Определение по дело №2150/2023 на Административен съд - Варна

Съдия:		СТАНИСЛАВА СТОЕВА

Производството е по реда на чл. 166 ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Делото е образувано по жалба на „ДРАМ“ ООД, ЕИК ******, представлявано от Б.Т.Д., чрез адв. С.С. от ВАК срещу Акт за установяване на задължения № МД-АУ-548-1/17.02.2023г. на гл. инспектор КРД К. Д., депозирана в Община Варна с рег. № МД-Т23006490ВН/17.07.2023г. Производството по делото е за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.12.2023г., т.е. е висящо.

С молба с.д. № 17300/01.12.2023г. от процесуалният представител на жалбоподателя е поискано спиране на принудителното събиране на вземанията по оспорения АУЗД.

Съгласно чл. 4 ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ „Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“. Съгласно чл. 163 ал. 4 от ДОПК и чл. 4 ал. 2 от ЗМДТ, когато публичните вземания са възложени за събиране от съдебен изпълнител, това става по реда на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

От представената към молбата покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, от която е видно, че следва да заплати общо сума в размер на 22 329.95 лева за задължения към НАП Варна и Община Варна посочено е като едно от основанията Акт № МД-АУ-548-1/17.02.2023г., законосъобразността на който е оспорена по настоящото дело.

Съдът намира, че подадената молба е недопустима.

Предпоставките за спиране на предварително изпълнение на един административен акт от съда са визирани в нормата на чл. 166 от АПК, като по силата на чл. 166 ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно: при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Анализът на така цитираните правни норми обосновава извода, че съдът може да постанови спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт, който е предмет на оспорване пред него, но не и на актове или действия на съдебния изпълнител в хода на образувано изпълнително производство, каквото искане е направено с молбата, с която е сезиран съда.

В хода на образувано изпълнително производство, основанията за неговото спиране са посочени в чл. 432 и чл. 454 /по отношение на спиране на изпълнението на публичната продан/ от ГПК, които изключват компетентността на съда.

На основание чл. 166 ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „ДРАМ“ ООД, представлявано от Б.Т.Д., чрез адв. С.С. от ВАК за спиране на принудителното събиране на вземанията по акт за установяване на задължения МД-АУ-548-1/17.02.2023г. на гл. инспектор КРД.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: