№ 273
гр. София , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Асен Бойчев Христов (АП-София)
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600393 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК.
Постъпило е искане от адвокат Б. Ц. Б., упълномощен защитник на осъдения М. В. Р. от гр.
***, област ***, с правно основание чл.419, ал.1, чл.420, ал.2 вр. чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.424
ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 27/2020 г. по
описа на Окръжен съд - Благоевград.
На първо място в искането се излагат доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения. В тази връзка се прави оплакване, че Окръжен съд Благоевград се е произнесъл,
без практически да обсъди значими за спора обстоятелства. Претендира се, че не е
установена и доказана каквато и да е било идентичност на вещите, които съдът приема, че са
откраднати от работилница на пострадалия Ш., както и че въззивният съд е длъжен да
направи пълна служебна проверка на правилността на първоинстанционната присъда,
независимо от основанията, посочени от страните. Твърди се, че в нарушение на чл. 13 и чл.
14 от НПК в мотивите на съдебното решение е прието, че извършеното престъпление и
авторството му е доказано. Застъпва се становище, че по делото липсват доказателства,
събрани и установени по предвидения от закона ред, че именно подсъдимият е лицето,
което е откраднало вещи - „2 броя моторни резачки - едната марка ,,Штил”, а другата марка
„Маколач” – описание, дадено от пострадалото лице Ш. в депозирана жалба, находяща се на
лист 6, папка 1 от воденото досъдебното производство. Сочи се, че като цяло липсват
1
каквито и да било доказателства, че кражба въобще е извършена, както и че в къщата на
ул.’’***” № 9 в гр. *** е влизано по какъвто и да е начин, а още по-малко по сочения в
обвинителния акт и приетия от въззивния съд в мотивите към присъдата. По този повод се
изтъква, че в депозираната жалба до РУ Полиция Гоце Делчев Ш. е посочил, че е извършена
кражба на 2 броя моторни резачки, която е извършена от дома му на „горепосочения адрес”
- гр. ***, ул.’’***” № 9, но че обвинението е посочило и съдът е приел, че кражба е
извършена на ул.”***” № 8 /осем/. Твърди се също, че и вещите, предмет на кражбата, не са
индивидуализирани по никакъв начин от жалбоподателя Ш..
Излагат се и доводи, че в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд
жалбоподателят Ш. е починал, но че показанията на свидетеля Ш., дадени от него пред
орган на досъдебното производство, видно от всички протоколи от проведени открити
съдебни заседания пред Районен съд Гоце Делчев по НОХД № 570/2015 г., не са били
прочетени в съдебна фаза. Сочи се, че въпреки това обаче и първоинстанционният, и
въззивният съд са изложили в мотивите си фактическа обстановка, която обосновават от
показанията на св. Ш..
Твърди се също, че от доказателствата по делото е видно, че по делото няма извършен оглед
на мястото с цел да се разкрият, непосредствено да се изследват и да се запазят по реда,
установен в НПК, следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на
обстоятелствата по делото, но че съдът е приел за доказани факти и обстоятелства, за които
изрично се изисква същите да бъдат установени чрез извършването на оглед на
местопроизшествието, какъвто липсва.
Излагат се също съображения, че по воденото досъдебно производство не е извършено
разпознаване на предмети и че въззивният съд е приел с решението си, че вещите, предмет
на престъплението - две моторни резачки, са върнати. Изтъква се обаче, че липсват каквито
и да било доказателства, събрани по предвидения от закона ред, че резачките, които Ш.
сочи, че са му откраднати, са същите, които впоследствие му предават полицейски
служители. По този повод се твърди, че индивидуализация с номер и други технически
данни 2-та броя резачки са получили едва, когато са били върнати на Ш. от полицейски
служител, но дали това са същите, които той сочи, че са откраднати, не е установено и
доказано по никакъв начин.
Прави се оплакване, че постановеното от въззивния съд решение, с което потвърждава
присъдата на първоинстанционния съд, почива изцяло на предложения, както и на
недопустими доказателствени средства.
Твърди се, че възиввният съд е повторил допуснатото на първа инстанция нарушение на чл.
13, ал.2 от НПК като е ценил приложения протокол за доброволно предаване, показания на
полицейски служители, които не са преки очевидци и които твърдят, че възпроизвеждат
сведения, получени от проведени оперативни беседи. Сочи се, че съдът изрично се е позовал
2
в мотивите си нееднократно на информацията, получена чрез оперативна беседа, и дори
обосновава решението си със самопризнание на подсъдимия, направено по време на
„извънпроцесуална беседа”, което е недопустимо.
Изтъква се, че разпитаните пред първоиинстанционния съд св. К., св. В. и св. Х. са
полицейски служители, като всеки от тях излага показания не като пряк очевидец на
инкриминираното деяние, в което е обвинен Р., а като оперативни работници. Твърди се, че
в мотивите си съдът изрично посочва на няколко места, че св. Х. е провел оперативни
беседи с подсъдимия Р., излагайки, че е било налице самопризнание на Р. пред св. Х.. В тази
насока се излагат доводи, че събирането на информация по този ред представлява
заобикаляне на закона, доколкото чрез свидетелските показания се възпроизвеждат
обяснения на лица, които не са били привлечени в качеството на обвиняеми, не са били
запознати с правата си по НПК и не са могли да се възползват от тях., т.е. че се подменя
законово регламентирания ред за даване на обяснения на обвиняем чрез възпроизвеждане
посредством свидетелски показания на информация, нямаща стойност на доказателствен
източник поради това, че е събрана в противоречие с правилата на НПК. Претендира се, че
показанията на тези свидетели не следва да бъдат обсъждани в частта, възпроизвеждаща
придобита по време на „беседа” информация, тъй като показанията на полицейските
служители в частта, в която дават показания за евентуално дадени пред тях обяснения, са
производни доказателствени средства и не могат да заместят първични такива, каквито се
явяват обясненията на обвиняемия. По този повод се сочи, че ВКС в своята практика
/Решение 55/ 24.01.2003 г. по н.д. 74/2002 г. и др./ приема, че свидетелските показания,
установяващи извънпроцесуални „самопризнания”, не са достатъчни за постановяване на
осъдителна присъда при липса на други доказателства в подкрепа на обвинението. Твърди
се, че в настоящия случай други доказателства в подкрепа на обвинението липсват.
Заявява се становище, че свидетелските показания на полицейските служители В., Х. и К., с
които се възпроизвежда самопризнание на подсъдимите, направено по време на
„извънпроцесуална беседа”, са недопустими.
Твърди се, че въззивният съд не е констатирал, че в протокол от с.з проведено, на 20.03.2017
г., находящ се на л. 290 от делото, при разпита на св. Р. Д., същият е заявил пред съдебния
състав, че е взел от М. резачка с жълти капаци - „аз й викам „Партер”. В тази връзка се сочи,
че при направена справка в интернет се установява, че в действителност съществува резачка
„Партнер” и тя е с жълти капаци, както и че след прочитане от съда на показанията на
същия свидетел, дадени на досъдебното производство, същият е заявил, че „Резачка
„Макколач” за пръв път чувам”.
Изготвилият искането за възобновяване защитник счита също, че негодно доказателство
представлява и протоколът за доброволно предаване, с който съдът е приел, че подсъдимият
Р. е предал моторна резачка марка, записана като „МАС”, и че като не го е изключил от
доказателствената съвкупност съдът е допуснал съществено процесуално нарушение.
3
Твърди се, че съдът е приел, че от изготвената експертиза се установява, че подсъдимият Р. е
положил подписа си под този протокол на „предал” и че неправилно не е възприел
възраженията на защитата във връзка с този протокол, приемайки, че от показанията на св.
Х. ставало ясно, че Р. е знаел какво подписва, въпреки неграмотността си.
Прави се и оплакване, че съдът не е констатирал, че от разпита на св. Д., проведен в с.з. на
20.02.2017 г. /начало от стр. 273 от делото/, се установява, че резачка „Макколач” е била
взета от магазина, в който работи свидетеля, от двама полицаи, доколкото свидетелят
изрично е заявил „Двама полицаи я взеха”. Сочи се обаче, че не става ясно как тази резачка,
която е взимат двама полицаи без съставен документ за това, се оказва, че впоследствие е
предадена доброволно от подс. Р.. Твърди се, че резачката не се е намирала в подс. Р., за да е
налице действие на предаване от негова страна. Във връзка с гореизложеното се изтъква, че
разпитаният св. В. /протокол от с.з. от 20.03.2017 г. - начало стр.290 от делото/ изрично е
заявил „Протокола за доброволно предаване - мисля, че беше той човека, който беше пред
залата- Р. Д.”, както и че св. Р. Д. също е заявил в разпита в същото съдебно заседание – на
20.03.2017 г., че полицаи са взели резачката.
Твърди се, че дори и подписът под протокола за доброволно предаване, находящ се на л.10
от ДП, да е на подсъдимия Р., това не освобождава съдът от задължението да извърши пълна
преценка и да установи, че фактически няма как да е налице предаване от страна на
подсъдимия на вещ, която вече е взета от полицаи. Заявява се, че съдът е бил длъжен да
констатира, че това опорочава протокола за доброволно предаване и че всъщност става ясно,
че има извършени действия по изземане от страна на полицейски служители, за които
действия обаче НПК регламентира изричен ред, спазването на който гарантира законността.
Твърди се, че с протоколът за доброволно предаване се цели да се заобиколи закона, като не
се спази законово регламентирания ред за извършване на претърсване, в присъствието на
поемни лица, които следва да следят за извършваните действия, предварително или
последващо одобрени от съда. Излагат се доводи, че дори и да не са налице действия на
изземване, то категорично подс. Р. не е предавал никаква вещ, а че след като същият е
неграмотен и не е присъствал негов защитник, то протоколът не следва да се ползва като
годно доказателство и да се правят каквито и да било изводи.
Прави се и оплакване, че отделно от гореизложеното не става ясно защо съдът прима, че
записаната марка „МАС” е идентична с марка „Макколач”.
Сочи се, че фактите и обстоятелствата относно извършеното престъпление, начина му на
извършване и участието на подсъдимия Р. са приети за установени от съда с недопустими
средства.
Твърди се, че в случая се касае за преразказ на обяснения, дадени пред полицейски
служител /ако въобще такива са дадени/, които не могат да бъдат кредитирани като годно
доказателство. В тази връзка се цитира решение № 361/2003 г. - 3 н.о. ВКС, в което е
4
посочено, че саморъчното обяснение, след като не е потвърдено от извършителя по реда на
НПК - разпит на подсъдимия, не може да се цени като годно доказателствено средство.
Твърди се, че още по – малко като такова може да се приемат показанията на оперативен
работник, пред когото е заявено извънпроцесуално самопризнание.
Изтъква се, че проведената оперативна беседа може да бъде източник на оперативна
информация, но не и годно процесуално действие, източник на доказателства.
Прави се оплакване, че не са положени никакви процесуални усилия за изясняване на
обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Твърди се, че е „работено“ по една
единствена версия.
Излагат се доводи, че съдът не е отчел и следното противоречие: В показанията на св. П.,
дадени на досъдебното производство /л.31, папка 2/ и четени в с. з. на 17.10.2016 г. -
протокол с начало л. 221 от делото /, същият е заявил, че моторната резачка „Макколач” му е
подарена, като същата е била от малките кубатури - 32 /тридесет и два/ кубика. Претендира
се, че в случая са налице противоречия в показанията на св. П. и св. Ш. /чийто показания
обаче не са четени от състава на съда и не могат да бъдат обсъждани/, но че противоречия са
изложени и от самия П..
Твърди се, че съдът не е обсъдил значимите факти и обстоятелства като - липсата на оглед,
липсата на извършено разпознаване на предмети, дори и извършването на експертиза, която
да установи въпросните резачки, които от полицията са предали на Ш., имат ли повреда, в
какво се изразява, съответства ли тази повреда на съобщените от свидетелите по делото
повреди, за да се установи идентичност на вещите.
Заявява се също, че по никакъв начин не е констатирано, че на лист 92, папка 2 от
досъдебното производство, подчертаният ред със запис, вероятно сочещ предаване на
резачка от клиент Р. Д., на колоната за вида машина е зачеркнато някакво име и е изписано
друго. Изтъква се, че съдът е игнорирал както това обстоятелство, така и факта, че самият
св. Р.Д. говори за машина „Партнер” , а не за сочената от обвинението марка.
Претендира се, че въззивният съд е допуснал и съществено процесуално нарушение, като,
след като е бил длъжен, служебно не е констатирал и друго допуснато в хода на
първонстанционното производство съществено процесуално нарушение. Сочи се, че е била
нарушена процесуалната норма на чл.384, ал.3 от НПК, тъй като съдът не е взел съгласие от
всички страни по делото /вкл. съгласие от подс. Р./ за решаване на делото със споразумение
по отношение на подсъдимия А. Б.. Заявява се, че видно от протокола от проведено с.з на
08.07.2016 г. /лист 154 от делото/ съдът е отложил разглеждането на делото за 19.09.2016 г.,
за която дата защитникът на подс. Р. е била уведомена в с.з.; че до датата на насроченото
съдебно заседание за 19.09.2016 г. по делото е внесено споразумение за частично решаване
на наказателното производство по НОХД 570/2015 г. /лист 177/ със страни - РП Гоце Делчев
и подсъдимият А. Б.; че внесеното споразумение е одобрено в с.з., проведено на 12.09.2016
5
г. /лист 180/, за която дата подс. Р. и неговият защитник не са били уведомени, не са
присъствали в съдебно заседание и не е поискано тяхното съгласие така, както изисква
закона.
Прави се и оплакване, че мотивите са противоречиви и не изпълняват стандартите за яснота
и нарушават правото на подсъдимо лице да разбере на базата на какви доказателства и
факти е съдено.
Излагат се и аргументи за неяснота на обвинението от самото начало. Твърди се, че
прокуратурата е повдигнала обвинение, за това че „на неустановена дата в края на месец
декември 2013 година”, но че прокуратурата не сочи и не са събрани доказателства нито
кога е извършена кражбата, нито когато е установена. В тази връзка се изтъква, че
въззивният съд приема с решението си, че Ш. е установил кражбата по-рано, но е подал
писмена жалба за същата в РУ Гоце Делчев на 06.01.2014 г., но че същевременно не ставало
ясно от мотивите на съда защо същият приема тази фактическа обстановка.
Оспорва се и правилността на мотивите на въззивния съд, поради които не е дадена вяра на
обясненията на подсъдимия Р.. Твърди се в искането, че от изложеното в мотивите ставало
ясно, че съдът придава особена тежест на показанията на другите двама подсъдими,
подчертавайки, че спрямо тях делото е приключило със споразумение и че следователно са
се признали за виновни, което е недопустимо. Твърди се, че съдът дори при одобряване на
споразумение с един от подсъдимите, споменавайки в споразумението имената и на други,
когато това се налага, но при условие, че в споразумението ясно е указано, че срещу тези
лица се води отделно производство и вината им не е установена в съответствие на закона, се
стига до нарушаване на презумпцията за невиновност - съгласно Директива 2016/343. В
тази връзка се твърди, че съдът неправилно е отхвърлил възраженията на защитата и не е
приел, че е налице оговор, позовавайки се изцяло на негодни доказателства и на
доказателства, събрани не по установения от закона ред.
Сочи се, че въззивният съд неправилно е отменил приложението на чл. 66 от НК относно
наложеното наказание „лишаване от свобода”, както и неправилно е приел, че не е налице
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.
Основавайки се на така изложените съображения, подалият искането за възобновяване
защитник счита, че „влязлото в сила решение № 903908 от 28.09.2020 г. на Окръжен съд
Благоевград, постановено по ВНОХД № 27/20 г., в частта, с която се приема обвинителната
теза по обвинението за две от движимите вещи, включени в предмета на престъплението, за
които е водено наказателно производство като изменя същата в частта на срока на
наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, отменява приложението на чл.
66 НК по отношение на наказанието лишаване от свобода и се потвърждава присъда № 619
от 27.09.2020 г. на PC- Гоце Делчев по НОХД № 570/2015 г. по описа на същия съд, следва
да бъде отменено, наказателното производство възобновено и делото да бъде върнато за
ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивната инстанция или да се приложи закон
6
за по-леко наказание, или да отмените решението и да оправдаете подсъдимия, или размерът
на наложеното наказание да бъде намален на минималния такъв от 3 месеца, предвиден в
НК като се обсъди евентуалното прилагане на разпоредбата на чл. 66 НК“. В заключение се
отправя молба искането да бъде уважено и наказателното производство възобновено.
В съдебното заседание пред апелативния съд защитникът на осъдения М.Р. - адвокат Б. -
моли да бъде уважено искането за възобновяване на наказателното дело по подробно
изложените в същото мотиви и съображения. Поддържа оплакванията, описани в искането
за възобновяване Счита, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални
нарушения поради цененето и кредитирането на недопустими доказателства и
доказателствени средства от страна на Окръжен съд – Благоевград, както и поради
неизвършването на всичко необходимо за разкриване на обективната истина. Твърди, че е
нарушен принципът за извършване на всичко необходимо от съответните компетентни
органи за разкриване на обективната истина, и то по реда и със средствата, предвидени в
НПК. Моли апелативния съд да постанови съдебния си акт съобразно правомощията си,
предвидени в НПК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът от САП счита искането за
възобновяване за неоснователно поради това, че не е налице никое сред основанията,
визирани в чл. 422, ал. 1 НПК. Квалифицира изложеното в молбата за изцяло защитна теза,
която не се подкрепя от доказателствата по делото, като дори напротив - намира
обвинението за доказано както от обективна, така и от субективна страна, а съответно
присъдата и потвърдителното решение по ВНОХД № 27/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Благоевград за правилни и законосъобразни. С оглед на това заявява становище, че искането
за възобновяване следва да бъде оставено без уважение, тъй като е неоснователно.
Осъденият М. В. Р. не се явява в заседанието пред настоящия съд и не взема становище
относно подаденото от неговия защитник искане за възобновяване на наказателното дело.
Апелативен съд - София, след като прецени данните по делото и като ги обсъди във
връзка с постъпилото искане за възобновяване, както и с изразените становища от страните,
намери следното:
С първоинстанционния съдебен акт – присъда № 619 от 27.09.2019 г., постановена от
Районен съд – Гоце Делчев по НОХД № 570/2015 г. по описа на същия съд, М. В. Р. е
признат за виновен в това, че на неустановена дата в края на месец декември на 2013 г. в гр.
***, обл. *** от работилница, която е на втория етаж на къща, находяща се на ул. „***“ № 8,
в съучастие като съизвършител с Ж. С. Д. с ЕГН ********** – като извършител и А. В. Б. с
ЕГН ********** – като помагач, и двамата от гр. ***, е отнел чужди движими вещи, а
именно: един /1/ брой моторен трион марка „Макколач“, модел „3516“, 35 кубика, с изписан
номер на стартера „1-800-423-6302“, с повредено бутало, на стойност 190 лева, собственост
на Д. В. П. от гр. ***, обл. *** и един /1/ брой моторен трион марка „Щил“, модел „М8181“,
7
от 29 кубика с неработеща бобина на стойност 50.00 лева; 2 броя пластмасови основи за
малки моторни триони, китайско производство, на стойност 15 лева и 2 броя бутала за
малки моторни резачки, китайско производство, на стойност 70 лв., общо на стойност 135
лева, собственост на Г. И. Ш. от гр. ***, обл. ***, всичко на обща стойност 325 лева, от
владението на на Г. И. Ш. от гр. ***, обл. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като е извършил деянието при условията на опасен рецидив,
след като е бил осъден два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК – осъден е два пъти, както следва: със споразумение №
101/28.02.2007 г. по НОХД № 1209/2006 г. по описа на Районен съд гр. Гоце Делчев, влязло
в сила на 28.02.2007 г., и споразумение № 34/20.01.2009 г. по НОХД № 416/2008 г. по описа
на Районен съд гр. Гоце Делчев, влязло в сила на 20.01.2009 г., като по втората присъда
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, което е престъпление по чл.
196 ал.1 т.1 във вр. с чл. 194 ал.1 от НК във вр. с чл. 20 ал.2 от НК във вр. с чл. 29 ал.1 б.“б“
от НК, поради което на основание чл. 196 ал.1 т.1 във вр. с чл. 194 ал.1 от НК във вр. с чл. 20
ал.2 от НК във вр. с чл. 29 ал.1 б.“б“ от НК е осъден да изтърпи наказание за срок от една
година, като на основание чл. 66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание
лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години.
Този първоинстанционен съдебен акт е бил проверен по въззивен протест на прокурор
в РП гр. Гоце Делчев и по въззивна жалба на служебния защитник на осъдения М.Р. – адв.
Е. А. - Х.. В резултат на извършената въззивна проверка с решение № 903908/28.09.2020 г.,
постановено по ВНОХД № 27/2020 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, постановената
от Pайонен съд – Гоце Делчев присъда е изменена, като: - М. В. Р. е оправдан за стойността
на предмета на кражбата над 240 лв. и за включените в предмета на престъплението два
броя пластмасови основи за малки моторни триони на обща стойност 15 лв. и два броя
бутала за малки моторни резачки, китайско производство, на обща стойност 70 лв.; - е
намален срока на наложеното на М. В. Р. наказание лишаване от свобода от 1 /една/ година
на 6 /шест/ месеца; - е отменено приложението на чл. 66 от НК по отношение на наказанието
лишаване от свобода, като е определен първоначален общ режим за изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца. С въззивното
решение присъдата е потвърдена в останалата й част.
Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е
подадено от лице, попадащо в кръга на лицата по чл. 420, ал. 2 от НПК, и е срещу влязъл в
сила съдебен акт, непроверен по касационен ред, като е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 от
НПК.
Разглеждайки формулираните в искането за възобновяване искания и оплаквания,
Апелативен съд София намира следното:
Макар и да не е първа по ред в искането за възобновяване, настоящият съдебен състав счита,
8
че впървом следва да бъде разгледана претенцията с правно основание чл. 425 ал.1,т.2 НПК
за отмяна на решението на въззивния съд и за оправдаване на осъдения М. В. Р.. Предвид
законовото положение, че в производството по възобновяване настоящата инстанция не
действа като съд по фактите, а се произнася въз основа и в рамките на фактическите
положения, приети от предходните съдилища, оправдаването на осъдения /на основание чл.
425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК/, в какъвто смисъл е отправено искане, е
възможно единствено и само ако установените от контролираните инстанции факти не
очертават извършването на деяние или съставомерност на деянието като престъпление. Но
настоящият казус категорично не е такъв, тъй като и първата, и въззивната инстанция са
приели за безспорно доказано и установено от фактическа страна, че осъденият Р. в
съучастие като съизвършител с Ж. С. Д. с ЕГН ********** – като извършител и А. В. Б. с
ЕГН ********** – като помагач, е отнел чужди движими вещи, а именно: един /1/ брой
моторен трион марка „Макколач“, модел „3516“, 35 кубика, с изписан номер на стартера „1-
800-423-6302“, с повредено бутало, на стойност 190 лева, собственост на Д. В. П. от гр. ***,
обл. *** и един /1/ брой моторен трион марка „Щил“, модел „М8181“, от 29 кубика с
неработеща бобина на стойност 50.00 лева от владението на Г. И. Ш. от гр. ***, обл. ***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като е извършил деянието при
условията на опасен рецидив. По тези съображения не може да бъде удовлетворено искането
за оправдаване на осъдения Р. по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл. 196 ал.1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 вр. 20 ал.2 вр. чл. 29 ал. 1 б.“б“ от НК.
На следващо място настоящият съдебен състав счита за неоснователни оплакванията за
неяснота в съдържанието на обвинителния акт относно точното време на извършване на
кражбата и точния момент на установяването й.
Съгласно доктрината и трайната съдебна практика, в това число и задължителната такава
/ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС/, основното предназначение на обвинителния акт е да
формулира обвинението по начин, който да даде възможност на обвиняемото лице да
осъществи правото си на защита, което, от своя страна, предполага в съдържанието му да е
налице ясна формулировка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него.
Т.е., задължително следва да бъдат посочени конкретни факти, обосноваващи
съставомерните признаци на претендираното престъпление, в това число и факти относно
времето и мястото на извършване на деянието. По този начин се поставят и основните
рамки на предмета на доказване в процеса.
В случая макар обвинителният акт да не е образец за процесуална прецизност и
издържаност, в обстоятелствената му част в достатъчна степен са конкретизирани времето и
мястото на извършване на твърдяната кражба с участието на М.Р., както и останалите
правно значими обстоятелства и в частност свързаните с начина й на извършване.
Добросъвестният прочит на обвинителния акт, инициирал съдебното производство, сочи, че
изложената в неговата обстоятелствена част фактология позволява инкриминираните
действия на осъдения Р. да бъдат определени и индивидуализирани както във времето и в
9
пространството, така и по начина им на извършване. Затова се налага извод, че цитираните
от защитата части от обвинителния акт не създават неяснота нито относно естеството на
повдигнатото обвинение, нито относно неговите времеви измерения.
В частност във връзка с твърденията за нередовността на обвинителния акт неоснователно е
оплакването, че от съдържанието на същия не ставало ясно времето, в което се твърди Р. да
е извършил престъплението кражба, за което е бил осъден.
В действителност деянието, за което осъденият Р. е бил предаден на съд, не е
индивидуализирано във времето с посочването на конкретната дата на неговото извършване,
доколкото се твърди, че същото е осъществено на неустановена дата в края на месец
декември 2013 г. В случая обаче непосочването на точна дата на извършване на деянието не
препятства възможността на Р. да разбере същността на обвинението и неговите времеви
измерения, тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържа достатъчно
описание на инкриминираните действия на осъдения, които са елемент от фактическия
състав на престъплението, при ясно поставена времева рамка на това престъпление - месец
декември 2013 г. и с допълнителното уточнение, че се касае за края на този месец.
Предвид характера на извършеното от осъдения Р. престъпление - кражба - настоящият
състав намира, че самата формулировка на обвинението без посочването на конкретната
дата, на която са били реализирани фактическите действия по отнемането на
инкриминираните вещи, категорично не препятства възможността на този осъден да разбере
в какво точно е обвинен, след като е индивидуализиран периодът на извършването на
престъпните действия. Осъденият безспорно е бил запознат с времевите рамки на
обвинението и непосочването в обвинителния акт на точната дата на извършване на
деянието не води до неяснота на обвинението и не поставя непреодолими препятствия пред
защитата му.
Освен това индивидуализирането на времето на извършване на деянието като „неустановена
дата в края на месец декември 2013 г.“ е въпрос на изцяло субективна преценка /вътрешно
убеждение/ на прокурора, основана на събраните по делото доказателства, и не касае
редовността на обвинителния акт.
Гореизложеното мотивира апелативния съд да приеме, че при изготвянето на обвинителния
акт не е допуснато нарушение на правото на защита на осъдения, което да се е изразило в
невъзможност той да разбере фактите, обосноваващи повдигнатото срещу него обвинение,
както и времевите и пространствените измерения на това обвинение. Прочитът на
обвинителния акт, инициирал съдебното производство, сочи, че изложената в неговата
обстоятелствена част фактология в достатъчна степен определя фактическата рамка на
обвинението и не нарушава правото на осъдения да организира защитата си, респективно не
го е лишило от възможността адекватно да се защитава. Обстоятелствената част и
диспозитивът са съобразени с правилата на чл. 246, ал. 2 и 3 от НПК и със задължителните
за правоприлагането указания в ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, поради което не са били
10
ограничени правата на осъдения да узнае характера и параметрите на обвинението и да
осъществени пълноценно защитата си.
А що се касае до обстоятелството относно точния момент на установяването на кражбата
САС счита, че същото няма никакво отношение към формулировката на самото обвинение и
единствено може да има някакво значение за доказването му, което обаче е въпрос по
същество, а не въпрос на пълнота и яснота на фактическото обвинение.
Основателни обаче се явяват доводите и оплакванията за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила при формирането на вътрешното убеждение на инстанционните
съдилища и в частност на въззивния съд, които от своя страна са довели до нарушаване
правата на подсъдимия Р. /понастоящем осъден/ като страна в процеса.
В действителност суверенно е правото на съдебните състави от редовните инстанции да
кредитират изцяло или в определени части или изобщо да не кредитират събраните по
делото доказателствени източници, респективно съдържащата се в тях информация. Като
вътрешното им убеждение в тази насока не подлежи на последваща проверка. От своя
страна настоящата извънредна инстанция има задължение само да провери дали са спазени
правилата за формиране на волята на съдебните състави от редовните инстанции, а именно -
да извърши проверка за правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у
решаващите съдебни състави при събирането и оценката на доказателствата и при
изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото. В случая САС констатира, че на практика районният съд въобще
не е извършил анализ на събраните доказателствени материали, а на свой ред при оценката
на част от доказателствата въззивният съд като съд по установяване на фактите е допуснал
процесуални нарушения, довели до съществено опорочаване на процеса на формиране на
вътрешното му убеждение относно възприетите от него фактически положения.
Така, данните по делото сочат, че вътрешното убеждение на първата съдебна инстанция по
фактите е било формирано, без да е бил извършван какъвто и да е анализ на събраните
доказателствени материали, както и че вътрешното убеждение на въззивната инстанция е
основано върху отчасти ненадлежна /негодна/ доказателствена основа. Конкретно
въззивната съдебна инстанция е основала своите решаващи фактически изводи относно
авторството на инкриминираната кражба в лицето на осъдения Р. включително и на
показанията на полицейския служител Д. Х. в частта им, в която се възпроизвеждат
направени пред него по време на разузнавателни беседи самопризнания на осъдените М.Р. и
Ж. Д. за собственото им участие в извършването на кражбата на процесните вещи от
работилницата на Г. Ш.. В частност основавайки се на въпросните показания на св. Д. Х.,
окръжният съд е приел за установено и доказано от фактическа страна участието на Р. в
кражбата на двете процесни моторни резачки /виж стр. 6 и 7 от въззивното решение/.
Недопустимо се явява обаче позоваването на показанията на полицейски служители,
11
извършили събеседване /„разузнавателна беседа“/ с осъдения М.Р. и с осъдения Ж. Д.
/тогава и двамата още без процесуално качество, а само като заподозряни/, защото, макар и
формално полицейските служители да могат да бъдат разпитвани в качеството им на
свидетели, в тези случаи същите дават информация, която им е станала известна при
проведени с осъдените разговори /събеседвания/ и показанията им обективно и де факто
заместват самопризнания на обвинените и впоследствие осъдени лица. Единственият
законен начин да бъдат снети и инкорпорирани самопризнания в рамките на наказателното
производство е при даване на обяснения от обвиняемия /подсъдимия/ и при стриктно
спазване на разпоредбата на чл.115 НПК. В процесуалния закон е установен стандарт,
гарантиращ правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице и
осигуряващ законосъобразното провеждане на разпита му, като този стандарт не може да
бъде нарушаван и заобикалян чрез приобщаване и позоваване на показанията на свидетели,
които са присъствали на или са провели друг извънпроцесуален разпит (проведен не
съгласно императивните разпоредби на НПК) и които на практика възпроизвеждат
съдържанието му. В случая независимо, че св. Х. формално няма качество, което да е пречка
да участва в настоящото наказателно производство като свидетел, разпитът му досежно
възприети от него извънпроцесуални самопризнания в рамките на проведен от него разговор
с евентуалните извършители на престъплението е недопустим и затова тези показания не
могат да бъдат ползвани за установяване на фактите по делото. Липсва процесуална
възможност самопризнанието на обвинено лице да бъде заместено с показания на
възприелия го полицейски служител (на когото това самопризнание е станало известно не
случайно, а в рамките вече на провеждано разследване на престъпление против
собствеността), тъй като това представлява заобикаляне на закона и постигане на
доказателствени резултати /събиране на обвинителни доказателства/ по ред, различен от
посочения в НПК. В тази връзка безспорно следва да бъде правена разлика между
показанията на свидетел, който не е ангажиран с разследването на престъплението и е
възприел извънсъдебно признание напълно случайно, и показанията на полицейски
служители, които са извършвали действия именно във връзка с установяването и
разследването на престъплението, при което в рамките именно на тези свои действия са
изискали и предизвикали даването на самопризнания и съответно са възприели тези
самопризнания на обвинените лица. С оглед на това в конкретния случай няма спор, че
самопризнанията на М.Р. и Ж. Д., направени пред свидетеля Х., не биха могли да се
използват като доказателства в настоящия процес и въз основа на тях да се обосновават
фактически констатации, тъй като тези признания не са получени в съответствие с
императивните изисквания на НПК. Те не са били направено пред компетентен орган
(прокурор, следовател, разследващ полицай или съд), който би могъл да предостави на
заподозрените пълните им процесуални права, включително и правото им на адвокатска
защита, както и правото им да запазят мълчание и да не се самоуличават. Тук не без
значение е и обстоятелството, че самопризнанията на Р. и Д. пред полицейския служител Х.
е направено на много ранен етап в отсъствието на адвокат, като следва да се подчертае, че в
хода на производството и в присъствието на защитник-адвокат Р. не е повторил това свое
12
извънпроцесуално признание – относно участието му в извършването на кражбата на
моторните триони от работилницата на Г. Ш., а по време на процеса се е въздържал от
даване на обяснения в тази насока, а именно – да е участвал в отнемането на тези вещи. И
тъй като НПК предвижда изключването на доказателства, събрани по начин, несъвместим с
неговите правила, въпросните самопризнания на Р. и Д. не е следвало да бъдат включени в
доказателствената съвкупност и въз основа на тях не е следвало да се обосновава
възприетата за релевантна фактическа обстановка. В тази връзка следва да се отбележи, че
ефектът от допускането и позоваването на свидетелските показания на полицейския
служител Х. в частта им относно възпроизвеждането на самопризнания на осъдените Р. и Д.
за извършване на кражбата на моторните триони от работилницата на Г. Ш. на практика
позволява тези самопризнания да станат доказателствено средство, заобикаляйки
императивните процесуални норми и всички процесуални права на въпросните обвинени
лица.
Описаното нарушение при оценката на част от доказателствените материали следва да бъде
квалифицирано като съществено по смисъла на закона, защото изключването вследствие на
това нарушение на част от доказателствената съвкупност /опорочената такава/ в крайна
сметка би могло да доведе до различни фактически и правни изводи. Т.е., изключването на
опорочените доказателства и доказателствени средства биха могли да се отразят върху
изграденото вътрешно убеждение на инстанционните съдилища за пълна доказаност на
обвинението.
Предвид гореизложеното в крайна сметка се налага извода, че вътрешното убеждение на
контролираните инстанции относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване, не
е било формирано след проверка и оценка само на годни доказателства, доколкото
установяването на релевантната на обвинението фактология е било извършено в нарушение
на императивните правила на чл. 13 ал.2 от НПК, а самата процесуална дейност по
оценяването на относимите доказателства е била извършена в нарушение на изискванията
на чл. 107 ал.5 от НПК. Допуснатото от инстанционните съдилища нарушение на така
посочените разпоредби, предвиждащи задължения за осигуряване разкриването на
обективната истина чрез събиране и кредитиране само на годни и процесуално допустими
доказателства и доказателствени средства, в случая е довело до ограничаване на
процесуалните права на осъдения Р., което не е отстранено и което на практика се изразява в
осъждането му въз основа и на процесуално недопустими и негодни доказателства и
доказателствени средства. В тази връзка следва да се подчертае, че настоящата извънредна
инстанция не разполага с правомощие сама да отстрани констатираното допуснато
съществено процесуално нарушение при оценката на доказателствата, доколкото не би
могла да извършва собствен анализ на събраните по делото доказателствени материали и в
резултат на същия да изключва някои от тях като процесуално негодни и недопустими. Това
е така, защото настоящата извънредна инстанция е само съд по правото и не може да
навлиза в правомощията на съда по фактите, включващи и извършването на собствен
доказателствен анализ.
13
Относно останалите заявени оплаквания, касаещи анализа и оценката на събраните
доказателствени материали и обосноваващи претендираното основание за възобновяване –
нарушение на процесуалния закон, следва да се посочи, че по съществото си те са
оплаквания за необоснованост, която не е касационно основание, респективно основание за
възобновяване на наказателно дело /в този смисъл решение № 60114/22.07.2021 г. по к.н.д.
№ 487/21 г. на ВКС, второ НО/. Такива в частност са въведените оплаквания за неправилно
кредитиране от инстанционните съдилища на протокола за доброволно предаване, с който
осъденият Р. е предал на полицейските служители моторен трион, записан като „МАС“; за
неправилна интерпретация на показанията на св. Р. Д. в цитираната на стр. 4 от искането
част; за неправилно неотчитане на противоречия в показанията на св. П.; за неправилно
некредитиране и недаване на вяра на обясненията на осъдения Р.; за кредитирането и
придаването на особена тежест на показанията на другите двама подсъдими.
Лишено от основание е оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение
поради това, че по делото няма извършен оглед на мястото /местопрестъплението/ с цел да
се разкрият, непосредствено да се изследват и да се запазят по реда, установен в НПК, следи
от престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото,
но че съдът е приел за доказани факти и обстоятелства, за които изрично се изисква същите
да бъдат установени чрез извършването на оглед на местопроизшествието, какъвто липсва.
По повод това оплакване, на първо място, следва да се отбележи, че във фазата на ДП
преценката и решението дали да бъде извършено дадено действие по разследването е
единствено на разследващия орган, действащ под ръководството и надзора на съответния
прокурор. В конкретния случай преценката на разследващите и на прокурора, който е
образувал ДП с постановление от 15.01.2014 г., основана на данните по делото и на
вътрешното им убеждение, е била, че за нуждите на разследването не е необходимо да бъде
извършван оглед на местопрестъплението, още повече, че предвид изминалото време от
извършването на деянието /края на месец декември 2013 г./ до момента на образуване на ДП
не са били налице обективни индиции за съществуването на някакви следи от
престъплението, за да е било необходимо те да бъдат разкривани, изследвани и запазвани
чрез извършване на оглед. Освен това при формулирането на това оплакване не се сочи
какви точно следи от разследваното престъпление или други данни не са били разкрити,
изследвани и запазени, респективно е трябвало да бъдат разкрити, изследвани и запазени, та
да се претендира, че неизвършването на оглед на местопрестъплението се явява съществено
процесуално нарушение. На следващо място, от формулировката на обсъжданото оплакване
не става ясно какви точно факти и обстоятелства инстанционните съдилища са приели за
доказани и за които изрично се изисква да бъдат установени чрез способа на доказване
оглед. В обобщение се налага извода, че за разкриването на обективната истина по делото не
е било необходимо и наложително да бъде извършван оглед на местопрестъплението
/работилницата на Г. Ш./. Като отделен е въпросът, че след изтичането на повече от 7
години и 6 месеца от извършването на деянието е напълно безпредметно тепърва да бъде
14
прилаган този способ на доказване. Т.е., безвъзвратно е загубена възможността чрез този
способ да бъдат събрани и проверени доказателства, имащи отношение към предмета на
делото, поради което дори само на това основание коментираното оплакване следва да бъде
оставено без последствие.
По аналогични съображения следва да бъде отхвърлено като неоснователно и оплакването,
че на ДП не е било извършено разпознаване на предмети – на процесните два моторни
триона. Към вече изложените аргументи следва само да бъде добавено, че фактите по делото
недвусмислено сочат, че към момента на образуването на ДП, а и след това в хода на
разследването въобще не е било налице основание за извършване на разпознаване на
отнетите два броя моторни триона, доколкото същите са били върнати на правоимащото
лице /лицето, от което са били отнети – Г. Ш./ на 16.06.2014 г. и не е съществувала никаква
неяснота относно тяхната индивидуализация и идентификация. Т.е., установено е, че
отнетите от владението на Ш. в края на месец декември 2013 г. два броя моторни триона са
му били върнати от полицейските органи на посочената дата 16.06.2014 г., поради което не е
била налице процесуална необходимост от потвърждаване на идентичността на тези
предмети чрез способа на доказване разпознаване. Отделен е въпросът, че при
формулирането на това оплакване не се сочи от кого всъщност е следвало да бъде
извършено претендираното от защитника разпознаване – дали от владелеца на вещите /Г.
Ш./, дали от собственика на единия от трионите – св. П., или от осъдените, в т.ч. и от Р.. В
случай, че претенцията е била за извършване на разпознаване от страна на Г. Ш., то самият
факт на връщането на вещите на този свидетел и приемането на същите от негова страна
еднозначно сочи, че той е идентифицирал върнатите му два триона именно като отнетите от
владението му такива. Което от своя страна напълно е обезсмисляло провеждането на
разпознаване на тези предмети от негова страна, след като той вече ги е бил приел във
фактическа власт и по този начин имплицитно е потвърдил, че това именно са отнетите от
неговата работилница моторни триони.
Според настоящия състав на САС неотносимо към предмета на настоящото производство се
явява оплакването в искането за възобновяване, че въззивният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение, като, след като е бил длъжен, служебно не е констатирал допуснато
в хода на първонстанционното производство съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в нарушаване на процесуалната норма на чл.384, ал.3 от НПК, а именно – че
районният съд не е взел съгласие от всички страни по делото /вкл. и съгласие от
подсъдимия Р./ за решаване на делото със споразумение по отношение на подсъдимия А. Б.,
доколкото внесеното споразумение е одобрено в с.з., проведено на 12.09.2016 г., за която
дата подсъдимият Р. и неговият защитник не са били уведомени, не са присъствали в
съдебно заседание и не е поискано тяхното съгласие, както изисква закона. В случая
предмет на проверка по реда на възобновяването на наказателни дела е влязлата в сила
присъда на РС-Гоце Делчев от 27.09.2019 г., постановена спрямо М. В. Р. за извършено от
него престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с чл.
29 ал.1 б.“б“ от НК, както и потвърждаващото я въззивно решение на ОС-Благоевград, а не
15
определението на РС-Гоце Делчев от 12.09.2016 г., постановено по НОХД № 570/2015 г. по
описа на същия съд, с което е одобрено споразумението за решаване на делото относно
повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия А. В. Б., постигнато между прокурор от РП-
Гоце Делчев и защитника на този подсъдим. И доколкото обсъжданото оплакване касае
процесуалната законосъобразност единствено на така одобреното от РС-Гоце Делчев
споразумение, респективно на определението, с което това споразумение е било одобрено,
но не и на постановената по отношение на Р. присъда, то логично следва, че въпросното
оплакване е категорично неотносимо към предмета на настоящата проверка и затова не
следва да бъде обсъждано по същество.
Констатираните по-горе съществени процесуални нарушения представляват касационно
основание по чл. 348, ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3 т. 1 от НПК, което е и основание за
възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1 т. 5 от НПК. Това налага отмяна на
въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд /ОС-
Благоевград/ от стадия на съдебното заседание. В случая въззивният съд като съдебна
инстанция по фактите има правомощия да проверява и оценява събраните по делото
доказателства, както и да установява фактически положения в рамките на предмета на
доказването, поради което за отстраняване на допуснатите съществени процесуални
нарушения при оценката на доказателствените материали е достатъчно делото да бъде
върнато за ново разглеждане именно на въззивния съд. При новото разглеждане следва да се
отстранят описаните нарушения като се извърши нов прецизен анализ и оценка на всички
доказателства и доказателствени средства в тяхната взаимна връзка и съвкупност и
съобразно процесуалната им допустимост и годност с цел разкриване на обективната истина
и в частност тази относно авторството на инкриминираната кражба в лицето на М.Р..
Поради отмяната по реда на възобновяването на въззивното решение на Окръжен съд-
Благоевград, на който делото следва да се върне за ново разглеждане, и предвид наличните
данни, че са предприети действия за привеждане в изпълнение на наложеното на осъдения
Р. с присъдата наказание „лишаване от свобода“ /видно от писмото на РП-Гоце Делчев от
05.10.2020 г. на л. 502 от първоинстанционното дело/ настоящият състав намира, че по
силата на чл. 420, ал. 3 НПК следва да постанови спиране изпълнението на присъда №
619/27.09.2019 г. по НОХД № 570/2015 г. по описа на PC-Гоце Делчев в частта й относно
наложеното на осъдения М. В. Р. наказание лишаване от свобода /същият е направил
изрично искане за това още в молбата за възобновяване/.
Воден от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ал.1 т.5
вр. чл. 348 ал.1 т.2 вр. ал.3 т.1 от НПК Апелативен съд - София
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 27/2020 г. по описа на Окръжен съд- Благоевград, НО, като
ОТМЕНЯ постановеното по това дело въззивно решение № 903908 от 28.09.2020 г. и
16
ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Благоевград за ново разглеждане от друг негов състав от
стадия на съдебното заседание.
СПИРА изпълнението на присъда № 619 от 27.09.2019 г., постановена от Районен съд –
Гоце Делчев по НОХД № 570/2015 г. по описа на същия съд, в частта й относно наложеното
на осъдения М. В. Р. наказание лишаване от свобода.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17