№………./
…..11.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
трети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1980 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано като ТЪРГОВСКИ СПОР(чл.
365, т. 1 ГПК, вр. чл. 286 ал.3 вр. 1 ТЗ).
Приет е за разглеждане иск на Национална
агенция за приходите, чрез ТД на НАП ВАРНА, гр. Варна бул. Осми Приморски
полк 128, срещу „НС ГОЛД“ ЕООД, ЕИК
по БУЛСТАТ *********, адрес: обл. Варна, общ. Девня, гр. Девня 9160, кв. Химик,
бл. 19, вх. А, ет. 2, ап. 4, и Т. И. Г., ЕГН ********** и В.К.Г.,
ЕГН **********, и двамата с общ адрес: ***, за обявяване на относителна недействителност по отношение на Държавата
на продажба на недвижим имот, находящ се в ***, а именно: АПАРТАМЕНТ № 6(с
идентификатор 10135.2508.1394.6.6) и 24 кв.м. идеални части от правото на
собственост върху ПИ с идентификатор
10135.2508.1394, целия с площ 1660 кв.м., от които идеални части 12.00 кв.м. са
отредени съгласно архитектурен проект и купувачът ще ползва за ПАРКОМЯСТО № 1,
находящо се на открития паркинг, в незастроената част на поземления имот, като
сделка, извършена във вреда на публичния взискател, по която страна е свързано с длъжника лице, сключена след връчване
на заповедта за възлагане на ревизия, приключила с установяване на публични
задължения, на осн. чл. 216 ал.1 т. 6 ДОПК.
Ищецът, чрез М. Г.
- служител с юридическо образование,
овластен от изпълнителния директор на НАП като специализиран държавен
орган за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания (чл. 2 ЗНАП) и публичен взискател( процесуален субституент на държавата съгласно чл.
216, ал. 2 от ДОПК) основава претенцията си на твърдения за увреждането на
публичния интерес за събиране на парично вземане, за неначислен и съответно
невнесен данък в размер на 16666,50лв по сделка, документирана с фактура
№5/23.06.2016г и лихва от 1782.53лв, което е било установено с данъчно
ревизионен акт № Р-030003117000802-091-001/3.08.2017г издаден след данъчна
проверка по начисляване на данък ДДС за период 29.11.2015 – 24.08.2016г по
възлагане на ревизия със заповед №
Р-030003117000802-020-001/13.02.2017г, връчена на проверявания търговец на
15.02.2017г. Ищецът сочи, че за това вземане е предприето принудително
изпълнение по изп. дело ********* и след изтичане на срок за доброволно
изпълнение по покана, връчена на 08.11.2017г. публичният изпълнител не е успял
да насочи изпълнение тъй като не е установил налично известно имущество на този
длъжник след поредица от справки в публични регистри. Счита че затрудненията по
събиране на публичното задължение са резултат от намаляване на наличното към
момента на възникване на дълга имущество с разпоредителна сделка, като е
отчуждил притежаваната към началото на ревизионното производство недвижима
собственост. Твърди, че при това разпореждане насрещните страни са се намирали
в близки родствени отношения (купувачът е родител на управителя на продавача),
което е основание за отричане на валидността на прехвърлянето.
По същество
пълномощникът на ищеца юрк.Г. пледира за уважаване на конститутивния иск, като
излага доводи за изцяло доказано наличие на качеството кредитор на държавата за
задължения, произтичащи от стабилен и валиден изпълнителен титул за вземане,
породено преди разпоредителната сделка и липса на доказано плащане или
прихващане на това задължение в последствие. Като обосновава както обективно
увреждащ резултат от самото отчуждаване, изчерпило известното имущество и
свързаност на представителите на договарящите се, моли доказаната претенция да бъде уважена.
Ответното дружество,
чрез адв. А. (ВАК) със служ. адрес ***, оспорва увреждането на кредитора, като
сочи, че вземането е било погасено към момента на сключване на сделката.
Твърди, че незабавно след установяване на пропуск в данъчната регистрация, на
25.08.2016г дружеството анулирало погрешно издадената фактури и издало нова
фактура за същата сделка, като вече посочило данъка и го декларирало за този
месечен период в справка –декларация, подадена с вх.№ 030026659813 от
04.09.2016г. Именно това начисление е било и прихванато в същия данъчен период
с дължим данъчен кредит и така задължението за ДДС по конкретната доставка е
било изцяло погасено. Твърдят, че това прихващане е признато при следващи
проверки, както и по повод наложени административни санкции, но поради пропуск
на данъчната администрацията не е бил служебно отчетено и съответно коригирано
по партидата на задълженото лице.
Същите възражения
се поддържат и от ответниците Г, представлявани от адв. К. ***. Отделно тези
ответници възразяват за нищожност на административния акт, представляващ
изпълнително основание и изпълнителен титул, от който ищецът черпи правото на
принудително изпълнение Твърдят, че актът няма предмет, тъй като в него е
установено задължение по фактура, която
към този момент вече не е имала никакво действие, тъй като е била анулирана от
издателя. Като счита, че липсва материална предпоставка за издаване на акта, молят недействителността му да бъде установена
от съда и съответно отречено съществуването на вземането като предпоставка за
легитимация на увредения ищец по иск за обявяване на относителна
недействителност на разпоредителната сделка.
По същество е
пледирал само пълномощникът на ответниците Г, който излага тезата за
добросъвестност на купувачи, които не са били запознати с делата на дружеството
и проведените данъчни ревизии, както и сочи, че проблемът с невнесения данък е
бил разрешен с новото фактуриране и анулацията е била оповестена още преди
възлагане на ревизията, но не е отчетена от проверяващите само защото изрично
посочения период на проверката е предшествал новата фактура. С довод за
безпредметност на акта, установил процесното задължение, моли претенцията да
бъде отхвърлена в цялост.
Страните
претендират насрещно и за определяне и присъждане на разноски по делото, като
списък по чл. 80 ГПК е представил само пълномощника на ответниците физически
лица.
Предварителните въпроси и допустимостта на
предявените искове са били
разрешени в нарочно определение № 1913/23.05.2019г. (л.93). Окончателен устен
доклад е обявен в съдебно заседание на 03.10.2019г. (л. 108), след допълване на
преюдициални възраженията по валидност на административен акт към обявения и
приет без възражения проект (л. 95). Освен мотивите на съда относно
окончателната правна квалификация на претенциите, приложимото право и по-подробно
изложение на релевантните твърдения и възражения в обхвата на предмета на
спора, съдът е докладвал като изключени от предмета на делото твърдения за
наличие на основания за служебна корекция на задължения по ревизионен акт, като
в последствие е допълнил само тези, които съответстват на възражение за
недействителност на акта.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Между страните са
безспорни обстоятелствата обявени в писмения доклад като удостоверени в
съставени с участие на ответниците неоспорени писмени диспозитивни (договори) и
свидетелстващи (удостоверения от натоварени с публични функции длъжностни лица,
водещи регистри за различни имуществени права) документи и обвързващи след
влизането им в сила административни актове по проводено ревизионно производство
и насочване на принудително изпълнение, както следва:
По повод поискана
регистрация по ДДС(със заявление от 05.07.2016г), органите по приходите са
установили административно нарушение на ответникът „НС ГОЛД“ ЕООД, ЕИК по
БУЛСТАТ ********* и са му наложили санкция за пропуснат срок за своевременна
регистрация при достигане на облагаем обем на оборота му още в периода
29.11.2015 – 25.08.2016г. Същия период, но само до 24.08.2016г е бил посочен и
като предмет на проверка по прилагане на ЗДДС в заповедта за възлагане на
ревизия № Р-030003117000802-020-001/13.02.2017г, връчена като електронен
документ на 15.02.2017г. на
проверяването лице. В хода на ревизията са били констатирани необлагаеми сделки
за 2015г и една единствена сделка през 2016г, сключена преди данъчната
регистрация на търговеца, чиято стойност обаче е налагала данъчно третиране,
въпреки пропуснатата регистрация на доставчика. Тъй като при възникване на данъчното събитие (м.
06.2016г) търговецът не е начислил не е декларирал и не е внесъл данък по сделката, фактурирана с № 5/23.06.2016г,
именно дължимия ДДС като главница от 16 666,50лв и лихва 1792.53лв са били
установени при приключване на ревизията с необжалвания ревизионен акт №
Р-030003117000802-091-001/3.08.2017г. За събирането на този дълг било
образувано дело за принудителното изпълнение№ ********* от 2017г, а след
изтичане на срок за доброволно изпълнение по покана, връчена на 08.11.2017г.
публичният изпълнител е насочил изпълнение върху банкови сметки с постановление
за налагане на запор от 22.01.2018г и е изискал справки от публични
регистри(ЦРОЗ, служба КОС при МВР, регистри на дружества с държавно и общинско
участие, Служба по вписвания, регистъра на БНБ за банкови сметки и сейфове,
регистъра на ПС на КАТ, регистъра на въздухоплавателни средства и кораби,
регистрите на земеделска земя и техника), от които не са получени данни за
известно имущество на този длъжник.
Не са оспорени и
фактите по сключването на продажбата между ответниците, извършена с нотариален акт № 82, том I, peг.
№ 1520, дело № 47, при нотариус И. *** действие ВРС: на 21.03.2017
г. двама управители на задълженото дружество Н Т Г. и Р Й К, действащи заедно, договорили
с Т.И.Г. (баща на управителя Г. и в брак с В.Г.), прехвърлянето на жилищен имот
(ведно с принадлежащи ид.ч. от застроен терен) и допълнително идеални части от
терена с уговорка за разпределено ползване като паркомясто от незастроена част,
за обща цена от 50 340 лева, платена авансово преди сделката.
Макар и да не са
признати изрично, не са и оспорени фактите относно действията на задълженото
лице след установяване на административното му нарушение: съставяне на нова фактура с № 1/25.08.16г. за същата
сделка, но вече като облагаема по ДДС, включването й в данъчна декларация за м.
08.2016г., начисляване на данъка и прихващането му с данъчен кредит,
начислен за същия период.
При
така безспорно установените факти съдът намира претенцията на ищеца за
основателна по следните правни съображения:
На първо място
оспореното качеството на публичния взискател произтича от влязъл в сила и
принудително изпълнеям административен акт за установяване на данъчно
задължение.
Възражението за
недействителност на това изпълнително основание е неоснователно. Приобретателите
на имота не са били участници в административното производство, но данъчно
ревизионният акт не им се противопоставя пряко, а само доколкото обвързва
техния праводател. Дружеството обаче е пропуснало срок за обжалване на
акта. Ето защо като необходими другари
всички ответници общо не могат да се позовават на нарушения на закона, които биха
представлявали основание за отмяна на незаконосъобразно издаден акт по реда на
инстанционния контрол. Предмет на инцидентен контрол може да бъде само
валидността на акта (чл. 17, ал. 2 ГПК), доколкото незаконосъобразност се
проверява само от компетентен административен съд. Макар и заявено като
нищожност поради невъзможен предмет, съдът е квалифицирал соченото от
ответниците основание за невалидност като оспорване на материална предпоставка
за издаване на акта и съответно за опорочаването му до нищожност поради липса
на релевантния юридически факт, предвиден в правната норма, въз основа на която
акта е следвало да бъде издаден.
Липсва изрично
легално определение на недействителността на ДРА, но в установената практика и
общоприетите становищата на доктрината критериите за отграничаването на
нищожните от валидни, но незаконосъобразни административни актове, са ясно
очертани. При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на
административния акт със закона, докато при нищожността – тази преценка изисква
извеждането на един толкова тежък порок, че да направи невъзможно
съществуването на акта като такъв (ТР № 3 от 16.04.2013г на ВАС по т д. №
1/2012 г.). За пороци, които приравняват административния акт на „правно нищо”,
на факт без правни последици, който не поражда валидни правни задължения са
приемат липсата на материална или териториална компетентност на издателя (ТР №
5 от 22.06.2015 г. на ВАС по т. д. № 4/2014 г.). Твърденията на ответниците
обаче сами по себе си не свързват опорочаването на действията на органа с
толкова тежко нарушение, което да изключи валидността на акта. Самото наличие
на облагаема сделка, сключена в ревизирания период не се оспорва, не се оспорва
и издаването на фактура за настъпилото данъчно събитие(получаване на авансово
плащане от доставчика). Анулирането на фактурата и подмяната й с друга, вече съответна на
облагаема сделка с начислен данък се сочи да е настъпило след периода, за който
е била извършена проверката. Само по себе си това обстоятелство е достатъчно за
да обоснове компетентността на проверяващия орган, ограничен при провеждането
на производството до параметрите на възложената ревизия (дейността до данъчната
регистрация за целите на ДДС на проверяването лице). Няма спор, че анулирането
като нов факт е настъпило именно по повод на установяването на пропуска на
търговеца да се регистрира по ДДС и
съответно не е можело да попадне в проверявания период. Отделен е въпросът дали
анулацията е била допустима и дали новосъставената фактура, отчетена в друг
данъчен период, следващ ревизията е можела надлежно да се зачете с обратно
действие към момент преди регистрацията на търговеца. Какъвто и да е отговорът на този въпрос
обаче, той няма отношение към опорочаването на първия данъчен акт. Обективно
сделката е съществувала и е била надлежно осчетоводена в проверяваното
предприятие, съответно именно тя (а не фактурата за нея) като пораждаща прихода
от оборота на търговеца е следвало да бъде установена и обложена от органа по
приходите. В този смисъл изобщо не може да се приеме, че е липсвал юридически
факт, предвиден в правната норма, въз основа на която акта е следвало да бъде
издаден. Тезата на ответниците, че след анулирането на удостоверяващата
сделката фактура и замяната и с друга, вече издадена към момента на проверката
е липсвало доказателството за сключена в проверявания период имуществена
транзакция без да се сочат каквито и да е причини за липсата на самото авансово
плащане и сделката, която то обслужва, очевидно не се свързва с липса на
основание за начисляване на данъка като материална предпоставка за издаване на
акта. Този довод би могъл да обоснове някакво нарушение на процедурата или
обосноваването на изводите на проверяващите, но не и толкова съществено
опорочаване, което да изключва произнасяне на акт със същото съдържание не може
да бъде издаден под никаква форма въз основа на никакъв закон и от нито един
орган.
В заключение, съдът
не намира основание за признаване на нищожност на ревизионния акт, респективно
установява наличието на правните му последици като стабилно изпълнително основание за
задължение, подлежащо на събиране от публичния изпълнител.
Доказателства за
погасяването на това задължение не са представени от ответниците. Позоваването
на решението по спора относно законосъобразността на наложената имуществена
санкция на задълженото лице, пропуснало срок за задължителна регистрация по ДДС
и недекларирало навреме облагаема сделка и дължимия по нея данък няма никакво
значение за процеса, тъй като осъществените действия на търговеца по издаване
на новата фактура по същата сделка са отчетени за намаляване на тежестта на административното
наказание, но между страните не е формирана сила на пресъдено нещо (с каквато
решенията по чл. 63 ал.1 ЗАНН не се
ползват). Отделно в самото решение е разглеждан само въпросът относно второто (по-късно)
начисляване на данъка по сделката, но не и за прихващане на първото начислено
служебно задължение в издадения ДРА.
Не е основателно и
позоваването на приспадане на данъчен кредит за следващ данъчен период, тъй
като дори и в следващия период действително да е отчетен отново същия данък за
същото събитие и той да е прихванат при декларирането от насрещно вземане за
този отчетен период, това обстоятелство е следвало да бъде посочено като нов
факт в хода на данъчната проверка (приключила едва на 14.07.2017г с ревизионния
доклад, получен от проверявания без възражения). Към този момент са били
осъществени както твърдяната анулация, така и прихващането на новоначисленото
задължение с декларацията за м. 08.2016г.
Ако търговецът е считал, че вече не дължи данък по фактура №
5/23.06.2016г, то е следвало да е заявил правоизключващото си възражение,
евентуално да обжалва констатациите и изводите на ревизиращите органи. Данни за
такава защита няма.
Дори да се приеме,
че възможността за позоваване на погасяването чрез приспадане на кредит от
дълга по новото начисляване по фактура с № 1/25.08.16г. е възникнала едва след
потвърждаването на прихващането с ревизията в следващ период, и установяването
на това ново обстоятелство не е преклудирано от издаването на влезлия в сила
ДРА№ Р-030003117000802-091-001/3.08.2017г, то не може да бъде и разглеждано в
настоящия процес. Като основание за преразглеждане на установените с акта
задължения, тези факти следва да се обсъдят от компетентните данъчни
органи при условията на чл. 133 и сл. от ДОПК. До провеждането на такава
извънредна процедура, съдът няма основание да отрича нито съществуването на
дълга, установен в акта, нито правото на публичния изпълнител да го събира
принудително.
В тежест на
длъжника е да докаже твърдените от него факти за погасяване на публичното
задължение (решение № 166 от 30.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 430/2009 г., II
о.). Това не е сторено в настоящия процес.
Като зачита изцяло
действието на основанието, породило паричното вземане, съдът приема за
приложима хипотезата на увреждане, изразяващо се в осуетяване на предприето
принудително изпълнение поради лишаването на длъжника от налично негово
имущество със сделка, сключена след връчване на акта за начало на ревизията.
Без значение за добросъвестността на длъжника в този случай е съзнанието му, че
не дължи публични вземания за този ревизиран период (поради анулиране на фактурата
и новото начисление на данъка). Сключването след начало на ревизия, приключила
в последствие с неоспорен акт за установяване на задължение, на сделка с прехвърлителен ефект по отношение
на известен и лесно установим чрез справка в публичен регистър актив на
длъжника се приема в трайната съдебна практика за обективно увреждащо за
кредитора, тъй като несъмнено затруднява възможността за насочване на
принудително изпълнение върху този вече чужд актив.
Този обективно
увреждащ характер може да бъде изключен само ако се установи, че длъжникът
разполага с имущество, от което кредиторът може да се удовлетвори по същия
начин и без затруднение, но в случая такива възражения не са направени.
Напротив, ищецът е доказал, че е положил добросъвестно усилия да издири
активите, годни за изпълнение, като служебно е проверил общодостъпната
информация относно притежания на имуществени права.
Родството по пряка
линия между лицата, изявили волята на продавача и купувача по сключената сделка
е предвидено като типична свързаност на договарящите страни в пар. 1 т. 3 б.
„а“ ДОПК. Съдът отчита именно персоналитета и връзката с физическото лице,
представляващи дружеството, защото самото юридическо лице няма воля и
субективно отношение към сделките, а за такава се приема волята на органите
му. В случая, при служебната справка за
вписани по партидата на търговеца „НС ГОЛД“ ООД в ТР се установява, че Н.Г. е
бил съдружник с дял равен на половината от капитала и съуправител още от
27.07.2015г до 27.11.2017г, т.е. несъмнено неговото съгласие е било решаващо за
вземане и изявяване на каквото и да е решение на това дружество към момента на
окончателната сделка 21.03.2017г. (а и
към предходния момент на възникване на данъчното събитие, породило
задължението). Наличието и на друго
лице, което е участвало при формирането на волята е без значение, тъй като в
случая на равенство на дялове на съдружници и колективно управление (вписване
като валиден начин на представляване само общо изявление на двамата
управители), всяко несъгласие на Г. би било равносилно на вето и би изключило
каквато и да е изразена воля на юридическото лице. В този смисъл доказаната
родствена връзка (син – баща) между съуправителя Г. и Т.Г. изцяло покрива
фактическия състав на договаряне между свързани лица.
За разлика от
другите фактически състави, предвидени като основания за относителна
недействителност, хипотезата на чл. 216 ал.1 т. 6 ДОПК не изисква доказване на
съгласувано намерение на договарящите. Затова и изцяло без значение е субективното
отношение на свързания с длъжника приобретател и фактическите му възможности да
бъде запознат с делата на търговското дружество, сключваните от него сделки и
данъчния им режим.
Съдът намира за
установен в цялост специалния фактически състав, пораждащ потестативното право
в полза на публичния взискател: длъжникът по изпълняемо влязло в сила
основание, издадено след данъчна ревизия и свързано с него лице са извършили
разпоредителна сделка – прехвърляне на лесно установим и ликвиден имот на
дружество след началото на ревизията, в резултат на което е намаляла
възможността установеният с този изпълнителен титул дълг да бъде принудително
събран. По тези съображения сделката
следва да бъде обявена за относително недействителна.
Предвид направеното искане и на основание
чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК, ответниците следва да понесат направените от
ищеца по делото разноски.
Пълномощникът на ищеца е заявил само искане за определяне на юрисконсултско
възнаграждение. На осн. чл.78 ал.8 ГПК този размер съдът определя на 100лв,
съответно на минимума, предвиден в чл. 25 ал.1 НЗПП, доколкото делото не се
отличава с особена фактическа (обстоятелствата са безспорни) или правна
сложност (налице е обилна и постоянна практика по спорни правни последици).
Доколкото и тримата ответници, необходими другари поддържат оспорване на
претенцията, отговорността им за разноските следва да им се възложи общо.
На основание чл.78
ал.6 вр. чл. 71 ал.2 ГПК в полза на
държавния бюджет по сметка на съда следва да бъде присъдена невнесена авансово
дължима такси в размер на 506,44лв (4 %
от ¼ от цената на иска, определена по реда на чл. 70 ал.1 ГПК в
определение № 4598/28.12.2018г.).
Мотивиран от
гореизложеното, и на осн. чл.235 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА по реда на чл. 216 ал.1 т.6 ДОПК за
недействителна по отношение на Държавата на продажба на жилище и идеални части от поземлен имот, вписана на
21.03.2017г, с дв. вх. peг. 6224, вх. № 6279, Акт № 69, том XIV, дело №
2838/2017г. в СВ - гр. Варна и извършена с нотариален акт № 82, том I, peг. №
1520, дело № 47, при нотариус И. *** действие ВРС, с която „НС ГОЛД“ ООД, чрез действащи
заедно управители Р Й К и Н Т Г., е прехвърлил собственост на Т. И. Г., ЕГН **********
по време на брака му с В.К.Г., ЕГН **********, върху недвижими имоти, находящи
се в ***, а именно:
АПАРТАМЕНТ № 6, представляващ самостоятелен обект, в сграда с идентификатор
10135.2508.1394.6.6, на ет. 2, в сграда, изградена на етап груб строеж,
разположена в поземлен имот, с идентификатор 10135.2508.1394, с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой нива на обекта-едно, със
застроена площ 99,58 кв.м. състоящ се от входно антре, килер, баня с тоалетна,
две спални, две тераси, дневна с кухненски бокс, при граници на апартамента, по
документ за собственост: апартамент № 5, апартамент № 7, етажен коридор, двор,
както и 6,4768%, равняващи се на 11,86кв.м. идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, върху мястото, в което сградата е построена, с
обща застроена площ на жилището 111,44кв.м., заедно с прилежащите към
апартамента, съгласно площообразуване 68,88 кв.м. идеални части от застроения
терен,
както и 24 кв.м. идеални части от правото на собственост върху
същия ПИ с идентификатор 10135.2508.1394
по кадастрална карта и кадастрални
регистри на гр. Варна, целия с площ 1660 кв.м. с трайно предназначение на
територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване, от
които идеални части 12.00 кв.м. са отредени съгласно архитектурен проекти и
купувачът ще ползва за ПАРКОМЯСТО № 1, находящо се на открития паркинг, в
незастроената част на поземления имот, при граници съгласно архитектурния
проект: паркомясто № 3 и УПИ VI-494,
като сделка, извършена във вреда на
публичния взискател, по която страна е свързано с длъжника лице, сключена след
връчване на заповедта за възлагане на ревизия, приключила с установяване на
публични задължения с ревизионен акт № Р-030003117000802-091-001/3.08.2017г,
по иска, предявен от Национална
агенция за приходите, в качеството на публичен взискател като специализиран
държавен орган за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания (
чл. 2 ЗНАП), чрез ТД –Варна, съдебен адрес *** Приморски полк 128,
срещу „НС ГОЛД“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********, адрес: обл. Варна,
общ. Девня, гр. Девня 9160, кв. Химик, бл. 19, вх. А, ет. 2, ап. 4,
представлявано от Н.К К и Т. И. Г., ЕГН ********** и В.К.Г., ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА „НС ГОЛД“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********, адрес: обл.
Варна, общ. Девня, гр. Девня 9160, кв. Химик, бл. 19, вх. А, ет. 2, ап. 4,
представлявано от Н.К К и Т. И. Г., ЕГН **********
и
В.К.Г., ЕГН **********,*** да
заплатят общо на Национална агенция за приходите чрез ТД –Варна, сл. адрес
гр. Варна бул. Осми Приморски полк 128 сумата
от 100лв. (сто лева), представляваща направените от ищеца разноски по делото, на осн. чл. 78 ал.8 вр. ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „НС ГОЛД“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********, адрес: обл.
Варна, общ. Девня, гр. Девня 9160, кв. Химик, бл. 19, вх. А, ет. 2, ап. 4,
представлявано от Н.К К и Т. И. Г., ЕГН **********
и
В.К.Г., ЕГН **********,*** да
заплатят общо в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд - гр. Варна в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC: ***,
IBAN: ***, сумата 506,44лв (петстотин и шест лева и четиридесет и четири
стотинки), представляваща дължима по
делото държавна такса, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК.
УКАЗВА на осъдените
ответници, че следва да представят доказателства за заплатената в полза на съда
присъдена сума, като при пропускане на 7-дневен срок след влизане в сила на
решението, в полза на бюджета ще бъде издаден служебно изпълнителен лист, като
в него допълнително ще бъде начислена и такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1
от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл. 109 от ПАС.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните, чрез
пълномощниците им със съобщение образец № 11 от Наредба № 7.
Да се обяви в
регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: