Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София,12.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 2203 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 22.11.2018
г. на ищеца „Т.С.“ ЕАД против решението от 06.11.2018 г. по гр. дело № 9816/2017
г. на Софийския районен съд, 82 състав в
частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу ответника Т.С.Я.,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за следните
суми: 1/ за сумата от 128,43 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 1813,59 лв./ цена на доставена топлинна енергия/ за периода от
15.09.2015 г. до 26.10.2016 г.; и 2/ за сумата от 5,23 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 30,92 лв. /цена на услугата дялово разпределение/
за периода от 15.09.2015 г. до 26.10.2016 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр.д. № 64510/2016 г. по описа на СРС, 82
състав.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно
поради нарушение на материалния закон – чл.150, ал.1 ЗЕ и действащите Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, одобрени с решение № ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от
13.02.2008 г.- чл.32, ал.1, в който е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия, са длъжни да заплащат месечните дължими суми, а
именно в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Други
доводи за неправилност не са наведени в жалбата.
Въззивникът моли решението в обжалваните
части да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира и присъждане на сторените
съдебни разноски за въззивната инстанция..
Въззиваемата страна – ответник Т.С.Я. не е депозирала отговор на въззивната
жалба.
Решението на СРС в частта, с която
предявените установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД са уважени, не
е обжалвано от ответника, поради което е влязло в сила.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Същото е
правилно, като въззивният
състав споделя мотивите му, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС. Във връзка доводът в жалбата на ищеца за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Неоснователни са доводите на въззивника за
допуснато нарушение на разпоредбите на Общите условия, одобрени с решение №
ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008 г.- във връзка с реда и
срока за заплащане на задълженията за доставена топлинна енергия. Посочените в
жалбата общи условия не са приложими изобщо към процесния период на доставката
на топлинна енергия.
Предмет на разглеждане в производство са
положителни установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо
ответника, в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, за
цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и за цена на услугата дялово
разпределение за същия период. Предмет на производството са и установителни
искове за наличието на вземания за обезщетение за забава върху главниците,
както следва: 128,43 лв. върху първата главница и 5,23 лв. върху втората
главница за периода от 15.09.2015 г. до 26.10.2016 г.
За
да отхвърли предявените установителни искове за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху вземанията за топлинна енергия и за услугата дялово
разпределение, правилно СРС е приел, че за процесния период приложение намират
Общите условия, одобрени с решение
№ОУ-02/03.02.2014 г., в сила от 14.03.2014 г. Съгласно чл.33, ал.1 и
ал.2 от същите клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури
в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т.е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен
срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Правилно и съобразно разпределената доказателствена тежест, СРС е приел, че от
страна на ищеца не са ангажирани доказателства, че вземането за цена на
доставена топлинна енергия е станало изискуемо, т.е. липсват доказателства, че
ежемесечните фактури са публикувани на интернет страницата на продавача и респ.
не се установява, че ответникът е изпаднал в забава.
По отношение на втората акцесорна
претенция, правилно СРС е приел, че по делото липсват твърдения, а и
доказателства за уговорен между страните срок за заплащане на стойността на
услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответницата покана за
заплащането й, поради което не може да се приеме, че ответникът е изпаднал в
забава по отношение на задължението си за заплащане на сумата за дялово
разпределение.
Горните изводи на първоинстанционният са
съобразени с действащите общи условия между страните. С оглед изложеното,
решението в обжалваните части е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора – неоснователност
на въззивната жалба, на въззивника не се дължат разноски. Въззиваемата страна не
претендира разноски.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 06.11.2018 г. по гр.
дело № 9816/2017 г. на Софийския районен съд, 82 състав в обжалваните части.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на ищеца – „Т.с.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.