИ - 237 и 238. След оцифряване на имотите от лицензирани лица имот с пл. № 237
по оцифрени граници е *** кв. м, а имот с №238 е с
площ 280 кв.м ****, кв. 1088а по регулационен план на 26 микрорайон е с площ
472 кв.м и се състои от имоти с пл. № № 237 и 238 и придаваема
част от 49 кв.м./част от имот с пл. № 239/бивш плод-зеленчук/ от северната
страна/част от улица/. Тази част е придадена към имоти, пл. № 237 и 238. С договори
№ № 30, 31/24.06.1997г. Областния управител на Варненска Област продава право
на собственост върху държавна земя, писана в Акт за ****., а именно дворно
място с площ от 261 кв.м, имот пл.№ 238, кв. 1088а по регулационния план на 26
м.р., ул. „****" № 3 на Огняна И.Л. и Д.Т.Л.. С нотариален акт № ***, том
I , per. № 3755, дело № ***/12.12.2006г.,
вписан в Служба по вписвания с акт ***, том CXIV, дело № 26853, вх. ****на
нотариус ****с район на действие РС-Варна М.И.Д. и М.И.И.
са собственици на имот, находящ се в гр. Варна, ул. „****"
№ 3 с площ от 261 кв.м, пл. № 238, кв. 1088а по плана на 26 м.р., а по КККР ПИ
с ид. ****с площ от 308 кв.м. С договори № № 1839,
1840/01.07.1999г. Областния Управител на Варненска област продава право на
собственост върху държавна земя, описана в АКТ за ****., 2360/1999г., а именно
дворно място с площ от 212 кв.м, имот пл. № 237, кв. 1088а по регулационния
план на 26 м.р., ул. „****" 24а на **** Д.И. и Д.Г.Д.. С нотариален акт № ***,
том IV, per. № 6324, дело 699/21.12.2006г. на
нотариус ****с район на действие PC-Варна, вписан в Служба по вписвания с акт ***,
том CXXIV, дело 29278, вх. Per. № 37669/22.12.2006г. Д.Г.Д.
е собственик на имот, находящ се в гр. Варна, **** с
площ от 212 кв.м, пл. № 237, кв. 1088а, по плана на 26 м.р., а по КККР ПИ с ид. ****с площ от 169 кв.м.
Твърди, че грешно попълнената граница между ПИ с ид. № № ***, ****по КККР на район „***" води до
неверни площи, което налага изменение на границата и именно такава е била целта
на поисканото изменение в СГКК-Варна от страна на доверителя ми-привеждане на
граници на ПИ с ид. ***, 377 по кадастралната карта
на административен район „***", гр. Варна в съответствие с
материализираните граници на място и описанието на имота по документи за
собственост. Твърди, че е налице съществено разминаване по положение извън
допустимите стойности на чл. 18, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. на
МРРБ към ЗКИР на материализираните граници на място с границите на
съществуващия му ПИ с ид.367 по кадастрална карта и
същите определени с преки геодезически измервания на
място по съществуващи огради. Тоест налице е разминаване между материализирани
граници на място и граници по КК, което се квалифицира като грешка в КККР. В КК
са отразени имотите по предходен план, които съществено се различават от
документите за собственост, в това число и различие по площ, като именно
неправилното възприемане или отразяване на факти и обстоятелства от обективната
действителност се изразяват в грешка водеща до несъответствие между данните в
кадастъра и регистъра и тези с недвижимия му имот спрямо действителното му
състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и регистър.
Изтъква, че след като грешката в КК не може да бъде
отстранена по административен ред и това се удостоверява с изричен отказ на
администрацията (СГКК-Варна), в случая е налице спор за материално право по
смисъла на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, като за него е налице правен интерес от
предявяване на иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за установяване на
твърденията му, че в одобрената със Заповед № ****. на ИД на АГКК имотът на
ищеца, подробно описан по-горе, не е нанесен правилно, което по своята правна
същност означава грешка в КК, тъй като е налице разминаване на материализирани
граници на място и граници по КК - досежно неговите
технически характеристики - като граници и площ.
В подкрепа на твърденията си
ищцата е направила доказателствени
искания да бъдат приети представените с
исковата молба писмени доказателства, да
бъде допусната СТЕ която да отговори на формулираните от ищеца
въпроси, както и да бъде допуснато
събиране на гласни доказателства в полза на ищеца чрез показанията на 2
свидетели при режим на водене, с които ще установяват твърдените факти и
обстоятелства относно упражняваното владение от ищеца и за материализирани на
място граници на имота собственост на ищеца, къде е била границата между двата
процесии имота, измествана ли е.
В срока по чл.131 ГПК ответниците
по делото М.И.И., чрез процесуалния й представител изразява
становище по предявената искова молба. По същество ответницата намира исковата
молба за процесуално допустима и за основателна. Не оспорва, че Д.Д. е собственик на имот с площ от 212 кв. м. съставляващ
имот 237, кв.1088 а. по регулационния план на 26 м.р., ул. „****" № 3.
Изтъква, че по КК на гр. Варна, имотът записан на Д.Д.
е имот с идентификатор ****с площ от 169 кв.м., вместо 212 кв.м. по документ за
собственост.
Не оспорва твърдението на ищеца, че владее повече от
10 години процесиите 45 кв.м. идеални части от имот с идентификатор ****от
считано от дадата на закупуване на имота от Държавата
- 2006 г., до настоящия момент, както и че между двата имота е имало
материализирана граница по начина обозначен на скицата.
В срока по чл.131 ГПК ответниците
по делото Община Варна, чрез процесуалния й представител изразява становище по
предявената искова молба. По същество намира исковата молба за процесуално
допустима и за основателна и прави изрично признаване на иска.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по делото М.И.Д.,
чрез процесуалния й представител изразява становище по предявената искова
молба. По същество намира исковата молба за процесуално допустима, но изцяло
неоснователна.
Ответникът оспорва твърдението на ищеца да е придобил
право на собственост върху процесния имот, както и
владението върху него. Твърди, че цитирания в исковата молба нотариален ****том
IV, per. №6324 по дело 699 от 21.12.2006г. е за
дворно място имот с пл.№237 част от УПИ II - 237,238,239, кв.1088а по РП на подрайон 26 на гр. Варна, с граници имоти с пл.номера
238,234 и парцел I – 231, като претендираната реално
определена част обаче не попада в него. Твърди, че м.октомври 2007г. не е
начало на фактическа власт за ищеца, тъй като оградата е поставена на сегашното
си място едва есента на 2019г., а и липсва основание за началото на владението,
което изключва намерението за своене. Изтъква, че е
налице констатация в нотариален акт с нотариален ****том I, рег.№ 3755, дело №***,
на нотариус Камен Костадинов, че за имот пл.№238 регулацията не е приложена и
същият се ползва по имотни граници. Счита, че за ищеца е невъзможно да придобие
реално определената част по давност и заради забраните в чл. 59 от ЗТСУ и чл.
200 ЗУТ. Приема, че грешката не е в сега действащата кадастрална карта, както
твърди ищецът, а в посочването на площта на имота в Договори 1839 и 1840 от
01.07.1999г. за продажба на държавна земя, където обаче правилно били посочени
границите и планоснимачния номер на имота, а
индивидуализацията на имотите е преди всичко с границите посочени и в
плановете, към които препращат прехвърлителните
сделки. Изтъква, че претендираната реално определена
част е предмет на продажбата с нотариален ****том I, рег.№ 3755, дело №***, с
който ответниците се легитимират като нейни
собственици и владелци, които са получили владението от О.И.Л., С.И.Р., Р.П.Р. и Д.Т.Л., които са придобили имота от държавата
съгласно цитираните като приложени към нотариалния акт договори, които
прилагам. Оспорва твърдението за „придаване" на реално определената част с
площ 45кв.м към имота, като границата, така както е нанесена в кадастралната
карта съвпада стази по всички предходни планове и
споразумението за ползването на държавното място одобрено с протокол от
06.10.1976г. по дело №1755 от 1976 на ВРС, обстоятелство което може да бъде
установено при допускане на експертиза с част от въпросите формулирани от
ищеца. Не възразява по приемане на представените с исковата молба писмени доказателства, като прави
допълнителни доказателствени искания, за допускане на
гласни доказателства, както и за допълнителни въпроси към СТЕ.
Във връзка с горните фактически твърдения, в отговора на
исковата молба ответникът Д., действаща чрез процесуалния си представител
сезира ВРС с искане на основание чл.219, ал.1 ГПК да бъде допуснато
привличането на страната на ответника на трето лице помагач – нейните праводатели. Намирайки искането на отв.Д.
за основателно ВРС е конституирал на основание чл.219 , ал.1 ГПК в качество на трети лица помагачи на страната
на ответниците по гражданско дело № 215/2020 г. по
описа на ВРС, лицата О.И.Л., С.И.Р. и Р.П.Р..
В депозиран писмен отговор третите лица-помагачи
приемат предявения иск за допустим, но неоснователен. Приемат, че нe е налице грешка в кадастралната карта поради грешно
попълнена граница между ПИ с идентификатори ****и ***, като ответниците
са собственици на процесната реална част, тъй като са
я придобили чрез договор за покупко- продажба,
сключен на 12.12.2006 г. с нот.
акт № ***, том 1, per. № 3755, д. № ***. Твърдят, че
Третите лица-помагачи, които са праводатели на ответниците са били собственици на процесната
реална част, тъй като са я придобили чрез договори за продажба, сключени между
тях и държавата /договорите за продажба от 24.06.1997 г. и за поправка на
договорите от 02.02.2000 г. са приложени като
доказателство към исковата молба/. Твърдят, че третото лице- помагач О.И.Л. и Д.Т.Л.
са закупили от Държавата по 1/2 идеална част от парцел 238, в кв. 23 по
действащия регулационен план към датата на продажбата /съгласно договорите за
продажба и договорите за поправка/. Ищецът Д.Г.Д. е придобил правото на
собственост на 01.07.1999 г. върху 5/8 идеални части не от парцел, а от имот
пл. № 237, т. е. след като О.И.Л. и Д.Т.Л. са били вече собственици на УПИ.
Приемат, че ищецът не е собственик на процесната
реална част и до есента на 2019 г. не е упражнявал фактическа власт върху нея.
Твърдението на ищеца, че владее процесната реална
част с площ от 45 кв. м. от 2007 г. е неоснователно. Той е установил фактическа
власт върху тази реална част едва през есента на 2019 г., когато е изградил
ограда от оградна мрежа на мястото, където по негово
твърдение се намира имотната граница. Приемат, че освен това не са налице
основанията ищецът да е придобил по давност собствеността върху процесната реална част предвид забраната на чл. 200 от ЗУТ.
Границата, така както е нанесена в кадастралната карта съвпада с границата по
всички предходни планове. Имотът, описан в нот. акт №
***, том 4, per. № 6324, д. № 699/21.12.2006 г. не
включва процесната реална част, независимо че в този
акт, договор № 1839/01.07.1999 г. и договор № 1840/01.07.1999 г. е посочена
площ на имота от 212 кв. м. Ответниците са придобили
право на собственост върху УПИ II- 237,238 и 239, в кв. 1088а и имотът се
индивидуализира с границите, посочени в нотариалния акт. Когато предмет на
спора е недвижим имот, същият се индивидуализира чрез посочване на
местонахождение, граници, градоустройствен статут, площ, т. е. посредством множество
белези, като площта няма определящо за индивидуализацията значение, тъй като
може да бъде измерена по различен начин, да бъда посочена неточно в титула за
собственост, а и представлява променливи величина.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
В хода на
съдебното производство бяха приложени и приети следните писмени доказателства:
писмо с изх. № ****. на Община Варна; уведомление с изх. №
24-34373/18.12.2019г. от СГКК-Варна; Заповед № 18-13297/18.12.2019г. на
Началника на СГКК-Варна; удостоверение
за приемане на
проект за изменение
на КККР; №25-223207/16.09.2019г.
за обект ***; скица-проект № 15-838396/14.09.2019г.; възражение с вх. №
02-1239/14.10.2019г. от М.И.Д.; нотариален акт № ***, том IV, per. № 6324, дело 699/21.12.2006г. на нотариус ****с район
на действие PC-Варна, вписан в Служба по вписвания с акт ***, том CXXIV, дело
29278, вх. per. № 37669/22.12.2006г.; нотариален акт
№ ***, том I , per. № 3755, дело № ***/12.12.2006г., вписан в Служба по вписвания с акт ***, том
CXIV, дело № 26853, вх. ****на нотариус ****с район на действие РС-Варна; АчОС № 7272/12.12.2012Г.; 10/ акт
№ 4938/31.08.1964г. за държавна собственост; нотариален акт ***, том X, дело
3828/03.10.1969г. на нотариус ***при ВНС; протокол от 06.10.1976г. на
Варненския Районен съд по дело № 1755; договори
№ № 30, 31/24.06.1997г. Областния управител на Варненска Област ведно с
договор № 2523 и 2522/08.02.2000г. за поправка; договори № № 1839,
1840/01.07.1999г. Областния Управител на Варненска област; скица №
15-526565/27.07.2018г., издадена от СГКК-Варна; скица № 15-885327/27.11.2018г.,
издадена от СГКК-Варна; протокол за геодезическо
заснемане; ръчна скица от геодезическата снимка,
изготвена от лицензирано лице. Копие от Заповед №40 от 11.02.1977г. на ИК на
ГНС, Копие от заповед №Г-38/07.10.1992г. на кмета на Община Варна, Копие от
Заповед №333 от 21.03.1994г. на кмета на Община Варна, Скица №29618 от
13.11.2012г. на СГКК - гр. Варна, Протокол от 06.10.1976Г. по дело №1755 от
1976 на ВРС, Скица към гр.д, 1755 от 1976г. на ВРС, Решение от 05.07.197бг. по
гр.д. 1755 от 1976 на ВРС. Уведомление с изх. № 24-34373/18.12.2019г. от
СГКК-Варна; Заповед № 18-13297/18.12.2019г. на Началника на СГКК-Варна,
уведомление относно заявление рег.№ 01-178556-19.04.2019 г., скица-проект №
15-838396/14.09.2019г.; писмо относно вх.№ РД19001935Вн/30.01.2019 г., писмо
относно вх.№ РД19001935ВН_003ВН/28.02.2019 г., молба до кмета на Община Вран РД
19001935ВН-004ВК от 06.03.2019 г., писмо относно
вх.№РД19001935ВН_002/26.02.2019 г., писмо относно РД19001935ВН_001ВН/20.02.2019
г., писмо относно вх.№ РД19001935ВН/30.01.2019 г., молба до кмета на Община
варна РД19001935ВН/30.01.2019 г., пълномощно от 25.01.2019 г., акт за частна
общинска собственост № 7272 , скица на ПИ № 29618/13.11.2012 г., акт за
държавна собственост на недвижим имот № 4938, удостоверение за призната право
на строеж върху държавно дворно място, декларация от 27.10.1959 г., заповед №
1152/17.06.1999 г., договор № 1839 от 01.07.1999 г., договор № 1840 от
01.07.1999 г., договор № 30 от 24.06.1997 г., договор № 2523 от 08.02.2000 г.,
договор № 31 от 24.06.1997 г., договор № 2522 от 08.02.2000 г., протокол от
06.10.1976 г., нотариален акт № 59 от 15.10.1997 г., нотариален акт № 118 от
07.08.2001 г., удостоверение за данъчна оценка № **********/17.01.2019 г.,
скица на ПИ № 15-526565-27.07.2018 г., нотариален акт за недвижим имот № ***,
том І, дело № *** от 2006 г., удостоверение за данъчна оценка №
**********/10.01.2019 г., скица на ПИ № 15-885327-27.11.2018 г., молба до кмета
на Община Варна рег.№ РД19001935ВН_007ВН от 04.07.2019 г., пълномощно от
25.01.2019 г., уведомление за отстраняване на недостатъци в проект за изменение
на КК и КР изх.№ 24-15385-06.06.2019 г., писмо от община Варна относно вх.№РД
19001935ВН/30.01.2019 г., писмо до служба вписвания, скица на ПИ №
11260/03.05.2012 г., известие за доставка от 23.05.2012 г., присмо
относно искане с вх.№ ЗАО 5343/07.02.2012 г., писмо относно заявление с рег.№
09-6579/09.03.2012 г., писмо отговор на изх.№ ЗАО-5343/17.02.2012 г., писмо
отговор от район „***“ на изх.№ ЗАО5343/17.02.2012 г., 2 стр. копие от план,
заповед № Г333 от 21.09.1994 г., писмо от община Варна относно искане с вх.№
ЗАО 5343/09.02.2012 г., заявление за издаване на скица от 09.03.2012 г.,
отговор на искане с вх.№ ЗАО 5343/09.02.2012 г., отговор на район „***“ относно
искане с вх.№ ЗАО 5343/09.02.2012 г.,
писмо до община Варна рег.№ ***г., 1 лист цветен план, разписен лист
проект за дворищна регулация на кварталите №26 м.р., 1 стр.план и разписен лист
за проект на дворищна регулация по КП -1965/69 г., копие от ТУП – решение на обс.1611-5 пр32/27.05.1998 г. – 2 стр,
извадка от ОУП на община варна относно заповед РД-**********/03.09.2012 г. на
МРРБ, копие от ОТП Решение на ТСУ – 3 стр.
Установява се,
че с акт № 4938/31.08.1964г. за държавна собственост на недвижим имот на ул. „****"
№ 3 с площ от 435 кв.м-УПИ ХИ-287, кв. 1088 с уредени регулационни сметки е
признато право на строеж на ****Л..
С нотариален
акт ***, том X, дело 3828/03.10.1969г. ****Л. продава на **** Д.И. – баща на
ищеца 2/5 идеални части от ****, находяща се към ул.
„****." /****/№ 24а, построена върху държавно място с пространство от 435
кв.м на ул. „****" № 3, представляващо парцел ХП-287, кв. 1088.
С протокол от 06.10.1976г.
на Варненския
Районен съд по дело № 1755 е постигната спогодба за поделяне на сградите и на
правото на строеж, като дял първи е предоставен на ****Л. и Д.Т.Л., които получават
„****" от страна на ул. „****" № 3 /ул. „****"-по нотариален акт
ул. „****" по КККР/, 60% от отстъпеното право на строеж и ползването на
212 кв.м държавно място, съставляващо дворище 287, кв. 1088 по КП на гр. Варна
от 1965г. Дял втори предоставен на **** Д.И. и ****И., които
получават „****" от страна на ул. „****." /****/ № 24а, 40 % от
отстъпеното право на строеж и ползването на 212 кв.м държавно място,
съставляващо дворище 287, кв. 1088 по КП на гр. Варна от 1965г. Страните се
споразумяват с ползването на незастроеното държавно място.
Третите
лица-помагачи О.И.Л. и Д.Т.Л., са придобили чрез договори за продажба, сключени между тях и Държавата
от 24.06.1997 г. и за поправка на договорите от 02.02.2000
г. по 1/2 идеална част от парцел 238, в кв. 23 по действащия регулационен план
към датата на продажбата,
целият с площ от 261 кв.м.
С договори № №
1839, 1840/01.07.1999г. Областния Управител на Варненска област продава право
на собственост върху държавна земя, описана в АКТ за ****., 2360/1999г., а
именно дворно място с площ от 212 кв.м, имот пл. № 237, кв. 1088а по
регулационния план на 26 м.р., ул. „****" 24а на **** Д.И. и Д.Г.Д..
С
нотариален акт № ***, том IV, per. № 6324, дело
699/21.12.2006г. на нотариус ****с район на действие PC-Варна, вписан в Служба
по вписвания с акт ***, том CXXIV, дело 29278, вх. per.
№ 37669/22.12.2006г., ищцът Д.Г.Д. е закупил от
родителите си и е станал собственик на дворно място, находящо
се на ****, с площ от 212 кв.м, съставляващо имот с пл. № 237-част от ****, кв.
1088а по регулационния план на подрайон 26 на гр. Варна,
при граници по документ за собственост: улица „****", имоти пл. № № 238,
234 и парцел 1-231, ведно с построените в това дворно място ****, състояща се
от покрит вход със стълбище, салон, две стаи, покрито антре, клозет-баня и
второстепенна сграда-склад, заедно с всички подобрения и приращения
в мястото, а индивидуализация по скица на имота - ПИ с идентификатор ****съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, одобрени със
Заповед № ****. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед : няма, находящ се гр. Варна, област Варна, ул. „****"/****./
№ 24а с площ 169 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м/, № по предходен план 237,
кв. 0, при съседи: ****.
С нотариален акт № ***, том I, per. №
3755, дело № ***/12.12.2006г., вписан в Служба по
вписвания с акт ***, том CXIV, дело № 26853, вх. ****на
нотариус ****с район на действие PC-Варна ответниците
М.И.Д. и М.И.И. са придобили от третите лица-помагачи
О.И.Л., Д.Т.Л.,
С.И.Р. и Р.П.Р. собствеността на следния недвижим имот: дворно място, с площ
261 кв.м, съставляващо пл. № 238 в кв. 1088а по плана на 26 подрайон
на гр. Варна, при граници: ул. „****", ул. „****", имот с пл. № 236 и
имот с пл. № 237, което място е включено в ***по регулационния план на 26
микрорайон на гр. Варна, при граници за УПИ: ул. „****", ул. „****" и
УПИ № 1-231, като регулацията не е приложена и на място се ползва по имотните
му граници, заедно с построената в дворното място **** и описание на имота по
актуална скица-ПИ с ид. ****съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Варна, одобрени със Заповед № ****. на
ИД на АГКК, последно изменение със заповед: **** на Началника на СГКК-Варна, находящ се гр. Варна, област Варна, ул. „****с площ 308
кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване/до 10м/, № по предходен план 238, кв. 1088а, при
съседи: ****Съгласно АчОС № 7272/14.12.2012г. Община
Варна е собственик на 47/308 кв. м идеални части от ПИ с идентификатор ***,
целият с площ 308 кв.м.
Установява се, че първият
кадастрален план /КП/ действал за процесиите имоти е този от 1950г. и по този
план те са едно цяло и попадат в ПИ 287, за който е отреден парцел XII-287,
кв.1088, описан в ***.(л. 168 от делото).
Следващият КП е изработен през
1965г., попълнен през 1969г.(л.211) и по този план процесиите имоти също
попадат в ПИ 287, кв.1088 и не са отделни имоти.
Кадастралният план, предхождащ
КККР е изработен през 1988г. Съгласно този план ПИ ****съответства на имот 237,
а ****на имот 238.
Ангажирани са от ищците гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ***и ***Р.. В показанията си *** /без родствени връзки със страните, предупреден за наказателната отговорност по чл.290 НК/ твърди, че познава Д.Д., като комшия, тъй като живее на ул.„****“ № 19, където бил роден и живее непрекъснато. Познавал и родителите на Д., както и сестра му. Твърди, че е посещавал имота като малък е и играл със сестрата на ищеца. Домът му се намирал в сграда, която е срещу къщата на ищеца и на практика няма видимост към двора, който се намира зад къщата. Твърди, че когато е ходил в имота, между техния и съседния имот имало телена ограда – мрежа. Преди имало вход към къщата, но в последствие този вход бил махнат и на неговото място сега имало чешма. Твърди, че оградата започвала от мивката, по посока към сегашния ***, където преди имало улица. Направило му впечатление през последните години към 2007 - 2008 г., тъй като било продадено съседното място и къщата там била съборена, че на мястото на оградата се появил контейнер, който играел ролята на ограда. Твърди, че след 3 - 4 години, през 2011г. контейнера бил преместен и в момента го няма, а оградата била преместена на от Д. на старото място, където била и в момента оградата. Била изградена от ламарина.
В показанията си св. Р. /без родствени връзки със страните, предупреден за наказателната отговорност по чл.290 НК/ заявява, че в дълги периода от 2001 до 2014г. е бил служител на ищеца. Заявява, че ищецът съжителства с ответницата М.. Твърди, че през 2017 г. е наел къщата на ул.“****“ 24а и я е ползвал до миналия месец. Твърди, че през периода от 2001 г. е посещавал често имота. Не помни през 2006-2007г. да е съществувала ограда между този и съседния имот, като през 2001г. е имало някаква телена ограда, която започвала от страни на къщата на Д. до мивката и продължавала до края на имота. Била е по-навътре в имота на ищеца, в сравнение с оградата, която в момента е поставена в имота. През 2007 г. бил извършен ремонт и сградата в съседния имот била съборена. Бил поставен контейнер в съседния имот на мястото на оградата. Бил направен бетонов постамент за контейнера, който бил премахнат през 2010 - 2011 г. била направена ограда от ъгъла на къщата до ъгъла на гаража. След това през 2019г. ищецът поставил оградата, която съществува и в момента и била преместена по-навътре в имота на ищеца. Заявява, че ищецът е отглеждал кучета, които имали заградено пространство.
По искане на ответната страна, е разпитан свидетеля *** ****нов ***. В показанията си св.*** заявява, че познавам ищеца и третото лице - О.Л., както и процесния имот от 1971г. Твърди, че границата на имота на ответниците на запад към Д. била с ограда, като на практика в имота на ищеца имало една тясна пътека, колкото да ходят до тоалетната и имали един метър до външната си граница. Оградата започвала от ъгъла на къщата, който се явява югозападния ъгъл на Дариновата къща и отивала до южния край до тоалетната им. Твърди, че имота на ответниците бил доста по-голям. Твърди, че до 2006 – 2007 г., докато майка му живеела там ходел често и оградата си била там. Заявява, че сега оградата е преместена на изток, в бившия имот на О., може би с около 4 - 5 метра на изток, като новата ограда е поставена преди 5 - 6 месеца и още всичко е лъскаво. Че между имотите винаги е имало ограда, защото Даринови имали куче и то се разхождало.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и безпристрастни, като отдава констатираните несъответствия в показанията им с приложените по делото писмени доказателства, на изминалото време и невъзможността да пресъздадат с прецизност конкретните размери и разположение в процесните имоти.
Съобразно
приетото по делото заключение на вещото лице В.А. първият
кадастрален план /КП/ действал за процесиите имоти е този от 1950г. и по този
план те са едно цяло и попадат в ПИ 287, за който е отреден парцел XII-287, кв.1088, описан в ***.
Следващият КП е изработен през 1965г., попълнен през 1969г. и по този план
процесиите имоти също попадат в ПИ 287, кв.1088 и не са отделни имоти.
Кадастралният план, предхождащ КККР е изработен през 1988г. и съгласно този
план ПИ ****съответства на имот 237, а ****на имот 238. Границите на имотите по
КП от 1988г. и по действащата към момента КК от запад, юг и изток, както и
междинната им граница приблизително съвпадат, като разликите са в рамките на
допустимата грешка по чл. 18 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. Различават
се северните граници, като тези по КК приблизително съвпадат с РП одобрен със
заповед Г-333/21.03.1994г. ползващ като основа КП от 1988г. В разписния лист
към този КП имот 237 е записан на **** Д.И., а 238 на ****Л.. Установява, че
първия регулационен план /РП/ за процесиите имоти е нанесен върху КП от 1950г.
и е одобрен със заповед №244-1959г. Съгласно този план за ПИ 287 е отреден
парцел XII-287, кв.1088,
така както е описан в АДС №4938/31.08.1964г. на л. 168 от делото. Следващият
регулационен план е одобрен със заповед № 62/29.01.1971г. Съгласно този план
процесиите имоти попадат в кв.6 за комплексно строителство. Следващият
регулационен план е одобрен със заповед № Г-38/07.10.1992г. на кмета на община
Варна. По този план Процесиите имоти попада в улична регулация и кв.23 за
комплексно строителство.
Сега действащият ПУП
за имоти идентификатори ***, ***, по КККР е ЗРП на
част от 25-ти и 26-ти м.р. на гр. Варна, одобрен със заповед Г-333/21.09.1994г.
на кмета на община Варна. Съгласно този план те попадат в един общ парцел
П-237,238, кв. 1088а. Съгласно ОГП на гр. Варна одобрен със Заповед №
РД-03-02/46/31Л2.1982г. на КТСУ към МС имотите попадат в жилищна зона, същото е
и предвиждането на ТУП на община Варна приет с решение № 1611-5/27.05.1998г. на
ОбС Варна.
Съгласно
действащия към момента ОУП на гр. Варна, одобрен със Заповед
№РД-02-14-2200/03.09.2012г. /за ОУП и Правила към него/ и Заповед
№РД-14-2197/03.09.2012г. /за специфични правила към ОУП/ на МРРБ процесиите
имоти попадат в „Жилищна устройствена зона с
преобладаващо средно застрояване".
След
извършеното геодезическо заснемане вещото лице
установява, че процесната
реална част е 43 кв.м и се ограничава между общата
граница по КК на ПИ ****и ****на запад и металната ограда поставена на място на
изток, а на север и на юг се ограничава от границите по КК. На изготвената от
вещото лице Комбинирана скица процесната реална
част съм я оцветил в жълт цвят. Със зелен цвят е показан имот 287 и сградите в
него по КП от 1965-69г. С
виолетов цвят имоти 237 и 238 и сградите в тях по КП от 1988г. Със син и червен
цвят парцел И-237,238, кв. 1088а и уличната регулация по РП одобрен със заповед
Г-333/21.09.1994г. на кмета на община Варна. С черен цвят действащата към
момента КК за имоти с идентификатори ***, ***. С кафяв цвят съществуващата на
място метална ограда между имотите на ищеца и ответниците.
С жълта щриховка процесната
реална част от 43 кв.м.
Вещото
лице изтъква, че до 1988г. имотите на ищеца и ответниците
са били едно цяло. С КП от 1988г. се появяват имоти 237 записан в разписния
лист на **** Д.И. и 238 на ****Л.. Процесната реална
част от 43 кв.м. попада в имот 238 по този кадастрален план - собственост на ответниците, а впоследствие в имот с идентификатор ****по
КК. Изтъква, че материализираните на място граници не съвпадат изцяло с тези по
КК. Съвпадат приблизително
западната и южната
граници на имот
с идентификатор ***, както и източната и южната граници на имот с
идентификатор ***. Различават се северните граници на двата имота, които са по
уличната регулация, както и тяхната междинна граница. Площта на имот с
идентификатор ****по КК е 169 кв.м. а така както се владее на място от ищеца е
194 кв.м., като в последната площ е включена и процесната
реална част от 43 кв.м. Площта на имот с идентификатор ****по КК е 308 кв.м. а
така както се владее на място от ответниците е 234
кв.м., като от последната площ е изключена процесната
реална част от 43 кв.м.
Изтъква,
че съгласно протокола по гр. дело 1755/1976г. страните се споразумяват да разпределят
ползването на незастроеното дворно място върху което имат право на строеж както
следва:
Граничната
линия, разделяща незастроеното дворно място на две, ще започва от перилата на
входното стълбище/входът на които понастоящем е закрит и превърнат на прозорец/,
минава успоредно на сградата на **** и *** *** и стига до тротоарната настилка,
водеща от сградата на *** до външния клозет, като настилката ще се ползва от ***.
След това по ръба на тази настилка, перпендикулярно на сградата на ***, стига
до граничната линия на парцела, на която лежат склад и дървената барака на ***".
На л. 133 от делото е приложено копие от скицата на вещото лице при извършване
на делбата по гр. д. 1755/1976г. Тъй като скицата е окомерна няма как да бъде
наложена върху КК, както и върху предходните планове. Освен това описаният
външен клозет в описанието на линията на правото на ползване който би бил един
от ориентирите липсва както на място така и по плановете.
Тъй като
страните по делото са собственици на ПИ 237 и 238 по КП от 1988г., приама, че общата ограда между имотите на ищеца и ответниците в незастроеното дворно място минава по линията
на правото на ползване по гр. д. 1755/1976г. Тази обща ограда е показана с
виолетов цвят на Комбинираната скица и съвпада с общата граница по КК, като
разликите са в рамките на допустимата грешка по чл. 18, от Наредба РД-02-20-5
от 15.12.2016 г.
Вещото
лице категорично заявява, че по никой от действалите КП процесната
реална част не е попадала в имот 237 - собственост на ищеца.
В проведено открито съдебно
заседание вещото лице А. поддържа
заключението. Допълнително заявява, че с КП от 1988 г. се обособява ПИ 366
съответства на имот 237 и ПИ с идентификатор 367 съответстващ на имот 238,
както и имот 239, който е северно от
процесните имоти. Изтъква, че имот 366 не покрива
изцяло владението на място, а северната му част е извън оградата. Частта от
този имот, между зелената и червената ивица, посочени в експертизата, се
придава по силата на регулацията към парцел ІІ, като границите на парцел ІІ са
различни от границите на имотите, които го съставят. Уличната регулация е в
червен цвят, а в син цвят е дворищната регулация. Парцел ІІ се ограничава от
червените и сините линии и тази ивица се придава по силата на регулацията от
зелената линия до улицата, там е тази разлика, която се появява в квадратите.
Имоти 237 и 238 се ограничават от виолетовите линии. Ивицата, която е между
двата имота се придава по силата на регулацията. Границите и площта на УПИ ІІ
се различават от общата площ на двата имота. Имот 239 е северно от имотите, но
е включен в УПИ ІІ. В общината се работи с два плана единия план е в голяма
община, а другия в район ***. По плана, който е в голяма община отреждането е
парцел ІІ за имоти 237 и 238, а по втория план, който се съхранява в район
*** е добавен и имот 239, час от него влиза в парцел ІІ. Предходния план
действал преди изработката на КК и КП от 1988 г. и върху него е изготвен
регулационния план от 1994 г., така че
КК е направена по регулационния план. Сложена е разделителна линия между двата
имота, направена е симбиоза между КП и РП, тъй като междинната граница е от КП,
а външните граници на имотите са взети от РП. Вътрешната граница е начупена, а
сега оградата е преместена в дясно. На място границата минава по в дясно и процесната част се ограничава от тази граница, която е по
КК и новата ограда, която е поставена сега. Изтъква, че северните граници на процесните имоти не съвпадат с границите по КК, тъй като по
КК северните граници, са взети от РП, а не от КП. Иначе другите граници
съвпадат. Границата между двата имота съвпада с тази по КК от 1988 г. КК
съвпада по граници частично, по площ не съвпада. Съвпада по три граници, само
четвъртата граница северната не съвпада, тъй като има изместване заради
регулацията. Въз основа на извършен на място оглед и замерване заявява, че
съществуващата в момента ограда е видимо нова на максимум 5 години, тъй като по
нея няма ръжда. Изработена е от гофрирана ламарина с метални колове, висока
около 2 м. видимо е нова ограда.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
На основание чл.54, ал.2 ЗКИР, споровете
за материално право при непълнота или грешка в кадастралната карта се
разрешават по съдебен ред.
Задължителни разяснения по въпросите,
свързани с исковете с правно основание чл.54, ал.2 ЗКИР, бяха дадени с ТР
8/23.02.2016г. по т.д. 8/2014г. на ОСГК на ВКС. В мотивите на тълкувателния акт
е посочено, че съобразно характеристиката му на установителен
иск за собственост, искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/
е допустим при наличието на правен интерес. С оглед презумпцията по чл. 2, ал.
5 ЗКИР за вярност на основните кадастрални данни, самото заснемане в кадастралната
карта на част от собствения на ищците имот като част от имота на ответниците, или незаснемането му като самостоятелен имот
формира наличието на правен интерес от иска, тъй като създава привидност, че
тази част действително е собственост на ответниците.
В този смисъл в процесния случай безспорно е налице
правен интерес от търсената защита.
Разяснено е също, че одобрените по реда
на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От
тях не произтичат промени във вещноправния статут на
имотите. За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е
създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за
вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до
пораждане, изменение или погасяване на правото. Разпоредбата на пар. 1, т. 16 от ДР на ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г./
определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като
"несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и
кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние
към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри”.
Когато тези несъответствия не са свързани със спор за право на собственост,
поправянето им се извършва по административен ред. Когато непълнотите или
грешките на основните данни в кадастралната карта или кадастралния регистър са
свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаване на спора
по съдебен ред съгласно чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/,
аналогична с действащата редакция на чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014
г./. Спорът за материално право най-често се изразява в това, че реална част от
един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като
самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. Искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, идентичен с
иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./, цели да установи
безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното
му отразяване в кадастралната карта.
За да се отговори на въпроса дали при
заснемане на кадастралната основа към момента на изготвяне на кадастралната
карта от 2008г. е допусната грешка и част от имота на ищеца погрешно е заснета
към имота на ответницата, е необходимо да се изследва приложението на
предишните регулационни и кадастрални планове.
За успешното провеждане на предявения
иск, в тежест на ищецът е да установи в условията на пълно и главно доказване,
че е придобил правото на собственост върху процесната
реална част на твърдяното в исковата молба придобивно
основание /възмездна сделка, евентуално давностно
владение/, както и че в одобрената кадастрална карта е налице твърдяната в
исковата молба непълнота или грешка при отразяване на имотите.
В тежест на ответниците
е да установят противопоставимо тяхно право на
собственост в частта, в която оспорват иска, породено на твърдяното основание,
както и наведените от тях правоизключващи възражения,
от които черпят благоприятни за себе си правни последици.
Не се спори по делото относно придобивното основание на всяка от страните по отношение на
собствените им недвижими имоти.
От изяснените твърдения и възражения на
страните е видно, че спорен въпрос по делото е дали действително реална част от
имота на ищеца е заснет като част от имота на ответниците,
съответно къде следва да бъде отразена границата между собствените им имоти при
поправката на кадастралната карта.
От приложените
по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено, че ищецът
не е придобил въз основна на сделка процесната реална
част от 47 кв.м. Безспорно е както от приложените по делото кадастрални и
регулационни скици, така и от заключението на вещото лице по допусната и
изготвена СТЕ, че никога процесната реална част от 47
кв.м. не е била отразявана като част от собствения на ищеца ПИ ***, а винаги е била част от ПИ ****–
собственост на ответниците/респ. на техните праводатели/.
От приложените към сделките, с които
Областен управител продава на праводателите на
страните имотите скици от Район *** при Община Варна се установява, че в
скицата, която е послужила за продажбата на имота на ищеца е записана площ 212
кв.м., като е очертан имот 237. Съответно в другия договор за продажба на Иван Л.
и съпругата му пак е приложена скица от район ***, на която е оконтурен имот 238 и е записана площта, която е закупена
261 кв.м. И от двете скици се установява, че процесната
реална част е отразена и записана като част от имота 238 – имота на ответниците. Установява се, че не е налице пълна
идентичност между закупените имоти от страните и имотите попълнени в КК, като
северните граници на процесните имоти не съвпадат с
границите по КК, тъй като по КК северните граници, са взети от регулационния
план, а не от кадастралния план. Останалите граници, включително и по отношение
процесната спорна между страните реална част съвпадат
и според тях тази реална част е част от имота на ответниците.
За съда е ирелевантно обстоятелството, че съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Варна, одобрени със Заповед № ****. на
ИД на АГКК, ПИ с идентификатор ***, находящ се гр.
Варна, област Варна, ул. „****"/****./ № 24а е с площ 169 кв.м, а по силата на нотариален акт № ***,
том IV, per. № 6324, дело 699/21.12.2006г. на
нотариус ****с район на действие PC-Варна, вписан в Служба по вписвания с акт ***,
том CXXIV, дело 29278, вх. per. № 37669/22.12.2006г.,
ищецът е закупил от родителите си и е станал собственик на дворно място, находящо се на ****, с площ от 212 кв.м, съставляващо имот
с пл. № 237-част от ****, кв. 1088а по регулационния план на подрайон 26 на гр. Варна, при граници по документ за
собственост: улица „****", имоти пл. № № 238, 234 и парцел 1-231.
Доколкото в случая се касае за конкретна реална част от имот, то не може да се
приеме, че именно тя е заснета погрешно към имота на ответниците,
тъй като и от скицата, която е изработена от Район *** е видно, че тази реална
част отново е била част от съседния имот на ответниците,
т.е. не е придобита от ищеца по възмездната сделка.
Установено е, че
кадастрален план /КП/
от 1988 г. се обособява ПИ ****съответства
на имот 237 и ПИ с идентификатор ****съответстващ
на имот 238, след разделяне на общия имот №287. Северно от двата имота е
обособен имот с номер 239. Установява се, че имотът на ищеца № 366 не покрива
изцяло владението на място, тъй като северната му част е извън оградата и се
придава по силата на регулацията към парцел ІІ. Границите на парцел ІІ са
различни от границите на имотите, които го съставят. Т.е. разликата в площта на
ПИ ****по скица и
документ за собственост се дължи на приложената регулация.
От горното следва, че границите на двата
имота по кадастрална карта съответстват както на тези по последния действащ
план - КП от 1965-1969 г., така и на материализираната на място граница, което
обуславя извод за липса на грешка в кадастралната основа, която да подлежи на
поправяне по реда на чл.
54 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
Съдът намира, че ищецът не успя да
докаже и оригинерно придобиване на процесната реална част от имот №***.
При действието на Закона
за териториално и селищно устройство (отм.) в периода от 1973 г. до 2000 г. има
забрана за придобиване по давност или чрез правни сделки на реално определении части от дворищно регулационни парцели – чл. 59
от ЗТСУ. Тази забрана е въведена, за да не бъде заобикаляно изискването за
уреждане на сметки по регулация за придаваемите
части. С изменението на чл. 59 на ЗТСУ (отм.) с ДВ, бр. 34 от 2000 г. се
предвижда, че реално определении части от поземлени
имоти в границите на населените места могат да се придобиват чрез правни сделки
или по давност, само ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ
и лице, определени с правилника за прилагане на закона. Отпадането на пълната
забрана на чл. 59 от ЗТСУ (отм.) за придобиване по давност на реални части няма
обратно действие – т.е. от 1973 г. до 2000 г. давност не е текла. Съгласно ал.
2 на чл. 59 от ЗТСУ след изменението могат да се придобиват по давност реални
части от поземлени имоти, когато частта от поземления имот се присъединява към
съседен имот по съгласие на собствениците, изразено в предварителен договор с
нотариална заверка на подписите. Чл. 200 на Закона за устройства на територията
възпроизвежда текста на чл. 59 ЗТСУ (отм.) и предвижда, че реално определени
части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните
образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако
са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19, освен когато частта
от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а
оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към
съседен имот.
Следователно, за да бъде
придобито по давност правото на собственост върху реална част от поземлен имот,
тя на първо място следва да разполага с лице към улица. От приложените по
делото скици и заключението на СТЕ, както и от събраните гласни доказателства
се установява, че процесната реална част е вътрешна
между двата имота на страните и няма лице към никаква улица и не е допустимо
придобиването му от ищеца въз основа на придобивна
давност, независимо от нейния срок.
Освен това не бяха събрани
категорични доказателства за реално упражнявана от ищеца над 10-годишно
необезпокоявано владение на цялата процесна реална
част от имота. От показанията на разпитаните свидетели не може да бъде
безспорно установено към кой момент каква ограда е съществувала и къде точно е
била разположена. Налице са противоречия , както по отношение на телената
мрежа, така и на поставения метален контейнер, който според част от свидетелите
е представлявал и ограда, но без възможност да бъде конкретно посочено мястото
на поставянето му, така и по отношение на съществуващата в момента ограда между
имотите, за която са налице доказателства, че е поставена преди не повече от 5
години, но няма категорични доказателства, че точно на мястото, където се
намира тя в момента, преди това също е била оградата, обозначаваща имотните
граници.
Предвид изложените
съображения, установителният иск следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан, при който изход ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника М.И.Д. сторените разноски по
делото. Предвид отправеното от процесуалният представител на ищеца възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалният представител на
ответника, съдът намира, че следва размера на подлежащото на репарация възнаграждение
да бъде редуциран до сумата от 600лв., поради което общият размер на дължими
разноски е 800лв. - за заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за СТЕ.
Останалите ответници
не са претендирали разноски от ищеца.
Предвид разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК,
на третите лица-помагачи в производството не се следват разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от Д.Г.Д. с ЕГН **********, притежаващ
лична карта № ***, издадена от МВР-Варна на 05.07.2018г., с постоянен адрес:***,
иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, за постановяване на решение, с
което да бъде прието за установено по отношение на М.И.Д. с ЕГН **********,***,
М.И.И. с ЕГН **********,***, бул. „****“ № 43, ЕИК ****,
че Д.Г.Д. с ЕГН ********** е собственик на 47 /изменена в о.с.з., посредством
увеличаване на осн.чл.214 ГПК/ кв.м реална
част/повдигната в цвят на представената скица/ от Поземлен имот с ид. ****съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Варна, одобрени със Заповед № ****. на ИД на АГКК, последно
изменение със заповед: **** на Началника на СГКК-Варна, находящ
се гр. Варна, област Варна, ул. „****с площ 308 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м/,
№ по предходен план 238, кв. 1088а, при съседи на претендираната
част: ***, ***, ***, ***, тъй като претендираната
част е грешно нанесена към момента на одобряване на КК със Заповед № ****. на Изп. ***на АГКК, като претендираната
част бъде отнесена към ПИ с ид. ****след поправката
на КК и КР и установяване действителното правно положение на имота - досежно неговите технически характеристики - като граници и
площ.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от Д.Г.Д. с ЕГН **********, притежаващ лична карта № ***,
издадена от МВР-Варна на 05.07.2018г., с постоянен адрес:*** в условията на
евентуалност иск с правно основание чл.124 ГПК, за постановяване на решение, с
което да бъде прието за установено спрямо М.И.Д. с ЕГН **********,***, М.И.И. с ЕГН **********,***, бул. „****“ № 43, ЕИК ****, че
ищецът е собственик въз основа на изтекла в негова полза придобивна
давност на 47 /изменена в о.с.з., посредством увеличаване на осн.чл.214 ГПК/ кв.м реална част/повдигната в цвят на
представената скица/ от Поземлен имот с ид. ****съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, одобрени със
Заповед № ****. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед: **** на
Началника на СГКК-Варна, находящ се гр. Варна, област
Варна, ул. „****с площ 308 кв.м, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м/, № по
предходен план 238, кв. 1088а, при съседи на претендираната
част: ***, ***, ***, ***, считано от октомври 2007г. до настоящия момент.
ОСЪЖДА Д.Г.Д. с ЕГН
**********, притежаващ лична карта № ***, издадена от МВР-Варна на
05.07.2018г., с постоянен адрес:*** да заплати на М.И.Д. с ЕГН **********,***,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 800.00/осемстотин/лева,
представляващи сторени разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Варна, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: