РЕШЕНИЕ №

                                 гр. Ловеч, 13.07.2019 година

                                        

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  адм. дело № 133 по описа за 2019 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

                   Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалният кодекс /АПК/, във вр. с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

              Административното дело е образувано по жалба от Л.Ю. –управител на „****” ООД със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Ловеч,  бул. ******№** , бл. ****№ *- ет. партер, чрез адв. Е.В.М. ***, със съдебен адрес:*******№**, Бизнес център ****, ет. *, офис **, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 10371 от 26.02.2019 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Фискален контрол“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП.

               С оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - китайски магазин за нехранителни стоки, находящ се в гр.Ловеч, бул. ******№ **, бл. ****№. *, етаж-партер стопанисван и експлоатиран от „****“ ООД, с ЕИК:******и забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни, на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от Закона за данък върху добавената стойност и чл.187 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

               По наведените в жалбата доводи, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, изразяващо се в противоречие с целта на закона, се иска отмяната й като незаконосъобразна. 

                В жалбата се твърди, че към датата на издаване на обжалваната заповед за налагане на ПАМ, не е съставен АУАН и принудителната административна мярка е наложена без да е образувано административно наказателно производство. Твърди се също, че така наложената принудителна административна си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда, поради което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

                В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.  

                Ответникът по делото - Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Фискален контрол“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна.   

                Съгласно разпоредбата на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване, поради което жалбата е предявена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

                  Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:               

                    От протокол за извършена проверка № 0239664/15.02.2019 г., се установява, че обектът представлява китайски магазин за нехранителни стоки -“******При извършена проверка е установено, че не за всяка продажба, заплатена в брой се издава фискална касова бележка от регистрираното фискално устройство, в момента на плащането. В присъствието на проверяващият екип е извършена покупка от клиенти в магазина на един брой слушалкина стойност 5.00 лева, заплатени в брой с банкнота от 5.00 лева на лицетоД.Ц., на длъжност управител в обекта и извършващ продажби, като същия е приел плащането и не е издал фискална касова бележка от наличното и работещо фискално устройство в обекта.

              Установено е, че не всяка промяна в касовата наличност извън случаите на продажби се ригистрира във фискалното устройство, чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми в касата. От фискалното устройство е разчетена наличност в размер на 219.71 лева, в това число-178.25 лева-служебно въведени суми, видно от междинен финансов отчет № 0062136/15.02.2019 г. Касовата наличност установена в обекта, преброена по банкноти и монети, вписана в изготвен опис от Д.Ц. е в размер на 239.25 лева.

              Установена е разлика между разчетена наличност по документа и фактическа наличност към момента на проверката в размер на + 19.54 лева, която сума не е въведена като служебно въведенив садоата суми. При извършване на проверката е изведен дневен финансов отчет от фискалната памет и са засечени паричните средства в касата на проверявания обект, при което е установена касова разлика в размер на 105, 97 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ. За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка сер. АА№ 0239664/15.02.2019 г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК.

            На 19.02.2019 г. е съставен на дружеството АУАН №F472912  за това, че не е издаден фискален бон за извършената продажба, с което е нарушил разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06 г. на Министъра на финансите.

             На същата дата -19.02.2019 г.   е съставен на дружеството АУАН №F472907  за това, че е установена разлика между разчетената наличност по документите и фактическата наличност към момента на проверката е в размер на + 19.54 лв., която не е отразена чрез ФУ, като „служебно въведени“ в касата суми, с което е нарушил разпоредбите на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ.

               При тази фактическа обстановка е издадена оспорената   Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 10371 от 26.02.2019 г. от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Фискален контрол“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП, с която поради установените нарушения на чл. 25, ал. 1, във вр. ал. 3, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., във вр. с чл. 118, ал. 1 т.1 б”а” и ал. 4 от ЗДДС и на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от Закона за данък върху добавената стойност чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и на основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от Закона за данък върху добавената стойност е наложена на търговеца принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - китайски магазин за нехранителни стоки, находящ се в гр.Ловеч, бул. ******№ **, бл. ****№. *, етаж-партер, стопанисван и експлоатиран от „****“ ООД, с ЕИК:******и забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни, като запечатването да се извърши в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта. Със заповедта също така е указано на търговеца да отстрани наличните в обекта и прилежащите му складове стоки в срок до определената дата на запечатване.

             От заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП се установява, че началниците на отдел „Оперативни дейности” в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.

               При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата, разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

               Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – началника на отдел „Оперативни дейности” Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, определен да налага принудителни административни мерки със заповед от 17.05.2018 г.

               Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ.

               Производството е образувано за нарушение на ЗДДС свързано с регистриране и отчитане на продажбите и за този вид нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно, разпоредбата на чл. 186 ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка – „запечатване на обект за срок до 30 дни”, като в конкретния случай нейното основание е по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" – неизпълнение на задължението за спазване реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба - неиздаване на фискална касова бележка от ФУ при получаване на плащане в брой.

                Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, посочена като материалноправно основание за издаване на заповедта, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което означава, че заповедта, в качеството й на индивидуалния административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания за издаване на индивидуални административни актове.

                 След извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка съдът установи, че Заповед № 10371 от 26.02.2019 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности” – В. Търново в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Национална агенция по приходите и т. 1 от Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изп. директор на НАП. Издателят на административен акт е притежавал необходимата за това материална компетентност. Изводът за териториалната такава съдът основава на нормата на чл. 12, ал. 6 от ДОПК.

              Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните нормативно установени реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалването й.

             Съобразно нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед, т. е. регламентирано е изискването издаденият административен акт да съответства като съдържание на установеното с чл. 59 от АПК. В случая изисквания на чл. 59 от АПК са изпълнени, като оспорваната заповед за налагане на ПАМ съдържа всички реквизити, включително и фактическите и правните основания за издаването й.

              Обратно на твърдяното от жалбоподателя, в обжалваната заповед са изложени мотивите на административния орган досежно конкретно определения срок на наложената принудителна мярка. Доколкото се касае за принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект, с максимална продължителност 30 дни, то в случая излагайки мотивите си относно тежестта на конкретното нарушение, административният орган е мотивирал продължителността на прилагане на ПАМ – запечатване на търговския обект за срок от 10 дни.

              Продължителността на срока на наложената принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически обстоятелства, в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При упражняване на правомощието за определяне на срока на прилагане на ПАМ, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност.

              В случая, определеният срок за налагане на ПАМ от 10 дни е в рамките на законоустановения такъв, като изложените в самият акт мотиви на административния орган относно прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът намира за убедителни и обосноваващи постигане целта на закона по отношение на конкретния правен субект. Прилагайки ПАМ за посоченият срок, административният орган е действал в съответствие с изискването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК, като няма основания да се смята, че преустановяването търговската дейност в този обект на жалбоподателя посредством прилагането на ПАМ, е ограничило правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

            Доколкото законът регламентира задължение на правните субекти надлежно да отчитат всяка една от извършваните от тях продажби, с оглед определяне на оборота за целите на данъчното облагане, неизпълнението на това задължение има за последица ангажиране отговорността им посредством налагане на съответното административно наказание и прилагането на ПАМ от вида на процесните. Освен това, съдът намира за необходимо да посочи, че при липсата на нормативно изискване относно съдържанието и обема на мотивите към определен акт, необходимо и достатъчно условие, за да се приеме, че конкретен административен акт е мотивиран, е от изложените в него фактически обстоятелства да е ясна волята на издателя на административния акт. В конкретния случай оспорваната заповед съдържа аргументите на административния орган за издаването й, като  същата е надлежно мотивирана.

             При издаването на индивидуалния административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

             По отношение на материалната законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:

             Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „a” от ЗДДС, принудителна административна мярка „запечатване на обект за срок до един месец”, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Логическото и систематично тълкуване на визираната норма сочи, че налагането на тази мярка е обусловено от установяването на посоченото деяние, което съставлява административно нарушение, определено като такова съобразно чл. 185 от ЗДДС. Както разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, така и тази на чл. 25, ал. 1 от Наредба №Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, изрично въвеждат задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство.

               В случая това задължение не е изпълнено от оспорващия търговец при извършване на процесната продажба, независимо от наличието в обекта му на регистрирано и работещо ФУ. Това се установява от приложените по делото доказателства, а именно протокол за извършена проверка от 15.02.2019 г., дневни финансови отчети, декларации от лицата, работещи по трудово/гражданско правоотношение; опис на паричните средства в касата, към момента на започване на проверката; съкратени отчети от фискална памет, и на практика не се оспорва от жалбоподателя. Вярно е соченото от оспорващия обстоятелство, че конкретната неотчетена продажба е на стойност 5 лева, като липсват данни за установени предходни нарушения от същия вид. Същевременно обаче, от приложения протокол за извършена проверка се установява, че за дата 15.02.2019 г. в процесния обект е установена касова разлика между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ в размер на 219, 71 лв. Съответно, установява се неотчитане за деня на продажби на обща стойност 219, 71 лв., като освен контролната покупка от проверяващите, на 15.02.2019 г. несъмнено са били извършени и други неотчетени продажби, съобразно наличните в касата на обекта парични средства и липсата на твърдения за друг произход на тези средства. Предвид това, съдът приема за доказано посоченото в заповедта основание за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Последното е предпоставка за законосъобразното издаване на процесната заповед, респективно за материалноправната законосъобразност на наложената с нея принудителна мярка. В случая са налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Административният орган налага принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана компетентност и е независим от хода на административнонаказателното производство. Принудителната административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер.

              Съдът при преценката законосъобразността на процесната заповед взе предвид и приложените по делото доказателства – дневен отчет, опис на наличните парични средства в касата на обекта.

               С оглед съставените за констатираното нарушение протокол за извършена проверка, акт за установяване на административно нарушение, които като официални документи се ползват с материална доказателствена сила относно изложените в тях факти, както и предвид липсата на ангажирани доказателства в обратната насока съдът намира, че правилно административният орган е приел, че са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект.

               Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедта е постановена преждевременно, тъй като е издадена преди издаване на АУАН. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС изрично предвижда, че ПАМ се прилага, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т. е. след като е констатиран осъществен фактически състав на административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.   

                Административният орган налага принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС, като действа в условията на обвързана компетентност, т. е. без да има право на преценка дали да приложи ПАМ или не, и в същото време е независим от хода на административнонаказателното производство /дали ще бъде издадено наказателно постановление, дали и кога ще влезе в сила, т. е. независимо от това дали нарушението ще бъде санкционирано или не/. В тази връзка изтъкнатото, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена преди съставянето на АУАН, е ирелевантно за законосъобразността на оспорената заповед – приложимият специален ЗДДС не предпоставя издаването на АУАН като материалноправна предпоставка за издаване на заповедта за ПАМ, достатъчно е административното нарушение да бъде констатирано от контролните органи, като според чл. 186 от ЗДДС ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т. е. дори в случай, че за нарушението изобщо не бъде образувано административнонаказателно производство чрез съставяне на АУАН.

              Отделно, това твърдение не кореспондира с доказателствата по делото, предвид приложените по делото два акта, съставени за констатираните от проверката нарушения на дата 19.02.2019 г., която е след издаване на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка от 26.02.2019 г.. 

              За пълнота на изложението следва да се отбележи, че двете производства – по ЗАНН и по АПК, са различни по своя характер и се развиват независимо едно от друго. Принудителната административна мярка има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер за разлика от наказанията, налагани в хода на АНП. В този смисъл Решение № 7602/07.06.2018 г. по АД № 13313/2017 г. на ВАС и Решение № 1437/31.01.2018 г. по АД № 13135/2017 г. на ВАС. 

             По изложените съображения, настоящият състав намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а подадената против нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

             Мотивиран така и на основание чл.186 от Закона за данък върху добавената стойност, във вр. с чл.172, ал.2 предложение последно от Административно-процесуалният кодекс, Административен съд – Ловеч, четвърти състав

           РЕШИ:

         ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Л.Ю. –управител на „****” ООД със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Ловеч,  бул. ******№ **, бл. ****№ *- ет. партер, срещу  мярка № 10371 от 26.02.2019 година на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в дирекция „Фискален контрол“ на Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление /ЦУ/ на НАП.

            Решението може да се обжалва чрез Административен съд Ловеч пред Върховен административен съд на РБ в четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

  Да се изпрати препис от решението на страните  по делото.

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: