Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, №
1434 /
29.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и
девети септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.А.,
като разгледа докладваното от съдия Александрова адм.д. № 1097 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.118 и сл. от КСО.
Жалбоподателят
Т.П.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат М.И., БАК, е
оспорил решение № Ц1012-02-14#2
от 15.05.2020г. на директора на ТП на НОИ гр.Бургас, с което е оставено в сила разпореждане
№ 2113-02-2604#10
от 17.03.2020г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас,
с което на основание чл.69б, ал.2 от КСО му е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят
счита, че неправилно административният орган не е зачел целия период от
23.06.1982г. до 01.06.1993г., през който е работил в СЕП „Водно стопанство“ –
Бургас, като такъв, през който е полагал труд втора категория. Счита, че в
настоящия случай следва да се приложи т.26 и чл.66и от ПКТП-отм., тъй като
трудът му е положен в строителната дейност на водопроводното строителство. Жалбоподателят
иска съдът да отмени оспореното решение. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адв. М.И., поддържа жалбата. Ангажира
доказателства. Пледира за отмяна на оспореното решение, претендира присъждане
на разноски и представя списък по чл.80 от ГПК. Депозира писмени
бележки.
Ответникът
– директор на ТП на НОИ Бургас, чрез представител по пълномощие
гл.юрисконсулт Д., оспорва жалбата и иска съдът да я отхвърли като
неоснователна. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, предвид правната и фактическа сложност на делото.
ФАКТИТЕ:
Със
заявление № 2113-02-2604 от 16.09.2019г. Т.П.С. е подал искане за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (л.12-14). Към заявлението е
приложил военна книжка № 059543 от 25.10.1979г.; трудова книжка №
32/02.08.1978г., издадена от СЕП „Водно стопанство“ – Бургас (л.95); трудова
книжка № 794 от 15.02.1999г. издадена от „Андела“ ЕАД – Бургас; удостоверение
обр. УП-3 с изх. № 1124 от 15.12.2017г., с отразен осигурителен стаж от 5
години 4 месеца и 27 дни (от 15.02.1999г. до 12.07.2004г.) на длъжност –
електромонтьор в открита кариера при осигурителя „Адела“ АД – Бургас, като
положения труд се зачита за втора категория съгласно чл.66и от ПКТП и
ПМС70/1990г. и чл.2, т.6в от НКТП (л.56); удостоверение обр. УП-3 от
31.01.2019г., издадено от „Селектоил“ ООД – Бургас; удостоверение обр. УП-13 с
изх. № 5526-02-9 от 26.02.2018г., с отразен трудов стаж от 15 дни за
м.02.1982г., 21 дни за м.03.1982г. и 24 дни за м.04.1982г. на длъжност – шофьор
при осигурителя „Мост строй – Пловдив“ АД, гр.Пловдив (л.54); удостоверение
обр. УП-2 с изх. № 137 от 16.03.2010г., издадено от „Водно стопанство Бургас“
АД, съгласно което жалбоподателят за периода от 01.01.1987 до 31.12.1989г. е
получил брутно трудово възнаграждение в размер на 15 085,15 лева
(л.15-17); удостоверение обр. УП-2 с изх. № 137 от 16.03.2010г., издадено от
„Водно стопанство Бургас“ АД, съгласно което жалбоподателят за периода от
01.01.1990г. до 31.12.1992г. е получил брутно трудово възнаграждение в размер
на 72 077,01 лева (л.18-20); осигурителна книжка, издадена на 05.09.2019г.
(л.27-48).
Във
връзка с подаденото заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст до Т.П.С. е изпратено писмо от началника на сектор „Отпускане на
пенсии“ при ТП на НОИ - Бургас (л.57), с което е уведомен, че за установяване
на осигурителния стаж и осигурителния доход за времето, през което е работил
при ЕТ „Хидрострой Сервиз Инженеринг – П.Б.“ за периода от 01.01.1996г. до
30.09.1996г. и от 01.01.1997г. до 28.02.1997г. е необходимо представяне на
заверена осигурителна книжка. В отговор на 03.01.2020г. Т.П.С. е депозирал
декларация, с която декларира, че не може да представи осигурителна книжка за
периода от 01.01.1996г. до 30.09.1996г. и от 01.01.1997г. до 28.02.1997г.
поради смъртта на П.Б. и невъзможността да се свърже с приемника на ЕТ – С.Б.(л.58).
На
02.12.2019г. административният орган е изискал от „Андела“ АД – Бургас издаване
на удостоверение обр. УП-2 на лицето Т.П.С. за периода от 01.07.1999г. до
31.10.1999г. помесечно, поради липса на данни в РОЛ (л.59). В отговор (л.60) на
10.12.2019г. до ТП на НОИ – Бургас е изпратено удостоверение обр. УП-2 с № 1165
от 05.12.2019г. (л.21).
С
писмо от 02.12.2019г. началникът на сектор „Отпускане на пенсии“ при ТП на НОИ
- Бургас е изискал от „Водно стопанство“ АД издаване на удостоверение обр. УП-3
на С. за периода от 01.08.1978г. до 12.02.1979г. и от 23.06.1982г. до
27.08.1993г. със заверка на категория труд (л.63). На 08.01.2020г. в ТП на НОИ
– Бургас е депозирано удостоверение обр. УП-3 № 737/16.12.2019г. издадено от
„Водно стопанство“ АД с отразен осигурителен стаж – 09 години 08 месеца и 15
дни за времето от 01.08.1978г. до 27.08.1993г. на длъжност
„ел.монтьор/ел.техник“, с предложение осигурителния стаж да бъде зачетен от
трета категория труд (л.24).
С
писмо от 04.12.2019г. на началника на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Бургас е
изискано от началника на отдел „КПК“ при ТП на НОИ – Бургас да потвърди данните
за осигурителния стаж и доход, върху който са внесени дължимите осигурителни
вноски от земеделски производител за периода от 01.01.2007г. до 30.09.2019г.
(след 31.12.2006г.) помесечно, съдържащи се в информационната
система/регистрите на НОИ (л.61). В отговор е издадена служебна бележка с изх.
№ 4032-02-1053 от 17.12.2019г. (л.49-53).
На
09.01.2020г. е изготвен опис на осигурителния стаж на Т.П.С., съгласно който
към датата на заявлението лицето е на възраст 59 години 06 месеца и 08 дни и
има осигурителен стаж от втора категория 05 години 04 месеца и 27 дни и
осигурителен стаж от трета категория 30 години 03 месеца и 27 дни, като общо
превърнатия стаж на основание чл.104 от КСО е 37 години 01 месеца и 01 дни
(л.81-82).
С
разпореждане № 2113-02-2604#9 от 14.01.2020г. на основание чл.69б, ал.2 от КСО
е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради неизпълнено
условие за наличие на 15 години осигурителен стаж от втора категория труд
(л.83).
На
20.01.2020г. до директора на ТП на НОИ – Бургас е подадена жалба от Т.П.С. с
искане да му бъде преразгледана категорията труд съгласно удостоверение обр. УП-3
№ 657 от 01.12.2017г. (л.92), което прилага към жалбата (л.85).
Във
връзка с подадената жалба от С. на 04.02.2020г. е изпратено писмо до „Водно
стопанство“ АД с искане да уточни периода, през който лицето е било в трудово
правоотношение с дружеството, включително длъжността, на която е работило и по
условията на коя категория труд е осигурявано, тъй като към жалбата на С. е
представено удостоверение обр. УП-3 № 657/01.12.2017г., което противоречи на
издаденото на 16.12.2019г. удостоверение обр. УП-3 № 737 и в трите направления
(л.93). В отговор на 13.02.2019г. е посочено, че поради техническа грешка,
удостоверение обр. УП-3 № 737 от 16.12.2019г. следва да се счита за анулирано.
Сочи се още, че в разплащателните ведомости на „Водно стопанство – Бургас“ АД
за определен период, лицето фигурира на длъжност „монтажник“ (л.94).
С
решение с изх.№1012-02-10#2
от 14.02.2020г. на директора на ТП на НОИ – Бургас е отменено разпореждане №
2113-02-2604#9 от
14.01.2020г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас и е
върната преписката по жалба с вх. № 1012-02-10 от 20.01.2020г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас за прецизиране на зачетения
осигурителен стаж от „Водно стопанство Бургас“ АД на Т.П.С. (л.86-87).
На
16.03.2020г. е изготвен нов опис на осигурителния стаж на Т.П.С., съгласно
който към датата на заявлението – 16.09.2019г., Т.С. е навършил 59 години 6
месеца и 8 дни с осигурителен стаж от втора категория в размер на 12 години и 9
месеца и от трета категория в размер на 22 години 11 месеца и 24 дни, като
общият превърнат стаж на основание чл.104 от КСО е 38 години 11 месеца и 2 дни.
С
разпореждане № 2113-02-2604#10
от 17.03.2020г., на основание чл.69б, ал.2 от КСО е отказана лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст поради неизпълнено условие за наличие на 15 години
осигурителен стаж от втора категория труд (л.96). В разпореждането е посочено,
че към заявлението за отпускане на пенсия е приложен обр. УП-3 № 737 от
16.12.2019г. (л.24), но във връзка с жалба от 20.01.2020г. (л.85) е представено
удостоверение обр. УП-3 № 657/01.12.2017г. (л.92), което противоречи на
предходното удостоверение, относно периода на трудовото правоотношение,
продължителността на трудовия стаж и категорията труд. Сочи се, че е изискано
от „Водно стопанство Бургас“ АД извършване на проверка (л.93), като в отговор с
вх.№ 1012-02-10#1
от 13.02.2020г. (л.94) е заявено удостоверение обр. УП-3 № 737/16.12.2019г. да
се счита за анулирано поради техническа грешка.
С
жалба с вх. № Ц1012-02-14 от 15.04.2020г. Т.П.С. е поискал от директора на ТП
на НОИ – Бургас да преразгледа отказа за отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст на лице, работило при условията на втора категория труд
(л.98-99). Към жалбата са приложени копие на трудова книжка № 32, издадена от
СЕП „Водно стопанство“ АД (л.95); копие на заповед № 120 от 22.06.1982г.,
издадена от СЕП „Водно стопанство – Бургас“ АД (л.100-101); копие на
удостоверение обр. УП-3 № 737 от 16.12.2019г., издадено от „Водно стопанство –
Бургас“ АД (л. 24); копие на удостоверение обр. УП-3 № 657 от 01.12.2017г.,
издадено от „Водно стопанство – Бургас“ АД (л.92); копие на наказателно
постановление № 1828-F176689 от
26.11.2015г. (л.25).
Във
връзка с искането на Т.С. за преразглеждане на стажа му във „Водно стопанство
Бургас“ АД по отношение на категорията труд, ТП на НОП – Бургас е изискало от С.
*** АД документи, от които да е видна длъжността, на която е бил назначен и е
работил С. (л.102 и л.103). В отговор „Водно стопанство – Бургас“ АД е
уведомило ТП на НОИ – Бургас, че в архива се съхраняват само платежни ведомости
за заплати (л.104).
С
обжалваното решение с изх. № Ц1012-02-14#2
от 15.05.2020г. (л.8) директорът на ТП на НОИ, гр.Бургас е оставил в сила оспореното
разпореждане. Изводът за неоснователност на жалбата е мотивиран с цитат на т.26
от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) (отм.),
съгласно която втора категория е трудът на строително-монтажни работници (без
дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гиспаджия, дърводелец-паркетчия,
работници по подови покрития и настилки, строителен бояджия, тапетаджия и
фаянсаджия), работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната
дейност (включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт),
във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство,
монтаж на машини и електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство и
монтаж на енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и
съоръжения в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и
организации. Позовава се и на т.66и от ПКТП – отм., съгласно който втора
категория труд е и трудът на инженерно-техническите работници до началник на
строителен обект включително. Административният орган е посочил, че Т.С. е
работил на длъжност ел.монтьор/ел.техник и монтажник. Приел е, че на основание сочената
законова разпоредба от втора категория труд следва да се зачетат само периодите
с осигурителен стаж, през които С. е заемал длъжността – монтажник, тъй като
само тази длъжност попада в обхвата на т.26 от ПКТП-отм.
Директорът
е посочил още, че пенсионният орган е съобразил и обсъдил всички оригинални
документи и е зачел целия осигурителен стаж на С. по съответната категория труд,
по която е полаган, в това число и в периода, през който СЕП „Водно стопанство
– Бургас“ АД не е съхранило ведомости за работни заплати, поради което
разпореждане № 2113-02-2604#10
от 17.03.2020г. се явява правилно и законосъобразно постановен.
По
делото е назначена съдебна експертиза. Вещото лице е установило, че по данни от
трудова книжка № 32 жалбоподателят е работил в СЕП „Водно стопанство – Бургас“
АД от 01.08.1978г. до 12.02.1979г. (заверен стаж с печат – 0 години 6 месеца и 11
дни) и отново от 23.06.1982г. до 27.08.1993г. (заверен стаж с печат 11 години 2
месеца и 4 дни), като длъжностите отразени в трудовата книжка за периода на
заверките са „ел.монтьор“, ел.техник“ и отново „ел.монтьор“. По данни от
удостоверение обр. УП-3 от 01.12.2017г., издадено от „Водно стопанство Бургас“
АД на С. са потвърдени вписаните в трудовата книжка за първия период 0 години 6
месеца и 11 дни като „ел.монтьор“ и за втория период, считано от 23.06.1982г.
до 27.08.1993г. – още 8 години 6 месеца и 7 дни с прекъсвания. Вещото лице е
установило още, че в хода на пенсионното производство е изяснено, че за времето
от 01.01.1990г. до 31.12.1991г. липсват ведомости, като това се потвърждава и
от издаденото от НАП наказателно постановление от 2015г., с което е наложена
глоба на „Водно стопанство – Бургас“ АД за това, че като работодател не е
съхранило платежните ведомости за периода 18.12.1989г. – 31.10.1991г.
Установено е, че след направени проверки и уточнявания с ответното дружество,
длъжностните лица в НОИ са приели данните от трудовата книжка за достоверни и
са зачели целия период от 23.06.1982г. до 27.08.1993г. с продължителност 11
години 2 месеца и 4 дни – така както е заверен в трудовата книжка.
Вещото
лице сочи, че в трудовата книжка са направени следните записи:
-
от 01.08.1978г. до 12.02.1979г. – „ел.монтьор“;
-
от 23.06.1982г. до 28.02.1985г. – „ел.монтьор“;
-
от 01.03.1985г. до 31.12.1989г. – „ел.техник“;
-
от 01.01.1990г. до 30.09.1991г. – „ел.монтьор“;
-
от 01.10.1991г. до 31.12.1991г. – „ел.техник“;
-
от 01.01.1992г. до 27.08.1993г. – „ел.монтьор“,
а
в удостоверение обр. УП-3 № 657 от 01.12.2017г., издадено от „Водно стопанство
Бургас“ АД са направени следните записи:
-
от 01.08.1978г. до 12.02.1979г. – „ел.монтьор“;
-
от 23.06.1982г. до 01.12.1985г. – „ел.монтьор/монтажник“;
-
от 28.07.1986г. до 31.12.1989г. – „монтажник“;
-
от 01.01.1992г. до 01.02.1993г. – „монтажник“;
-
от 01.02.1993г. до 01.03.1993г. – „монтажник“;
-
от 01.03.1993г. до 01.06.1993г. – „монтажник“;
-
от 01.06.1993г. до 27.08.1993г. – „работник“.
Посочено
е, че в някои от периодите в трудовата книжка ищецът е вписан като „ел.монтьор“
или „ел.техник“, а в удостоверението е „монтажник“, което не е от значение, но
за периода от 01.06.1993г. до 27.08.1993г. ищецът в удостоверението е вписан
като „работник“, което не е длъжност, а категория персонал, а в трудовата
книжка за същото време е вписан като „ел.монтьор“.
Вещото
лице е приело, че доколкото през процесния период жалбоподателят е работил в
строително предприятие, а длъжностите които е заемал предполагат, че е полагал
труд на строителен обект, то това представлява пряка дейност в
строително-ремонтната дейност на строително-експлоатационно
предприятие
„Водно
стопанство
–
Бургас“
АД.
Вещото
лице е установило, че по данни от заповед за трудов договор № 120 от
22.06.1982г., сключен между С. и СЕП „Водно стопанство“ – Бургас, същият е
работил в бригада с бригадир И. К..
Вещото
лице е достигнало до извод, че труда полаган от Т.П.С. на длъжност „монтажник“,
„ел.монтьор“ и „ел.техник“ е на строителен обект и е от втора категория по
условията на т.26 от ПКТП (отм.). За да достигне до този извод е извършило
анализ на т.26 от ПКТП (отм.) и приложения към тази точка „Списък на най-често
срещаните стротелно – монтажни професии и специалности“ (публикуван като
допълнение/указание към т.26 от ПКТП (отм.) в Сборник материали по приложението
на ПКТП, издание от 1991г. с авторски колектив: инж. Б.П., В.М., д-р Р.И., К.К.,
инж. А.З.(членове на Междуведомствената комисия ) и в друго издание от 2000
година — Категоризиране на труда при пенсиониране, сборник материали, с
авторски колектив: Б.П., А.З., К.К., И.Л., А.Ш., Г. И.). Взело е предвид и
дадените допълнителни указания от дирекция „Пенсии“ – НОИ, с които е изяснено,
че „други“ се отнася за всички работници на строителни обекти, вкл. „общ
работник“, т.е. трудът на всички длъжности, посочени в т.26 е труд от втора
категория, щом е полаган на строителен обект. Уточнено е, че даже и да се
приеме вписаната като длъжност „работник“ в УП-3 № 657 от 01.12.2017г., то
трудът пак би бил от втора категория, доколкото е на строителен обект.
За
това вещото лице е направило извод, че с разпореждане на ТП на НОИ – Бургас от
17.03.2020г. на С. е признат стаж при условията на втора категория труд в
размер на 12 години 9 месеца и 0 дни, без да е включен от втора категория
периода от 01.08.1978г. до 12.02.1979г. на длъжност „ел.монтьор“ – 0 години 6
месеца и 11 дни, периодът от 23.06.1982г. до 01.06.1983г. – 0 години 11 месеца
и 8 дни и от 01.12.1985г. до 28.07.1986г. – 0 години 7 месеца и 27 дни –
положен на длъжност „ел.техник“, периода от 01.01.1990г. до 31.12.1991г. – 2 години 0 месеца и 0 дни, положен на длъжност „ел.монтьор“ и
периода от 01.06.1993г. до 27.08.1993г. – 0 години 2 месеца и 26 дни, зачетен като
„работник“ от пенсионния доклад или общо 4 години 4 месеца и 12 дни от втора
категория. Вещото лице е посочило, че след прибавяне на тези 4 години 4 месеца
и 12 дни към признатия стаж от 12 години 9 месеца и 0 дни, общият стаж от втора
категория се увеличава на 17 години 1 месец и 12 дни при изискуем 15 години.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.К.К. и Д.Д.
Д.. Първият свидетел заяви, че е работил във „Водно стопанство“ от ноември
1971г. до 10.11.1989г. без прекъсване. Бил е ръководител на монтажна бригада 17
години. Познава жалбоподателя още от времето когато отишъл да работи във „Водно
стопанство“ някъде през 1981г. или 1982г. като ел.техник, монтажник. Свидетелят
заяви, че трудовата функция, която изпълнявал жалбоподателят, изисквала да може
да прави всичко, което могат да правят и останалите членове на бригадата, което
монтажната дейност на съответните инсталации изисква. Правел инсталации на
изгражданите от тях помпени и пречиствателни станции, т.е. извършвал е
монтиране на пречиствателни станции, ел.инсталации. Твърди, че бригадата се
занимавала основно с монтажна работа, изразяваща се в монтиране на машини,
помпи и инсталации. Строителна дейност извършвали само, когато помпената станция
трябва да се изгради от панели. Те заварявали панелите. Твърди, че за този
период в цяла Бургаска област няма помпена станция, която да не е минавала през
техните ръце. Има и помпени станции, които представлявали самите помпени
съоръжения, без да има сграда, в която да са поставени. Свидетелят си спомни,
че са изграждали риболюпилня, като тяхната работа се изразявала в това да
монтират резервоарите, където се върти водата. Изграждали и капково напояване.
Свидетелят заяви, че когато дошъл в бригадата жалбоподателят бил ел.техник, но
после изкарал и курс за ел.заварчик, защото работата, която извършвал, изисква
такава квалификация, а в бригадата им трябвал по-широк специалист.
Другият
свидетел Д. Д. с показанията си заяви, че е започнал работа в бригадата на К.
във „Водно стопанство“ някъде през 1977г.-1978г. Познавал жалбоподателя. Спомня
си, че С. е дошъл в бригадата веднага след училище като ел.техник, което се
случило някъде през 1980г. Свидетелят посочи, че бригадата, в която са работели
с жалбоподателя, правела помпени станции за полИ.е, отводнителни станции и
пречиствателни станции. Този свидетел също заяви, че станциите, които са
изградени от панели, ги изграждала бригадата, т.е. освен монтиране на самото
съоръжение, изграждали и сградата на съответната станция от панели, като ги
заварявали. Освен това свидетелят посочи, че жалбоподателят, макар предимно да
е бил ел.техник, се занимавал и със заваряване. Имал квалификация за заварчик.
Свидетелят счита, че всички имали такава квалификация, в т.ч. и ел.монтьорите,
какъвто бил жалбоподателят. И двамата свидетели заявиха, че естеството на
работата им – тяхната и на жалбоподателя, не е свързано с престой в канцелария
и затова били само по обекти, които са изграждали, не са стояли в канцелария.
Обжалваното
решение е съобщено на жалбоподателя на 20.05.2020г. Жалбата сезирала съда е
подадена чрез административния орган на 02.06.2020г. по пощата (л.7).
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалваното
решение, поради което е допустима за разглеждане.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган – директорът на ТП на НОИ Бургас –
чл.117, ал.3, във вр. с ал.1, т.2, б.а от КСО.
Потвърденото
с него разпореждане също е издадено от компетентен орган – длъжностно лице, на
което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване – чл.98, ал.1, т.1
от КСО.
Спазена
е изискуемата законова писмена форма. Решението съдържа мотиви – фактически и
правни основания за издаването му. При проведената административна процедура не
са допуснати нарушения на процесуалните правила. Обжалваното решение
противоречи на материалния закон.
Спорът
по делото се свежда до това каква е категорията труд, която е полагал
жалбоподателят за периодите от 01.08.1978г. до 12.02.1979г. и от 23.06.1982г.
до 01.06.1983г., когато е заемал длъжността „ел.монтьор“ във „Водно стопанство
Бургас“ АД, за периода 01.12.1985г.-28.07.1986г., когато е заемал длъжността
„ел.техник“ във „Водно стопанство Бургас“ АД, както и периодите от 01.01.1990г.
до 31.12.1991г., когато е заемал длъжността „ел.монтьор“ при същия работодател
и от 01.06.1993г. до 27.08.1993г., когато се е водел „работник“.
Тези
периоди административният орган е зачел като стаж, положен при трета категория
труд, а жалбоподателят твърди, че е извършвал абсолютно същите дейности,
каквито е извършвал при работодателя „Водно стопанство Бургас“ АД и през
останалите периоди от 1978г. до 1993г., когато се е водел на длъжност
„монтажник“. Административният орган е отказал на жалбоподателя право на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради това, че не е изпълнено условието,
визирано в чл.69б, ал.2 от КСО, а именно в общия си трудов стаж той няма 15
години осигурителен стаж от втора категория труд към датата на подаване на
заявлението, тъй като периодът, през който е заемал длъжността „ел.техник“ и
периодът, през който е заемал длъжността „ел.монтьор“ не следва да се зачитат
като труд от втора категория, защото според административния орган тези
длъжности не са изброени в т.26 от Правилник за категоризиране на труда при
пенсиониране (отм.).
Съгласно
посочената норма строително-монтажни работници (без
дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия,
работници по подови покрития и настилки, строителен бояджия, тапетаджия и
фаянсаджия), работещи непосредствено на обектите от
строително-монтажната дейност (включително ново
строителство, реконструкция, модернизация и ремонт),
във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство,
монтаж на машини и електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство и
монтаж на енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и
съоръжения в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и
организации. Началник на строителен обект при изграждане на промишлени
стоманобетонови комини. Машинисти на всички видове строителни и пътни машини.
Работници по изграждане на специализирани шахтови кладенци тип
"Раней". Работници в производството на строителна, силикатна,
облицовъчна, подова керамика и строителни облицовки. Работници в производството
на изолационни и хидроизолационни материали: каменинови и киселиноустойчиви
изделия, изолационни пана, шистопорит и керамзит. Работници, заети в
производството на бетонови и стоманобетонови конструкции и изделия. Работници,
заети в производството и полагането на асфалт и асфалтово-бетонни смеси.
В
посоченото изброяване, освен трудът на строително-монтажни работници, работещи
непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност във водопроводно, инженерно,
мостово и т.н. строителство, са изброени и работещите на обекти от
строително-монтажна дейност, която се изразява в монтаж на машини и
електротехнически съоръжения и оборудване. От установените по делото факти,
посредством събраните писмени, гласни доказателства и заключение на вещо лице,
се установява, че жалбоподателят е работел в предприятие, което се занимава със
строително-монтажна, строително-ремонтна и строително-експлоатационна дейност,
а длъжностите, които е заемал – „ел.техник“, „ел.монтьор“ и „монтажник“,
предполагат, че той е престирал труд, който по съществото си представлява част
от цялостно осъществяваната в това предприятие строително-монтажна дейност. При
разпитаните в съдебно заседание двама свидетели, които са работили в същата бригада,
в която е работил жалбоподателят, един от които е бригадирът, тоест
ръководителят на бригадата и организатор на дейностите, ясно описаха в какво се
състои трудът, който са полагали членовете на тази бригада, в т.ч. и
жалбоподателят, както и неизчерпателно изброиха обектите, на които са работили.
Посочените от тях факти еднозначно сочат, че цялостният труд на бригадата е
строително-монтажна дейност, като на всеки от членовете на тази бригада е
възлаган конкретен труд с оглед обекта, а жалбоподателят предимно се е
занимавал с електрическите инсталации и с извършването на заварки. И двете
дейности са компоненти от обобщено назованата дейност, осъществявана от
бригадата, а именно строително-монтажна и строително-ремонтна.
При
анализ на нормата на т.26 от Правилника следва да се направи извод, че трудът
на всички длъжности, които са свързани със строително-монтажни обекти е труд от
втора категория.
За
периода 01.06.1993г.-27.08.1993г. в УП-3 № 657/01.12.2017г. е посочено, че
жалбоподателят е заемал длъжността „работник“, докато в трудовата книжка за
същия период длъжността му е записана като ел.монтьор. Съдът счита, че в този
случай следва да се приеме, че жалбоподателят е заемал длъжността „ел.монтьор“,
както е посочено в трудовата книжка, най-малкото поради факта, че понятието
„работник“ не е длъжност. Освен това, доколкото трудът, полаган през този
период, по нищо не се е различавал от труда, полаган например през периода
01.06.1983г.-01.12.1985г., през който административният орган е признал втора
категория труд, то следва да се направи извод, че и през периода, по отношение
на който в посоченото УП-3 длъжността на жалбоподателя е посочена като
„работник“, следва да се зачете втора категория труд, тъй като естеството на
извършваните дейности също е от строително-монтажен вид.
В
обобщение следва да се каже, че след като през целия период, през който
жалбоподателят е работил във „Водно стопанство Бургас“ АД, той е полагал труд в
строително-монтажна бригада, която е изграждала предимно съоръжения и оборудване
на помпени и пречиствателни станции, то през този период, независимо как
формално е отчетена неговата длъжност, неговият труд следва да е от втора
категория при условията на т.26 от ПКТП.
Въз
основа на този извод съдът счита, че следва да възприеме изложеното в отговора
на въпрос № 7 от експертизата, а именно, че на жалбоподателя следва да се
признае втора категория труд и за периодите от време, когато се е водил на
длъжност „ел.техник“, „ел.монтьор“ и „работник“, които общо са 4 години, 4
месеца и 12 дни. Така общият стаж от втора категория става 17 години, 1 месец и
12 дни, което води до извода, че са налице предпоставките, визирани в чл.69б,
ал.2 от КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По
изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и делото
върнато на органа за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в
настоящото решение, относно тълкуването и прилагането на закона за определяне
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Т.С..
При
този изход на спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. Те
са претендирани своевременно с жалбата и се дължат от ответника в размер на
1010 лв., от които 10 лв. платена държавна такса (л.108), 600 лв. платено
възнаграждение за един адвокат (л.113), 400 лв. платено възнаграждение за вещо
лице (л.121 и л.141).
Мотивиран
от горното и на основание чл.172, ал.2 вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
решение № Ц1012-02-14#2
от 15.05.2020г. на директора на ТП на НОИ гр.Бургас и потвърденото с него
разпореждане № 2113-02-2604#10
от 17.03.2020г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас.
ВРЪЩА
преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление вх.№ 2113-02-2604/16.09.2019г.
на Т.П.С., съобразно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА
Национален осигурителен институт, чрез ТП на НОИ – Бургас да заплати на Т.П.С.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат М.И. направените по
делото разноски в размер на сумата от 1 010 (хиляда и десет) лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: